РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Кюстендил, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520102817 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от М. М. М., ЕГН **********, адрес:
гр.К., ул. „Ил. Л.“ №**, против ДИРЕКТОРА НА ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ ГРАД КЮСТЕНДИЛ с правно основание чл.1, ал.1,
т.2 от ЗУТОССР за установяване на осигурителен стаж по чл.4, ал.1, т.7 от
Кодекса за социално осигуряване за времето от 01.01.2009 г. до 16.12.2011 г.,
както и за времето от 01.12.2011 г. до 29.02.2012 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била назначена за синдик на Завод
за металорежещи машини – С. б.(ЗММ-С. б.) ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК
********* по т.д. № 1058/1999 г. по описа на Окръжен съд –гр.К., с
определено от съда месечно възнаграждение в размер на десет минимални
работни заплати за периода от 01.01.2009 г. до 16.12.2011г ., както и за
синдик на Медико-техническа лаборатория – К. (МТЛ-К.) ЕООД, в
несъстоятелност, ЕИК ********* по т.д. № 6/2005г. по описа на Окръжен съд
– Кюстендил с определено от съда месечно възнаграждение в размер на пет
минимални работни заплати за времето от 01.12.2011 г. до 29.02.2012г .
В срока за отговор ответната страна оспорва допустимостта на иска, както
и неговата основателност.
Поддържа се тезата, че исковата молба е нередовна поради липса на
предвиденото в чл.4 от ЗУТОССР съдържание. Счита се, че не е приложено и
удостоверение по чл.5 ЗУТОССР, което също води до недопустимост на
предявения иск. Изразени са и съображения за неоснователност на
претенцията. Заявява се, че представените от ищцата копия на ведомости за
1
начислени и изплатени възнаграждения на синдика са датирани преди датите
на подписаните приемо-предавателни протоколи, с които са предадени
документите на сочените като осигурители дружества в Регионалния архивен
център – с. Н.. Твърди се че декларираната в тези ведомости информация е в
противоречие с представените от ищцата 2 броя удостоверения Обр. УП-2
изх. №16/30.12.2011г., изд. от ЗММ-С.б. ЕООД и Обр. УП-2 изх.
№10/29.02.2012г., изд. от МТЛ-К.ЕООД. Твърди се, че представените от
ищцата ведомости не представляват годно доказателствено средство за
начислени и изплатени възнаграждения на синдика и е направено възражение
за тяхната недостоверност.
Посочва се, че според чл.37, ал.1 от НПОС за осигурителен стаж се зачита
времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски на
лицата по чл.4, ал.1 и ал.3, т.5 и 6 КСО като дължими/внесени са
осигурителните вноски само върху изплатени възнаграждения, а от
приложените към исковата молба доказателства не може да се установи по
безспорен начин, че за процесните периоди са изплатени определени
възнаграждения. Изложени са съображения за недопустимост на свидетелски
показания в светлината на чл.6, ал.1 и ал.2 от КСО.
Ищцата е взела становище по писмения отговор на исковата молба, като
поддържа, че исковата молба е редовна, а предявеният иск – допустим.
Твърди, че непосочването на продължителността на работния ден,
конкретната длъжност или работа и начина на заплащане на труда,
представляват задължителни характеристики на трудовия договор, сключен
по реда на Кодекса на труда, а дейността на синдика е уредена в Търговския
закон. Заявява, че според трайната съдебна практика условието за
предявяване на иска за установяване на осигурителен стаж е спазено, когато
не са били предадени документите за периода на претендирания стаж, или ако
са били предадени за този период, но в документите липсват данни за лицето.
Ищцата заявява още, че ведомостите били представени от нея на двама
служители от НОИ и един ревизор, които разглеждали преписката й по
отпускане на пенсия, но й били върнати с обяснението, че не могат да бъдат
признати, защото нямало екземпляри от тези документи в архивното
стопанство за извършване на насрещна проверка. Твърди, че на
приемателната комисия на РАЦ – с. Н. е бил осигурен достъп до архивните
документи на дружествата и те сами изземвали, класифицирали и архивирали
същите. Синдикът подписал формално изготвения по техен образец
приемателен протокол, докато е бил продължително време неработоспособен
поради болест. Посочва се още, че видно от представените ведомости, сумата
за получаване след удръжките не е получена от лицето и начислените
възнаграждения не са изплатени.
От страна на ТП НОИ – Кюстендил е подадено становище с вх.№
3037/12.03.2024г. по описа на КРС, в което се оспорват твърденията на
ищцата, че приложените към исковата молба пет броя копия от ведомости за
начислени и изплатени възнаграждения на синдика са били представяни на
2
по-ранен етап към заявлението за отпускане на пенсия от ищцата. Излагат се
подробни съображения за несъстоятелност на изявленията на ищцовата
страна.
В проведените открити съдебни заседания ищцата се явява лично и
поддържа исковата молба. Процесуалният представител на ответника
поддържа отговора. Беше допуснат и проведен разпит на свидетеля К. Б. на
страната на ищцата.
По делото бяха допуснати и събрани следните писмени доказателства:
Удостоверение изх.№ 5506-09-4890 #1 от 13.12.2023г. на ТП на НОИ К.;
Удостоверение изх.№5506-09-4890 #2 от 13.12.2023г. на ТП на НОИ К.;
Решение от 30.11.2011г. по т.д.№ 1058/1999г. на КОС, влязло в сила на
16.12.2011г.; Решение от 14.12.2012г. по т.д.№6/2005г. на КОС, влязло в сила
на 02.03.2012г. и определение от 16.06.2006г. по т.д. №6/2005г. на КОС;
Ведомости за начислени възнаграждения- 5бр.; Приемно-предавателен
протокол №585-09А/22.05.2013г.; Приемно-предавателен протокол №671-
09А/16.06.2014г.; Отказ за издаване на удостоверение изх. №5531-09-
3193#2/03.04.2019г.; Отказ за издаване на удостоверение изх. №5531-09-
3193#3/03.04.2019г.; Удостоверение Обр. УП-2 изх. №16/30.12.2011г.;
Удостоверение Обр. УП-2 изх.№10/29.02.2012г.; Уведомително писмо изх.№
5531-09-3193#1/25.10.2023г.; Заявление с вх. №2113-09-56/25.01.2023г.;
Удостоверение за пререгистрация Ф.д. №271/2000/04.06.2008 г.,
Удостоверение за пререгистрация Ф.д. №899/1993/15.11.2011 г., болничен
лист № 4255328/10.05.2013 г. и епикриза от МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД –
гр. Кюстендил от 10.06.2013 г.; справка от Персоналния регистър на НОИ за
осигурителните периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2022 г. при пенсиониране на
М., болничен лист № 000087, издаден на 12.01.2023 г. на името на М. М.,
болничен лист № 000387, издаден на 10.02.2023 г. на името на М. М. и
болничен лист № 001001, издаден на 12.04.2023 г. на името на М. М., както и
разписка за извършено безкасово плащане изх. №
225622301828395/11.04.2023 г.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства при условията на
чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, приема за установено от фактическо и правна страна
следното:
Видно от Заявление за отпускане на пенсия/и и/или добавка/и с вх. №2113-
09-56/25.01.2023 г., подадено от М. М. М. до директора на ТП на НОИ – гр.
К., ищцата е заявила, че желае да й се отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст като е приложила описани в заявлението документи и е
декларирала, че допълнително ще представи „и УП 3 за стаж и УП 2 за
липсващи месеци в РОЛ, и УП 13 за ПЧБ АД“.
Видно от Отказ за издаване на удостоверение изх. №5531-09-
3193#2/25.10.2023г. и Отказ за издаване на удостоверение изх. №5531-09-
3193#3/25.10.2023г. на ищцата не са издадени поисканите удостоверения за
осигурителен стаж УП-13 и УП-15, съответно за периода от м.01.2009 г. до
3
м.12.2011 г. от осигурителя ЗММ-Сапарева баня ЕООД, и за периода от
м.12.2011г. до м.02.2012г. от осигурителя МТЛ-Кюстендил ЕООД. Посочено
е, че в предадените съгласно чл.5, ал.10 КСО от осигурителите ведомости за
заплати и трудово правни документи, съхранявани по реда на Инструкция №5
от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудово
правни документи на прекратени осигурители без правоприемник в
осигурителния архив на НОИ, наличната информация е с крайна дата до
31.12.2002 г. за ЗММ-С. б. ЕООД и с крайна дата до 30.09.2005 г. за МТЛ-
К.ЕООД.
Съгласно приемателно-предавателен протокол № 585-09 А от 22.05.2013г.
за разплащателни ведомости /документи/ на ЗММ-С.б. ЕООД липсва
разплащателна и трудово правна документация за периода: 01.05.2002 г. –
31.05.2002 г. и 01.01.2003 – 17.05.2013 г. Съгласно приемателно-предавателен
протокол № 671-09 А от 16.06.2014г. за разплащателни ведомости
/документи/ на МТЛ-Кюстендил ЕООД липсва разплащателна и трудово
правна документация за периода: 01.06.1991г. – 30.09.1991г.
В Удостоверение Обр. УП-2 изх. №16/30.12.2011 г. и Удостоверение Обр.
УП-2 изх.№10/29.02.2012г. е посочено, че начислените възнаграждения на
синдика не са изплатени, а начислените осигурителни вноски не са внесени и
остават дължими.
От представените по делото Решение от 30.11.2011 г. по т.д.№ 1058/1999 г.
на КОС, влязло в сила на 16.12.2011г. и Решение от 14.12.2012 г. по т.д.
№6/2005 г. на КОС, влязло в сила на 02.03.2012г., показанията на свидетеля
К. Б. и служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ по партидите на
дружествата-осигурители, се установява, че ищцата е била назначена за
синдик на ЗММ-Сапарева баня ЕООД, в несъстоятелност и МТЛ-Кюстендил
ЕООД, в несъстоятелност, като е заемала тази длъжност в процесните
периоди.
По отношение на представените заверени копия от ведомости за начислени
и изплатени възнаграждения на синдика на ЗММ-С. б. ЕООД, както следва: за
периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. от 28.12.2009 г., с резолюция на съдия К.
Б. при КОС от 29.12.2009 г.; за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. от
20.12.2010г., с резолюция на съдия К. Б. при КОС от 22.12.2010 г.; за периода
01.01.2011 г. – 16.12.2011 г. от 09.12.2011 г., с резолюция на съдия К. Б. при
КОС от 12.12.2011 г.; на синдика на МТЛ-Кюстендил ЕООД: за периода от
01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. от 20.12.2011г., с резолюция на съдия К. Б. при
КОС от 22.12.2011г.; за периода от 01.01.2012г. – 29.02.2012 г. от 24.02.2012
г., с резолюция на съдия К. Б. при КОС от 24.02.2012 г., съдът намира
следното:
Оригиналите на посочените ведомости бяха представени от ищцата в
открито заседание на 25.04.2024 г. и предявени на свидетеля Б., който заяви,
че положеният на резолюциите по тях подпис е негов. Съдията-докладчик
констатира, че приложените по делото ксерокопия на ведомости са идентични
4
с представените оригинали. С оглед гореизложеното, съдът счита, че същите
са годни доказателствени средства и се ползват с формална доказателствена
сила като документи (по същество всяка ведомост инкорпорира два отделни
документа, обективирани върху един материален носител), по отношение на
автора на волеизявлението, подписал всеки от документите. В графа „дата на
получаване“ на посочените ведомости, оформени като таблици, не е
отбелязана такава. Тези таблици съдържат информация за осигурителните
вноски за сметка на работодателя, осигурителните вноски за сметка на
осигуреното лице, облагаемия доход, всички удръжки и други. КРС счита, че
тези документи не доказват действителното заплащане на възнаграждение на
синдика или внасянето на осигурителни вноски за същия.
По делото беше допуснат разпит на свидетеля К. Б., при режим на
довеждане, на страната на ищцата. Показанията на свидетеля съдът цени като
обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. По
възраженията на ответната страна за недопустимост на свидетелските
показания в настоящото производство, КРС намира следното:
В чл.6, ал.1 от ЗУТОССР законодателят е постановил, че по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. В т.1 – т.8 на ал.2 от същия член са изброени възможните
писмени доказателства, които удостоверяват вероятността на стажа. Тоест
следва да е налице начало на писмено доказателство. Законодателят е
предвидил допустимост на свидетелски показания по делата за установяване
на трудов/осигурителен стаж при две кумулативно дадени предпоставки:
първо, документите да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, второ, да са издадени по време на полагане на стажа. В този
смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 401 от 22.02.2016
г. по гр. д. № 228/2015 г., ІV ГО на ВКС.
В настоящия случай, приложените по делото и представени с отговора на
исковата молба Удостоверение Обр. УП-2 изх.№ 16 от 30.12.2011г., изд. от
„ЗММ – С. б.“ ЕООД, в несъстоятелност и Удостоверение Обр. УП-2 изх.№
10 от 29.02.2012г., изд. от „Медико-техническа лаборатория“ ЕООД, в
несъстоятелност, изпълняват законовите предпоставки. Посочените
удостоверения са издадени от дружествата, сочени като осигурители на
ищцата, като са подписани от главния счетоводител и ръководителя на
съответното дружество в несъстоятелност, по време на полагане на
осигурителния стаж (или в кратък период след това, що се касае до първото
удостоверение). Тоест по делото е събран доказателствен материал, който
обосновава допускането на събиране на гласни доказателствени средства. Във
всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва
да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на
претендирания стаж /в този смисъл решение № 401 от 22.02.2016г. на ВКС по
5
гр. д. № 228/2015г., IV г. о./, което беше сторено от съда.
От показанията на свидетеля се установи, че същият с решение от
16.06.1993 г. като съдия-докладчик е открил производство по несъстоятелност
на дружеството ЗММ-С. б. ЕООД, като за временен синдик на същото е
назначена М. М.. Бил е съдия-докладчик и в производството по
несъстоятелност на МТЛ-гр. К. ЕООД, открито с решение от 17.03.2000 г. и
по това дело ищцата е назначена като синдик. Свидетелят отбелязва, че по
второто производство тя е назначена в последствие с определение от
16.06.2006 г. Посочва, че помни трудности в производството за ЗММ-С.б.
ЕООД, тъй като имуществото, което подлежало на осребряване било
осребрено, останало имущество което не можело да бъде осребрено и
производството приключило, като останалото имущество кредиторите
решили да опишат. Посочва, че нямало средства за заплати на синдика, имало
някакъв проблем с документацията.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства.
По допустимостта:
Предявени са искове с правна квалификация по чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР
във вр. чл.4, ал.1, т.7 КСО за установяване по съдебен ред на осигурителен
стаж на ищцата като синдик на ЗММ-Сапарева баня ЕООД, в несъстоятелност
за времето от 01.01.2009 г. до 16.12.2011 г. и като синдик на МТЛ-К. ЕООД за
времето от 01.12.2011 г. до 29.02.2012 г.
В практиката на ВКС обективирана и в решение по гр.д. № 223/2014 г. на
III г.о. е прието, че в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР е предвидена
особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон.
Прието е, че за да е допустим предявеният иск към исковата молба следва да
е приложено удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго
юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са изгубени или унищожени.
В ал.2 на чл.5 от ЗУТОССР обаче е предвидено, че когато осигурителят е
прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил
дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция
на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание
чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение
от съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж. Настоящият случай касае установяване на осигурителен
стаж натрупан при осигурители попадащи в хипотезата на тази норма. Тоест
ищцата следва да представи удостоверение от ТП на НОИ в посочения
смисъл, като към исковата молба са представени Удостоверение изх. № 5506-
09-4890#1/13.12.2023г. и Удостоверение изх. № 5506-09-4890#2/13.12.2023г.,
изд. от ТП на НОИ – Кюстендил, в уверение на това, че в осигурителния
6
архив на НОИ липсват писмени данни за положен труд от лицето М. М. М.,
съответно при осигурител ЗММ-С. б.ЕООД за периода м.01.2009г. до
м.12.2011г., с посочена крайна дата на приетата разплащателна документация
– 31.12.2002г.; при осигурител МТЛ-гр.К. ЕООД за периода от м.01.2011г. до
м.12.2012г., с посочена крайна дата на приетата разплащателна документация
– 30.09.2005г. Ето защо за ищцата се е породил легитимен правен интерес да
предяви настоящите искове. Единствено с влязло в сила съдебно решение по
установения в закона ред може да бъде установено съществуването или не на
положителния факт, предмет на спора – натрупан осигурителен стаж за
процесните периоди.
Относно възраженията за нередовност на исковата молба поради липса на
предвидените в чл.4, ал.1 ЗУТОССР реквизити, съдът счита същите за
неоснователни. В случая следва да се съобрази конкретната функция на
осигуреното лице – синдик на търговско дружество в несъстоятелност,
уредена в чл.655 и сл. от ТЗ. Ето защо КРС счита, че тъй като изискванията на
чл.4, ал.1, т.6 се отнасят за полагащите труд по трудово правоотношение и са
неприложими по отношение на синдика, а същото може да се приеме и
относно посоченото в т.7 на цитирания член съдържание на исковата молба,
последната е редовна от външна страна.
По основателността:
Според действащата редакция на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски
дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на
чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на
управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества,
синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за
управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено
управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по
глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически
лица, създадени със закон. Във всички редакции на посочената разпоредба,
действали през процесния период, синдикът е посочен сред осигурените лица.
Следователно чл.2, ал.2 от ЗУТОССР намира приложение и осигурителен
стаж на синдика може да се установява по чл.1, ал.1, т.2 ЗУТОССР.
Съгласно действащата редакция на чл.6, ал.3, изреч. първо КСО
осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал.
1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и
неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни
възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по
ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход
7
- минималната месечна работна заплата за страната и не повече от
максималния месечен размер на осигурителния доход. Такава е била
законодателната уредба и в предходните редакции на чл.6 КСО, действали в
процесния период.
Законодателят не е обвързал дължимостта на осигурителните вноски за
лицата по чл.4, ал.1, т.7 КСО, сред които е и синдикът, с действителното
изплащане или начисляване на месечните възнаграждения.
По отношение на осигурителния стаж следва да се посочи, че същият е
обвързан не само със заемането на съответната длъжност, но и с внасянето
или дължимостта на осигурителните вноски. Кога възниква осигуряването и
съответно започва дължимостта на осигурителните вноски става ясно от чл.
10 КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО. В същия смисъл е и
параграф 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, според който "осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Понятието за осигурителен стаж се извлича и от разпоредбата на чл.
37. ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която в редакцията
й от 01.01.2024г. гласи: за осигурителен стаж се зачита времето, за което са
били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал.
3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9,
чл. 4а и чл. 4а1 от КСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски.
Следователно, освен да заема длъжността, лицето трябва да извършва и
трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Затова според чл. 7 ЗУТОССР осигурителен стаж може да се установи само
ако в хода на съдебното производство се докаже, че ищецът е бил в кръга на
лицата по чл. 2 и за това време са били дължими или внесени осигурителни
вноски съгласно действащите разпоредби или е бил в законоустановен
отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни
вноски. Следователно без правно значение е обстоятелството, че не са
представени доказателства за внасянето на осигурителни вноски, тъй като
последното е задължение на осигурителя, а не на осигуреното лице, поради
което невнасянето на дължимите осигуровки от работодателя не следва да
бъде тълкувано в ущърб на работника, респ. лицето по чл.4, ал.1, т.7 КСО.
Таково тълкуване би било в противоречие с принципите на осигурителното
право и социалната сигурност на лицата.
Ето защо въпросът за основателността на предявените установителни
искове се свежда до това дали от представените и приети по делото писмени
доказателства може да се заключи, че в периода от 01.01.2009 г. до 16.12.2011
г. ищцата е имала качеството осигурено лице с осигурител ЗММ-С. б. ЕООД,
8
в несъстоятелност и за времето от 01.12.2011 г. до 29.02.2012 г. – с осигурител
МТЛ-К. ЕООД, в несъстоятелност.
Източник на информация за осигурителния стаж е регистърът на
осигурените лица, който се води от НОИ. В регистъра за осигурените лица се
вписва основанието за осигуряване, осигурителните вноски и т.н. От друга
страна осигурителният стаж се установява с определени в чл. 40 – 42, НПОС
документи. Такъв документ е преди всичко трудовата книжка по чл. 347, КТ,
която е основен удостоверителен докумет за факти и обстоятелства относно
трудовоправното положение на работника или служителя За държавните
служители това е служебната книжка по чл. 110, ЗДС, която е официален
удостоверителен документ за служебното положение на държавните
служители. За лицата, които се осигуряват за своя сметка, това е
осигурителната книжка. Освен това осигурителният стаж може да се
удостовери с друг документ, издаден от осигурителя по установен образец, а
именно УП – 2.
В случая тези документи не са представени по обективни причини –
специфичната роля, която е изпълнявала ищцата като осигурено лице
(относно представянето на трудова/служебна/осигурителна книжка), липса на
данни в архивното стопанство, отказът на ответната страна да издаде
поисканите удостоверения.
КРС следва да отбележи, че действително съгласно приложените от
ответната страна приемателно-предавателни протоколи, подписани от
ищцата, липсва подадена разплащателна и трудово правна документация за
процесните периоди, но от тази липса не следва извода, че дружествата в
несъстоятелност не са имали задълженията на осигурител спрямо лицата,
полагащи труд при тях, а в това число и синдикът, за когото безспорно се
приема, че за периода, в който е назначен на тази длъжност с влязло в сила
съдебно решение, изпълнява вменените му в закона задължения, както и
възложените от съда и общото събрание на кредиторите такива.
КРС счита, че в производството по настоящото дело беше установено, че
ищцата е била редовно назначена за синдик на посочените дружества в
несъстоятелност и е изпълнявала тази функция в процесния период.
Отчитайки специфичния характер на дейността на синдика, уредена с
императивни норми в Търговския закон, която е приравнена на полагането на
зависим труд, в осигурителното законодателство, настоящият състав намира
исковете за допустими и основателни, поради което ще ги уважи.
По разноските:
На основание чл.9, ал.2 ЗУТОССР съдебните разноски по делата за
установяване на осигурителен стаж са за сметка на ищеца. Страните не
9
претендират присъждане на съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правна
квалификация по чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР във вр. чл.4, ал.1, т.7 КСО, по
отношение на Териториално поделение К. на Национален Осигурителен
Институт,че М. М. М., ЕГН **********, адрес: гр.К., ул. „Ил. Л.“ №**, е
натрупала осигурителен стаж като синдик по т.д.№ 1058/1999 г. по описа на
Окръжен съд Кюстендил с определено от съда месечно възднаграждение в
размер на 10-десет минимални работни заплати,както и за времето от
01.12.2011 г. до 29.02.2021 год.в МТЛ-К. ЕООД в несъстоятелност с ЕИК
********* като синдик по т.д.№ 6/2005 год. по описа на Окръжен съд
Кюстендил с определено от съда месечно възнаграждение в размер на 5-пет
минимални работни заплати.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10