№ 5392
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20241100506724 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на „П.“ ЕООД, представлявано от адв. В. Д.-
Виденова, срещу насочено изпълнение по изпълнително дело № 20249240400643 по описа
на ЧСИ Г.К. върху движими вещи, които жалбоподателят твърди да му принадлежат.
Жалбоподателят оспорва длъжникът да се е намирал във владение на имота, където били
установени моторни превозни средства товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер“ с ДК
№ *******, товарен автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с ДК № *******, лек автомобил
марка „Тойота – Ланд Крузер“ с ДК № *******, товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с
ДК№ *******, товарен автомобил марка „Ивеко“ с ДК№ *******, товарен автомобил марка
„Мицубиши“ ДК№ ******* СР и лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с ДК№ *******
НТ Тези автомобили били и описани от помощник-частен съдебен изпълнител Т. К. при
ЧСИ К., въпреки че бил уведомен, че не принадлежат на длъжника, но възраженията не
били отразени в протокола за опис и върху тях бил наложен запор. Заявените от
жалбоподателя възражения не били отразени в протокола за опис. Иска се описът и запорът
върху моторните превозни средства да бъдат отменени.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство – „А.Д. Д.“ ООД
оспорва жалпбоподателят да е бил във владение на имота към датата на извършения опис –
30.04.2024 г. Твърди и че описаните движими вещи се намират на регистрирания адрес на
управление на длъжника – гр. София, р-н „*******“ № 13, който имот се твърди да се ползва
1
по договор за наем с „А.П.“ ЕООД (в несъстоятелност). Застъпва теза, че вписаният договор
за наем е достатъчен за извод за ползвателя на имота, а при извършване на описа на място
били установени служители на длъжника. Оспорва при извършване на действията е
противопоставено възражение описаните вещи да принадлежат другиму, позовавайки се на
съдържанието на протокола за опис, който не съдържа подобно изявление.
Ответникът по жалбата и длъжник в изпълнителното производство – „Л. К.“ ЕООД
твърди да владее движимите вещи, намиращи се в имот с адрес: гр. София, р-н „*******“ №
13, позовавайки се на сключен договор за наем. Същевременно твърди А.С. А., когото
познава като пълномощник съответно на „А.****Г.“ ЕООД и „П.“ ЕООД, заедно с други
лица да възпрепятстват достъпа на „Л. К.“ ЕООД до имота и находящите се в него вещи.
Това наложило „Л. К.“ ЕООД да сключи договор за ограна с „ВТА С.С.“ ЕООД, които да
обезпечат фактическото владение върху имота.
В мотивите си, депозирани при условията на чл. 436 ал. 3 изр. второ ГПК, частен
съдебен изпълнител Г.К. смята жалбата за недопустима при твърдение, че според протокола
за опис не са установени служители на жалбоподателя в процесния недвижим имот по време
на извършването му, а такива на длъжника при посочени в протокола имена и ЕГН, както и
предполагаеми служители на трето на спора лице – „А.****Г.“ ЕООД. Смята за недоказано в
деня на извършения опис жалбоподателят да е наемател или владелец на друго правно
основание на помещенията на процесния адрес. Сочи и че неговият помощник частния
съдебен изпълнител не е установил документите на МПС, а и присъствалите по време на
описа лица не направили възражения, съответно не представили документи за собственост
за МПС-та. Предвид установените на място служители на длъжника и водейки се главно от
индицията за упражняване на фактическа власт по смисъла на разпоредбата на чл. 69 ЗС
върху движимите вещи, описът бил извършен при съблюдаване т. 5 от ТР № 6/2014 г. по т.д.
№ 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Смята за приложим в случая пътят за защита на
жалбоподателя по чл. 440 ГПК, а не по чл. 435 ал. 4 ГПК. По същество застъпва теза, че
извън компетенциите на ПЧСИ остава да прецени кой от представените му различни
договори за наем върху процесния имот е действителен, а е зачетен сключеният с най-късна
дата договор.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Д.-
Виденова, поддържа жалбата като допълнително отправя искане за отмяна на назначения
пазач с довод, че препятства ползването на недвижимия имот, препятствайки достъпа до
него.
Взискателят в изпълнителното производство – „А.Д. Д.“ ООД, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.
Длъжникът в изпълнителното производство – „Л. К.“ ЕООД не изпраща представител
в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.
По допустимостта на жалбата
2
Законът лимитира въпросите, съпътстващи принудителното изпълнение и пораждащи
интерес от непосредствена съдебна защита по реда на чл. 435 и следващите ГПК. На третото
лице по отношение на изпълнителното производство е осигурена възможност да оспори
насоченото принудително изпълнение върху негова вещ. Предписаната защита утвърждава
забрана за предприемане на каквито и да било ограничителни мерки върху вещ, която не
принадлежи на длъжника. Описът и запорът съставляват елементи от способа изпълнение
върху движима вещ. Аналогично стои въпросът и с назначаването на пазач. Заявеното
искане позволява еднозначен извод, че се търси именно предписаната от закона защита,
обуславящо и допустимост на жалбата. При уважаване на жалбата съдебният изпълнител
дължи да се съобрази с установената пречка за принудително изпълнение и служебно да
премахне оказалите се незаконно наложени ограничения и да не предприема други такива.
Поради тази причина и нито съдът дължи да установява обременяващите чужда вещ
действия, нито жалбоподателят се нуждае от нарочен акт, за да получи ефективна защита на
собствеността си.
Нормата на чл. 435 ал. 4 ГПК осигурява защита срещу пренебрегнати субективни
предели на изпълнителното производство. Характерно за владението е своенето на вещта,
т.е. осъществяване по отношение на нея действия, запазени за нейния собственик.
Предпоставка за това е упражняване на фактическа власт върху конкретната вещ,
предпоставяща и възможност за използването й. По отношение на моторното превозно
средство това означава достъп до системите му за управление. Местонахождението на един
автомобил само по себе си не е показателно за фактическата власт върху него. В
представения протокол за опис изрично е отразено, че всички описани моторни превозни
средства са били заключени. Следователно няма основание за извод, че длъжникът,
включително и чрез идентифицираните в имота негови служители, е упражнявал фактическа
власт върху тези движими вещи. Ограниченият достъп до системите за управление
еднозначно сочи, че друг ги владее. Представените свидетелства за регистрация определят
жалбоподателя като легитимиран да свои вещта. Следователно жалбоподателят се явява
легитимиран и да потърси защита по съкратения ред на чл. 435 ал. 4 ГПК. Производството
по чл. 440 ГПК остава единствено възможно тогава, когато преценката от външна страна
легитимира длъжника като собственик, т.е. защитата по чл. 435 ал. 4 ГПК се окаже
невъзможна.
Съгласно чл. 6 ал. 2 ГПК предметът на съдебната защита е предопределен от
заявеното искане. Понеже защита се търси единствено по отношение на описаните и
запорирани моторни превозни средства (самата жалба сочи, че допълнително посочените са
резултат от невъзможност да се установи съдържанието на описа) и молба вх. №
270894/10.05.2024 г., а и формулираното искане във фазата на устните прения съдът приема,
че търсената защита е ограничена до описаните моторни превозни средства, поради което
не подлежи на обсъждане в процеса законосъобразността на действията на ЧСИ досежно
насоченото изпълнение върху останалите описани движими вещи.
3
Съдът като разгледа по същество наведените в процеса доводи и с оглед писмените
доказателства за извършените в изпълнителното производство действия, намира за
установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на „А.Д. Д.“ ООД срещу „Л.
К.“ ЕООД за събиране на 20 000 лв. – задължение по запис на заповед и 400 лв. – разноски
за платена държавна такса. Взискателят е поискал да бъде извършен опис на движими вещи
собственост на длъжника, находящи се в сграда с адрес: гр. София, р-н „Връбница“ ул.
„*******, а с молба от 25.04.2024 г. са посочени и „ИВЕКО“, „Ситроен Берлинго“ СА
*******, „Ситроен Берлинго“ ******* НТ.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника чрез адв. В. С. С. на
14.03.2024 г.
На 30.04.2024 г. .е съставен протокол за опис на движими вещи. Отразено е достъп до
УПИ XVI-949 с адрес: гр. София, р-н „*******“ № 13 ведно с разположената в имота сграда
и прилежащото към сградата хале да е осигурен от физически лица, които отказали да
предоставят документи за самоличност, но се представили като служители на „А.****Г.“
ЕООД. Отразено е представител на „Л. К.“ ЕООД – адв. В. С., да се е явил в 11:15, а на в
халето да са установени П.Б.Г. и А.С.Н.. Те заявили, че са служители на „Л. К.“ ЕООД. От
описа следва и че на адреса са открити движими вещи – машини, по отношение на които
жалбоподателят не претендира да му принадлежат и моторни превозни средства, а именно:
товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДК№ ******* без достъп, тъй като било
заключено (№ 10 от описа), товарен автомобил „Ивеко“ с ДК№ ******* с указание да има
лого на дружество „АСА 2000“ като не са открити талони и ключ за МПС-то (№ 11 от
описа), товарен автомобил „Мицубиши“ с ДК№ ******* СР – не са открити документи за
собственост (голям и малък талон) (№ 12 от описа) и „Ситроен Берлинго“ с ДК№ *******
НТ без документи за собственост (голям и малък талон) (№ 21 от описа). Отразено е и по
искане на взискателя за пазач да е назначено „ВТА С.С.“ ЕООД при платимо възнаграждение
от взискателя „А.Д. Д.“ ООД. Върху тези вещи е наложен и запор.
На 30.04.2024 г. ЧСИ К. е уведомен писмено от синдика на %“А.П.“ ЕООД (в
несъстоятелност), че имотът е собственост на несъстоятелното дружество, а „Л. К.“ ЕООД
никога не е ползван тези имоти – владението не му е предавано, а се сочи да се осъществява
от „А.****Г.“ ЕООД в качеството му на бивш наемател при висящо производство за
предаване на владението. Оспорва се движимите вещи да са собственост на „Л. К.“ ЕООД и
е поискано съдебният изпълнител да преустанови изпълнителните действия.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Принудителното изпълнение е средство за реализация на признато по съответния ред
притезание, когато длъжникът бездейства. Предмет на процесното изпълнителното
производство са вземания на взискателя, за реализацията на което притезание може и следва
да послужи имуществото на длъжника. Затова и съдебният изпълнител е овластен да наложи
4
принудителна продажба единствено на включени в имуществото на длъжника вещи.
Нормата на чл. 465 ГПК придава меродавност на владението, доколкото от обстоятелствата
не е явно, че вещта принадлежи другиму. Според чл. 16 ал. 1 от Конституцията на Република
България правото на собственост се гарантира и защитава от държавата, а прокламираната
неприкосновеност на частната собственост отразява задължение за всеки упражняващ
делегирана му от държавата власт да я зачита безпрекословно. Затова и съдебният
изпълнител дължи да предприемане принуда под каквато и да било форма само след
категоричен извод, че идентифицираната движима вещ принадлежи на длъжника.
Описът на движими вещи подготвя изпълнението върху тях, което, както бе посочено
вече, почива на закона само ако принадлежат на длъжника. В тази насока именно е
утвърдена и властта на съдебния изпълнител да ограничи правната му сфера,
предприемайки мерки за опазване на вещите включително и чрез възлагане на грижата за
тях на избрано от него лице. Така учредената фактическа власт ограничава правомощията на
собственика, поради което е оправдано само ако и доколкото пазените вещи принадлежат на
длъжника. Подготовка за принудителното изпълнение се явява и наложеният запор, което
води до възникване на допълнителни ограничения върху правото на собственост. Ето защо и
надлежното изпълнение на задължение за съдебния изпълнител да се увери, че вещта
принадлежи на длъжника предполага изследване всички достъпни източници на
информация досежно титуляра на право на собственост върху съответната движима вещ.
Именно защото съдебният изпълнител не е овластен да разреши спор за материално право
той дължи да се въздържи от упражняване на принуда, ако установените данни не
позволяват еднозначен извод, че длъжникът е собственик на конкретната вещ. Тълкувателно
решение от 14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г. в т. 5 третира предпоставките за обезпечаване на
иска по отношение на движимите вещи – общия случай, при който (по правило)
собствеността се доказва със свидетелски показания, а писмените доказателства се явяват
възможност. Задължителната сила на тълкувателното решение пряко произтича от
конкретно поставения за разглеждане въпрос, който в случая касае обхвата на дължимата
преценка от съда в обезпечително производство. Съдебният изпълнител е обвързан от
издадената съдебна заповед, но и пряко овластен непосредствено да се увери, че посочената
в издадена от съд обезпечителна заповед вещ принадлежи на длъжника като изследва
всички обстоятелства. В този смисъл ТР 6/2014 г. не лишава от значение утвърден от
правовия ред режим за удостоверяване правото на собственост, а детайлизира условията за
налагане на временно ограничение в чужда правна сфера в рамките на обезпечителното
производство, развиващо се и едностранно във фазата по допускане на обезпечението..
Следва да се посочи и че нормата на чл. 465 ГПК е обща. Моторните превозни
средства са движими вещи по смисъла на закона, но собствеността върху тях подлежи на
отчет от държавен орган. Съгласно чл. 141 ал. 1 ЗДвП за всяко регистрирано моторно
превозно средство се издава свидетелство за регистрация, чийто образец отразява и
зачетения от държавен орган собственик на автомобила (Приложение № 5 и Приложение №
6 към Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
5
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства). Специалният ред за удостоверяване на
правото на собственост върху регистрирани моторни превозни средства изключва
приложението на презумпцията, изводима от фактическото положение. Съдебният
изпълнител дължи да гарантира законосъобразност на изпълнителните действия, което, по
изложените вече съображения, изисква безусловното зачитане на правото на собственост на
третите лица по отношение на изпълнителното производство. Понеже в рамките на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител решава дали да упражни принуда върку
моторно превозно средство и е в състояние да се увери дали длъжникът притежава такова,
дължи да го стори преди да упражни каквато и да било принуда.
В случая допълнително конкретизираният обект на принудително изпълнение с
молба, получена от ЧСИ на 25.04.2024 г. сочи на движими вещи, позволяващи
идентифицирането им като моторни превозни средства (указани са общоизвестни марки, а и
регистрационен номер за два от автомобилите). От извършения опис се установява, че
всички описани автомобили имат регистрационни номера. Предвид нормата на чл. 140 ал. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) еднозначно се налага извод, че са
регистрирани, поради което ПЧСИ е бил в състояние и следователно е дължал преди да ги
опише да провери, дали длъжникът се легитимира като техен собственик
За пълнота следва да се посочи, че описаната в тълкувателното решение хипотеза по
отношение на регистрирани моторни превозни средства е приложима само ако съдебният
изпълнител е обективно възпрепятстван своевременно да достъпи нужната му информация,
за да извърши съответната проверка. Специфичната нужда да бъде запазено правното
положение оправдава временното ограничаване в чужда правна сфера, но в рамките на
необходимото, за да бъдат изследвани обстоятелствата, относими към формиране на извод
дали вещта принадлежи на длъжника. Дори и в тази хипотеза обаче няма основание нито за
игнориране на документите, удостоверяващи право на собственост върху моторните
превозни средства, нито за разрешаване на явилия се спор кой фактически ползва имота. Не
действителният собственик следва да води иска по чл. 440 ГПК, за да докаже признатото му
от държавата право на собственост, за да преодолее наложено му ограничение и в крайна
сметка да упражни в пълнота правото си на собственост, а съдебният изпълнител дължи да
се увери, че дори и упражняваната от длъжника фактическа власт, не касае чужда вещ.
Документално удостовереното притежание може да бъде пренебрегнато, само ако
всички обстоятелства еднозначно сочат вещта да е принадлежала на длъжника към
момента на налагане на запора вещта е принадлежала на длъжника (арг. чл. 435 ал. 4 изр.
второ ГПК). Следователно, съдебният изпълнител е в състояние да пренебрегне
обстоятелството, че държавата зачита трето на принудителното изпълнение лице за
собственик на движима вещ само ако и доколкото установените обстоятелства определят
удостовереното право за погасено. Едва ако никоя от на тази основа очертаната в ТР №
6/2014 поредица от презумпции не е опровергана, длъжника може да бъде зачетен за
6
собственик на съответната движима вещ, а насоченото изпълнение да се сметне за
законосъобразно. Понеже в случая свидетелствата за регистрация на МПС определят именно
жалбоподателя като собственик на процесните моторни превозни средства, а не се
установява обстоятелство, обуславящо придобито от длъжника право на собственост върху
тях, жалбата е основателна.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „П.“ ЕООД, ЕИК******* насоченото изпълнение по
изпълнително дело № 20249240400643 по описа на ЧСИ Г.К. върху описаните с протокол от
30.04.2024 г. моторни превозни средства, а именно:
1. товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДК № ******* (№ 10 от описа);
2. товарен автомобил „Ивеко“ с ДК№ ******* (№ 11 от описа);
3. товарен автомобил „Мицубиши“ с ДК № ******* СР (№ 12 от описа);
4. лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДК № ******* НТ (№ 21 от описа).
Решението не подлежи на обжалване – чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
Препис от решението да бъде изпратен на ЧСИ Г.К. за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7