Решение по дело №7811/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

02.07.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№7811/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, вр . чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, чрез юрк. Цв. П. против П.В.К., с която се твърди, че на 25.11.2015г., между „Провидент Файненс България” ООД- като заемодател и отв. К.- като заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит №*********, за сумата от 1050лв., която сума е представена на заемополучателя в брой, по местоживеенето му; факта на получаване на сумата се удостоверява с подписването на договора. Твърди се, че е уговорена фиксирана месена договорна лихва, за целия с срок на договора- сумата от 207,10лв, като общата сума главница и лихва, е  размер на 1257,10лв., платими на 60 равни седмични вноски, всяка от 20,95лв, за периода 04.12.2015-20.01.2017г. Твърди се, че с подписването на договора, заемополучателя, се е задължил да заплати сумата от 52,50лв. —такса оценка кредитно досие, която е включена в погасителните вноски- в размер на 0,88лв./ всяка. Твърди се, също, че ответникът е избрал и допълнителна услуга ”кредит у дома”, за която се е задължил да заплати такса от 882,12лв.- сумата е включена в седмичните погасителни вноска, в размер на 14,70лв./всяка. Твърди се, че общата сума, която ответникът се е задължил да заплати на заемодателя, е в размер на 2191,72лв., с месечна погасителна вноска от 35,53лв . Твърди се също, че поради настъпване  на крайния срок на договора на 20.01.2017г, задължението по него не е обявявано за предсрочно изискуемо. Твърди се, че на 19.05.2017г, между „Провидент Файненс България” ООД- като цедент и ищецът- „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД- като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземане /цесия/, въз основа на което е прехвърлено вземането по процесния договор, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, вкл. и начислените лихви. Твърди се, че до отв. К. е изпратено уведомление, чрез Български пощи, по постоянен адрес, върнато като невръчено. Моли съда да приеме, че ответникът е уведомен за станалата цесия, в връчване на ИМ и приложенията й. Посочва се също, че от страна на ответника има извършени плащания, в общ размер от 846,37лв., с която са погасени следните задължения: 473,50лв.- такса услуга ”кредит у дома”, 30,99лв.- такса оценка досие, 116,70лв.- договорна лихва и 222,18лв.- главница. Посочва се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№2072/2018г. на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника П.В.К., на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, чл.92 ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи сумата- от 824,82лв.- главница, сумата от 90,40лв- договорна лихва, за периода 25.03.2016-20.01.2017г, сумата от 21,51лв.- такса оценка досие, сумата от 408,62лв.- такса за услуга „кредит у дома”, сумата от  56,90лв.- лихва за забава, за периода  19.05.2017-06.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.

Ответникът П.В.К., в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначеният от съда особен представител адв. Т. Д., изразява становище за недопустимост и евентуално- за неоснователност на предявените искове. Посочва се, че уведомлението за станалата цесия, не  може да бъде  редовно връчено на особен представител, поради което цесията няма действие спрямо длъжника- ответник, като се оспорва качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника. Оспорва се факта на сключването на договор за заем, между „Провидент Файненс България” ООД и ответника, и се прави оспорване подписа на заемополучател, върху същия. Посочва се също, че сключеният договор е недействителен по силата на чл. 10, ал.1, т.11 от ЗПК и същият е сключен на хартиен носител, с шрифт по- малък от 12. Посочва се също, че  договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал.1, т.7-9 и т.20 и на чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК; посочва се, че към договора липсва погасителен план /т.11/, което е самостоятелно основание за  недействителност на договора. Посочва се също, че клаузите, касаещи ГПР и ГПЛ са нищожни, поради противоречие с добрите нрави- чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради противоречие с чл. 19, ал.5 от ЗПК. Оспорва се дължимостта на сумата, съставляваща такса „Кредит у дома”, като противоречаща на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. При условията на евентуалност, особеният представител на ответника, оспорва факта на предоставяне на сумата на ответника, респ. че е налице договорно задължение за ответника по договор за заем, факта на неизпълнение от страна на ответника, респ. изпадането му в забава и размерът на претендираните суми.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №1316/26.03.2018г. ч. гр.д.№ 2072/2018г., връчена на длъжника по реда на  чл. 47, ал.5 от ГПК.

По делото, с определение №1748/24.04.2019г, съдът е прекратил частично като недопустимо производството по делото, по иска с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за разликата над сумата от 40,62лв.- лихва за забава, за периода 19.05.2017-06.02.2018г., до предявеният размер от 56,90лв. Съдът констатира, че производството по делото следва да бъде прекратено частично, и по отношение на останалите предявени искове, доколкото рамките на настоящето производство, са поставени в издадената заповед за  изпълнение по ч.гр.д.№ 2072/2018г. на ПлРС, както следва: за разликата над сумата от 598,99лв.- главница, до претендираната сума от 824,82лв,; за разликата над сумата от 86,04лв.- договорна лихва, до размера от 90,40лв, за периода 25.03.2016 до 09.04.2016г.; в заповедта за изпълнение се претендира период 09.04.2016-18.03.2017г, а в ИМ- 25.03.2016-20.01.2017г, при който края на срока е в рамките на посочения в издадената заповед; за сумата над 15,58лв.- такса оценка досие, до сумата от 21,51лв.; за сумата над 295,96лв. - такса за услуга „кредит у дома, до  размера на заявената с ИМ от 408,62лв.

По делото, с ИМ е представен, в заверено копие, договор за потребителски кредит №*********/25.11.2015г., сключен между „Провидент Файненс България” ООД- като заемодател и отв. К.- като заемополучател за сумата от 1050лв., при уговорена договорна лихва от 207,10лв, равняваща се на 21,82% годишно и 48% ГПР. Установява се също и уговарянето на такса ”оценка на досие” от 52,50лв. Установява се също, че заемополучателя е избрал да закупи и пакет услуга „кредит у дома”, на цена от 882,12лв., с общо дължими суми по кредита включващи главница, договорна лихва, такса и допълнителен пакет- сумата от 2131,72лв., платима на 60седмични вноски, всяка от 35,53лв. Към договора за кредит няма  приложен погасителен план. Съдът намира за установен факта, че ответника- кредитополучател, е получила сумата по кредита, на основание клаузите по договора- чл. 27, съобразно който с подписването на договора, се удостоверява този факт. По делото е представен също, стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който са посочени различни параметри на договорната лихва и на ГПР по кредита.

По делото се установява също, че въз основа на договор за цесия от 19.05.2017г, ищецът по делото „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, гр. София, е придобил вземанията по процесния договор за кредит, включен в Приложение №1. По делото се установява също, че цесионерът- ищец е упълномощен от цедента, да уведоми длъжниците за станалата цесия. Установява се също, че до ответника е изпратено уведомително писмо, върнато като невръчено, с отбелязване, че не е потърсено. Писмото е изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора като постоянен. До длъжника е изпратено уведомително писмо и на адреса, посочен в договора като настоящ, от където се е върнало, с отбелязване, че адреса е грешен .

По делото е изслушана и приета СГЕ, в рамките на открито произовдство по чл. 193, ал.1 от ГПК, от заключението по която се установява, че подписът и ръкописният текст, изписани в Стандартния европейски формуляр и в Договора за  кредит, принадлежат на отв. П.К..

По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се установява, че размерът на шрифт, на който е напечатан процесния договор за кредит е 10 пункта, като е посочено, че заключението е резултат на направени сравнения и тестове на шрифта, който е използван за напечатване на процесния договор, с текстообработващи софтуери-посочени. При изслушване в с.з. ВЛ посочва, че размерът на шрифта се дава от самите софтуерни продукти, а вида на шрифта не е посочен, тъй като не е имало такава  задача.

По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ при проверка в счетоводството на кредитодателя и на ищеца е констатирало, че по процесния договор, е отпусната сумата от 1050лв., при договорна лихва от 31,82% годишно и пакет „кредит у дома” с цена 883,12лв. Общата сума по кредита е 2131,72лв., платима на 60 седмични вноски, всяка от 35,53лв за периода 02.12.2015-18.01.2017г., като  във всяка от вноските, освен посочените компоненти, е сключена и такса оценка на досие от 52,50лв. ВЛ е установило, че по счетоводни данни на кредитодателя, от страна на длъжника е заплатена общо сумата от 748лв., с които са заплатени от 1-ва до 21- ва вноска вкл, с която са погасени следните суми: 324,97лв.- от главницата, 115,19лв.- договорна лихва, 289,57лв.- такса услуга кредит у дома и 18,27лв.- такса оценка. ВЛ е установило, че незаплатения остатък е сумата от 1383,72л, от които: 725,03лв.- главница, 91,91лв.- договорна лихва, 34,23лв.- такса оценка, 532,55лв.- такса услуга кредит у дома, като ВЛ е констатирало разлики с претендираните с исковата молба, суми.  Както бе посочено по- горе, съдът е обвързан с пределите на издадената заповед за изпълнение, и предявяването на суми над тези  размери е недопустимо.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Както бе посочено по- горе, в случая, ищецът по делото има качеството на цесионер, въз основа на сключен договор за цесия, въз основа на който е придобил вземането по процесния договор за  кредит. С оглед на направеното изрично оспорване, от страна на особеният представител, на действието на цесията спрямо ответника, съдът намира за установено следното: както бе посочено, по делото безспорно се установява факта на изпращане на две уведомителни писма до  длъжника- на посочените от него в договора адреси, върнати като невръчени. От съдържанието на договора не се установява страните по него, да са уговорили т. нар. „фингирано връчване”. С ИМ, обаче, ищецът моли съобщението за станалата цесия, да бъде връчено на ответника, с преписа о същата и приложенията й. В случая, съдебните книжа са връчени на назначеният от съда особен представител на ответника- адв. Т. Д. и съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата цесия, най- късно от момента на връчването. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на особения представител на длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен след указания на  съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК- след уведомяване на длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение– да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията.

От събраните по делото доказателства- заключението по СТЕ, обаче, съдът намира, че процесният договор за кредит от 25.11.2015г, е сключен в нарушение на нормите на чл. 10, ал.1  от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК, същият е недействителен. Съобразно нормата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, изм.– ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014г. и съответно действаща към датата на сключване на Договора, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съобразно заключението на ВЛ по СТЕ, което съдът приема за обективно и вярно, размерът на шрифт, на който е напечатан процесния договор за кредит е 10 пункта. Само на това основание,  по силата на нормата на чл.22 от ЗПК, процесният договор за кредит, е недействителен. Следва да се посочи също, макар и законът да не е скрепил нормата със санкцията на чл.22, че към процесния договор липсва погасителен план, като задължителен реквизит на договора за кредита, на основание чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. По силата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, от заключението по ССЕ, се установява, че след извършените от длъжника плащания, размерът на главницата е 725,03лв, но съдът е ограничен от  заявеният и обективиран в издадената заповед за изпълнение размер от 598,99лв., до който размер искът следва да бъде уважен.

Що се касае до пакетът „кредит у дома”, съставлява услуга, при която срещу такса, отпуснатата сума по кредита се предоставя в брой по  местоживеене на кредитополучателя и седмичните погасителни вноски също се събират по местоживеенето му,  съдът намира същото за нищожно, доколкото е съставлява допълнително споразумение към нищожен договор, Следва да се отбележи също, заедно с това, тази претенция се явява недоказана от страна на ищеца, доколкото по делото няма събраните доказателства за изпълнение на поетото задължение, за посещение на дома на кредитополучателя.

На основание гореизложеното, предявените искове следва да бъдат уважени до размера на сумата от 598,99лв.- главница, за която сума има издадена заповед за изпълнение №1316/26.03.2018г. ч. гр.д.№ 2072/2018г. на ПлРС, като за разликата до  пълният предявен размер на иска, като съобрази  изложеното по- горе, досежно размерите и периодите на претенциите, за сумата от  86,04лв.- договорна лихва, за периода 09.04.2016 до 20.01.2017г..; за сумата над 15,58лв.- такса оценка досие, за сумата от 295,96лв. - такса за услуга „кредит у дома и за сумата от 40,62лв.- лихва за забава, за периода 19.05.2017-06.02.2018г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва в полза на ищеца  да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете- или сумата от 78,04лв. в настоящето производство, служебно изчислени от съда, въз основа на представеният списък по чл.80 от ГПК, като юрк. възнаграждение, включени в изчислението е определено от съда по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, в минимален размер от 100лв. ответникът следва да бъде  осъден да заплати и разноските по заповедното производство, също съразмерно на уважената част от иска- в размер на 9,24лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК, че П.В.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, сумата от  598,99лв. главница,  по Договор за потребителски кредит №*********/25.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 06.02.2018г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №1316/26.03.2018г. ч. гр.д.№ 2072/2018г. на ПлРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ П.В.К., ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ сумата от 86,04лв.- договорна лихва, за периода 09.04.2016 до 20.01.2017г., сумата от 15,58лв.- такса оценка досие, сумата от 295,96лв. - такса за услуга „кредит у дома” и сумата от 40,62лв.- лихва за забава, за периода 19.05.2017г.-06.02.2018г., по Договор за потребителски кредит №*********/25.11.2015г., които суми има издадена заповед за изпълнение №1316/26.03.2018г. ч.гр.д.№2072/2018г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

На основание чл. 130 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО производството по делото, по предявените искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,  както следва: за разликата НАД сумата от 598,99лв.- главница, до претендираната сума от 824,82лв; за разликата НАД сумата от 86,04лв.- договорна лихва, до претендираната сума от 90,40лв. и ЗА периода от 25.03.2016 до 09.04.2016г.; за сумата НАД 15,58лв.- такса оценка досие, до претендираната сума от 21,51лв.; за сумата НАД 295,96лв. - такса за услуга „кредит у дома, до  размера на претендираната сума от 408,62лв., като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, П.В.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, сумата от 78,04лв.- разноски в настоящето производство и сумата от 9,24лв.- разноски по ч.гр.д.№ 2072/2018г. на ПлРС.

Решението, в частта му, с която е прекратено частично производството по делото,  може да бъде обжалвано от страните, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението, пред ПлОС. В останалата си част, Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: