№ 104
гр. Шумен, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Р. Ил. Р.
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243600600280 по описа за 2024 година
Производство по чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда №18/26.03.2024 година Районен съд град Шумен е признал
подсъдимият Д. М. М. ЕГН-********** за виновен в това, че на 22.09.2022 г.
в град Шумен се е заканил с убийство на Т. Р. М. с думи и действия-тропал,
ритал и хвърлял плочки по вратата на къщата и, отправил реплики“Отворете
вратата, ще ви убия,ще ви пребия като кучета и ще ви излежа“,като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл.144,ал.3,вр. ал.1 от НК го осъдил на
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като определил и
първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното наказание.
Първоинстанционния съд осъдил подсъдимия М. да заплати сумата от
1250/хиляда двеста и петдесет/ лева представляващи нанесените с деянието
неимуществени вреди, като отхвърлил иска изцяло в частта му за нанесени с
деянието имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият бил осъден да заплати и направените по делото разноски.
Същият не се признава за виновен по предявеното му обвинение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, доводите и
съображенията на страните изложени пред първата и въззивна инстанции и
извърши служебно цялостна проверка на обжалваната присъда съобразно
изискванията на чл.314 от НПК установи само наличието на основанията по
чл.348 ал.3 т.2 алт. първа вр. чл. 335 ал.2 предл. първо от НПК.
1
Районния съд е приел фактическа обстановка такава каквато според
него се базира на събрания по делото доказателствен материал.
В мотивите си съдът се е ограничил единствено в изброяването
лимитативно на събраните по делото писмени и гласни доказателства с което
според него е обосновал постановената от него присъда.
В мотивите има посочване само на двете групи свидетели между които
е възникнала свадата, както и други свидетели без съдът да се аргументира
защо приема тезата на едните а отхвърля показанията на другите. Липсва
какъвто и да било анализ на събраните гласни доказателства
Първата група свидетели Т. М., М.А. и М.И. лансират една теза за
случилият се скандал и последвалите действие след това, а свидетелите М.М.
С. М. и подсъдимия Д. М. друга версия. Тези две основни групи свидетели в
това число и подсъдимия не са съпоставени, чрез анализ на показанията им
респективно обясненията на подсъдимия. От тук идват и неизяснените
моменти от така установената от съда фактология, като например . Липсва
анализ на доказателствата например : от къде ШРС е достигнал до извода,че
именно Д. е хвърлял плочки по къщата на пострадалата Т. М.. В обясненията
на подсъдимия такива самопризнания няма. Нещо повече двамата свидетели
С. и Г. в показанията си заявяват ,че нито те нито някой друг е установил
какво е станало пред вратата на пострадалата. Анализ на доказателствата в
тази посока липсват от съда. Съдът не се е обосновал в мотивите си защо е
приел именно тази фактология по делото и въз основа на какви доказателства,
като анализ на такива липсва.
В мотивите само декларативно са посочени като доказателства и
експертизите по делото, без анализ на установеното по тях и какво се
установява с тях, с кои доказателства кореспондират с кои не и ако е така
защо. Липсата на този анализ води до повърхностно „установяване на факти „
позовавайки се само на това ,че те са осъществени без да бъдат анализирани.
По отношение на умисъла с който е извършено процесното деяние в
мотивите е записано само ,че „От субективна страна деянието е извършено с
пряко насочен умисъл“.
Според въззивната инстанция на този въпрос следваше да се обърне
внимание, тъй като е елемент от състава на престъплението за което е осъден
М.. Въпроса за субективния елемент е бил поставен както пред
първоинстанционния съд така и пред въззивната инстанция, нещо повече пред
ШРС представителя на прокуратурата е изразил различно становище от това
на защитата. Всичко това е следвало да се обсъди в мотивите на съда за да се
достигне до един или друг извод и да се обоснове правно.Това не е сторено от
съда.
Съдът е длъжен да анализира доводите както на защитата така и на
представителя на обвинението но в случая не е така и поради това въззивния
съд не може да установи от къде и въз основа на какво първоинстанционния
съд е направил този извод.
Липсва анализ и оценка на доказателствените източници мотивирали
районния съд да приеме, че подсъдимия М. е осъществил състава на деянието
2
за което е предаден на съд.
Правните изводи на районния съд са необосновани, нещо повече
липсват правни изводи за голяма част от доказателствата по делото. Същите
са резултат от необективен и незадълбочен анализ на събраните по делото
доказателства. Именно поради това въззивната инстанция не може да сподели
мотивировката на районния съд.
Водим от гореизложеното ШОС намира, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила по делото а именно, че липсват мотиви
обосноваващи решението на съда и поради това постановения съдебен акт
следва да бъде отменен изцяло, а делото следва да бъде върнато на първата
инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда.
В предвид гореизложеното и на основание чл.348 ал.3 т.2 алт. първа
вр.чл.335 ал.2 предл. първо от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда № 18/26.03.2024 год. постановена по
НОХД №973 на Районен съд град Шумен и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3