Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
гр.Габрово,
27.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и в присъствието на прокурора МИЛЧО ГЕНЖОВ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ АД № 34 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, във връзка с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по искова молба на Т.М.А. с ЕГН **********, понастоящем лишен от
свобода, затвора в Ловеч, III гр., килия
309 против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, бул. Столетов № 21. Претендира се обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15,000.00 лв. за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в противоправно бездействие на администрацията
на ГДИН във връзка с задължението за осигуряване в ареста в гр. Габрово на
благоприятни условия на изтърпяване на мярката "задържане под стража"
поради липса на достатъчно жилищна площ, адекватно осветление и проветряване на
помещението, отсъствие на самостоятелен санитарен възел, лоши хигиенни условия за
период от два месеца /24.04-24.06.2014г./.
В пледоарията по същество, ищецът поддържа така описаната
претенция, моли искът да бъде уважен в цялост.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, представляван от процесуалния
си представител – юрисконсулт О. /надлежно упълномощен/, в представено писмено
становище и в пледоарията по същество, излага съображения за недопустимост на
исковата претенция. Същата била преклудирана поради изтичане на тригодишна
давност по чл. 111, т.“б“ от ЗЗД тъй като се претендирало обезщетение. Алтернативно
се твърди, че искът бил неоснователен и недоказан. Иска се същият да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за недопустимост и неоснователност
на предявения иск. Споделя доводите на представителя на ответника. Липсвало
поведение на служители на ГДИН, насочено към причиняване на увреда на ищеца.
Административен съд – Габрово, след като прецени
допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи, както и данните по
делото, приема за установено следното:
Искът
е процесуално допустим. Подаден е от надлежна страна и срещу ответници които
притежават необходимата правосубектност. Съдът не споделя доводите на ответника
че искът е недопустим поради изтекла давност по чл. 111, б.“б“ от ЗЗД. Първо
защото кратката, тригодишна давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД погасява вземанията
за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Граматическото тълкуване на
нормата води до извода, че и обезщетенията и неустойките, които са предмет на
претенцията, следва да произтичат от сключен между страните договор за да се
приложи кратката давност. В случая претенцията се основава на увреждане, не
произтича от неизпълнен договор, поради което сочената правна норма е неприложима.
И второ – давността по чл. 111 от ЗЗД е погасителна, а не преклузивна.
Като
се има предвид изложеното, както че давността е петгодишната такава и че към
момента на подаването на исковата молба, същата не е изтекла, искът следва да
бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан по
следните съображения:
Видно от справката на л.31-32 и
извадката за постъпили и освободени лица /л.38-39/ ищецът е престоял в ареста в
Габрово с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода
25.04.-24.06.2014г. В цитираната справка е посочено, че същият е бил настанен в
килия № 6, която е с квадратура 12,37 кв.. и е предназначена за четирима
задържани. Килията, както и всички останали, има прозорец с размери 120/50 см.,
обезопасен с метални решетка и мрежа. През прозореца влизал дневна светлина и
свеж въздух. Допълнителна светлина се осигурява с електроосветление.
От край на 2012г. е изградена вентилационна система, посредством която
допълнително помещенията се проветряват а през зимата – и се отопляват същите.
Обособено е пространство за престой на открито с размери 4/3 м. Отделен е
въпроса че в седем дни, по време на престоя си, ищецът писмено е заявил че се
отказва от престой на открито. В справката е посочено, че тъй като килиите не
са били снабдени със санитарен възел, задържаните лица били извеждани от
килиите за да ползват тоалетна и мивка с течаща вода. Това се случвало по
желание на задържаните, по всяко време на денонощието, поради което на задържаните
не им се е налагало да ползват бутилки и найлонови торбички за удовлетворяване
на физиологичните си нужди. В исковия период задържаните са можели да ползват
баня не по-малко от веднъж седмично, а в зависимост от натовареността на
служителите в ареста - и повече пъти.
Съдът
намира, че така изнесените данни очертават обективната действителност. Същите
са подкрепени и от свидетелските показания на свидетеля Симеон Х.. Според
когото килия № 6 е с площ над 12 кв.м., че на никого не е отказано да бъде изведен
до мивката или тоалетната по всяко време, както и да ползва банята, за целта
имало монтиран звънец във всяка килия. Аспирационната система работела.
Задържаните се извеждали ежедневно за престой на открито за по един час.
Показанията
на свидетеля П. /посочен от ищеца/ потвърждават същата фактическа обстановка.
„Извеждат ни до тоалетна но не веднага. Винаги е имало хора от охранителния
състав, но някой път имат работа и затова се бавят“ „Позвъняването за тоалетна
важи и през деня и през нощта, но през нощта чакаш доста време“ „Има някаква
вентилация която изкарва и вкарва въздух“ „Банята се ползва един път в
седмицата, някой път два пъти в седмицата“
С
оглед събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира за
недоказани твърденията на ищеца, че по време на престоя му в ареста в Габрово,
в периода 25.04.-24.06.2014г. по отношение на него са осъществени нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС. Липсата на такива нарушения, сочи неоснователност на предявения
иск, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
Процесуалния
представител на ответника е поискал присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. В тази връзка, съдът намира, че разпоредбата на чл. 286, ал.
2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Съгласно чл. 286, ал.
2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент
от чл. 75
и чл. 76 ГПК
са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.
3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за
възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от
законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсена на
такава отговорност, то такава не може да бъде присъдена. В този смисъл е
практиката на ВАС, застъпена в Определение на ВАС № 10250 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 12578/2015г; Определение на ВАС № 12248 от
13.10.2017 г. по адм. д. № 9920/2017 г.; Определение
на ВАС № 12648 от 23.10.2017 г. по адм. д. №
5584/2016 г.
Така
мотивиран и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд – Габрово
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения от Т.М.А. с ЕГН **********, понастоящем лишен от
свобода, затвора в Ловеч, III гр., килия
309 против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, бул. Столетов № 21 иск за присъждане на сумата от 15,000.- /петнадесет
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
периода 25.04.-24.06.2014г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– гр. София, бул.
„Н. Столетов” № 21
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено представителство
по настоящото производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
Административен съд – Габрово пред Върховния Административен съд на Република България.
На
основание чл. 138, ал.1
от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.