№ 9059
гр. ......, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110155597 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
16.05.2024 г., гр.......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №55597 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
В съда е постъпила искова молба от ......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
1
гр........, представлявано от ......- Изп. директор, срещу А. П. Ф., във връзка с указания по реда
на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо
дължимостта по отношение на ответника на следните суми- сума от 4 159,32 лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр. ......, аб.
№......, за отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 23.09.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, сума от 609,47 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.09.2019г. до 10.09.2021г., сума от 29,19 лв., представляваща сума за
дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г., и сума от 6,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.10.2018 г. до 10.09.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №54991/2021 г. на
СРС, 165 състав.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез особен
представител адв.Г. Н. от САК, с който се оспорват исковите претенции като неоснователни
и по размер. Оспорва посочените суми в издадените фактури. Релевира възражение за
погасителна давност за периода от 01.05.2018 г. до 23.09.2018г.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, ....., който представя 2 бр. индивидуални справки за отопление на
името на абоната и 2 бр. протоколи за отчет, от които единият е подписан с възражение от
абоната, а другият- неподписан.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, от носими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на НА за покупко- продажба на недвижим
имот №...г., н.д. №....г. на Нотариус ... при СРС, с който отв. страна с ЕГН: **********
придобива правото на собственост върху ателие №.... в сграда в гр......., бул. „....“ №..к. „.....,
с площ от 26,26 кв.м.
Представен иса удостоверение от ГИС- ...... за идентичност на адреси, както и
удостоверение за идентичност на адрес, издадено от ищеца, което представлява частен
документ.
По висящо дело в СРС срещу същото лице е установено, че е със сменен ЕГН, /стр.51/,
както и че е със сменени фамилни имена от ...., /стр.104/, с настоящото ЕГН.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което и съобразно разясненията му в о.с.з. в имота има щранг- лира в мокрото
помещение, като ТЕ от нея е изчислена по реда на 6.9, вр. 6.5 от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост към Наредба №16- 334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, изд. от министъра на икономиката и енергетиката, обн. ДВ,
бр.34/24.04.2007г. Начислена е ТЕ за сградна инсталация, на база пълен отопляем обем от 62
куб.м., при процентно съотношение от средно 36,07 % за отопл. сезони от общата ТЕ за
отопление в етажната собственост. ТЕ за БГВ е отчетена визуално по данните на монтиран
водомер, при възражение от абоната за първия отопл. сезона, а за втория- по служебен
начет, поради неосигурен достъп, при 228,73 куб.м., при несъобразяване с горната
допустима граница от 280 л/ денонощие или общо за сезона от 102,2 куб.м.
Съгласно прието заключение по ССч.Е, липсват данни за извършени плащания от
ответника, при задължения за ТЕ от общо за периода: 4 188,51 лв., с мораторна лихва от
615,48 лв. Посочени са начислените суми по отделни пера и извършваните счет. операции.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г.
по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се
приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съответния имот. В случая следва да се
приеме, че ответникът е титуляр на партидата за доставената ТЕ до имота и съотв.
„потребител на ТЕ“ за имота с настоящите й имена и ЕГН.
На осн. чл. 70а., ал.1 - 4 от Наредба №16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, който
следва да намери приложение по аналогия поради липсата на друга норм. уредба, с оглед
датата на отчета- 07.06.2019г., лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ- ФДР всяка година в срок до 10
юли извършва отчет на уредите за дялово разпределение. В срок до 15 юли ФДР изготвя
общата годишна изравнителна сметка за сградата - етажна собственост, и я предоставя
срещу подпис на представител на етажната собственост, избран от общото събрание на
етажната собственост по реда на Закона за управление на етажната собственост. При
заявено искане от клиент в сградата - етажна собственост, общата годишна изравнителна
сметка му се предоставя в електронен вид при спазване на изискванията на Закона за защита
на личните данни. В същия срок ФДР изготвя и предоставя на клиентите в сградата- етажна
собственост, индивидуалните им изравнителни сметки чрез лицензиран пощенски оператор,
по електронна поща или на адреса на имота, намиращ се в сградата - етажна собственост.
Всеки клиент избира начина на предоставяне на индивидуалната му изравнителна сметка, за
което уведомява ФДР. Когато клиентът не е направил избор, индивидуалната изравнителна
сметка му се предоставя по пощата на адреса на имота, намиращ се в сградата - етажна
собственост. Рекламации (възражения) по отчета на показанията на уредите, допълнителен
отчет на уредите и рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След
изтичане на този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на
изравнителната сметка. В случая за първия отопл. сезон е направено възражение от клиента
още с извършването на отчета. Не се установява същото да е разгледано и обсъдено от ФДР.
Сумите се претендират съобразно показанията на водомера, които се оспорват от
потребителя. По отношение на втория отоплл. сезон е начислена ТЕ за БГВ над горната
допустима граница от 140 л/ денонощие, по реда на чл.69, ал.2, т.2 от горната Наредба,
съгласно която, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя
при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие
- когато не е осигурен достъп за отчитане. Произволното начисление на количества БГВ при
неосигурен достъп от ФДР е незаконосъобразно. С оглед на горното не може да бъде
уважена исковата претенция досежно ТЕ за БГВ. Исковите претенции подлежат на
уважаване частично за ТЕ, отдадена от щранг лира и за ТЕ за сградната инсталация до
сумата от общо 453,52 лв., съобразно заключението по ССчЕ. по делото. С оглед датата на
съд. сезиране- 23.09.2021г. и предвид липсата на начислени задължения за периода до
м.10.2018г. вкл. за ТЕ за отопление, видно от табл.1 на заключението по ССч.Е, не може да
се уважи направеното възражение за изтекла погасителна давност в полза на отв. страна.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее налице, в какъвто
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за
3
мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определената ФДР, поради
което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на
третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал топлинно счетоводство в
процесния имот и съответно възникването на право на регрес спрямо ответника. Искът за
мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв., депозит за особен представител от 716 лв. и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на
158,82 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство
е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. П. Ф. ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от ...... и ......- Изп. директори, съществува вземане за сума от общо 453,52
/четиристотин петдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр......., аб. №......, за отчетен период от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 23.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№54991/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции над
присъдения размер до пълно предявените размери от общо 4 159,32 /четири хиляди сто
петдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, за обект в гр......., аб. №......, за отчетен период: 01.05.2018г.-
30.04.2020г. и сума от 609,47 /шестстотин и девет лева и четиридесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 10.09.2021г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
ул. „........, представлявано от ...... и ......- Изп. директори, срещу А. П. Ф. ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 29,19 /двадесет
и девет лева и деветнадесет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за
периода: 01.08.2018г.- 30.04.2020г. и сума от 6,01 /шест лева и една стотинка/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.10.2018г.- 10.09.2021г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №54991/2021г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. П. Ф. ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ......- Изп.
директор, сума от общо 158,82 /сто петдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща сторени разноски по исковото и по заповедното производства.
4
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението е постановено при участието на ....., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5