Решение по дело №5088/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1054
Дата: 26 октомври 2023 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20221720105088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1054
гр. Перник, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105088 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. А., с ЕГН: **********,
********** срещу Х. П. Х., ЕГН **********, ********. Ищецът твърди, че с влязла в
сила присъда, постановена по н.о.х.д. № ****/2021 г. по описа на Районен съд Перник,
потвърдена с решение, постановено по в.нохд № 31/2022 г. по описа на Окръжен съд
Перник ответникът е признат за виновен, в това, че на ***** в ********* по
хулигански подбуди, чрез нанасяне на -**** в областта на ********, причинил на А. И.
А. *******, изразяваща се в ****** за няколко минути, представляващо ******* на
здравето, временно опасно за живота. Пояснява, че в рамките на наказателното
производство не е разглеждан граждански иск за причинените му неимуществени
вреди. Твърди, че в следствие на нанесения му **** е претърпял ******** и ******
болки и ******* от многобройните удари в ******** и ****** – ********* и тялото,
изпаднал е в ********* което е предизвикало ******* на здравето, *******. Конкретно
описва травмите, които е получил и как те негативно рефлектират върху здравето му,
като сочи и че и към настоящия момент не е напълно възстановен. Изпитва *******
***** при разходки на обществени места. Това от своя страна го ***** и налага
употребата на медикаменти.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 10000,00 лева, обезщетение за
неимуществени вреди - резултат от нанесения му на ***** в ********** ****, ведно
със законна лихва от ********* г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като ищецът поддържа иска.
Ответникът оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди (неимуществени); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите и
неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която се презумира и 6) размера на
претенцията.
По делото част правопораждащите факти са обявени за ненуждаещи се от
доказване, тъй като същите се установяват по правилото на чл. 300 ГПК от приетото
като писмено доказателство – преписка и присъда по н.о.х.д. № ****/2021 г. по описа
на Районен съд Перник, потвърдена с решение, постановено по в.нохд № 31/2022 г. по
описа на Окръжен съд Перник, с които съдебни актове ответникът е признат за
виновен в това, че на ***** в ********* по хулигански подбуди, чрез нанасяне на -
**** в областта на ********, причинил на А. И. А. *******, изразяваща се в ****** за
няколко минути, представляващо ******* на здравето, временно опасно за живота.
Спорен по делото е въпросът за причинно – следствената връзка и размера на
дължимото се на ищецът обезщетение за неимуществени вреди, резултат от
причинените му увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални *******,
******** ****** и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да
бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, ******* и неудобства - *********** които ноторно
намират не само отражение върху ******** но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват
конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени
вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от
икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и
нормативно определените лимити за отговорността на за*****ователя, независимо, че
те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства,
които се установяват от СМЕ и събраните гласни доказателства.
По делото доказателства са събрани чрез разпита на св. С. Р. – пряк очевидец са
престъплението от ******, както и на последвалите събития в рамките на
оздравителния процес.
Същият е заявил, че след ****** поведението на ищеца се е променило коренно.
Не е искал да излиза и да общува. Не можел да чете за изпитите, които му предстояли.
Било необходимо да лежи, като за него се грижила баба му. Изпитвал притеснение,
*****, изгубил доверие в хората и много болки в ********, което налагало прием на
медикаменти. Около една година ищецът отказвал да разговаря по телефона със
свидетеля, което налагало той го посети лично за да го организира съвместна разходка.
През деня излизал само с придружител, а дори и към настоящия момент ищецът не
2
желаел да излиза вечер
По делото доказателства са събрани чрез разпита на св. Ж. Т. – баба на ищеца.
Същата е възприела събитията от момента, в който ищецът е бил настанен в болницата.
Свидетелства за тежкото му състояние, имал охлузвания по ********, които са
резултат от удара с ******** нанесен му от ответника. Бил е в болница 3-4 дни, в
които е бил в невъзможност да се ********, въпреки лекарствата и системите.
След болничното възстановяване описва като „ужас“ – изпитвал е много *****,
не давал да се ********** Към настоящия момент ищеца все още не смее да се среща с
хора. Една година след престъплението той все още не можел да се отпусне когато
излиза, непрекъснато се въртял и се обръщал. Прекъснал е обучението си за една
година и не се е явил на изпитите, тъй като му било забранено по лекарско
предписание да чете каквото и да е. Вечер отказвал да излиза, а ако това се случи, то до
към 5,30-6,00 часа следобед и се прибира вкъщи. Употребявал ******* и на
*********** в големи дози, около две години, като продължава да ги приема, но в по-
малки. Оздравителния процес бил съпътстван със силното ***** и повръщане.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Показанията им разкриват
трудностите, през които ищецът е преминал и продължава да усеща като резултат от
нанесената му ******* от ответника. За да даде вяра на тези показания съдът съобрази,
че те боравят с ясни термини като разказът им смислово се припокрива, но и разкрива
аспекти от речта, характерни за всеки отделен индивид при разказ на едни и същи
възприети събития. Не се установяват тенденциозно подбрани изрази, целящи да
преекспонират събитията, като всеки оценъчен термин е подробно подкрепен с
конкретни наблюдения, които са посочени.
По делото е изслушана и приета СПсЕ, неоспорена от страните, която съдът
изцяло кредитира. Вещото лице борави с фактите по делото, като дава заключение, че
в резултат престъплението ищецът е мъчително *****н, изпитва ***** да не срещне
отново ответника и той да го нарани отново. Сочи също, че състоянието му все още е
нестабилно към настоящия момент и ще е необходимо още време.
По делото е изслушана и приета СМЕ, неоспорена от страните, която съдът
изцяло кредитира. Освен данните по делото вещото лице е извършило и преглед на
ищеца, на който той съобщил за продължаващо ******* налагащо прием на
медикаменти, което се засилва при шофиране и работа изискваща концентрация.
Съобщава също за ***** и *******. Вещото лице е установило, че ищецът е видимо
напрегнат. Установява също, че е налице ********** (******), която е резултат от
****** като се изразява в ******* *********. Към настоящия момент болките
продължават и са предимно слаби, но с приестъпни обострения и инцидентни
покачвания на *********.
При съобразяване на горепосочените, безспорно установени по делото факти,
съдът приема, че е налице причинно – следствена връзка между престъплението
извършено от ответника спрямо ищеца и претърпените от него болки и *******. По
правилото на чл. 52 ЗЗД съдът намира, че претърпения ******** би бил репариран
именно с посочената от ищеца сума, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
До този извод съда достигна, изследвайки първо деянието – непредизвикано, грубо
нарушаващо обществения ред и законност, довело до сериозно травматични
*********. На следващо място - конкретните *******, причинени на ищеца,
невъзможността му да живее пълноценно след ******, постоянен дискомфорт и
*******, чувствайки се защитен единствено в собствения си дом, опасявайки се че ще
бъде подложен на тормоз в случай, че ответникът го срещне отново. Труден и бавен
оздравителен процес, неприключил и към настоящия момент, което пряко рефлектират
върху самочувствието на ищеца.
3
Важно е да се посочи, че приетата от съда като справедлива сума има за цел да
репарира единствено претърпените от ищеца вреди след престъплението до датата на
приключване на съдебното дирене. Размерът е съобразен изцяло с икономическа
конюнктура в страната и съдебна практика по приложението на чл. 432, ал. 1 КЗ
(преднамерено изследвана) със сходни увреждания, тъй като следва да се присъди
обективно дължимото, доколкото настоящото решение не е наказание за деянието, а
възмездие за вредите, резултат от него.
Защитната теза на ответника не може и няма как да бъде споделена. Позовава
се на „някакъв запис“, направен с **** и който бил наличен по наказателното дело,
но не бил взет под внимание от наказателния съд. Експертизите не следвало да бъдат
ценени, тъй като не са подкрепени от свидетелски показания. Счита, че „****“ няма
как да се отрази на психиката му по начина, който се твърди и дори „едно момиче“, че
го приеме „философски“. Това можело да се случи на много хора, като дори „няма да
обърнат внимание“. Твърдяното ***** не би могло да се установи дори и от
медицински лица.
Тези възражения съдът не възприема и в краткост ще аргументира тезата си.
Посочването на „някакъв запис“, пропуснат от две наказателни инстанции не е
представян по делото, не е приеман като доказателство и може да бъде коментиран.
Изготвените по делото експертизи са приети без възражение от ответника, като същите
са доказателствено средство и липсва изискване в ГПК установеното в тях да съвпада с
показанията на свидетели, но в конкретния случай това е налице, поради което се
изгражда нишка от преки и косвени доказателства, които установяват претенцията по
основание размер.
Личностните възприетия и отражението на дадено деяние (в конкретния случай
престъпление от общ характер, извършено по хулигански подбуди) е възможно да се
възприемат различно от индивидите, като всеки един конкретен случай се изследва на
база доказателствата по делото, а не на твърденията на страната. Този съд не може да
погледне „философски“, а единствено правово - въз основа на доказателствата по
делото, приложимото право и вътрешното си убеждение, а то е че е недопустимо нечие
конкретно страдание да не бъде удовлетворено, единствено поради причината, че
други лица (дори жени) биха приели „****“ за даденост и нормална комуникация
межди хората.
При тези правни изводи, основателна е и акцесорната претенция за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва от ********* г. до
окончателното изплащане на задължението, тъй тато тя се дължи по правилото на чл.
84, ал. 3 ЗЗД.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход на спора същият има право на
такива. Такива са доказани в размер на 1900,00 лева и следва да бъдат присъдени
изцяло.
Ищецът бил освободен от разноски по правилото на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
поради което същите, в размер на 400,00 лева за държавна такса, следва да бъдат
присъдени в полза на съда по правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното съдът

РЕШИ:
4

ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Х. П. Х., ЕГН **********, ********
да заплати на А. И. А., ЕГН: **********, ********** сума в размер на 10000,00 лева,
ведно със законна лихва от ********* г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от ********* г.
до 05.10.2023 г. в резултат на причинена му на ********* г. от Х. П. Х. *******,
изразяваща се в ****** за няколко минути, представляващо ******* на здравето,
временно опасно за живота, за което деяние ответникът е признат за виновен с влязла в
сила присъда, постановена по н.о.х.д. № ****/2021 г. по описа на Районен съд Перник,
потвърдена с решение, постановено по в.нохд № 31/2022 г. по описа на Окръжен съд
Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. П. Х. да заплати на А. И. А. сума
в размер на 1900,00 лева - разноски в настоящото производство, съобразно изхода от
спора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Х. П. Х. да заплати на по сметка на
Районен съд Перник сума в размер на 400,00 лева за държавна такса, како и 5,00 лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5