Р
Е Ш Е Н И Е
№
800
гр.Кюстендил, 03.10.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ:
при участието на съдебния секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 2435/2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Е.Г.А., ЕГН:**********,
с адрес ***, Кюстендилска област, ул. „****“ ** е предявил против ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ
иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не му дължи
сумата от 9738.58 /девет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и петдесет и
осем стотинки/, от която: главница данък върху превозните средства 623.15 лв.,
със законна лихва от 6.92 лв за периода 06.06.2018г. – 16.07.2018г.; лихва
данък върху превозните средства 503.41 лв; главница патентен данък 4675.00 лв,
със законна лихва в размер на 51.94 лв за периода 06.06.2018г. – 16.07.2018г;
лихва патентен данък 3878.16 лв. Претендират се и направените по делото
разноски.
Съдът, след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства,както и доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 18.01.2013г. Община Кюстендил, Дирекция "Местни данъци и такси"
съставя на ищеца Акт за установяване на задължения
по декларация по см. на чл. 106/107 от ДОПК № 134/18.01.2013 г., с който са
установени негови задължения,
представляващи неплатен данък върху превозните средства за периода 2008 - 2012
г. включително в размер на 623.15 лв.,
както и лихва върху неплатения данък в размер на
164.37 лева, а така също и неплатен патентен данък в размер на 4675.00 лева и
лихва върху същия в размер на 1334.60 лева за същия отчетен период.
На 27.05.2013 г. въз основа на
издадения акт за установяване на задължения и по
молба на Община Кюстендил, с разпореждане
на съдебния изпълнител срещу ищеца е
образувано изпълнително дело № 189 по
описа за 2013 г. на Съдебно -
изпълнителна служба при Кюстендилски Районен съд. Последното е прекратено с
Постановление на съдебния изпълнител на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, влязло
в сила след оставяне на жалбата на ответника срещу същото без уважение от КОС
по в.гр.д. 94 от 2018г.
В последствие на 28.06.2019г. отново въз основа на издадения акт за
установяване на задължения и по молба на Община Кюстендил, с разпореждане на съдебния изпълнител срещу ищеца е образувано
изпълнително дело № 435 по описа за 2018
г. на ЧСИ Е. Христова, рег. № 743, с
район на действие Окръжен съд – гр. Кюстендил.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени
доказателства.При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприема следните правни
изводи:
По допустимостта на
иска:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 . Предявеният иск срещу
взискателя е за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното
изпълнение по дело № 20187430400435 по описа за 2018г. на ЧСИ Е. Христова рег.
№ 743, с район на действие Кюстендилски окръжен съд. Това право може да е
установено с влязло в сила решение, да е предмет на
издаден изпълнителен лист или както е в настоящия случай да е възникнало с акт на административен орган. В последния случай
длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите за данъци, като се
позовава на факти (погасяване по давност, както е в конкретния случай),
стига да са настъпили след настъпване на
изискуемостта им или след издаването на
акта за установяване на публично задължение. В настоящия правен казус за издаването на
изпълнителния титул не е проведено същинско съдебно дирене, тъй като в случая
това е Акт за установяване на публични
задължения, издаден от орган по приходи при ответната община. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ
принудителното събиране на публични общински
вземания може да се извършва освен от публични изпълнители по реда на ДОПК, също така и от съдебни изпълнители по
реда на ГПК.
Във втория случай при принудително събиране на
публично общинско вземане, какъвто е казуса поставен за разглеждане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не
разполага с правомощия да се произнесе по възражение
за давност,
основано на чл. 171 ДОПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
7 ГПК съдебният изпълнител
може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в
сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК
/ в този см. Определение № 130/24.07.2017 г. по ч. гр. д. № 756/2017 г. ІІ г.
о. ВКС РБ/. Това е което обуславя допустимостта на предявения иск.
По основателността на
иска:
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Аргументите на съда за следните: данъкът върху недвижимите имоти, както и
патентният данък представляват публични общински вземания
съгласно чл. 162, ал. 2, т.
1 от ДОПК, по отношение на
които се прилагат разпоредбите на чл. 171
и чл. 173 ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК те се погасяват с изтичане на
пет годишен давностен срок
/считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение/, а чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда т. нар. "абсолютна" погасителна давност от 10 години, за която са ирелевантни
евентуални спирания или прекъсвания на същата.
Процесните вземания касаят период
01.01.2008 г. - 31.12.2012 г., т. е. давност е започнала да
тече от 01.01.2009 г.
С издаването на акта за установяване на
задължения от 18.01.2013 г. давността е прекъсната – чл. 172, ал. 2 ДОПК и от 19.01.2013 г. е започнала да тече нова пет годишна давност.
Според изричната законова регламентация самото издаване на акта прекъсва давността. Липсата на
връчване, респ. влизане в законна сила на
акта не се отразява по никакъв начин на
течението на давностния срок, тъй като
задължението произтича от закон. В този смисъл ирелевантни са наведените от
ищцовата страна доводи за нередовност на връчването по чл. 32, ал.6 от ДОПК.
Предвид изложеното, за всички вземания по
Акта, давността е прекъсната на 18.01.2013 г. До този момент, считано от
01.01.2009 г. е видно, че тя не е била изтекла. Освен това няма твърдения и
данни актът да е бил отменен по
административен или съдебен ред. Така от 19.01.2013 г., съгл. чл. 172, ал. 3 ДОПК е започнала да тече нова петгодишна давност,която е прекъсната съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК, със заявлението за образуване на
изп. дело от 23.05.2013г. и
образувано такова на 27.05.2013 г.
под № 189 по описа за 2013 г. на Съдебно
- изпълнителна служба при Кюстендилски Районен съд, съдържащо искания за
налагане на обезпечителни мерки върху
имуществото на длъжника. Към момента на
образуване на посоченото изпълнително дело давността не е изтекла.
Със задължителните по силата на чл. 130, ал. 2
Закон за съдебната власт в Тълкувателно решение № 2/13 постановено на 26.06.2015 г. по
т. д. № 2 по описа на ВКС на
РБ за 2013 г. разрешения е прието, че "Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ,…“ , както и „Също така, че в изпълнителния
процес давността не спира, а когато
взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК и настъпва по силата на
закона т. нар. "перемция", при което съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно
релевантни факти“.
Съгласно цитирания по-горе съдебен акт и трайната практика на съдилищата прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. " В конкретния случай с Решение по
в.гр.д. № 58 по описа на КОС за 2018г., с което се отхвърля жалбата на
ответника срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство,
е прието, че последното поискано от взискателя изпълнително действие е с
молбата от 18.09.2013г. за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника.
Ето защо давността се прекъсва, считано от 18.09.2013г. и започва да тече нова давност от 19.09.2013г. Към този момент, считано от
образуването на изпълнителното дело на 27.05.2013г., същата не е изтекла.
С възлагателно писмо изх.№ 11-03-757/08.06.2018г. на кмета на Община
Кюстендил до ЧСИ Е. Христова е поискано образуването на изпълнително дело въз
основа на процесния Акт, което е сторено на 28.06.2018г., от която дата давността относно процесните вземания
отново се прекъсва. До този момент /28.06.2018г./, считано от 18.09.2013г.
/последното поискано изпълнително действие в производството по принудително
изпълнение пред СИС към КРС/, 5 – годишната давност отново не е изтекла.
Видно от справка изискана и постъпила по делото /л. 110,111,112/ от ЧСИ Е.
Христова, рег. № 743 е, че предприетите спрямо длъжника и ищец в настоящото
производство последни изпълнителни действия /запор на МПС и насрочен опис/ са
от дата 16.07.2018 г., на която дата
давността относно процесните вземания отново се прекъсва. От този момент
/16.07.2018г./ към момента на депозиране на исковата молба – 03.12.2018г,
давността отново не е изтекла. Това важи и за лихвите, защото съгласно чл. 162, ал. 2, т.
9 ДОПК те също са публични
вземания и също се погасяват с 5-годишния срок, както главното вземане - така
Решение № 5515 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14644/2013 г., VII о. и др. и не
се прилагат общите правила на чл. 111 от ЗЗД.
Съдът намира обаче, че за част от вземанията на
ответника е приложима абсолютната 10-годишна давност.
Според чл. 171, ал. 2 ДОПК, този срок тече от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Това означава, че за най–ранните задължения от 2008 година, давността започва да тече от 01.01.2009 г. и
изтича на 01.01.2019 г. Тоест, за
задълженията от 2008 г. е изтекла абсолютната 10-годишна давност, което
неизгодно за ответника обстоятелство е признато от последния и е извършено
служебно отписване на задълженията за посочената календарна година на осн. чл.
173, ал.2 от ДОПК както следва: с Протокол № 7/12.02.2019г. и приложения към
него списък на началника на Отдел „Местни приходи“ при Община Кюстендил са
отписани по абсолютна давност задълженията на ищеца за 2008г. за данък върху
превозните средства в размер 263.42 лв. /124.63 лв главница и 138.79 лв.
лихви/; с Протокол №8/12.02.2019г. на началник Отдел „Местни приходи“ към
Община Кюстендил са отписани задълженията на ищеца за 2008г. за патентен данък
в размер на 2074.73 лева /850 лв главница и 1224.73 лв. лихви/. Ето защо за тези
суми искът се явява основателен.
Извън погасените по давност, съобразно чл. 171, ал. 2 ДОПК суми за данъци за 2008 г., всички останали вземания са дължими
от ищеца и не са погасени по давност. Искът за тях ще бъде отхвърлен като
неоснователен, като бъде уважен само за задълженията
произтичащи от посочената календарна година – 2008г.
Относно
разноските:
Съобразно
уважената и отхвърлена част от исковата претенция съдът ще разпредели разноските
в производството. Ищецът e освободен от внасянето на държавна
такса и представя чрез процесуалния си представител договор за правна помощ,
имащ характера на разписка съгласно тълкувателната практика на ВКС, в размер на
500.00 лв. От тях ще бъдат присъдени
съобразно уважената част на иска 164.68 лв.Предвид частичното отхвърляне
на исковата претенция ответникът също има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, определени от съда в размер на 200.00 лв., от които ще се присъдят 134,54 лв.С оглед частичното уважаване на
исковата претенция / предявен общо за сумата от 9738.58 уважен за 3188.15-32.73
%/ответникът ще бъде осъден да заплати по сметките на КРС и държавна такса в
размер на 200.00-двеста лева.Компенсация на разноските съдът служебно не можи
да стори без изрично искане на страните.
Водим от горното и на осн.чл.439 ГПК,съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.Г.А.,
ЕГН:**********, с адрес ***, Кюстендилска област, **********, НЕ ДЪЛЖИ на ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, сума в
размер на 124.63 лева главница за данък превозни средства за 2008 година и
лихви върху същата сума в размер от 138.79 лева; сума в размер на 850.00 лева
главница патентен данък за 2008 година и лихви върху същата сума в размер от
2074.73 лева, установени с Акт за установяване на задължения по декларация №
134/18.01.2013, издаден от Община Кюстендил, Дирекция "Местни данъци и
такси" за събиране на които е образувано изпълнително дело №
20187430400435 по описа за 2018 г. на ЧСИ Елица Христова, рег. №743, с район на
действие Кюстендилски окръжен съд, поради изтекла давност, на основание чл. 439
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главници за сумата от 4323.52 /четири хиляди триста
двадесет и три и петдесет и два/лева,представляваща разликата между уважената
част от исковата претенция до пълният предявен размер за сумата от 5298.15 /пет
хиляди двеста деветдесет и осем и петнадесет/лева и за сумата от 2226.91 /две
хиляди двеста двадесет и шест и деветдесет и един/лева,представляваща разликата
между уважената част от тази претенция за сумата от 2213.52 /две хиляди двеста и тринадесет и
петдесет и два/лв. до първоначално предявения размер от иска за лихви общо в
размер на 4440.43 /четири хиляди четиристотин и четиредесет и четиредесет и
три/лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 200.00-двеста лева, представляваща държавна такса върху
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.А., ЕГН:**********,
с адрес ***, Кюстендилска област, ул. „Струма“ №3 сумата в размер на 163.67/сто
шестдесет и три и шестдесет и седем/лв.,представляващи разноски по
делото,съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА
Е.Г.А., ЕГН:**********, с адрес ***, Кюстендилска област, ул. „Струма“ №3 ,ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1 ,сумата в размер
на 134.54 /сто тридесет и четири и петдесет и четири/лв.,представляващи
разноски по делото,съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кюстендилски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: