Р
Е Ш Е
Н И Е
№261146
гр. Пловдив, 12.04.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 8198 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на З.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. И. против „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28,
ет.2, ап. 40-46, представлявано от С. К.К.за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 263,82 лв. платена неустойка по договор за
кредит № 3056030/11Л 0.2017г. за периода от 25.10.2017г. до 15.08.2019г.,
поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 11.10.2017 г. е сключен между страните договор
за кредит, за
сума от 1250, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 40,00%, годишен процент на разходите - 47,71%. Съгласно чл.4 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с
поне едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лева; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заематели поръчител по друг договор за паричен заем; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от „Редовен" или да
представи банкова гаранция с бенефициер - заемодателят, за заемната сума, със
срок на валидност - 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по
договора. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията визирани в чл.4, ал.1 от договора, същият дължи
неустойка на кредитора в размер на 962,50 лева съгласно чл.4, ал.2, която той
следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Сумата е усвоена. Не се дължи плащане на неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен. Уговорената неустойка представлява добавък към договорната
лихва. Така нараства и стойността на годишния процент на разходите. Същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл. 2 от договора в действителния му размер.
Договорената между страните лихва
надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, като критерий за норми на поведение, установени в обществото, на
основание на това, че тя не отговаря на действителните параметри на договора,
тъй като към нея се кумулира уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка. Поради
това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се
приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за заемополучателя. Неустойката не е включена в размер на ГПР. Това сочи
наличие на неравноправна
клауза в договора и води до недействителност на
кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да
бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден
относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Предвид нищожността на клаузата за заплащане на
неустойка, полученото от ответника следва да бъде върнато.
В предоставения срок за
отговор ответника оспорва иска като твърди, че вземането е прехвърлено на трето
лице „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Твърди липса на нарушение на
добрите нрави, както и нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени
документи-договор, погасителен план и справка за извършени плащания (лист 12;
54; 55; 62 от делото) е видно, че между страните е сключен заявения от ищеца
договор с породените от него права и задължения за страните. От
кредитополучателя са платени към 15.01.2018 г. 660 лв., които са погасили
задължения за главница-305,30 лв., лихва-90,88 лв. и неустойка-263,82 лв.
От приложения договор за цесия от
16.11.2010 г. и приложение от 01.08.2018 г. е видно, че вземането на ответника
към ищеца по заявения договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД от 01.08.2018 г.
Предвид установените факти съдът
намира от правна страна следното.
Не се спори между страните, а и
от представените писмени доказателства се установява съществуването на заявения
от ищеца договор, по който са погасени задължение за главница, договорна лихва
и неустойка в размер от 263,82 лв.
С оглед наведените от ищеца
твърдения за наличие на противоречие на неравноправни клаузи на договора,у
които поражда недействителност на същия по чл. 22 от ЗПК съдът намира, че в
процесния случай и налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
договора кредиторът посочил само като абсолютна стойност ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формирането му. С оглед
изложеното, съдът приема, че договорът за паричен заем е недействителен на това
основание. Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи, каквато се явява посочената неустойка. Тъй като не се
оспорва от ответника, а и от представената от него справка се установява, че е
платена такава в размер от 263,82 лв, същата се явява дадена
без основание и подлежи на възстановяване на ищеца. Предвид това иска е
основателен и следва да се уважи. За пълнота следва да се отбележи, че
обстоятелството, че е извършено прехвърляне на вземането на трето лице не
оказва влияние на извода за наличие на неоснователно обогатяване на ответника
за сметка на ищеца, тъй като от една страна плащането на сумата е извършено
преди прехвърлянето, а от друга липсват доказателства цесията да е била
надлежно съобщена на длъжника.
Предвид изхода на делото на ищеца
се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства, в
размер от 50 лв. за държавна такса, а на адв. И. следва да се присъди сумата от
300 лв. за адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 38 от ЗА.
На ответника не се дължат
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.
„Джавахарлал Неру" № 28,
ет.2, ап. 40-46, представлявано от С. К.К.да заплати на З.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 263,82 лв. (двеста шестдесет и
три лева и 82,ст.) платена
неустойка по договор за кредит 11.10.2017 г., поради нищожността на клаузата за
заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50лв.(петдесет лева) за разноски за
производството.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал
Неру" № 28,
ет.2, ап. 40-46, представлявано от С. К.К.да заплати на Адвокат
Е.Г.И.,***, сума от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение по производството
на основание чл. 38,
ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Димитрина Тенева
Вярно с оригинала.
ГБ