Решение по дело №280/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.203,ал.3 от АПК, във вр. с чл.2в,ал.1,т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, вр. с чл.6,§1,изр.1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.

Делото е образувано по искова молба, подадена от л.св. Ц. Ч. Е., понастоящем изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в Затвора Враца против АС-Враца с посочено правно основание чл.6,§1,изр.1 от КЗПЧОС , във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. С исковата молба се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на л.св. Ц. Ч. Е. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1,00 лв.,ведно с законна лихва,считано от датата на увреждането до настоящия момент,за това че с Определение №961/17.05.2024г. по Ч.к.адм.д. №310/2024г.на тричленен състав на АС-Враца е потвърдено първоинстанционното определение №626/26.03.2024г. по адм.д. №229/2024г. по описа на АС-Враца,с което е оставена без разглеждане жалбата на л.св. Ц. Ч. Е. против заповед №Л-548/12.02.2024г. на „за началника на Затвора –Враца“,като се позовава на това, че не му е дадено право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

В съдебно заседание ищецът се явява лично , поддържа исковата си молба и моли да бъде уважена. Представя писмена защита.

Ответникът-Административен Съд-Враца ,представляван от Председателя , в отговора по исковата молба,вх.№1766/ 24.07.2024г. счита искът за недопустим ,а в случай, че съдът го приеме за допустим ,счита искът за неоснователен ,необоснован и недоказан, по подробно изложени съображения. Твърди, че не е налице нито една от визираните предпоставки на отговорността по чл.2в,ал.1,т.1 ЗОДОВ и произнасянето по адм.д.№229/24г. и по ЧКАД№310/24г., двете по описа на АС-Враца е извършено от легитимен,независим и безпристрастен съд и съдебни състави ,в справедлив съдебен процес, съгласно българското и европейското правосъдие,като са обсъдени всички факти и обстоятелства и са постановени законосъобразни съдебни актове.В съдебно заседание,не се явява ,не изпраща представител, но в писмено становище, вх.№1767/24.07.2024г., чрез председателя на съда поддържа така представения отговор по исковата молба.

Окръжна прокуратура - Монтана, чрез представляващия я прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение, че исковата молба е неоснователна. Представя и писмено заключение ,в което излага подробни аргументи,а именно,че разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу Държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз. В чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ е предвидено, че административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на Административните съдилища. Съгласно практиката на СЕС принципът на отговорност на Държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност Държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 година по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението). За ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно. В случая не е налице първата предпоставка - ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността. С нормите на ЕКПЧОС и ХОПЕС, Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Според чл. 6 от ДЕС, Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в ХОПЕС, която има същата юридическа сила като Договорите. Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Чл. 47 от ХОПЕС закрепва правото на всеки на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Чл. 51 от ХОПЕС сочи приложното поле на Хартата, а чл. 52 от ХОПЕС - обхвата и тълкуването на правата и принципите. Нормите на чл. 6, чл. 10 и чл. 14 от КЗПЧОС регламентират съответно правото на справедлив съдебен процес, свободата на изразяването на мнение, забраната на дискриминацията. Второто условие, достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително неспазване от Държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти. Следователно правото на преценка на Държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза /Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2007 година по дело C-278/05, т. 3 от решението/. В конкретния случай нормите на ДЕС, ХОПЕС и ЕКЗПОС са достатъчно ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. Всеки орган на държавна власт е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции. Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив. Принципът за отговорността на Държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в процеса, но не и преразглеждане на съдебния акт, на който се дължи вредата, като гаранция за правна сигурност. Изискването за достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, цели да предотврати случаи, в които рискът от понасяне на вредите, които претендират засегнатите лица, накърнява способността на съответната институция да упражни в пълна степен правомощията си в обществен интерес. В този смисъл преценката за това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на критериите: осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно приложен. Когато се претендират вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, основното, което следва да се прецени, е дали това право е приложимо в конкретния случая. Посоченото изискване за приложимост на правото на Европейския съюз в разглеждания случай не е налице.Ищецът счита че с определения по адм.д№229/2024г. и потвърдително определение по Чкад№310/2024г.на АС-Враца, са ограничени законните му права и интереси, като му е преграден пътят за по-нататъшна съдебна защита в делото, с оглед окончателността на съдебния акт на Административен съд- Враца, като последна инстанция в производството. Същият счита, че е бил лишен от възможността да води справедливо делото си, което е нарушение на чл. 6 от КЗПЧОС. В последната разпоредба е уредено правото на справедлив съдебен процес, като в кореспондиращата й норма на чл. 47 от ХОПЕС за Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, е предвидено, че: всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия; всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон; всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван; на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Приложното поле на ХОПЕС е определено в чл. 51, съгласно който: "Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза /§ 1/; Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите /§ 2/, поради което правото на Европейския съюз е приложимо само в рамките на предоставените от държавите-членки компетенции на Съюза". В настоящия случай, обаче не се откриват елементи, които да попадат в изключителната компетентност на Съюза, съгласно чл. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз /митнически съюз; правила на конкуренцията; парична политика – само за държавите от еврозоната; търговия и международни споразумения – при определени условия; морски растения и животни/, нито в споделената му с държавите-членки компетентност съгласно чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз /единен пазар; заетост и социални въпроси; икономическо, социално и териториално сближаване; селско стопанство; рибарство; околна среда; защита на потребителите; транспорт; трансевропейски мрежи; енергетика и др. /, т.е. е налице неприложимост на правото на Европейския съюз, което води до неоснователност на претенцията. Наред с изложеното, следва да се посочи, че не са налице и кумулативно дадените предпоставки за уважаване на исковата претенция, след като на ищеца е бил осигурен достъп до правосъдие, осигурено е било равенство на страните в процеса, спорът е разгледан и решен в разумен срок, като съдебните актове са постановени в предвидения от закона срок, същите са мотивирани в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите, обусловили крайните изводи за това дали законът е бил правилно приложен. И на последно място следва да се отбележи, че в настоящето производство ищецът по никакъв начин не доказа твърдените от него неимуществени вреди,които същият не заявява в жалбата си,а ги претендира чрез свидетелски показания на разпитания свидетел,което е недопустимо.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Разпределена е от съда и доказателствената тежест на страните, съгласно Определение№872/25.06.2024г.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение №626/26.03.2024г. по адм.д. №229/2024г. по описа на АС-Враца,първоинстанционен съдебен състав на АС-Враца е оставил без разглеждане жалбата на л.св. Цветан Чавдаров Евстатиев,понастоящем в Затвора -Враца против Заповед №Л-548/12.02.2024г. на „за началника на Затвора –Враца“,с която му е наложено дисциплинарно наказание“извънредно дежурство за поддържане чистотата и хигиената за срок от 7 дни“, за извършено дисциплинарно нарушение по чл.96,т.3 вр. с чл.100,ал.2,т.5 от ЗИНЗС и на основаие чл.104,ал.1, вр. с чл.101,т.2 ЗИНЗС. За да достигне до този правен резултат съдът е приел ,че заповедта за дисциплинарно наказание подлежи на обжалване по административен ред , не и по съдебен ред ,поради което е прекратил производството по делото, на основание чл.159,т.1 АПК.Това определение е обжалвано пред тричленен състав на същия съд ,който с Определение №961/17.05.2024г. по Ч.к.адм.д. №310/2024г. го е потвърдил.

От двете определения недоволен е останал ищецът, л.св. Цветан Чавдаров Евстатиев,който с настоящата искова молба иска да бъде осъден ответника-АС-Враца да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1,00 лв.,ведно с законна лихва,считано от датата на увреждането до настоящия момент,за това че с Определение №961/17.05.2024г. по Ч.к.адм.д. №310/2024г.на тричленен състав на АС-Враца е потвърдено първоинстанционното определение №626/26.03.2024г. по адм.д. №229/2024г. по описа на АС-Враца,с което е оставена без разглеждане жалбата на л.св. Цветан Чавдаров Евстатиев против заповед №Л-548/12.02.2024г. на „за началника на Затвора –Враца“,като се позовава на това, че не му е дадено право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.Твърди ,че има право на защита по реда на чл.2в,ал.1,т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, вр. с чл.6,§1,изр.1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.

По делото е приета административната преписка,приобщени са адм.д.№229/ 2024г. и Ч.кад№310/2024г. по описа на АС-Враца.

Разпитан е по искане на ищеца, като свидетел л/св. Димитър Огнянов Иванчев,понастоящем в Затвора –Враца ,който свидетелства за претърпени от ищеца неимуществени вреди.От показанията на този свидетел се установява,че ищецът е изпитвал негативни чувства и емоции,по повод отказ на съда да разгледа негови жалби по същество и вследствие на това невъзможност да защити правата си в производство пред съда,с което е нарушен чл.6,§1,изр.1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.Съдът не кредитира неговите показания,като достоверни,доколкото делата са разгледани в разумни срокове и при спазена процедура по закон ,при което не са нарушени правата на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:

По допустимостта на иска.

В отговора по исковата молба се съдържат твърдения от страна на ответника ,че искът за вреди по чл.2в,ал.1,т.1 ЗОДОВ е недопустим.Посочената от ищеца за нарушена разпоредба на чл.6,§1,изр.1 от КЗПЧОС регламентира общи принципи и не покрива изискването за посочване на конкретен акт от първичното и вторичното право на ЕС /конкретна нарушена правна норма на Съюза,която да предоставя права на частноправните субекти/,който да е бил нарушен от АС-Враца ,при постановяване на двата съдебни акта. Ищецът не посочва в какво се изразява твърдяното нарушение на правото на ЕС ,като твърди, че АС-Враца не му е осигурил справедлив съдебен процес ,не му е дадено право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок ,не му е било позволено да се защитава адекватно ,с което са му нарушени правата.

Тези доводи на ответника не се споделят от настоящия съд.

Видно от съдържанието на искова молба, подадена от л.св. Цветан Чавдаров Евстатиев, понастоящем изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в Затвора Враца против АС-Враца с посочено правно основание чл.6,§1,изр.1 от КЗПЧОС , във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ,с исковата молба се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на л.св. Цветан Чавдаров Евстатиев обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1,00 лв.,ведно с законна лихва,считано от датата на увреждането до настоящия момент,за това че с Определение №961/17.05.2024г. по Ч.к.адм.д. №310/2024г. е потвърдено първоинстанционното определение №626/26.03.2024г. по адм.д. №229/2024г. по описа на АС-Враца,с което е оставена без разглеждане жалбата на л.св. Цветан Чавдаров Евстатиев против заповед №Л-548/12.02.2024г. на „за началника на Затвора –Враца“.Претендираните вреди са настъпили в резултат на извършеното от ответника прекратяване на съдебно производство, образувано по негово искане, което производство е прието за недопустимо да бъде разгледано по същество, респ. да бъде извършен сьдебен контрол по неговата основателност. Настоящият състав намира,че въпросът има ли настъпили вреди по чл.2в,ал.1,т.1 ЗОДОВ е въпрос по основателност на претенцията ,а не въпрос по допустимост на иска,при което според настоящия съд искът за вреди си е допустим,но неоснователен.Същият е надлежно предявен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр.чл. 128,ал.1,т.6 от АПК, вр. с чл. 205, ал. 1 от АПК, подсъден на административен съд и процесуално допустим за разглеждането му по същество.

По основателността на иска.

Нормата на чл. 2в от ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Съгласно практиката на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 г. по дело C-118/08).

В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника, на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника.

В случая не е налице първата предпоставка, няма доказателства за наличието на нарушени правни норми на Съюза, които предоставят на ищеца права като гражданин на общността. За ищеца е била налице възможността да получи достъп до съд, като видно от фактите по делото, той се е възползвал от нея. Молбата му е разгледана от компетентен съд, чийто съдебен акт е бил подложен на касационен контрол по подадена от него жалба срещу първоинстанционният акт.

По отношение на твърдяното допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ответника по иска, не се установява по отношение на ищеца да е лишен от ефективни правни средства за защита пред съд. Във всички производства ищецът активно е участвал, като е изразявал писмени становища, които са били обсъдени. Производството пред всички инстанции е било разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебните актове е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на ищеца.

Неправилно е твърдението на ищеца, че следва да бъде ангажирана отговорността за вреди на ответника , като се е позовал на допуснати нарушения на процесуалноправни норми при прекратяването на съдебното производство. Редът за контрол върху влезли в сила съдебни актове е посочен в Глава четиринадесета на АПК – Отмяна на влезли в сила съдебни актове, а не в настоящето производство пред Административен съд – Монтана. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове и е допустима по отношение на актове, които се ползват със сила на присъдено нещо или с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Лицето не е искало отмяна на влязлото в сила определение по Чкад№310/24г. на АС-Враца ,при което не е изчерпало предвидения в закона ред за защита,и при това не може да се възползва от реда за защита по чл.2в,ал.1,т.1 ЗОДОВ. При липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, транспонирани коректно и в националното законодателство, ненужно е да се обсъждат останалите елементи, при които се реализира отговорността на държавата в този аспект.

По горните съображения,настоящата инстанция счита искът за вреди по чл.2в,ал.1,т.1 ЗОДОВ ,за неоснователен и недоказан ,поради което следва да бъде отхвърлен.

По отношение приложимостта на правото на Сьюза:

Съгласно член 6 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Право на справедлив съдебен процес - Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Съгласно член 13 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Право на ефективни правни средства за защита - Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти-

Съгласно член 47, дял VI "Правосъдие" от Харта на основните права на европейския съюз /Хартата/ – "Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес" - Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

Съгласно член 52, ал. 3 от Хартата - Доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.

Съгласно член 53 от Хартата - Никоя разпоредба на Хартата не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички държави-членки са страни и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и от конституциите на държавите-членки. Основните права, така както са гарантирани от КЗПЧОС са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи и това изрично е прогласено в чл. 6, ал. 3 от ДЕС. В тази връзка и богатата съдебна практика на съда в Страсбург е надлежен коректив, който може да служи при разглеждане на въпросите, свързани именно с тези основни права, като за конкретния случай това е правото на достъп до сьд – чл. 6 от КЗПЧОС. В този ред на мисли,настоящия състав намира,че произнасянето с определение по адм.д.№229/2024г и потвърдителното определение по ЧКАД№310/2024г.не би могло да се разглежда като отказ от правосъдие, което е нарушение на чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията, както и на чл. 47, чл. 52, ал. 3, чл. 53 от Хартата и не на последно място - на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията на Република Бьлгария.

Не са нарушени горните международни разпоредби при постановяване на посочените определения на АС-Враца ,при което искът се явява неоснователен и недоказан. Правото на гражданите за достъп до съд и на ефективни средства за правна защита се обезпечава от реално предоставените им процесуални средства и възможности от такава защита,от която ищецът се е възползвал ,но не е поискал отмяна на влязлото в сила определение по Чкад№310/24г. ,т.е. не е изчерпал реда за защита по АПК, при което не може да се ползва от друг ред за защита -този по чл.2в,ал.1,т.1 ЗОДОВ. / В т. см . Решение № 7513 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2024 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров/. Съгласно чл.128,ал.2 АПК Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.Безспорно ,ищецът не се е възползвал от правна защита в пълен обем, не е поискал отмяна по реда на чл.237 АПК на влязлото в сила определение по ЧКАД№310/24г. ,при което не разполага с друг ред за защита,в случая чл.2в,ал.1,т.1 ЗОДОВ.

В заключение, искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Не се претендират разноски от ответника ,поради което такива не следва да се присъждат.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2,пр.5 АПК , във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искова молба, подадена от л.св. Цветан Чавдаров Евстатиев, понастоящем изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в Затвора Враца против АС-Враца с посочено правно основание чл.6,§1,изр.1 от КЗПЧОС , във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1,00 лв.,ведно с законна лихва,считано от датата на увреждането до настоящия момент,за това че с Определение №961/17.05.2024г. по Ч.к.адм.д. №310/2024г. е потвърдено първоинстанционното определение №626/26.03.2024г. по адм.д. №229/2024г. по описа на АС-Враца,с което е оставена без разглеждане жалбата на л.св. Цветан Чавдаров Евстатиев против заповед №Л-548/12.02.2024г. на „за началника на Затвора –Враца“,като се позовава на това, че не му е дадено право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението му до страните.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.