Р Е Ш Е
Н И Е
№1708/12.10.2022г.
Гр. Пловдив, 12
октомври 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение, ІX
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Севдалина Дункова,
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1875 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 140, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „Арх Сити Транс” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Околовръстен
път – База Хъс, чрез адвокат Р. против отказ на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
Пловдив обективиран в писмо с рег. № 103000-13563/08.07.2022г. за
възстановяване на регистрацията на МПС - марка „Порше Кайен С ДИЗЕЛ”, рама №****.
Жалбоподателят
твърди, че издадения индивидуален административен акт е неправилен и в
противоречие с приложимите материални разпоредби и административно
производствени правила, поради което се иска да бъде отменен. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата – Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– Пловдив не взима становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, редовно уведомена възможността да встъпи в
производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице - адресат на оспорения акт, чиито интереси са засегнати
неблагоприятно от оспорения индивидуален административен акт, в рамките на предвидения за това преклузивен
срок, пред надлежния съд по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК, поради което
същата е ДОПУСТИМА
Административен съд –
Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
На
20.08.2021г. с договор за покупко-продажба/л.8/, сключен с
нотариална заверка на подписите жалбоподателят в
качеството си на купувач е придобил
собствеността на товарен автомобил марка и модел „ПОРШЕ КАЙЕН С ДИЗЕЛ“ с рег.№ ****,
с рама № ****/процесния
автомобил/.
На
същата дата е направена и промяна в собствеността на посочения по-горе автомобил.
На
20.08.2021 г. е сключен договор за покупко- продажба /л.12/ по силата на който дружеството жалбоподател е продало процесния автомобил на
дружеството „LENDSTAR SPOLKA“ ZO.O. регистрирано в Полша
с ВАТ: PL5213910616.
За тази сделка била издадена фактура № **********.
В последствие на 24.08.2021г. дружеството „LENDSTAR SPOLKA“ ZO.O. с фактура инвойс /л.47/№
********** продава автомобила на „ЕМ АУТО ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК:*********.
На
24.08.2021 г. дружеството „ЕМ АУТО ТРЕЙД“ ЕООД с
ЕИК:********* с фактура № **********/л.49/ продава
автомобила на дружеството „МВМ ТРАНС ГРУП“ ЕООД с ЕИК:*********. На 16.09.2021г.
между двете дружества е сключен и договор за
покупко- продажба с нотариална заверка на подписите с предмет процесния автомобил.
На 17.01.2022 г. от страна на „МВМ ТРАНС ГРУП“ ЕООД е подадено заявление за прекратяване на регистрацията на процесния
автомобил поради причина „напускане на страната“.
Тъй като дружеството
„LENDSTAR SPOLKA“ ZO.O не изпълнило задълженията си по сключения договор за покупко-
продажба на процесния автомобил, а падежът бил настъпил за заплащането
на продажната цена, било издадено
кредитно известие № **********/17.01.2022г.
На 20.01.2022 г. било
сключено споразумение между жалбоподателя и „LENDSTAR SPOLKA“ ZO.O, съгласно което договорът за покупко- продажба
от 20.08.2021г. се разваля, като
полското дружество се задължава да върне собствеността и
владението на процесния лек автомобил, което е станало на
20.01.2022 г. видно от приетия по делото приемо-предавателен
протокол/л.18/.
Със
заявление вх. № 328600-5481/02.02.2022г. жалбоподателят е поискал
от Началника на Сектор „Пътна полиция” – Пловдив да му бъде възстановена регистрацията на процесния автомобил.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореният индивидуален
административен акт е обективиран в писмо с рег. № 103000-13563/08.07.2022г.
Императивната
разпоредба на чл. 146 АПК посочва основанията
за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка
конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно:
липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК
не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.
168 АПК,
съдът приема следното:
За да е законосъобразен, административният
акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е от орган, оправомощен за това
в пределите на неговата компетентност. Компетентността е нормативно призната
способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността за издаване на
административни актове може да произтича от закон или друг нормативен акт или
чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по
силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по
определен кръг от въпроси, тоест така наречените случаите на законно
упражняване на "чужда компетентност". Липсата на компетентност във
всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително
основание по смисъла на чл.
146, т. 1 от АПК
и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде
прогласен за нищожен на това основание.
Оспореният
административен акт е издаен от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, т.е. от
компетентен орган и в изискуемата от закона
форма, съдържа
номер,
посочване на органа, който го издава, адресат на акта и подпис на органа, които го издава.
Липсва нарушение на чл.59, ал. 2, т.
4 АПК, тъй като в отказа са посочени правните и фактическите основания за
отклоняване на искането. По същество те представляват юридическият факт (респ.
фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно
административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е
счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта.
Едноличният административен орган е посочил фактическите данни послужили за
издаването на акта.
Допустимо е мотивите на един административен
акт могат да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или
помощен на него административен орган.
Според
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. При издаването на акта са спазени предвидените в
нормативните актове процедурни правила, като административният орган не е
допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита на
жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на оспорения
акт на това основание.
Оспореният акт обаче не съответства на
материалния закон.
§ 6, т. 70 от ДР на
ЗДвП дава легална дефиниция на понятието „възстановяване на
прекратена регистрация“, а именно възстановяване на отмененото разрешение на
превозното средство да се използва в пътното движение.
Разпоредбата на чл. 140,
ал. 2 ЗДвП предвижда, че условията
и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната. С наредбата се определят и
случаите, в които на моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета
при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност
и тяхното комплектуване. Спрените от движение моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след
отстраняване на причината за тяхното спиране.
Чл.
21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
предвижда, че възстановяване на прекратена регистрация се извършва при
поискване от собственика по реда на чл. 14 - 17 само за ПС, чиято
регистрация е прекратена на основание чл. 18, т. 1 поради изнасяне от
страната, какъвто е и разглеждания казус.
Административният
орган отказва да възстанови
прекратена регистрация на процесния автомобил поради факта, че не бил представен
договор, който да е нотариално заверен, съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП. Този извод е неправилен по следните съображения.
В действителност чл. 144, ал. 2 ЗДвП предвижда, че при прехвърляне на
собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с
товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани
мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³, включително когато
регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните
трябва да бъдат нотариално заверени.
От
представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
20.08.2021г. процесният автомобил е бил придобит възмездно от жалбоподателя
чрез двустранна правна сделка, а именно договор за покупко-продажба, сключен с
нотариална заверка на подписите. Този договор е валиден и съответства на
предписаната от закона форма.
Впоследствие
жалбоподателят прехвърля процесния автомобил на „LENDSTAR SPOLKA“ ZO.O.
От своя страна пък чуждестранното юридическо лице
прехвърля автомобила
на „ЕМ АУТО ТРЕЙД“ ЕООД, което пък от своя страна го прехвърля на „МВМ ТРАНС
ГРУП“ ЕООД. Всички прехвърлителни сделки са извършени под формата
на покупко-продажба.
Междувременно тъй като обаче „LENDSTAR SPOLKA“
ZO.O. не си е изпълнило задълженията
по първия от веригата сключен договор за покупко –продажба, жалбоподателят се
възползва от субективното си потестативно право и разваля сключения
договор. Развалянето на
договора прекратява облигационното правоотношение, възникнало между жалбоподателя и „LENDSTAR SPOLKA“ ZO.O, като общото правило на чл. 88, ал. 1 ЗЗД е, че развалянето
има обратно действие и това правило има за цел да защити кредитора, който
поначало е престирал и не е получил изцяло или частично насрещна престация по
договора, поради причина, за която длъжникът отговаря. Обратното действие на
развалянето означава, че след настъпването му всяка страна трябва да върне
всичко, което е получила. Поради това и „LENDSTAR
SPOLKA“ ZO.O е върнала процесния автомобил на
жалбоподателя. Освен това с отпадането на правата на „LENDSTAR SPOLKA“ ZO.O върху процесния автомобил, автоматично отпадат и
правата на последващите купувачи по веригата – „ЕМ АУТО
ТРЕЙД“ ЕООД, и „МВМ ТРАНС ГРУП“ ЕООД. Този извод е верен, тъй като след като към 24.08.2021г.
дружеството „LENDSTAR SPOLKA“ ZO.O не е собственик на процесния автомобил, то не може да го прехвърли на „ЕМ АУТО
ТРЕЙД“ ЕООД. Същото се отнася и до ЕМ АУТО ТРЕЙД“ ЕООД по отношение на сключения договор с „МВМ ТРАНС ГРУП“ ЕООД. Така сключените договори за продажба не пораждат
вещно транслативно действие, поради разваляне с обратна сила на
първоначалния договор.
Ето защо собственик на процесния автомобил се явява жалбоподателя и то по
силата на договор
за покупко-продажба, сключен на 20.08.2021 г. с нотариална заверка
на подписите.
Гореизложеното налага извода, че за възстановяване на регистрацията на
процесния автомобил не са необходими други документи, включително и друг
договор, който да е сключен в изискуемата от закона форма, тъй като жалбоподателят разполага с такъв, който е валиден.
По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна. Обжалваното писмо следа да се отмени и преписката да се върне с указание.
При този изход на спора претендираните от жалбоподателят разноски
следва да му се присъдят на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, като същите се
установяват в размер на 50 лв. за държавна
такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „Арх Сити Транс” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Околовръстен
път – База Хъс отказ на началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив,
обективиран в писмо с рег. № 103000-13563/08.07.2022г. за възстановяване на регистрацията
на МПС - марка „Порше Кайен С ДИЗЕЛ”,
рама №****.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи –
Пловдив да заплати на „Арх Сити Транс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. Околовръстен път – База Хъс сумата от 550 (петстотин и
петдесет) лева
разноски по делото.
ИЗПРАЩА административната
преписка на началник Сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, за произнасяне по исканията на „Арх Сити Транс” ЕООД за възстановяване на
регистрацията на МПС - марка „Порше
Кайен С ДИЗЕЛ”, рама №****,
в съответствие с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: