Р Е Ш Е Н И Е
№ 452 /14.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в
открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря А. М., като разгледа административно дело № 407 по описа на съда за
2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 299, във връзка с чл. 300 и чл. 203 и следващите от АПК и
с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с § 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Делото е образувано по искова молба на Д.С.К.,***, с
който е предявен Националната агенция за приходите иск за причинени имуществени
вреди, причинени от незаконосъозбраното бездействие на органите на НАП да му
възстановят сума в размер на 460 лв., представляващи неправомерно удържани,
погасени по давност задължения, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.03.2020 г. (датата на предявяване на исковата молба) до
изплащането на сумата.
В жалбата се излагат съображения за основателността на
предявената искова претенция. Жалбата се поддържа и от процесуалния
представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание. Жалбоподателят
претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представен
преди него писмен отговор, оспорва исковата молба като недопустима и
алтернативно като неоснователна. Излага съображения за законосъобразността на
отказа на НАП да възстанови претендираните от жалбоподателя суми.
Предявеният иск е допустим. Той се основава на
незаконно принудително изпълнение и като такъв е изрично предвиден в чл. 299,
ал. 1 от АПК. Действително в случая принудителното изпълнение не е извършено от
административния орган, издател на влязъл в сила административен акт, който е
обичайният случай в производствата по АПК. В случая принудителното изпълнение е
извършено по предвидения в закона процесуален ред на ДОПК от публичен
изпълнител в Националната агенция за приходите но тъй като § 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс изрично предвижда, че за
неуредените в ДОПК случаи се прилагат разпоредбите на АПК, а предявяването на
такъв иск не е изрично предвидено в ДОПК, то напълно приложим е искът предвиден
в чл. 299, ал. 1 от АПК.
Установената по делото фактическа обстановка не е
спорна между страните. Безспорно жалбоподателят е дължал на ГД „Национална
полиция“ – ОД на МВР – Пазарджик суми в общ размер на 460 лв., представляващи
глоби по едно наказателно постановление и три фиша. За тези публични задължения
против него е образувано изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на ТД
на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. За обезпечаване събирането на тези задължения
с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С190013-022-0064440/31.07.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки на длъжника, находящи се в „Банка ДСК“ АД. Запорът е
наложен на 05.08.2019 г. с оглед изпратени от банката отговори на запорното
съобщение. Банката е превела сумата от 460 лв. по сметката на НАП, като същата
е разпределена с Разпореждане изх. № С190013-125-00229087/07.08.2019 г. в полза
на публичния взискател – ОД на МВР – Пазарджик. На същата дата публичният
изпълнител е издал Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки, с
което поради погасяване на задълженията по изпълнителното дело е отменен
запора, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С190013-022-0064440/31.07.2019 г. и Запорно съобщение изх. №
С190013-003-0064440/31.07.2019 г. Отмененото вече постановление е връчено на
жалбоподателя на 09.08.2019 г. и той го е обжалвал пред директора на ТД на НАП
– Пловдив с жалба постъпила в дирекцията на 12.08.2019 г. С Решение №
329/26.08.2019 г. директорът на ТД на НАП – Пловдив е оставил без разглеждане
жалбата и е прекратил производството по нея, тъй като обжалваното постановление
вече е било отменено. Жалбоподателят е обжалвал това решение пред
Административен съд – Пазарджик, който с окончателно Решение № 895/09.12.2019
г. го е отменил и е върнал преписката на директора на ТД на НАП – Пловдив за
произнасяне по същество по жалбата против Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С190013-022-0064440/31.07.2019 г. с указанието да
бъде съобразено, че давностният срок за погасяване на публичните задължения на
жалбоподателя е изтекъл. В Изпълнение на съдебното решение директорът е
постановил Решение № 495/23.12.2019 г., с което е потвърдил обжалваното
постановление и е върнал преписката на публичния изпълнител за произнасяне по
възражението за погасяване по давност на публичните задължения. Директорът се
мотивирал с твърдението, че длъжникът, за който се презумира, че е запознат със
задълженията си за заплащане на глоби не е проявил активност нито да ги
заплати, нито да възрази пред публичния изпълнител за погасяването им по
давност, а за първи път е повдигнал това възражение едва с жалбата пред директора
на ТД на НАП. Публичният изпълнител се е произнесъл с разпореждане изх. №
13/РД-16-6/03.01.2020 г., с което е погасил по давност публичните вземания на
жалбоподателя в общ размер на 460 лв.
Въпреки отправеното искане от жалбоподателя до ТД на
НАП – Пловдив тази сума и до настоящия момент не му е възстановена от
ответника. Тезата на същия е, че съдебното решение е постановено, след като
производството по принудително изпълнение вече е приключило, поради което не
може да се търси отговорност на НАП за същото, т.е. впоследствие възниква
основанието за възстановяване на платените суми. Тъй като сумите се намират в
патримониума на публичния взискател МВР, а не в този на НАП, то жалбоподателят
следва да отправи претенцията си към МВР.
Тезата на ответника е неоснователна.
Безспорно в случая е налице незаконосъобразно
принудително изпълнение, тъй като публичният изпълнител не е отчел, че
публичните задължения са погасени по давност. В момента, в който жалбоподателят
е научил за воденето против него изпълнително производство и за наложените
запори, той е направил възражението за изтекла давност, като това е станало с
жалбата против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С190013-022-0064440/31.07.2019 г. При това положение законосъобразното становище
на директора на ТД на НАП би било да отмени постановлението, като приеме, че
възражението е основателно. Вместо това той незаконосъобразно е отказал да
разгледа по същество подадената пред него по административен ред жалба с
мотива, че по същество изпълнително производство вече е приключило и публичният
взискател вече е удовлетворен. След като съдът е отменил посоченото
незаконосъобразно решение на административния орган, той отново е отказал да
приложи давността и да отмени постановлението за налагане на обезпечителни
мерки, а е изпратил преписката на публичният изпълнител. От своя страна
публичният изпълнител е погасил по давност задълженията на жалбоподателя но не
е предприел никакви мерки за възстановяване в негова полза на недължимите вече
задължения.
При тази фактическа обстановка безспорно жалбата е
основателна.
Несъстоятелно е възражението, че НАП не е
легитимираното лице, което следва да върне сумата, а това е публичният
взискател ОД на МВР – Пазарджик. Разпоредбите на чл. 299, ал. 1, във връзка с чл.
300 и с чл. 205 от АПК безспорно сочат чие е задължението за възстановяване и
обезщетяване в този случай. Разпоредбите предвиждат следното:
Задължение за обезщетяване
Чл. 299. (1) За вредите, причинени на граждани и
организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено
държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината,
ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.
Производство по исковете
Чл. 300. Исковете се разглеждат по реда на този
кодекс.
Ответник по иска
Чл. 205. (1) (Предишен текст на чл. 205 – ДВ, бр. 94
от 2019 г.) Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Следователно задължението е на държавата, като искът
за обезщетение от незаконно принудително изпълнение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. Безспорно в случая органите, от
чиито актове, действия и бездействия се причинени вредите са тези на НАП, а
именно директорът на ТД на НАП – Пловдив и публичният изпълнител. Следователно
именно НАП е надлежното юридическо лице, който следва да възстанови
незаконосъобразно събраната погасена по давност сума и съответно същото
учреждение е и надлежен ответник по делото.
Не би могло да има съмнение, че проведеното
изпълнително производство е незаконосъобразно. Както е посочено по-горе
ответникът в първия момент, за който е узнал за воденето на същото надлежно е
упражнил правото си на възражение за изтекла давност. Основателността на
възражението е изрично прогласена със съдебно решение, имащо сила на присъдено
нещо. При това положение е безспорно, че ответникът, чието е задължението да
възстанови вредите от това проведено от него незаконно принудително изпълнение
незаконосъобразно е отказал да направи това. В тази връзка е неоснователно и
становището, че претенцията би следвало да се отправи към МВР. И МВР и НАП са
държавни учреждения, финансирани от държавния бюджет и след като законът
предвижда възстановяване на недължимо платените суми именно от ответника – НАП,
то това учреждение следва да предприеме необходимите мерки за възстановяване на
сумата на жалбоподателя, като въпрос на вътрешна организация е дали тя ще дойде
от собствените му сметки или от сметките на публичния взискател – МВР.
Предвид всичко гореизложено предявените искове за
главницата от 460 лв. и съответната лихва към нея, считано от момента на
предявяване на исковата молба са основателни.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на
ищеца за разноски. Следва да му се възстановят платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 250 лв. и платените 10 лв. държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Националната агенция за приходите
да заплати на Д.С.К.,***, сума в размер на 460 лв. /четиристотин и шестдесет
лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2020 г.
(датата на предявяване на исковата молба) до изплащането на сумата,
представляваща имуществени вреди, причинени на К. от извършено незаконно
принудително изпълнение.
Осъжда Националната агенция за приходите
да заплати на Д.С.К.,*** разноски по делото в размер на 260 /двеста и шестдесет
лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия:/П/
С
решение № 3040 от 09.03.2021 г. по адм. дело № 10471/2020 г. на ВАС - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 452 от
14.07.2020 г., постановено по адм. дело № 407/2020 г. на Административен съд
Пазарджик. Решението е окончателно.