№ 11793
гр. С., 15.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110160364 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от “Т.С.” ЕАД против О. Г.
О.- П. и Е. М. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79
ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 07.08.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответниците О. Г. О.- П. и Е. М. А., действащи в условията на
разделна отговорност, съответно: против О. Г. О.- за сумата 12,54 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "Н.", бл. *** вх. А, ет.
5, ап. *** аб. № *******, за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
07.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 2,76 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.08.2020г. до 21.07.2023г.; против Е. М. А.- за сумата 12,53 лева,
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "Н.", бл. *** вх. А, ет.
5, ап. *** аб. № *******, за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
07.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 2,77 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.08.2020г. до 21.07.2023г. Въз основа на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр. дело № 44420/
2023г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена
исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответниците подали възражения
1
срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно
тези ОУ през процесния период е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим
имот, представляващ апартамент № *** намиращ се в гр. С., ж.к. “Н.” бл. *** вх. А, ет. 5, аб.
№ *******, за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г., като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение.
Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на
топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с решение от
2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не
изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също
така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на
ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с
дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено съществуването на вземането му против О. Г. О. за
сумата 12,54 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се
в гр. С., ж.к. "Н.", бл. *** вх. А, ет. 5, ап. *** аб. № *******, за периода м. юни 2020г.- м.
април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 07.08.2023г., до окончателното плащане на сумата,
сумата 2,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2020г. до 21.07.2023г.; против Е.
М. А. за сумата 12,53 лева, цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
С., ж.к. "Н.", бл. *** вх. А, ет. 5, ап. *** аб. № *******, за периода м. юни 2020г.- м. април
2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 07.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 2,77
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2020г. до 21.07.2023г., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 24954 от 22.08.2023г. по
ч.гр. дело № 44420/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
2
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/правопогасяващите отговорността му факти.
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Конкретиката на случая сочи, че на 17.05.1991г. С. А. А. е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № *** с
административен адрес: гр. С., ж.к. “Н.”, бл. *** вх. А, ет. 5, по реда на Наредбата за
държавните недвижими имоти. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и чл. 121
НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно правен
елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор.
Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което
вещноправният ефект на сделката е настъпил. От представеното удостоверение за
наследници се установява, че С. А. А. е починала на 23.12.1998г. и е оставила наследници
по закона низходящите си О. Г. О. и Е. М. А.. Изложеното обуславя извод, че ответниците
са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на
наследствено правоприемство. С н.а. № 172/ 17.10.2013г., т. V, рег. № 35151, дело № 911/
2013г. Е. М. А. е продала на О. Г. О. правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот, като си е запазила правото на ползване върху ½ ид.ч. от имота.
Следователно същите са носители, съответно на правото на собственост и правото ползване
върху процесния имот, поради което се явяват клиент на топлинна енергия за битови нужди
в имота през процесния период. Следователно, установено е съществуването на
3
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в имота на ответниците
топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът да
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца е възникнало облигационни правоотношение, възникнало
въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.
06.2020г.- м. 04.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода се извършва от топлопреносното предприятие.
В конкретния случай между страните не е спорно, че количеството доставена топлинна
енергия в процесния имот съответства на претендираната цена.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че всяка от ответниците следва да отговаря за заплащане на по ½
ид.ч. от стойността на потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово
разпределение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
4
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от
ответниците покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
За забавата на ответниците приложение ще намери нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016
г., одобрени с решение № 0У- 1/ 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ- 2016г.,
клиентите са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.
1 и ал. 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като продавачът
начислява обезщетение за забава само за задълженията, неплатени в посочения срок.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че след предявяване на
исковете, на 23.01.2024г., ответниците са платили сумата 31 лева. По общото правило на чл.
235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и
това са фактите, настъпили след предявяване на иска– от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК- в т.см. ТР № 4/ 2013 от
18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК. т. 9. В настоящия случай, съобразявайки
правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, настоящият съдебен състав счита,
че с плащането са погасени задължението за обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.08.2020г.- 21.07.2023г. в размер на сумата 5,53 лева, задължението за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от предявяване на иска за
установяване на вземането за цена на топлинна енергия- 07.08.2023г., до плащане на сумата-
23.01.2024г., в размер на сумата 1,17 лева и частично задължението за цена на топлинна
енергия, до размер на сумата 23,90 лева.
Изложеното обуславя извод за основателност на иска
задължението е погасено чрез плащане и предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Обстоятелството, че
плащането е извършено след предявяване на иска за установяване на вземането, което
обуславя извод, че с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на иска, с оглед
което в тяхна тежест следва да се присъдят направените от ищеца разноски, по аргумент на
противното от нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
5
помощ.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ.
Неоснователно е възражението, че не са представени доказателства, че
юрисконсултското възнаграждение е платено. Нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, предвижда, че в
полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, без да поставя изискване такова
да е платено предварително. Изискване за доказване на действително направени разноски-
заплатено от страната възнаграждение на адвокат, е поставено само в хипотезата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, но не и ако защитата на юридическото лице е осъществена от юрисконсулт.
Този извод следва от граматическото тълкуване на нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК. За разлика
от адвокатското възнаграждение- чл. 78, ал. 1 ГПК, по отношение на юрисконсултското
възнаграждение, законодателят е употребил термина "присъжда", без да изисква
предварителното им плащане. Това е така поради обстоятелството, че в първия случай е
налице възстановяване разходите на страна, извършила плащане по договор за поръчка, а
във втория- на страна дължаща плащане по трудов договор на процесуалния си
представител.
В настоящия случай задължението е погасено след образуване на исковото
производство, поради което на ответниците не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Г. О.- П., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, за сумата 0,58 лева,
представляваща цена на топлинна енергия , доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "Н.",
бл. *** вх. А, ет. 5, ап. *** аб. № *******, за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 07.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 24954 от 22.08.2024г. по ч.гр. дело № 44420/ 2023г.
на Софийски районен съд, 170 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. М. А., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, за сумата 0,59 лева,
представляваща цена на топлинна енергия , доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "Н.",
6
бл. *** вх. А, ет. 5, ап. *** аб. № *******, за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 07.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 24954 от 22.08.2024г. по ч.гр. дело № 44420/ 2023г.
на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, обективно кумулативно
съединени искове за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД против О. Г. О.- П., с ЕГН
**********, над сумата 0,58 лева до сумата 12,54 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "Н.", бл. *** вх. А, ет. 5, ап. *** аб. №
*******, за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 2,76 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.08.2020г. до 21.07.2023г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД; Е. М. А., с ЕГН
**********, над сумата 0,59 лева до сумата 12,53 лева, цена на топлинна енергия, доставена
в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "Н.", бл. *** вх. А, ет. 5, ап. *** аб. № *******, за периода
м. юни 2020г.- м. април 2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 2,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2020г. до
21.07.2023г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 24954 от 22.08.2024г. по ч.гр. дело №
44420/ 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА О. Г. О.- П., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********,
сумата 37,50 лева, представляваща разноски, направени в производството по ч.гр. дело №
44420/ 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав, и сумата 75 лева, представляваща
направени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. М. А., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********,
сумата 37,50 лева, представляваща разноски, направени в производството по ч.гр. дело №
44420/ 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав, и сумата 75 лева, представляваща
направени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7