№ 25972
гр. С, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110111133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от Ц. Й. И. и Й. Т. Я. срещу А. Н. К., С. А. К., Ц. А. К., Л.
С. Д., Р. С. П., З. С. Д., С. А. В., М. Д. И., М. Г. И., З. А. М. и Т. А. М. установителен иск за
признаване за установено спрямо ответниците, че Свидетелство за венчание №7 от
26.06.1947 г., съставено от енорийски свещеник от Софийска епархия към българска
екзархия представлява неистински документ – не е издаден от посоченото в свидетелството
лице и съгласно процедурните изисквания и синодални наредби, и не е вписано в регистъра
за венчания.
В исковата молба ищците твърдят, че са единствени наследници на В Б И, роден на
08.03.1887 г., починал на 24.03.1958 г., от брака между наследодателя В И и майка им П В
И.. Оспорват истинността на Свидетелство за венчание №7 от 26.06.1947 г., съставено от
енорийски свещеник от Софийска епархия към българска екзархия, съгласно което през
1940 г. наследодателят им В Б И и Л П Б. (Л Д. И) са се венчали. Заявяват, че ответниците са
се легитимирали пред Район С, служба „ГРАО“ с препис от процесното свидетелство,
какъвто съгласно получения отговор от Софийска света митрополия не се издава. Освен
това поддържат, че в регистъра за венчания /църковен брак/ липсват данни за извършено
тайнство свето венчание между В Б И и Л П Б., за периода от 1940 г. до 26.06.1947 г.,
отбелязано под номер 7, връзка 70 73. Сочи се, че през периода, за който се твърди, че е
сключено венчанието, а именно 1940 г., свещеник не е бил посоченият в свидетелството
свещенослужител Н поп М, поради което същият не е издал посочения акт.
С исковата молба се представят писмени документи по опис, чието прилагане като
доказателства по делото се иска. Прави се искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на
ответниците да представят оригинал на Свидетелство за венчание №7 от 26.06.1947 г. Иска
се допускането на експертиза с вещо лице от „Църковно-искорически и архивен институт“
към Българската православна църква за отговор на поставените в исковата молба въпроси.
Поискано е и допускането на съдебно-графологична експертиза. Направено е искане за
допускането до разпит на двама свидетели – един при режим на довеждане и един при
режим на призоваване.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, всички чрез процесуалния си представител
адв. Г Х са депозирали отговор, с който оспорват предявения иск. Поддържат, че искът е
недопустим, тъй като търсената правна промяна се допуска в законово определените
срокове от съпрузите, но не и от техните наследници. Оспорват изложените в исковата
молба твърдения, като излагат подробни съображения в тази насока.
С отговора на исковата молба се представят писмени документи, чието прилагане като
доказателства по делото се иска. Иска се допускането на двама свидетели при режим на
1
довеждане, за установяване на бракосъчетанието между страните. Иска се издаването на
съдебно удостоверение.
Съдът намира направените в отговора на исковата молба възражения за недопустимост
на производството за неоснователни. Ищците обосновават правния си интерес от водене на
иска с възможността при постигане на позитивно за тях решение да установят, че са
единствени наследници на В Б И, поради което последните имат правен интерес от воденето
му, доколкото се твърди, че същият засяга правната сфера на оспорващия. Липсва изрична
законова разпоредба, която да посочва страните по исковете за съществуване или
несъществуване на брака. Затова в чл. 318, пр. 3 от ГПК е посочено, че те се считат за
брачни ако се отнасят за съществуването или несъществуването на брак между страните по
тях. Такова уточнение не би било необходимо ако такива искове може да се предявяват само
между страни по спорното брачно правоотношение и наличието му сочи, че е възможно
предявяването на такива искове и от трето лице, което не е страна по това правоотношение.
В последния случай искът ще е общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а не
брачен такъв по чл. 318, пр. 3 от ГПК – така Определение № 316 от 16.09.2022 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 683/2022 г., IV г. о., ГК. В тази връзка и в още по-голяма степен казаното важи и
за възможността наследниците на един от съпрузите да водят иск за установяване на
неистинността на документа, удостоверяващ сключения между техния наследодател брак,
поради което съдът намира предявеният иск за допустим.
Съдът намира, че исковете, с които е сезиран, имат правната си квалификация в
разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК.
В доказателствената тежест на ищците е да докажат, че Свидетелство за венчание №7
от 26.06.1947 г. представлява неистински документ – че издалото го лице не е негов автор
или че свидетелствува за неверни обстоятелства.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими и като
такива следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищците за задължаване на ответниците да представят оригинал на препис
от Свидетелство за венчание №7 от 26.06.1947 г. следва се уважи.
Направеното от ищците искане за назначаване на експертиза с вещо лице от
„Църковно-исторически и архивен институт“ към Българската православна църква следва да
се остави без уважение, тъй като поставените въпроси са правни и не могат да са предмет на
съдебна експертиза. Същото се отнася и до искането, направено в условията на
евентуалност – за назначаване на експертно заключение от Българската патриаршия.
Следва да се назначи поисканата графологична експертиза за отговор на първия
поставен в исковата молба въпрос. Останалите въпроси не са в компетентността на вещото
лице – графолог.
Всички въпроси, които не могат да са предмет на съдебна експертиза или не са от
компетентността на графолог, могат да бъдат установявани посредством изискване на
документи или информация по реда на чл.192 ГПК.
Искането на ищците за допускане на един свидетел при режим на призоваване се явява
ненеобходимо, тъй като се цели установяването на факт, за който по делото е представен
писмен документ, а именно удостоверение на л. 14, издаден от същото това лице. По
искането на ищците за допускане на свидетел при режим на довеждане, съдът ще се
произнесе, след уточняване на фактите и обстоятелствата, чието установяване се иска и
преценка на допустимостта на същото.
Следва да се изиска справка от регистъра за венчание на Храм „Св. ВЛМ Г“, от която
да е видно дали в регистъра има вписано венчание, за периода от 01.01.1940 г. до 30.06.2017
г., между В Б И и Л П Б. (Л Д. И).
При липсата на твърдения съставеният акт за граждански брак или акт за женитба да е
бил изгубен или унищожен, то съгласно чл. 165, ал. 1 от ГПК свидетелските показания в
този случай са недопустими, поради което искането на ответниците в тази връзка следва да
2
бъде оставено без уважение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за предварителен доклад по делото съобразно с обстоятелствената
част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
документи под опис.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците да представят оригинал на
свидетелство за венчание №7 от 26.06.1947 г., в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, ако разполагат с такъв.
УКАЗВА на ищците да посочат какви факти и обстоятелства ще доказват с поискания
свидетел при режим на довеждане, в едноседмичен срок от съобщението, като ОТЛАГА
произнасянето по искането на ищеца за допускането на един свидетел при режим на
довеждане, след посочване на фактите и обстоятелствата, чието доказване се иска.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от регистъра за венчание на Храм „Св. ВЛМ Г“, с адрес:
Гр.С, кв.Д, ул.“С п“ №18, от която да е видно дали в регистъра има вписано венчание, за
периода от 01.01.1940 г. до 30.06.2017 г., между В Б И и Л П Б. (Л Д. И).
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото от ответника съдебно удостоверение, поискано в т.3 на
доказателствените искания, направени в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която
да отговори на поставения в исковата молба въпрос, при депозит от 350 лева, вносим от
ишците, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М Г. М.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.12.2022г. от
14.00 ч., за когато да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните заедно с призовката за
съдебното заседание, а на ищеца да се връчи и препис от отговора.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3