Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 326
17.05.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №239 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.
145 и следващите от АПК, вр. чл. 107
от Закона за гражданската регистрация и чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.
за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Образувано е по жалба от П.Д.П. ***,
подадена чрез пълномощник, против Отказ за издаване на удостоверение за
наследници, обективиран в писмо изх.№РЛН22-УГ51-1550-(1) от 08.02.2022г. на
кмета на район „Люлин“, Столична община.
В жалбата се релевират твърдения за
незаконосъобразност на оспорения акт. Счита се, че същият е необоснован и
немотивиран, постановен при особено съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и принципи, както и в нарушение на
материалния закон. Направените фактически констатации и правни изводи не били
подкрепени от събраните по преписката доказателства, като освен това им
противоречали. Липсвали и не били събирани, разгледани и обсъдени допълнителни
доказателства от съществено значение. Не било изпълнено задължението по чл.35
от АПК – за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Органът
не съобразил и не обсъдил сведенията, съдържащи се в декларативната част от
подаденото искане на заявителя с вх. № РЛН22-УГ51-1550/01.02.2022г. Не събрал и
анализирал по служебен път всички относими писмени доказателства, изготвяни,
поддържани и намиращи се в администрацията. Изтъква се, че административният
орган няма правомощие да прави правна преценка за това кой ред наследници имат
право да наследяват. В тази връзка се посочва, че жалбоподателката е единственият жив наследник по съребрена линия от
трета степен (първи братовчед) на наследодателя. Поради това
административният орган бил длъжен да издаде исканото удостоверение за
наследници. Органът незаконосъобразно смесвал качеството на наследник по закон
с правото на наследяване, като незаконосъобразно приел, че са идентични. На
следващо място се подчертава, че административният орган не съобразил правото
на П. да получи данни, отнасящи се до собствената ѝ гражданска
регистрация. В тази насока се цитират разпоредби от ЗГР, като се сочи, че
законодателството предвижда два вида регистри - по гражданско състояние, в
който се вписвали юридически събития - раждане, брак, смърт, и регистър на
населението, в който се вписвали всички останали данни за лицето, които го
отличавали от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на
носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство,
постоянен адрес и др. Родството на лицето било правоотношение на едно физическо
лице с роднините по права и съребрена линия, и подлежало на отразяване в
регистъра на населението, затова гражданите имали право да получат данни,
касаещи собствената им регистрация във връзка с осъществяване на свой защитим
от закона интерес. Счита се, че непълнотата
в базата данни на централната и местната администрация при обновяване и
попълване на информационната система ЕСГРАОН, не може да бъде законосъобразен
мотив за отказ да се издаде административен акт по реда на ЗГР и подзаконовите
актове по прилагането му, при положение, че молителят бил включен в системата.
Наличието на обективна невъзможност не обосновавало постановяването на
процесния отказ. Жалбоподателката попадала в кръга на наследниците по закон на Д.
В. К. до шеста степен по съребрена линия включително, според Закона за
наследството и съгласно чл.106 от ЗГР имала право да ѝ бъдат представени
данни, регистрирани в единната система на гражданската регистрация. След като
задължение на административния орган било да поддържа регистрите, същият
следвало да направи необходимите справки и да вземе предвид представените от
страна на заявителя писмени доказателства, след което да извърши исканата
услуга.
По изложените съображения се претендира
отмяна на процесния отказ и присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от пълномощника на оспорващата.
Ответникът – кмет на район „Люлин“,
Столична община, чрез пълномощника си, изразява писмено становище по делото.
Счита, че жалбата е неоснователна, съответно оспорения акт правилен и
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
На 01.02.2022г. жалбоподателката П.Д.П. ***
Искане за издаване на удостоверение за наследници РЛН 22-УГ01-1613/1550 (л.29),
с което изразила желанието си да ѝ бъде издадено удостоверение за наследниците на Д. В. К., ЕГН **********, починала на
25.06.2016г., като в искането посочила наследниците, които лицето оставило,
сред тях и себе си (2.4.1) – първи братовчед. Към искането приложила документи,
сред които и обяснителна записка.
В писмо изх.№РЛН22-УГ51-1550-(1) от
08.02.2022г., кметът на район „Люлин“, Столична община обективирал оспорения отказ
за издаване на исканото удостоверение, като посочил от фактическа страна
невъзможност за установяване на пълния кръг от наследници, а от правна чл.4 от
Закона за наследството и чл.8, ал.2 от Наредба РД-02-20-6 от 24 април 2012г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. В писмото се
сочи , че след направена справка в личен регистрационен картон и национална
база данни „Население“ относно Д. В. К., се установило, че същата е била със
семейно положение ***, *** деца, *** и ***. Посочени са роднини на
наследодателката от страна на майка ѝ и от страна на баща ѝ, като П.Д.П. е записана като дъщеря на единия
от братята на бащата на починалата Д. В. К. (т.2.4.1.) – роднина по съребрена
линия от четвърта степен, т.е. първа
братовчедка.
Писмото е било получено от пълномощника
на П.П. на 09.02.2022г., видно от направеното в него отбелязване, срещу подпис.
Жалбата срещу
административния акт е подадена на 23.02.2022г.,
до Административен съд – София град, чрез административния орган. По
жалбата е образувано АД 2207/22г. по описа на Административен съд София град,
като с определение № 2230/18.03.22г., производството по същото е било
прекратено, а жалбата ведно с административната преписка е изпратена за
произнасяне от Административен съд Хасково, като местно компетентен да я
разгледа съд.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок от
лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно
чл. 107 от ЗГР.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореният акт
представлява отказ за издаване на документ от значение за признаване,
упражняване или погасяване на права и задължения и е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК. Процедурата по издаване на удостоверение
за наследници се урежда изрично от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване
на удостоверения въз основа на регистрите на населението.
Разпоредбата на чл.2, ал.1
от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. предвижда, че удостоверения въз основа на
регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на
кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската
администрация. Териториалната компетентност е регламентирана в чл.2, ал.5 от цитираната
наредба, съгласно която удостоверения за наследници се издават от общината, от
района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице.
В процесния случай
оспореният отказ е издаден от кмета на район „Люлин“, Столична община, който се
явява местно и териториално компетентния за това орган, доколкото е безспорно,
че лицето, по отношение на което се прави искане за издаване на удостоверение
за наследници е било с последен постоянен адрес ***.
Оспореният акт е издаден в
изискуемата писмена форма с посочване на фактически и правни основания за
издаването му.
Въпреки горното, съдът
счита, че оспореният отказ е незаконосъобразен,
поради постановяването в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Удостоверението за
наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице.
Данните за законните наследници на едно физическо лице се съхраняват в Единната
система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението
(ЕСГРАОН), като редът за предоставяне на данни от тази система е регламентиран
в чл.106, ал.1 от ЗГР. В цитираната разпоредба са обособени отделни категории
субекти, на които се предоставят данни от ЕСГРАОН, а именно
физически лица, държавни органи и институции, и юридически лица. Следователно,
законодателят е предвидил правна възможност предоставянето на данни за
законните наследници на едно лице да могат да се предоставят на всеки един от посочените
в нормата субекти.
Съгласно чл.5, ал.1 от
Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г., удостоверения се издават на лицата, за които
се отнасят, на законните им представители, на техните наследници.
Според чл.4, ал.1 и ал.2
от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г., удостоверенията по чл.3 се издават въз
основа на данните, съдържащи се в Национална база данни „Население“, Локална
база данни „Население“, като за издаване на удостоверения може да се ползват и
данни от регистрите на актовете за гражданско състояние.
В чл.11, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-6/24.04.2012г. е посочено, че за издаване на удостоверение за
наследници се подава искане по образец съгласно приложение №2, в което
заявителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите наследници,
като за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна
проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на
актовете за гражданско състояние.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012г., в удостоверението
по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени
съгласно Закона за наследството.
От анализа на
цитираните разпоредби на първо място се стига до извода, че за да бъде издадено
удостоверение за наследници заявителят следва да притежава качеството наследник
на починалото лице. Качеството наследник на едно лице се определя от
разпоредите на Закона за наследството (ЗН), който в глава втора урежда
наследяването по закон. В чл.8, ал.4 от ЗН е предвидено, че когато починалият
не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни
низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително.
Следователно, за да има право жалбоподателката да предяви искане за издаване на
удостоверение за наследници на Д. В. К., съответно същото да бъде уважено, то
тя трябва да бъде наследник по закон, т. е. по права линия или по съребрена
линия до шеста степен включително.
От събраните в
хода на административното производство доказателства се установява, че
жалбоподателката се явява роднина по съребрена линия от четвърта степен на
починалата Д. В. К., т.е. двете са първи братовчедки, тъй като бащите им са
братя. Това обстоятелство изрично е отбелязано в оспорения акт. Последното на
свои ред предоставя безспорно право на жалбоподателката да инициира
производство за издаване удостоверение за наследници на Д. В. К..
Съгласно чл. 8,
ал.2 от Наредбата „Когато в регистъра на населението липсват данни за издаване
на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда
на Административнопроцесуалния кодекс“.
Именно последната разпоредба органът е посочил като правно основание за
издаване на оспорения акт. От фактическа страна, обаче е посочил невъзможност
за установяване на пълния кръг от наследници, без да се сочи, защо органът
счита, че са налице и други наследници, извън така установените в
производството.
В писменото си становище пред съда посоченото
от фактическа страна от органа се обосновава с довода, че издаването на
удостоверение за наследници при непълни данни може да засегне имуществените
отношения на трети лица, които не са известни на органа.
При така
изложените мотиви и правни основания за
издаване на оспорения акт, настоящият съдебен състав намира същият за
постановен в противоречие с материалния закон. От доказателствата по делото не
се установява да е налице предпоставката по чл. 8, ал.2 от Наредбата за
постановяване отказ от издаване на заявеното от жалбоподателката удостоверение
за наследници на Д. В. К., доколкото в регистрите на населението съществуват
данни, че последната е наследодател на П.Д.П..
Следва да се има предвид, че в производството
по издаване на удостоверение за наследници органът не е компетентен да се
произнася по материалноправни въпроси, касаещи правото на наследяването или
други права, свързани или породени от него. След като пред административния
орган е постъпило искане за издаване на
удостоверение за наследници от субект, който е наследник по съребрена линия
до шеста степен, следователно наследник по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗН, и след
като са налице безспорни данни, че Д. В. К. е вписана в регистрите на населението, както предвижда чл.10, ал.1
от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012г., то е следвало кметът на район „Люлин“,
Столична община, да изпълни задължението си по чл.11, ал.5 от Наредба
№РД-02-20-6 от 24.04.2012г., и да издаде на заявителката удостоверение за наследници на Д. В. К..
Това дали жалбоподателката има право да
наследява Д. В. К. или да придобива други производни права, подлежи на преценка
от други органи. Административният орган е следвало служебно да събере данни за
всички наследници по закон и при положение, че молителката попада в кръга на
тези наследници, да уважи искането ѝ. Хипотетични предположения за
възможни други наследници, които обективно не могат да бъдат установени, не
могат да обосноват законосъобразност на постановения, на основание чл. 8, ал.2
от Наредбата, отказ да издаде удостоверение за наследници на Д. В. К. с
наличните в регистрите данни за същите.
Следва да се има
предвид, че административният орган не може да се позовава на неизпълнение на
задължението си, произтичащо от ЗГР за попълване и поддържане на регистрите на
населението с данни, подлежащи на регистрация, за да постанови отказ да се
предоставят същите данни.
На следващо място и във връзка с горното съдът
счита оспорения отказ за немотивиран. В писмото, обективиращо отказа е посочена
невъзможност за установяване на пълния кръг от наследници, но не е
конкретизирано от какво е породена тази невъзможност, като не описано за кои
наследници е невъзможно да се установят данни (от кой ред, по коя линия). Не
става ясно и какви действия са били извършване за преодоляване на тази
невъзможност, а също и дали е било искано съдействие от друг орган.
Следва да се посочи, че с нормата на чл.11,
ал.2 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012г. е вменено задължение на
длъжностното лице, за определяне на наследниците по закон да прави пълна
проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на
актовете за гражданско състояние. В случая няма доказателства да са извършени
необходимите действия, изразяващи се в проверка на Национална база данни
„Население“, регистрите на населението и регистрите на актовете за гражданско
състояние, както и няма доказателства да са направени необходимите справки от
съответните населени места при необходимост.
Посоченото в тази
връзка в придружителното писмо, с което е изпратена на съда административната
преписка , не може да домотивира оспорения акт, а и не доказва изпълнение
разпоредбата на чл. 35 от АПК вменяваща на административния орган да изясни
всички факти и обстоятелства от значение за издаване на акта. Ето защо основателни
се явяват и направените в жалбата възражения за издаване на оспорения акт и в
нарушение на процесуалните правила.
Всичко гореизложено
обосновава отмяна на оспорения отказ на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК и
връщане на преписката на административния орган за постановяване на нов акт по
молбата на жалбоподателката, съобразно мотивите в настоящото решение.
Предвид
изхода на спора, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е
основателно. Ето защо в полза на същата следва да бъдат присъдени поисканите и
действително сторени по делото разноски в размер на 510.00 лева, от които 10.00
лева държавна такса и 500.00 лева адвокатско възнаграждение, съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.04.2022г.,
сключен между оспорващата и пълномощника ѝ адв. Р., за процесуално
представителство по настоящото дело, платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 1, вр. чл. 173, ал.3 , вр. чл. 174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Отказ
за издаване на удостоверение за наследниците на Д. В. К., по подаденото от П.Д.П.
искане вх.№ РЛН 22-УГ01-1613/1550 от 01.02.2022г., обективиран в писмо
изх.№РЛН22-УГ51-1550-(1) от 08.02.2022г. на кмета на район „Люлин“, Столична
община.
ВРЪЩА преписката
по подаденото от П.Д.П. искане вх.№ РЛН 22-УГ01-1613-1613/1550 от 01.02.2022г.
за издаване на удостоверение за наследниците на Д. В. К., починала на
25.06.2016г., на кмета на район „Люлин“, Столична община, за издаване на удостоверение
за наследниците на Д. В. К., в 14 дневен срок от влизане в сила на настоящото
решение, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени със същото.
ОСЪЖДА
Столична община район „Люлин“ да заплати
на П.Д.П. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 510.00
(петстотин и десет) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: