Решение по дело №757/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „КУРТ ПЛАСТИК ХАУСВЕР МАНУФАКТУРИНГ.КО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Айтос, ул. „Дядо Стойно“ № 15, ет.2, ап.5, представлявано от Нури Мехмед Курт, чрез представител по пълномощие адвокат Р.Н. и съдебен адрес: ***, е оспорил решение №220/20.03.2023г. по АНД № 727/2023г., по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение е изменено наказателно постановление №221530-F650057/10.06.2022г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП Бургас в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като същата е намалена от 500 на 248 лева. В останалата част наказателното постановление е потвърдено. С решението още касаторът е осъден да заплати на НАП София сумата от 119,04 лева разноски по делото, а НАП София е осъдена да заплати на касатора сумата от 252 лева разноски.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касаторът счита, че не е спазен тримесечният срок от установяване на нарушението до съставяне на АУАН съгласно чл.34 от ЗАНН. Счита, че първият момент, когато наказващият орган е имал възможност да констатира нарушението и неговия извършител е 01.10.2021г., защото всички данни, даващи основание да се прецени дали има налице извършено нарушение, са били на разположение на органа, тъй като регистърът на Агенцията по вписванията е публичен и всеки може да прави справка по него. Затова според касатора тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, в който може да бъде съставен АУАН на нарушителя в случая е запознал да тече на 01.10.2021г. и е изтекъл към датата на реалното съставяне на процесния АУАН.

Освен това касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, защото въпросният ГФО е бил подаден по грешка по партидата на друго дружество – „ЛУПУС МАНИФАКТУРИНГ“ ЕООД, т.е. отчетът е подаден в срок, но погрешно е вписан по партидата на друго дружество.

Касаторът иска да бъде отменено решението, постановено от Районен съд Бургас, а по съществото на спора да бъде отменено наказателно постановление, издадено от заместник-директора на ТД на НАП Бургас.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие Н., поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение на Районен съд Бургас. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – заместник-директор на ТД на НАП Бургас, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Преди заседанието е депозирано писмено становище от представител по пълномощие Магдалена Стоилова – главен юрисконсулт, в което касационната жалба се оспорва изцяло и се иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

Представителят на Прокуратурата счита, че оспореното съдебно решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба са подадени в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Отговорността на наказаното дружество е ангажирана за това, че в нарушение на чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за счетоводството (ЗСч.) не е подал най-късно до 30.09.2021г. заявление за вписване и представяне в Търговския регистър на годишен финансов отчет за 2020г. Наказващият орган е установил, че дружеството-касатор е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2020г. с вх. №0200И0733759/25.06.2021г. по описа на ТД на НАП Бургас, според която дружеството е извършвало дейност и е отчело нетни приходи съгласно счетоводното законодателство, в размер на 247 040,64 лева, но заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър на годишния финансов отчет не е подадено в срок, както и към датата на съставяне на АУАН.

Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава VІІ, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, както следва:

1.Всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година.

Съгласно чл.74, ал.1 от ЗСч., който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38 се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лева, а на предприятието се налага имуществена санкция, в размер от 0,1 до 0,5 % от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.

Според чл.38, ал.13 (ДВ бр. 95/2016г. и бр.96/2019г., в сила от 01.01.2020г.) Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на НАП списъци с предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в сроковете по ал.1 и ал.2 на същия член, като списъкът се предоставя в срок до 31 октомври на текущата година.

Според чл.38, ал.15 в двумесечен срок от получаване на списъците по ал.13 НАП предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяването на нарушения по чл.38, ал.1-12.

С обжалваното решение съдът е приел, че единствено не е определен правилно размерът на имуществената санкция, тъй като санкционната разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗСч., в хипотеза като процесната, когато се налага санкция на предприятието, се определя в размер от 0,1 до 0,5 % от нетните приходи от продажби през отчетния период. Съдът, като е взел най-ниският процент – 0,1, и посочената в наказателното постановление сума, представляваща нетни приходи от продажби, е определил, че размерът на имуществената санкция следва да е 248 лева. В наказателното постановление, където размерът на имуществената санкция е 500 лв., липсват мотиви, от които да се определи по каква причина наказващият орган е приел именно такъв размер на санкцията. Затова съдът я е определил около минимума, доколкото липсват основания за налагането на по-тежка по размер имуществена санкция. В останалата част съдът е приел, че наказателното постановление е законосъобразно. Спазени са разпоредбите, регламентиращи процедурата по неговото издаване, както и визирания в жалбата срок за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба са неоснователни.

Според чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния случай се касае за нарушение, което се извършва чрез бездействие – неподаване в срок на заявление за вписване и непредставяне за обявяване в Търговския регистър на годишния финансов отчет за 2020г. Агенцията по вписванията, към която е Търговският регистър, е орган различен от Националната агенция по приходите. Последната притежава правомощието да налага наказания за административното нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Не може да бъде задължена НАП да извършва справки във всякакви регистри, извън тези, които тя води, за да установява бездействие, което осъществява състав на административно нарушение. Именно по тази причина законодателят в чл.38, ал.13 и ал.15 от ЗСч. е предвидил специален ред, според който Агенцията по вписванията трябва в срок до 31 октомври на текущата година да представи на НАП списък с предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година. Законодателят е задължил НАП в двумесечен срок от получаване на списъците да предприеме мерки за извършване на проверка и установяване на нарушенията по чл.38, ал.1 от ЗСч. В процесния случай Агенцията по вписванията е изпратила писмо на 24.02.2022г., в което се съдържа списък на търговците, които не са изпълнили задължението по чл.38, ал.1 от ЗСч. относно 2020г. Двумесечният срок в случая не изтича на 24 април, тъй като тази дата се попада във времето на Великденските празници, затова актът е съставен на 27.04.2022г., в първия възможен момент след изтичане на съответните празници. Срокът е спазен, а възраженията в тази насока са неоснователни.

Неоснователно е и възражението, според което деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Тук съдът изцяло споделя становището на Районния съд, съдържащи се в мотивите на неговото решение, относно отсъствието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.221, ал.2, изр.последно от АПК препраща към тях. Следва да се посочи, че твърдението за подаден навреме ГФО за 2020г., но по партидата на друго дружество не се потвърждава след извършена служебна справка в Търговския регистър.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора, разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, който своевременно ги е претендирал за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лв. за настоящата инстанция на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №220/20.03.2023г. по АНД № 727/2023г., по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: