№ 448
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Красимира Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601356 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXXIII от НПК.
Образувано е по искане на и.ф. Главен прокурор на Република България
за възобновяване на НОХД № 6717/2024 г. на Софийски районен съд, отмяна
на постановената по него присъда от 02.07.2024 г. и съответно за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от
стадия на разпоредителното заседание.
В искането се развиват оплаквания за допуснато нарушение на
материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изразяващо се в неправилно
приложение на разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, защото на осъдения Н. Л.
Е., наред с наказанието една година лишаване от свобода, е наложено и
кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец, който срок е по-малък от срока на основното наказание. В искането се
излагат съображения, че тълкуването на нормата на чл.49, ал.2 от НК и
задължителната съдебна практика на ВКС (преди ВС), не позволяват срокът
на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК да е по-кратък
от този на лишаването от свобода, когато санкциите се налагат заедно. В тази
връзка се претендира делото да бъде възобновено, постановената по него
присъда, която не е била атакувана от страните и е влязла в сила на 18.07.2024
г. да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия
съд от друг съдебен състав, от стадия на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание представителят на А. П. – София поддържа искането
1
на и.ф. Главния прокурор и моли същото да бъде уважено, по заложените в
него доводи. Споделя оплакването за допуснато нарушение на закона по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Защитникът на осъдения Е., адв.М. оспорва депозираното искане.
Навежда доводи за законосъобразност на постановения акт на СРС. Твърди, че
законодателят не е поставил ограничения в преценката на решаващия съд за
параметрите на съпровождащото наказание. Възразява, че искането не държи
сметка за характеристичните данни на осъдения – чисто съдебно минало,
липса на други произшествия, като водач в градския транспорт и в лично
качество, трудова ангажираност, изключително усложнено семейно
положение – баща на три малолетни деца, едно от които със сто процента
инвалидност, със съпруга изпълняваща дейност на личен асистент на болното
дете и тя самата с петдесет процента инвалидност. Защитата изтъква, че
осъденият е ежедневно ангажиран да превозва инвалидизираното си дете до
специализирани заведения и че единствен той осигурява фамилната
издръжката. Интерпретирайки искането за възобновяване, като претенция за
лишаване на Е. от право да управлява МПС за срок от една година, защитата
обръща внимание, че семейството на осъдения ще бъде обречено на т.нар.
„гражданска смърт“. В този смисъл, защитата настоява за недопускане на
дефицит на справедливост и за оставяне на искането без уважение.
Осъденият Е. се солидаризира с позицията на адв.М., като в последната
си дума моли искането да не бъде удовлетворявано.
Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното:
Искането, основаващо се на чл.420, ал.1 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК е
направено в законоустановения шестмесечен срок, изхожда от компетентен
орган, насочено е спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по
чл.419, ал.1 от НПК, неподлежащи на касационна проверка, поради което е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, е основателно.
С присъда от 02.07.2024 г. по НОХД № 6717/2024 г. по описа на СРС, НО,
134 състав, Н. Л. Е. е бил признат за виновен за това, че на 18.07.2023 г. в гр.
София, при управление на пътно превозно средство – тролейбус марка
„Шкода“, като се движил по бул. „Проф.Цветан Лазаров, с посока от ул.
„Димитър Пешев“ към бул. „Брюксел“, в района на кръстовище срещу
пицария „Доминос“, нарушил правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДвП
и по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. с чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП, и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК
на пешеходката Ж. М. М. (изразяваща се в счупване на горна челюст и
избиване на два предни горни зъба, без които се затруднява дъвченето и
говоренето), като на основание чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а“, пр.2 вр. с
ал.1, б. „б“, пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. с чл.373, ал.2 от НПК вр. с
чл.58а, ал.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година,
чието изтърпяване е било отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от
три години. Освен това, с присъдата, на основание чл.343г вр. с чл.343, ал.3,
пр. последно, б. „а“, пр.2 вр. с ал.1, б. „б“, пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 вр. с
2
чл.37, ал.1, т.7 от НК, на Е. е било наложено и наказание лишаване от правото
да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.
Присъдата не е била протестирана и обжалвана и е влязла в сила на
18.07.2024 г.
При тези данни настоящата извънредна инстанция приема, че присъдата
действително е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като
неправилно е била приложена разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК.
Законодателят в НК е предвидил вариативен максимален срок, за който може
да бъде наложено наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК, в случай на
определянето му заедно с наказание лишаване от свобода, а именно като
лишаването от права не надвишава лишаването от свобода с повече от 3
години. В тези случаи минимум на лишаването от права не е изрично уреден,
но нормата на чл.49, ал.3 от НК е категорична, че осъденият не може да се
ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието
лишаване от свобода. С Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 61/30.12.1980 г. по н.д. № 56/1980
г. на ОСНК на ВС в духа на целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл.36, ал.1 от НК и правилото на чл.49, ал.3 от НК, върховната съдебна
инстанция ясно е указала, че наказанието лишаване от права не може да бъде
за срок по-кратък от този, за който се налага основното наказание лишаване от
свобода. Аналогична и без отклонение е и последващата трайно установена
съдебна практика на ВКС.
Предвид горното, Апелативен съд – София приема, че присъдата на СРС е
постановена при нарушение на материалния закон и задължителната съдебна
практика, поради което искането на и.ф. Главния прокурор, като основателно,
следва да бъде уважено. В този смисъл НОХД № 6717/2024 г. на СРС, НО, 134
състав, трябва да бъде възобновено, постановения по него краен съдебен акт –
да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС
от стадия на разпоредителното заседание.
Предложената от защитата интерпретация на искането и твърденията, че
уважаването му ще доведе до определяне на кумулативно наказание лишаване
от права за срок поне от една година, ерго и до извънредно тежки последици
за осъдения и неговите близки, е несъстоятелно. Самото искане не преследва
подобни цели. От тук насетне, първоинстанционният съд ще следва отново да
се занимае изцяло с въпросите за вината и отговорността, в т.ч. разполага с
правомощия да разгледа и съобрази всички изтъкнати от защитата фактори,
свързани с личността на дееца.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
Апелативен съд – София, НО, 11 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 6717/2024 г. по описа на СРС, НО, 134 състав,
като отменя постановената по същото присъда от 02.07.2024 г. и връща
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на
3
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4