Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 06.10.2021.., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Т.
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Т. Гр.д.№992 по
описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
искова молба, подадена от Л.Т.И., с ЕГН **********, с адрес *** против Е.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***.Предявен е за разглеждане иск по чл.124, ал.1 ГПК
във формата на отрицателен установителен иск за установяване по отношение на
ответника, че не е собственик на част от имот с идентификатор 41112.50.310 с
площ от 94 кв.м., след изменение в размера на предявения иск по реда на чл.214,
ал.1 ГПК, допуснато от съда в съдебно заседание от 17.05.2021г.
Твърди се, че ищецът владее и ползва като
собственик недвижим имот, находящ се в
местността „Кандило“ в землището на гр.Кюстендил.Имота бил с площ от 645 кв.м.
и сигнатура 50.241.Това владение придобил от А.Н.Т. и бил застроен с помещение
за живеене и стопанска постройка с навес и ограден от всички страни с ограда от
циментови колове е мрежа.
През 2016г., заедно със съседа си-ответник в
производството решили заедно да се снабдят с документи за собственост и да
направят кадастрална карта.не постигнали съгласие относно оградата между
имотите, въпреки, че тази ограда била поставена много преди да започнат да
владеят имотите си.В началото на 2020г. ищецът узнал, че ответникът е възложил
изготвяне на кадастрална карта на неговия имот и се е снабдил с нотариален акт
за собственост на поземлен имот с площ от 477 кв.м., с идентификатор
№41112.50.310.с помощта на геодезист ищецът установил, че 94 кв.м., след
изменение в размера на предявения иск по реда на чл.214, ал.1 ГПК, допуснато от
съда в съдебно заседание от 17.05.2021г. от имота на ответника попадат в
неговия имот.
По описаната причина, не можел да
се снабди с документ за собственост за своя имот, заедно с посочените 94 кв.м.,
тъй като те вече били включени в имота на ответника.
В срока по чл.131 ГПк е депозиран
отговор от страна на ответника, в който изцяло е оспорен предявения
иск.Напревено е възражение за придобиване на тази спорна част по давност.
По делото са представени и приети
като доказателства:копие от НА за собственост на недвижим имот, придобит по
давност, скица проект №15-220110/09.05.2016г., скица на ПИ с идентификатор
№41112.50.113, скица на имот 50.241, скица на имоти 50.241 и 50.310, нотариално
заверена декларация от А.Н.Т., скица на ПИ с идентификатор №41112.50.310.По
делото са приети като доказателства и сигнали и жалби, подавани от страните и
водените по тях преписки, както и нотариалното дело, по което ответникът се е
снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка.Като доказателство по
делото е приета и съдебно техническа експертиза, изготвена от в.л Х..
От приетата като доказателство по
делото нотариално зеверена декларация от А.Н.Т. и показанията на св.Т. се
установи, че този свидетел владял имота, за който ищецът твърди, че е
собственик от 1982г. До 1990г.През 1990г. «го дал» на ищеца в производството,
предал му «владението» -да го ползва и да се грижи за него.От този момент
ищецът в производството установил владение върху имота-със съзнанието, че е
негов и с намерение да придобие правото на собственост.В този смисъл и с
отричането правата на ответника би могъл да проведе процедура по заснемане на
имота си, както и да се снабди с документ за собственост с реалната площ и
граници на имота.От тази гледна точка, съдът намира, че предявения иск е
допустим за разглеждане, доколкото ищецът има правен интерес от отричане
правата на ответника за реализиране в пълен обем на собствените си права.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира, че предявения иск е и основателен, като
съображенията в тази насока са следните:
От показанията на св.Т. по делото
се установи, че оградата между двата имота е направена около 1982г.В
последствие ответникът изградил сграда, която била построена на имотната
граница.От показанията на св.А., се установи, че същият бил ангажиран за
заснемане имота на ответника.Сградата в имота на ответника била имотната
граница.Същият настоявал западната граница да се измести на около 2 метра, на
което свидетелят отказал и преустановил работата си.В тази насока са и показанията на
св.М., който твърди, че оградата между имотите на страните е правена
1979-1980г., като от тозе момент не е местена, като постройката на ответника
винаги е била до оградата и не е имало място зад нея.
От приетата като доказателство по
делото техническа експертиза, по делото се установи, че площта, заключена между
имотната граница, отразена в КК и изградената на място ограда в ПИ 41112.50.310
е в размер на 94 кв.м.Вещото лице е направило и извод, че е възможно в КК да е
нанесена материализираната имотна граница към момента на създаване на
кадастралната карта или отразената в КК имотна граница да е в съответствие с
данните, получени от съвместяване на материалите по чл.41, ал.1 ЗКИР.
При гореописанато, съдът намира, че ищецът в
производството доказа правния си интерес от предявения иск.Проведе пълно и
главно доказване, с показанията на посочените свидетели, че оградата между
имотите не е местена.Проведе доказване, с приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, че ответникът се е снабдил с документ за собственост на 94 кв.м. от
имота, за който може да проведе производство по снабдяване с документ за
собственост.В този смисъл, съдът намира, че предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК
е изцяло основателен и следва да се уважи.
Ответникът от своя страна, с показанията на
свидетелите Т., К. и А. и представените писменни доказателства не проведе
доказване, че е собственик на спорната част от имота.От една страна тези
свидетели дават показания за периода след 2016г.От друга страна в показанията
им липсват данни за владение от страна на ответника на спорната част от имота,
като всички дават показания, че са налице проблеми между страните, свързани с
имотната граница.В този смисъл, съдът намира, че ответникът в производството не
проведе доказване, че е собственик на спорните 94 кв.м.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
дължи на ищеца сторените от него деловодни разноски в размер на 1115 лв.,
представляващи внесена държавна такса, възнаграждения на вещо лице, адвокатски
хонорар, такса за вписване на исковата молба и такса за съдебно удостоверение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Л.Т.И., с ЕГН **********, с адрес ***, че Е.А.М., с ЕГН **********, с адрес *** не е собственик
на 94 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор №41112.50.310, целия с
площ от 477 кв.м. по КККР на гр.Кюстендил, с адрес на поземления имот:
гр.Кюстендил, местност Кандилото, при съседни
имоти с идентификатори: 41112.50.38 и 41112.50.37, при граници на тази
част: имоти със сигнатура 50.37, 50.38 и 50.310, която част е оцветена в зелен
цвят на скица-приложение №1 от заключение вх.№267906/06.04.2021г., прието в
съдебно заседание от 17.05.2021г. и която скица приподписана от съда е
неразделна част от настоящето решение.
Осъжда Е.А.М. да заплати на Л.Т.И.
деловодни разноски по производството в размер на 1115 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Районен съдия: