Решение по дело №860/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 772
Дата: 20 октомври 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20223630100860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 772
гр. Шумен, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630100860 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 150 СК, от
Д. В. Р., действаща като майка и законен представител на малолетното дете Б.
С. С., против С. Н. С., за увеличаване на присъдена, в полза на детето,
месечна издръжка, определена с влязло в сила съдебно решение, от 150 лева
на 250 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.04.2022
г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от
падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищцовата страна твърди, че с Решение № 906/07.12.2017 г.,
постановено по ГД № 2983/2017 г., по описа на PC - Шумен, упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете Б. С. С. са
предоставени на майката, а бащата С. С. бил осъден да плаща месечна
издръжка в размер на 150 лева. От постановяване на решението, когато детето
било в начална група на детска градина, изминал значителен период от време
- повече от четири години, през които инфлацията в страната нараснала
значително, както и бил променен размерът на минималната работна заплата,
определящ при формиране минималния размер на месечната издръжка за
дете. В момента детето било ученик в 1 г клас при ОУ „Димитър Благоев“ -
гр. Шумен и само във връзка с началото на учебната година майката сама
1
осигурила сума в размер на 400 лв.. Имало желание да се занимава усилено с
математика като майката следвало да плаща частни уроци и да го води на
различни състезания в страната. Предвид пандемията от COVID 19 и честите
заболявалия, била принудена да отделя немалки суми за лекарства и
хранителни добавки за засилване имунитета на детето. Майката не разполага
със собствено и живеела в жилище на нейните родители, като реализирала
доход малко над минималната работна заплата за страната, около 700 - 800 лв.
месечно, но имала още едно дете - Г. Д. Р., роден на 27.12.2018 г., за което
също следвало да отделя средства.
Ответникът се е дезинтересирал от детето, като за последния му рожден
ден на 11 април, дири не бил дошъл да го види, нито да му купи подарък или
да даде средства на майката, която сама покрила разходи за детско парти в
размер на 300 лв.. Работел в областта на Министерство на отбраната и
реализира месечен доход в размер над 1500 лв., като нямал алиментни
задължения към други ненавършили пълнолетие деца.
В отговора по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства и претендирания размер на издръжка, като заявява, че
може да плаща такава в размер на 180 лева. Твърди, че преди подаване на
исковата молба, в петък, събота и неделя, а понякога и през другите дни от
седмицата, детето пребивавало в дома на баща си и дядо си и се отглеждало
от бащата, дядото и жената, с която последният живеел. Освен храната, на
детето били купувани дрехи, обувки, пособия и всичко, от което има нужда.
Било водено на разходки и социални мероприятия.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез представителя си, поддържа
исковата молба, а ответникът подържа отговора. Поддържа становището, че
има възможност да плаща месечна издръжка в размер на 180 лв.
Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане на Б. С. С. /л. 4/ се установява, че
родители на малолетното дете са Д. В. Н. – майка и С. Н. С. – баща.
Представено е Удостоверение от трето основно училище „Димитър Благоев
/л. 45/, от което се установява, че детето е ученик в първи клас. От
2
приложеното Решение № 906/07.12.2017 г., по ГД № 1378/2017 г., по описа на
РС Шумен /л. 6/, се установява, че родителските права са предоставени на
майката, като бащата е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 150 лв.
От приетия по делото Социален доклад /л. 42/ се установява, че
непосредствени грижи за детето полага майката, подпомагана от съпруга си.
Имат още едно дете. Семейството е подпомагано от майката на ищцата. От
приетото по делото Удостоверение за декларирани данни за С. Н. С. /л. 68/ се
установява, че ответникът е кадрови военнослужещ по ЗОВС и получава
средно месечен облагаем доход от 1522.40 лв. От Служебна бележка изх. №
105/02.03.2022 г. /л. 8/ се установява, че в периода от месец март 2021 г. до
месец февруари 2022 г. ищцата е получила брутен доход в размер на 9607.56
лв., а от Удостоверение изх. № УД000885/09.03.2022 г. издадено от Община
Шумен /л. 9/ - че ищцата няма недвижимо и движимо имущество. От
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 0102/13.06.2020 г. на Община Шумен се установява, че от
13.06.2020 г. ищцата е в брак с лицето Димитър Г.ев Р.. От брака си имат
едно малолетно дете – Г., роден на 27.12.2018 г. /Удостоверение за раждане -
л. 5/.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде
допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на
които тя е присъдена. Следователно основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 150 СК се обуславя от настъпването, след
определяне на предходната издръжка, на трайни съществени промени в
нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител,
като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.
В разглеждания случай, от присъждането на издръжката на детето до
иницииране на настоящото производство е изминал период от около пет
години, през който период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на
детето, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед възрастта му и
3
променената икономическа конюнктура в страната. Предвид нарасналата му
възраст е нараснала и нуждата му от облекло, храна и други текущи разходи,
налагани от ежедневието на дете от неговата възраст. Несъмнено детето има
нужда от средства за образование, което е предпоставка и база за неговото
пълноценно развитие, поради което са необходими повече средства за учебни
помагала и мероприятия. Предвид изложеното следва да се приеме, че е
налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил определен
размера на досегашната издръжка, поради което само на това основание съдът
приема, че предявеният иск се явява доказан по основание.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК,
се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. С ПМС № 286/19.08.2021 г. е
определен праг на бедност за 2022 г. в размер на 413 лв. месечно. От този
размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете,
съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В
същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на
нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално
развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или
другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности
условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно
Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по
отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и
социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност,
макар да не може да служи, като база за определяне на количеството
средства, нужни на едно дете, тъй като този показател не е съобразен с
изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума,
необходим за едно лице за физическото му оцеляване. От приетите по делото
писмени доказателства, ответникът е трудоспособен и реализира месечен
облагаем доход от 1522.40 лв., поради което е в състояние да поеме по-висок
от предходно определения размер.
4
При това положение, предвид възрастта на детето и неговите нужди,
както и материалните възможности на родителите, съдът намира, че за
издръжката на детето е необходима минимум сумата 450 лв. месечно, от
която бащата, отчитайки, че няма задължения към други лица, следва да
плаща претендирания размер от 250 лв., а останалата част, ведно с
непосредствените грижи, да се поеме от майката. Съдът намира, че подобен
размер на издръжка няма да представлява затруднение за ответника.
Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на
предявяване на иска – 27.04.2022 год.. С оглед изложеното съдът намира, че
искът е основателен.
Възраженията на ответника за недължимост на претендирания размер
обосновани с твърденията за недоказаност на промени в нуждите на детето,
както и във възможностите на бащата да дава тази издръжка, настоящият
състав на ШРС намира за несъстоятелни – изминалия петгодишен период от
предходното присъждане на издръжката, когато детето не е било навършило
седем години, до иницииране на настоящото производство, когато е тръгнало
на училище и е в първи клас, е достатъчно да се приеме, че са налице трайни
съществени промени в нуждите, а и представените доказателства е видно, че
ответника реализира доходи над минималните за страната, поради което не е
основание да се приеме, че е във финансова невъзможност да плаща искания
размер.
Относно разноските.
При този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142,
ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за
периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай
в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN
BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
общо сумата 144.00 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителни листи.
Искането на ищцата, за присъждане на разноски по делото, придружено
с доказателства за действително реализирани такива под формата платено
5
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер на 400 лева,
за което има представен списък по чл. 80 ГПК, е основателно, поради което
следва да бъде уважено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Изменя размера на постановената по ГД № 2983/2017 год., по описа на
Районен съд - гр. Шумен, издръжка, дължима от С. Н. С., с ЕГН ********** и
адрес гр. ***, в полза на малолетното дете Б. С. С. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д. В. Н.а, с ЕГН **********, като я
увеличава от 150,00 (сто и петдесет) лева на 250,00 (двеста и петдесет) лева,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.04.2022 год., с
падеж - пето число на текущия месец, за който се дължи, по банкова сметка в
ТБ «Банка ДСК” АД, с IBAN BG 56 STSA93000021283307, ведно със
законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда С. Н. С., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, да плати в полза Д.
В. Н.а с ЕГН **********, разноски за платено възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, в размер на 400.00 (четиристотин) лв., за което
има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда С. Н. С., ЕГН ********** с адрес гр. ***, да плати в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN
BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
общо сумата 144.00 (сто четиридесет и четири) лв., на основание чл. 78, ал. 6
ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в
двуседмичен срок от 24.10.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7