№ 953
гр. Варна, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20223100500792 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ВЕЛЕС СТМ“ ЕООД, гр. Варна
против Решение № 262853/23.11.2021 г., постановено по гр.д. № 12984/2020 г.
по описа на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на „Ферма
Капитанова“ ЕООД сумата от 8114.55 лева - главница по фактури за доставка
на стоки, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 14.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1701.36 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 04.09.2018 г. до 09.10.2020 г.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, постановено в противоречие с материалния закон и при
едностранчиво тълкуване на доказателствата по делото. Счита, че съдът е дал
вяра на заключението по ССЕ без да отчете отсъствието на други
доказателства за доставка на стоките от ищеца към ответника и липсата на
подпис на лице, упълномощено от ответника да получава първични
счетоводни документи, а ползването на данъчен кредит по процесните
фактури счита за недостатъчно да аргументира основателност на претенцията.
Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне не заявената искова
претенция.
Становището на въззиваемия в депозирания по жалбата отговор е за
нейната неоснователност. Настоява, че присъдените суми със съдебния акт са
дължими. Твърди, че е доказал както съществуването на трайни търговски
отношения между страните, така и наличието на сключен между страните
1
договор за доставка на месни продукти, което се установява и от фактурите
по делото. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си
аргументи и по същество на спора.
Въззивникът, чрез процесуален представител, не претендира разноски, в
евентуалност отправя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Въззиваемата страна отправя искане
за присъждане на разноски.
Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Пред ВРС са предявени обективно кумулативно съединени искове от
„Ферма Капитанова“ ЕООД (с предишно наименование „Екопиг-2006“
ЕООД) срещу „Велес СТМ“ ЕООД, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86 от ЗЗД вр. чл. 309а ал.1 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 8 114.55 лева, представляваща незаплатена продажна цена на
доставени стоки (свинско месо) по договор за покупко-продажба, за която са
издадени следните фактури: фактура № 2109/21.08.2018 г. на стойност
2487.45 лв., фактура № 2114/28.08.2018 г. на стойност 2069.51 лв., фактура №
2118/04.09.2018 г. на стойност 2004.92 лв., фактура № 2127/18.09.2018 г. на
стойност 957.56 лв. и фактура № 2136/26.09.2018 г. на стойност 595.11 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 1 701.36 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 04.09.2018 г. до 09.10.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са в трайни търговски
отношения за доставка на стоки – продукти от свинско месо (свинска трупна
половина, свински субпродукти, свински уши и крака). Излага, че във връзка
със закупени от ответника и доставени от ищеца такива стоки, били издадени
фактури на обща стойност 8114.55 лева, с посочено подробно описание на
вида и количествата на стоките. Твърди, че фактурите са двустранно
подписани, съответно представляват приемо-предавателни протоколи за
извършените доставки и приемането им от ответното дружество без
забележки. Излага, че срокът за погасяване на задълженията по фактурите е
14-дневен, считано от получаването им при отсъствие на фиксиран падеж и
приложение на чл. 303а ал.3 от ТЗ, като същият бил изтекъл, но плащане не
било извършено. Предвид забавата на ответника, ищецът претендира и
законна лихва в общ размер на 1701.36 лева, начислена от падежа на всяка
фактура до 09.10.2020 г.
В отговора на исковата молба, насрещната страна възразява срещу
дължимостта на претендираните суми и основателността на заявените
претенции. Твърди, че страните не са били в трайни търговски отношения,
тъй като след средата на 2018 г. съществувалите такива са прекратени.
Оспорва фактурираните стоки да са доставяни от ищеца и приемани от него,
както и доказателствената стойност на процесните фактури, като настоява, че
същите са подписани от лице без представителна власт. Счита, че не дължи
търсената главница, нито акцесорното вземане за лихва. Отделно възразява
2
по дължимостта на лихвата с аргумент, че срокът за плащане по чл. 303а, ал. 3
от ТЗ не е започнал да тече, тъй като стоките не са прегледани и приети
според изискването на ал.4 на цитираната разпоредба.
Обжалваното решение на ВРС е валидно и допустимо, поради което
и съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от
доводите, развити в жалбата.
Установява се от приетите като доказателство процесни фактури и
представени такива от предходни дати, че между страните за определен
период от време през 2018 г. са съществували интензивни търговски
отношения за доставка на стоки.
Релевантните факти по делото са спорни, а именно дали стоката е
доставена, фактурата приета надлежно и какво значение има това от гледна
точка възникване на насрещното задължение у купувача за плащане.
От доказателствата по делото е видно, че ищецът „Ферма Капитанова“
ЕООД (с предишно наименование „Екопиг-2006“ ЕООД“) е издал на „ВЕЛЕС
СТМ“ ЕООД пет броя фактури за доставка на свинско месо, с подробно
описание на вида стока, съответно количество и цена, както следва: фактура
№ 2109/21.08.2018 г. на стойност 2487.45 лева, фактура № 2114/28.08.2018 г.
на стойност 2069.51 лева, фактура № 2118/04.09.2018 г. на стойност 2004.92
лева, фактура № 2127/18.09.2018 г. на стойност 957.56 лева, както и фактура
№ 2136/26.09.2018 г. на стойност 595.11 лева. Всяка от фактурите е
двустранно подписана както за доставчик, така и за получател на стоката,
съответно посочена е и дата на данъчното събитие по всяка от тях. От
заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че ищецът (понастоящем въззиваем) е
водил счетоводството си при зачитане и прилагане на съответните счетоводни
стандарти, както и че процесните фактури са осчетоводени в предприятието,
включени са в подадената данъчна декларация за съответния месец.
Дължимият ДДС по тях е платен към НАП. Според заключението ответникът
е включил процесните фактури в дневника си за покупки, като също така е
ползвал и данъчен кредит по всяка от тях.
При така установените факти, настоящият състав намира следното от
правна страна:
По съществуването на облигационно правна връзка между страните:
За доказване на сделките ищецът се позовава на двустранно подписани
фактури, които са осчетоводени при ответника и по същите е ползван данъчен
кредит.
Настоящият състав споделя изцяло трайно установената съдебна
практика на ВКС, според която издаването на фактура, която съдържа всички
съществени елементи на договора, като страни, предмет, цена, както и подпис
на страните, служи като доказателство за сключване на последния.
Въззивникът по делото навежда възражения за липса на представителна власт
на лицето подписало фактурите, поради което отрича фактурите да са приети,
респ. да е получавал стоката. В тази връзка следва да бъде посочено, че за
конкретното правоотношение в цялост важи разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.
Дори и фактурите да не са разписани от законния представител на ответника,
то обстоятелството, че са осчетоводени в месеца на издаване, само една от тях
в по-късен данъчен период – м. 03.2019 г. и противопоставянето е едва през
2020 г. с отговора по исковата молба, налага извод, че презумпцията по
3
цитираната разпоредба не е оборена. Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че страните са валидно обвързани от договор за покупко-продажба на
стоки.
Според чл. 327 ал.1 от ТЗ и доколкото доставката на стока и
получаването на фактурата са алтернативни условия за възникване на
задължението за плащане, то и ответникът е следвало да престира своята част
от ангажиментите, а именно да заплати цената.
По отношение падежа на всяка от фактурите, съдът намира, че при
отсъствие на изрично разписан срок за плащане, то приложение намира
разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, според която срокът е 14-днвевен,
считано от приемане на фактурата. Предвид обстоятелството, че фактурите са
приети без своевременно противопоставяне от страна на длъжника, то срока
по всяка от тях тече от датата на издаването им. С оглед заключението по
назначената ССЕ, според което в счетоводството на ищеца не е отразено
погасяване на задълженията по фактурите и предвид извода на вещото лице,
че счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, то съдът намира,
че отразените счетоводни записвания се ползват с обвързваща
доказателствена сила. Предвид изложеното, настоящият състав приема
претенцията за основателна в пълния й размер.
С оглед извода за основателност на главното вземане, то акцесорната
претенция за заплащане на сумата от 1 701.36 лева, представляваща
обезщетение за забава, също следва да бъде уважена на основание чл. 86 от
ЗЗД вр. 309а, ал. 1 от ТЗ.
Възраженията на процесуалния представител на въззивника на
плоскостта на данъчното право съдът счита, че са ирелевантни след като по
отношение на нито една от страните и то досежно процесните доставки не се
твърди приключила с влязъл в сила РА проверка на данъчните органи, която
да налага евентуално съобразяването му.
Поради съвпадащите изводи на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззивниът не претендира заплащане на разноски, а и с оглед изхода на
спора такива се следват само на въззиваемата страна на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
По делото своевременно е отправено искане за присъждане на разноски,
представен е списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателство за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 740 лева. Съдът намира отправеното в
евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемия за неоснователно, доколкото същото е определено в
минималния размер по чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262853/23.11.2021 г.,
постановено по гр.д. № 12984/2020 г. по описа на ВРС.
4
ОСЪЖДА „Велес СТМ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати
на „Ферма Капитанова“ ЕООД, ЕИК *********, с. Тополи, общ. Варна,
сумата от 740.00 /седемстотин и четиридесет/ лева, сторени във
въззивното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5