Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3228 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.И.Т.,
действаща чрез законния си представител К.К.Д. *** осъждането й да заплати
сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане на лице, на което ответникът е възложил работа.
Ищцата твърди, че на 04.05.2017 г. около 21.00 часа
родителите й установили, че панталонът й е покрит с течност. В областта на ляво
бедро и подбедрица видели следи от изгаряне. А.Т. обяснила, че е паднала в
тоалетната на ДГ № **„С.з.“. Същия ден вечерта я завели в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, където се установило, че течността е препарат за почистване. Появило
се зачервяване на ляво бедро и подбедрица и на ляв клепач. Пипала си очите и
имала сърбеж и зачервяване. В болничното заведение провели терапия и я
освободили. На 07.05.2017 г. състоянието на А. се влошило и отново била приета
за стационарно лечение. Ищцата търпяла болки и страдания, които оценява на
40 000 лева. Тъй като соченият ответник Столична община следвало да носи
отговорност за действията на негови служители, моли ответникът да бъде осъден
да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от 04.05.2017 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва допустимостта
и основателността на предявения иск. Счита, че не е легитимиран да отговаря,
тъй като пряка отговорност за живота и здравето на децата в детската градина
имал директорът на детското заведение, а ДГ № **„С.з.“ е юридическо лице по
ЗПУО. Оспорва размера на претендираното обезщетение.
В изпълнение на дадени от съда указания с разпореждане от
17.10.2019 г. ищцата е посочила, че искът срещу Столична община се основава на
обстоятелството, че тя е принципал на ДГ № **„С.з.“ и е първостепенен
разпоредител с бюджетни средства.
Третото лице помагач на страната на ответника Столична
община ДГ № **„С.з.“ оспорва предявения срещу ответника иск с доводи, че
работодател на лицата, за чиито действия и бездействия отговаря, е ДГ „С.з.“,
самостоятелно юридическо лице. Оспорва иск и по основание и размер.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от А.И.Т., действаща чрез законния си представител К.К.Д. *** получено
изгаряне от препарат за почистване в ДГ „С.з.“.
За уважаването на
така предявения иск за непозволено увреждане е необходимо да бъдат установени
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца от лице, на което
ответникът е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по
повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Ищцата извежда правото си от
незаконосъобразно действие на лица, на които ответникът е възложил извършването
на определена работа.
Установява се, че със заповед №
114/12.05.2017 г. на директора на ДГ № **„С.з.“ на Ж.Т.Т. на длъжност „помощник
възпитател“ в група „Славейче“ е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за неспазване правилата за здравословни и
безопасни условия на труд на 04.05.2017 г. при работа с дезинфектант,
вследствие на което две деца от групата са претърпели изгаряния на крайниците и
едно от тях е хоспитализирано.
По делото е разпитана Ж.Т., която
разказва, че на пода в тоалетната на групата в ДГ „С.з.“ имало разлят препарат,
който е бил с концентрация 10 мл вместо 5 мл на 10 л вода. След като Т. измила
пода с вода пуснала децата да влязат. Не знае, че А. е паднала, нито за нейни
оплаквания. Помни, че е имало тържество.
Препаратът бил в разфасовка от 1
л и се съхранявал в шкаф с препарати в банята. Шишето не е било затворено добре
и това е предизвикало разлив. Въпреки това, Т. побързала да измие повърхността
с 10 л вода. Според нея не е останал препарат, но подът бил мокър.
Съгласно чл. 211, ал. 3, т. 1 от
закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО) помощник-възпитателите
са педагогически специалисти. Сред задълженията им е да опазват живота и
здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други
дейности, организирани от институцията (чл. 219, ал. 2, т. 2 от ЗПУО). Това
свое задължение Ж.Т. е нарушила. Длъжността й предполага придобита
професионална компетентност за използваните хигиенно-санитарните
материали и инструкциите за тяхната ефектна и безопасна употреба, както и за оказване
на първа помощ при злополука, причинена от хигиенни и дезинфекционни средства.
(Наредба № 10 от 04.12.2006 г. за придобиване на квалификация по професия
„Помощник-възпитател“ (отм.), в сила към 04.05.2017 г.)
От показанията на Т.
стана ясно, че тя е възприела разлялото се количество препарат, но е проявила
немарливост при негово обезвреждане и по този начин е допуснала увреждане на
здравословното състояние на детето А.Т..
Според показанията на свидетеля П.Д., баба на ищцата, към
19-20 часа на 04.05.2017 г. А. получила зачервяване на левия крак, придружено
конвулсии в крайника. Въпреки че измила обилно мястото, зачервяването се
засилило и се появило и по ръката и около окото. Тогава завели А. в клиника по
травматология при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където напръскали крака с пяна. За
окото ги посъветвали да се обърнат към „ИСУЛ“, поради което още същата вечер
посетили очен специалист в лечебното заведение. Въпреки предписаните капки, на
другия ден окото било затворено и много зачервено.
Кожата по крака се влошила и на 06.05.2017 г. приели А.
за лечение в „Пирогов“. Направили й две операции. След седмица я изписали, но лечението
продължило с прилагане на мехлеми в продължение на повече от една година. Това
било травмиращо както за детето, така и за роднините му. А. изпитвала болки в
крака, особено по време на болничното лечение и около месец след това. Белези
не останали, поради упоритото прилагане на мехлеми. Окото на детето не било
така сериозно засегнато.
Изложеното от
свидетеля се потвърждава от медицинската документация по делото. При
първоначалния преглед на 04.05.2017 г. се установило зачервяване на крайника,
без оток и изгаряне. Увредата е уподобена на получена алергична реакция.
Същия ден е проведен
преглед в МБАЛ „Царица Йоанна“ - ЕАД, където е поставена диагноза „химично
изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак на лявото око“. Обективно е
установено зачервяване на клепачите и конюнктивата и серозен секрет във
форниксите. При контролен преглед на следващия ден е открита остатъчна лезия на
кожата на ляв горен клепач, без открити чужди тела.
На 07.05.2017 г. А.Т.
е постъпила в отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца при УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогово“ – ЕАД, където на 09.05.2017 г. е проведено оперативно лечение по
хидропроцедура и за отстраняване на налеп по ляво бедро и подбедрица. При
прегледа е установено изгаряне с обща площ 2.5% от І-ІІАВ до ІІІ степен. В
областта на лявото око изгарянето е определено от І степен.
При прегледа на
25.05.2017 г. е установена рана в областта на ляво бедро и подбедрица.
Вещото лице д-р М. е
посочил, че степента на изгаряне и данните от епикризата от 12.05.2017 г. сочат
наличие на некротични участъци, тъй като са били отстранени невитални тъкани. В
препарата, с който е извършено почистването – Септокват, се съдържали амониеви
съединения, които са с алкална реакция и при достатъчна концентрация могат да
причинят сериозно увреждане при контакт с кожата и очите и при поглъщане.
Според д-р М., макар и площта на изгарянето да е твърде малка – 2.5%, ако
детето е било незабавно и качествено измито, описаните увреди не биха се
получили.
При така събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин причинната връзка между
противоправното поведение на служителя в ДГ № **„С.з.“ и вредоносния резултат –
получените от А.Т. изгаряния в посочената в медицинската документация и
заключението на съдебно-медицинската експертиза тежест.
Безспорно уврежданията
са причинил почти моментален дискомфорт на А., която вечерта на 04.05.2017 г. е
получила зачервяване, съчетано с конвулсивни движения в левия долен крайник.
Установили се увреди и в лявото око. Докато подутият клепач е излекуван със
своевременно приложени капки, в областта на лявото бедро и подбедрица е протекла
реакция, която е оставила мъртва тъкан. Отстраняването й е било извършено по
оперативен път, което е довело до интензивни болки за 6-годишното дете.
Лечението е
продължило и в домашни условия с прилагане на мазила в областта на травмата за
продължителен период от време. Въпреки липсата на остатъчни белези и фатални за
здравето на А. последици, преживяното от нея поражда правото й на обезщетение
за търпените болки и страдания.
Неоснователни са
възраженията на представителя на третото лице помагач, че след като
помощник-възпитателя е измила пода с кофа вода, в концентриран вид препаратът
Септокват не е контактувал с кожата на детето. Свидетелят Т. заяви, че
незабавно е измила пода, но не и че го е подсушила. Това означава, че на места
препаратът е останал в недостатъчно разреден вид или, макар и разреден, той е
бил източник на опасност за здравето на детето. Действително, Септокват се
използва и за дезинфекция на кувьози, но в тях възможността за контакт с кожата
на пеленачетата е практически изключен, а и препаратът е безвреден при спазване
на инструкциите за неговата употреба (което в случая не е сторено).
В приложение на
нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че 5 000 лева е справедлив размер
на обезщетението.
В случая Столична Община не се
явява надлежен ответник. Детските градини са юридически лица, по силата на чл.
29, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1 от ЗПУО и те отговарят за непозволено увреждане.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването
на работата лица. (ППВС № 7/30.2.1959 г.)
Срещу ДГ № **„С.з.“ ищцата не е
насочила иска си, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Право на разноски има ответникът,
който е представил списък по чл. 80 от ГПК за 150 лева разходи в настоящото
производство.
Разноски в размер на 2 280
лева е претендирало и третото лице помагач ДГ № **„С.з.“, но съгласно чл. 78,
ал. 10 от ГПК, такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.Т., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител К.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***
срещу Столична община, с адрес гр. София, ул. „*****иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в изгаряния в областта на ляво бедро и
подбедрица и на ляв клепач от контакт с недостатъчно разреден препарат
„Септокват“ в ДГ № **„С.з.“ на 04.05.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.И.Т., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител К.К.Д., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Столична община, с адрес гр. София, ул. „*****сумата от
150 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на ДГ № **„С.з.“,
ЕИК ****** – трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: