№260040
гр.
Силистра,
01.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Антоанета Ценкова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 38/2020 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание
чл. 79 от ЗЗД, и чл. 266 от ЗЗД, за
основния иск и чл. 86 от ЗЗД, за акцесорния иск.
Ищецът
– „СТРОИТЕЛ-2005“ ЕООД -Силистра, ЕИК- *********, гр. Силистра, ул. „Цанко
Церковски“ 2 Б, с управител М.С.С., чрез процесуален представител желае съда да
приеме за установено и доказано, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
258 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът „ФЛАШ 69“ ЕООД, не е изпълнил точно
задължението, си като е в забава по Договор за строителство от 15.09.2008г. и
Анекс №1/12.02.2009г. към него за разплащане на суми по издадени фактури в
размер на 25 911,34 лв., с включен ДДС и дължими суми по четири броя протоколи
обр. 19 в размер на 101284,18 лв. Ищецът иска още съда да осъди ответника да
заплати на „СТРОИТЕЛ-2005“ ЕООД, посочените парични суми, ведно с обезщетение
за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съобразно падежа на всяка от фактурите, видно
от приложена Справка за дължими лихви, общо в размер на 46 162.31 лв.
Претендира
и законна лихва върху горните вземания, считано от предявяване на исковете - до
окончателното им изплащане, като и всички направени по делото разноски до
окончателното му приключване.
Ответникът – „ФЛАШ 69"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Айдемир, ж.к.
„Север" 2, вх. Б, ет. 4, ап. 12, представлявано от И. Н.А. - управител,
действащо чрез процесуални представители оспорва исковете намирайки ги за
неоснователни.
В
подкрепа на тезата си ответникът изтъква довода, че възложеното с Договор от
15.09.2008г. строителство е изпълнено изцяло, към 05.08.2012г., когато е бил
съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. В
тази връзка се твърди, че всички протоколи обр. 19, на които се основава част
от ищцовата претенция са съставени преди тази дата. В условията на евентуалност
твърди, че протоколите са съставени най – късно на 11.04.2011г., когато
законният представител на ищца е направил писмена рекапитулация на задълженията
на дружеството по Договор от 15.09.2008г., в която са посочени коментираните
протоколи. По тези съображения ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение претенциите основани на тези четири протокола.
Ответникът
оспорва претенциите основани на трите представени от ищеца фактури, като в тази
връзка оспорва автентичността и верността на фактурите и протоколите към тях.
Чрез представителя си твърди, че подписите за „ФЛАШ 69" ЕООД върху фактура
№ 2853/22.02.2016г. и протокол от същата дата, както и върху фактура № 2858 /
31.03.2016г. и протокол от същата дата не са изпълнени от законния представител
на дружеството, и че цитираните документи са антидатирани, поради което същите
не обвързват по никакъв начин „ФЛАШ 69" ЕООД. Аналогично оспорване е
направено и за фактура № 3056 / 04.12.2019г. и протокол от същата дата.
Твърди
се още, че към датите на съставяне на протоколите към трите фактури и на самите
фактури ищцовото дружество не е извършвало каквито и да било услуги в полза на
„ФЛАШ 69" ЕООД, които да подлежат на фактуриране и заплащане, нито по
Договор за строителство от 15.09.2008г., нито по каквото и да било друго
правоотношение.
Ако
съдът приеме коментираните фактури и протоколи за автентични, твърди, че същите
са абсолютно привидно съставени и подписани и не обвързват страните с
характерните последици поради нищожността си.
В
условията на евентуалност, ако се установи, че коментираните документи са
автентични и валидни прави възражение за погасяване по давност на вземанията по
тях предвид коментираното по – горе обстоятелство, че дейностите по процесния
договор за строителство са изпълнени към 05.08.2012г. Приема, че случая
значение има кога е възникнало задължението, а не кога е изпълнено данъчното
задължение за издаване на фактура.
Ответникът
коментира предложено му от ищеца извън съдебно споразумение, което не било
прието, но от приложената, към него справка се установявало признанието на
„СТРОИТЕЛ - 2005" ЕООД, че „сумите по Пр. № 10; 11; 12 и 13 са включени в
Протоколи № 14 - № 22". Твърди се, че сумите по Протоколи № 12 и № 13 от
описа съвпадат напълно със сумите по фактура № 2853/22.02.2016 и по фактура № 2858
/ 31.03.2016г. т.е., ответника приема, че от извънсъдебните признания на самия
ищец, можело да се направи извод, че сумите по цитираните фактури се
претендират и на база протоколите без дата приложени към исковата молба.
Ответникът
оспорва и акцесорните претенции за мораторни лихви върху претендираните
главници, в размерите посочени в приложената към исковата молба справка, на
основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД, като погасени по давност, а в условията
на евентуалност, оспорва претендирания размер на лихвата за забава. Оспорва се
и искането за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от
27.05.2020г. предвид акцесорният му характер и недължимостта на основното
задължение.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
От фактическа страна
Страните
по делото са били в облигационни отношения възникнали по повод сключен на
15.09.2008г. Договор за строителство между ЕТ „Вавилония – И. А.“ - с. Айдемир,
ЕИК - *********, със собственик И. Н. А., със седалище с. Айдемир 7538, ж.к.
„Север“ 2, вх. Б, ет.4, ап. 12, в качеството на възложител и „СТРОИТЕЛ-2005“
ЕООД -Силистра, ЕИК- *********, гр. Силистра, ул. „Цанко Церковски“ 2 Б, с
управител М. С. С., в качеството на изпълнител. Предмет на договора било
построяването на обект АВТОМИВКА и КАФЕ - АПЕРИТИВ, с местоположение - поземлен
имот № 1854, УПИ II, кв. 2700 по плана на с. Айдемир, ж.к. „Деленки - юг“, с
РЗП на строежа - 248 кв. метра, съгласно Разрешение за строеж №
148/22.08.2008г. на Община Силистра.
Договорена
била и проектна строителна стойност на обекта 177 426,36 лв. без ДДС, като
заплащането на изпълнено строителство от страна на възложителя е следвало да
става съобразно изпълнението, при двустранно подписан Протокол обр. 19, в срок
от 15 дни.
На
12.02.2009г. в хода на строителните работи страните по договора подписали Анекс
№ 1 от същата дата, с който възложителят ЕТ „Вавилония – И. А.“ бил заместен в
правоотношенията им по договора за строителство от 15.09.2008г. от настоящия
ответник - „ФЛАШ 69“ ЕООД, ЕИК - *********, с едноличен собственик на капитала –
И. Н. А.. По силата на анекса всички права и задължения по строителството на
обект „Автомивка и кафе-аперитив“, а именно:„обем и видове СМР, гаранционни срокове
и отговорност, срокове и форма на предаване на обекта, неустойки и всички други
конкретни задължения“ били поети от „ФЛАШ - 69“ ЕООД, а ЕТ „Вавилония – И. А.“
бил освободен от задълженията си по договора за строителство. Със заповед на
гл. архитект на Община Силистра същият бил заличен, като възложител в
издаденото разрешение за строеж и на негово място бил вписан като възложител и
собственик „Флаш 69“ ЕООД / Заповед № 803/09.0620Юг. на гл. архитект на Община
Силистра/.
Ищецът
твърди, че е извършил изцяло договореното строителство, съгласно проекта и
Разрешението за строеж № 148/ 22.08.2008г., за което били съставяни протоколи
за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР - Обр. 19.
От
приетият към делото Констативен акт за установяване годността за приемане на
строеж от 05.08.2012г. може да се установи, че на същата дата комисия съставена
от компетентни длъжностни лица от Община Силистра са констатирали, че строежът
на процесния обект е изпълнен изцяло.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СГЕ може да се
установи, че подписът положен в графа „Подпис на получателя“ на Фактура №
2853/22.02.2016г., и на фактура 2858/31.03.2016г. издадени от „Строител – 2005“
ЕООД, на „Флаш 69“ ЕООД, е копие на подпис, което не е изпълнено от лицето И. Н.
А. – законен представител на на „Флаш 69“ ЕООД. От същото заключение може да се
установи, че в графа „Подпис на получателя“ на Фактура № 3056/04.12.2019г.,
издадена от „Строител – 2005“ ЕООД, на „Флаш 69“ ЕООД, липсва положен подпис.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ може да се
установи, че
Протокол
за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР и три броя
фактури, на обща стойност 127195,52лв. с включен ДДС/подробно описани в Таблица
№ 1/, са издадени във връзка с извършено строителство по Договор за
строителство от 15.09.2008г. на „Автомивка и кафе ~ аперитив“ и сумите посочени
в тях се отнасят към същия договор за строителство сключен между страните.
Според
експерта Фактури с номера № **********/22.02.201бг., № **********/313.2016г. и
№*********/04.12.2019г. издадени от фирма „ СТРОИТЕЛ 2005“ ЕООД, с получател
“ФЛАШ 69“ ЕООД, са относими към Договор за строителство от 15.09.2008г. на
„Автомивка и кафе - аперитив“, сключен между двете дружества.
Вещото
лице е установило, че Фактура № **********/22.02.20Ш., фактура №**********/313.2016г.
и фактура № 0000З®56/0432.2019г. издадени от „СТРОИТЕЛ2005“ ЕООД, с получател
“ФЛАШ 69“ ЕООД, са осчетоводени от дружеството „СТРОИТЕЛ 2005“ ЕООД.
Извършените операции са записани в счетоводния софтуер на дружеството под
номера 16,19, 22 съответно от дата 22.02.2016г., 31.3.2016г. и 04.12.2019г.
Издадените
фактури са включени в Дневника за продажбите на „ СТРОИТЕЛ 2005“ ЕООД, за
месеците февруари, март на 2016г. и месец декември на 2019г./Таблица № 3/.
Фактура
№**********/22.02.2016г. и фактура№**********/313.2016г. са осчетоводени със
счетоводни операции от дата 30.06.2016г. в счетоводството на “ФЛАШ 69“ ЕООД, и
същите са включени в Дневника за покупките за месец юни 2016г. на ред 1 и ред 2
/Таблица №4/.
Фактура
№*********/0432.2019г. издадени от „СТРОИТЕЛ2005“ ЕООД, с получател “ФЛАШ 69“
ЕООД, не е осчетоводен в счетоводството на едноличното дружество “ФЛАШ 69“
ЕООД.
Според
данните от заключението на вещото лице издадените три фактури от „СТРОИТЕЛ
2005“ ЕООД, с получател “ФЛАШ 69“ ЕООД, съответно фактура
№**********/22.02.2016г., фактура №**********/31.3.2016г. и фактура
№*********/04.12.2019г. първите две са включени в Дневника за покупките и
Справка декларацията за данък добавена стойност на дружеството “ФЛАШ 69“ ЕООД
за месец юни 2016г., съответно с данъчни основа на обща стойност 8592,20лв лв.,
ДДС в размер на 1718,44лв., общо 10310,64лв. с включен ДДС. За фактури с номера
№**********/22.02.2016г., №**********/31.3.2016г., дружеството “ФЛАШ 69“ ЕООД е
ползвало данъчен кредит по закона за ДДС в размер на 1718,44лв.
Фактура
№*********/04.12.2019г. издадена от „ СТРОИТЕЛ 2005“ ЕООД с получател “ФЛАШ 69“
ЕООД, на обща стойност 15600,70лв. с включен ДДС не е осчетоводена от
дружеството “ФЛАШ 69“ ЕООД, и същата не е включена в Дневника за покупките и
Справка декларация за данък добавена стойност, като за нея едноличното
дружество не е ползвало данъчен кредит.
От
разпита на свидетеля И. Д. се установява, че процесния обект собственост на
ответника е построен изцяло от ищеца, а законните представители на двете
дружества били в близки приятелски отношения. Свидетелят заявява, че в хода на
строителството ищеца и ответника постигнали договореност за разсрочване на
плащанията дължими за извършените СМР, заявява също, че всички извършени СМР са
отразени в нарочни протоколи, но не за всички от тях имало издадени фактури. От
показанията на свидетелката В.П. водеща счетоводството на дружеството ищец се
установява, че плащането на част от задълженията по договора за строителство
бил разсрочено по молба на управителя на “ФЛАШ 69“ ЕООД. Свидетелката заявява,
че част от протоколите за извършени СМР /представени по делото/ не били
датирани тъй, като имали устна договорка с възложителя да разсрочат плащането,
респективно издаването на фактури. От показанията на свидетелката се установява
още, че протоколите за извършени и приети СМР и издаването на фактури е ставало
по – късно от реалното приключване на съответния етап от работата и възникване
на задължението за плащане. Същата потвърждава, че тя е съставила приложената
по делото Рекапитулация /лист № 70/, в която са отразени сумите дължими по
издадените протоколи обр. 19, част от които са фактурирани, а друга част са за
фактуриране. От поставената в долният ляв ъгъл на документа дата може да се
установи, че рекапитулацията отразява задължения към 11.04.2011г. От
самият писмен документ не може да се установи дали обективираната в него
информация се отнася именно към процесното правоотношение, но от показанията на
свидетелката П. която е съставила рекапитулацията става ясно, че в нея са
отразени именно протоколите образец 19 съставени по повод извършени от „
СТРОИТЕЛ 2005“ ЕООД, СМР именно при строежа на
обекта „Автомивка“ на “ФЛАШ 69“ ЕООД.
От
разпита на свидетеля К. К. се установява, че обекта „Автомивка“ на ответника е
построен именно от дружеството ищец през периода 2009г. – 2013г., а от 2013г.
същият вече е бил въведен в експлоатация и работел. Същата информация се
потвърждава и от свидетелите Г. Г. и И. А..
От правна страна
Съдът
намира исковата молба за допустима предвид на това, че исковете са предявени от
активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Правната
квалификация на исковите претенции е чл. 79, във вр. с чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД.
Разгледани по същество съдът намира предявените искове за частично основателни по
следните съображения:
Предмет
на основните искове в настоящото производство е парична сума представляваща
цената на СМР извършени, но останали според ищеца неразплатени.
Според
ищеца част от неразплатените СМР след съставянето на съответните протоколи
образец 19 били фактурирани и обективирани в следните данъчни фактури:
1
.Фактура №**********/22.02.2016г. за извършени СМР по Протокол обр. 19/
22.02.2016г., на стойност 2199 лв. с включен ДДС. От заключението на вещото
лице изготвило назначената от съда СГЕ се установява, че тази фактура не е
подписана от законния представител на получателя „Флаш – 69“ ЕООД.
2. Фактура № **********/31.03.2016г. за
извършени СМР по Протокол обр. 19 от 31.03.2016г., на стойност 8111,38 лв., с
включен ДДС. От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СГЕ
се установява, че тази фактура не е подписана от законния представител на
получателя „Флаш – 69“ ЕООД.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СГЕ се установява, че
тези две фактури Фактура №**********/22.02.2016г. и Фактура №
**********/31.03.2016г., са включени в счетоводството на ответника и макар да не
са подписани от негов представител фактурите са отразени в дневника за
покупките и в справката декларация по ЗДДС на „Флаш – 69“ ЕООД, за месец юни
2016г., като дружеството е ползвало данъчния кредит начислен по двете фактури
общо в размер на 1718.44лв.
3. Фактура №**********/04.12.2019г. за
извършени СМР по Протокол Обр. 19 от 04.12.2019г., на стойност 15600,70лв., с
включен ДДС. От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СГЕ
се установява, че тази фактура въобще не е подписана за получател от никого. От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СГЕ се установява, че
тази фактура не е включена в счетоводството на дружеството ответник.
Претенциите
си за останалите извън коментираните фактури суми ищецът основава на четири
броя недатирани протоколи образец 19, отразяващи изпълнението на конкретни СМР.
От заключението на експерта икономист се установява, че тези протоколи
отразяват дейности извършени от ищеца именно на обекта на ответника във връзка
с процесния сключен между тях договор за строителство. Ответникът не оспорва
съдържанието на протоколите, както и обстоятелството, че обективираните в тях
СМР са извършени от ищеца, но твърди, че това е станало преди 05.08.2012г.,
когато от нарочна общинска комисия е съставен Акт образец № 15 установяващ
годността за приемане на строежа.
Коментираните
протоколи обр. 19 отразяващи приемане на СМР на обща на стойност 101284,18лв.
са следните:
1. Протокол обр. 19 №1 /без дата/ за
извършени СМР по демонтаж на покрив, метални и дървени врати, метална ламарина
по фасади и др., вкл. транспорт на стойност 10345,14 лв.
2. Протокол обр. 19 № 2 /без дата/ за
извършени СМР по тротоарни плочки, изкопи, транспорт на почва, кофражи,
армировки общо на стойност 76582,79 лв.
3
.Протокол обр. 19 № 3 /без дата/ за извършени СМР изкопни работи и транспорт на
стойност 434,68 лв.
4. Протокол обр. 19 № 4 /без дата/ за
извършени СМР по канализация на стойност 12101,38 лв. и СМР по водопровод на
стойност 1820,19лв. или общо 13921,57 лв.
Цената
на СМР претендирани от ищеца по трите фактури и четирите протокола формира
цената на основните искове на обща стойност 127 195,52 лв.
Съобразявайки
установените по делото данни съдът приема, че всички СМР отразени в
коментираните протоколи обр. 19 и фактури са извършени от ищеца на обекта на
ответника по повод сключения между тях договор за строителство от 15.09.2008г.
В тази връзка съдът приема, че всички процесни СМР са извършени преди
05.08.2012г., когато нарочна общинска комисия е съставила Акт образец 15
удостоверяващ годността на обекта. Съобразно чл. 4 от договора за строителство
възложителят следва да заплати изпълненото строителство възоснова на двустранно
подписани протоколи обр. 19 в срок от 15 /петнадесет/ дни след подписването. По
тези съображения съдът приема, че задължението за плащане на изпълнените СМР
отразени по четирите коментирани и не датирани протокола обр. 19 са възникнали
най - късно на 20.08.2012г., петнадесет дни след съставянето на коментирания
Акт обр. 15 от 05.08.2012г. Изложеното обуславя извода, че ответниковото
възражение за изтекла погасителна давност е основателно, тъй като срокът по чл.
110 от ЗЗД, е бил изтекъл преди предявяването на исковата молба. Съдът не
кредитира доводите на ищеца за прекъсване на давността поради наличие на вербални
договорки между страните за отлагане или разсрочване на задължението за плащане
на извършените от изпълнителя по договора СМР. Това е така защото договорът
между страните е сключен в писмена форма, което обуславя необходимостта
последващи промени в него да бъдат в същата писмена форма. По делото не се
представиха писмени доказателства, от които да е видно, че между страните по
договора е имало постигнато съгласие за промяна в договорните клаузи относно
реда, начина и сроковете на плащане на извършените от изпълнителя СМР.
Наличието на гласни доказателства в този смисъл не може да санира липсата на
писмени данни за такива тъй, като договорът представляващ правопораждащ факт в
процесното правоотношение е сключен в писмена форма, което обуславя изискването
промените в него за да са валидни да бъдат в облечени в същата писмена форма.
Ето
защо съдът намира, че задълженията за плащане по процесните протоколи и фактури
са възникнали най - късно на 20.08.2012г. и след, като ищеца с пасивното си
поведение не е предприел действия по събирането на вземанията си по договора и
не се е погрижил твърдените от него вербални договорки с ответника за
разсрочване на задълженията за плащане да бъдат сключени в необходимата писмена
форма в законово определения пет годишен срок, то вземанията му срещу „Флаш –
69“ ЕООД, възникнали по повод цената на процесните СМР са погасени по давност.
По тези причини и предвид направеното още с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност съдът намира тази част от исковите
претенции за неоснователни.
Съдът
намира частта от исковете, с които се претендират сумите по Фактури
№**********/22.02.2016г. и № **********/31.03.2016г. за основателни.
Действително от заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СГЕ
се установи, че тези две фактури не са подписани от надлежен представител на „Флаш
– 69“ ЕООД, но съобразявайки установеното от експерта икономист обстоятелство,
че и двете фактури са включени в счетоводството на дружеството, както и в
подадените от негов надлежен представител справки декларации по ЗДДС, и най –
вече предвид обстоятелството, че данъчния кредит по тези две фактури е изтеглен
и ползван съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 301 от ТЗ, и дружеството
ответник в качеството си на търговец по смисъла на ТЗ е потвърдило действията
по подписването на коментираните фактури. Изложеното до тук обуславя и
неоснователността на ответниковото възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на задълженията по двете фактури. Това е така защото с приемането на
фактурите и изтеглянето на данъчния кредит по тях ответникът сам е извършил
действия по прекъсване на давностния срок, а новият такъв не е бил изтекъл до
04.06.2020г., когато е подадена исковата молба инициирала настоящото
производство. В този смисъл според съда ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10310.64лв. /десет хиляди триста и десет лева и
шестдесет и четири стотинки/ представляваща 2199.26лв. /две хиляди сто
деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ дължима по Фактура
№**********/22.02.2016г. и сумата от 8111.38лв. /осем хиляди сто и единадесет
лева и тридесет и осем стотинки/ дължими по Фактура № **********/31.03.2016г.
Предвид
частичната основателност на исковите претенции съдът намира за частично основателно
и искането за присъждане на мораторна лихва върху дължимите суми считано от
падежа на всяка една от двете фактури до датата на подаване на исковата молба.
Ето защо съдът приема, че по Фактура №**********/22.02.2016г. с падеж
07.03.2016г. съобразно чл. 303, ал. 3 от ТЗ, дължимата мораторна лихва е
928.71лв. /деветстотин двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/, а по
№ **********/31.03.2016г. с падеж 15.04.2016г. съобразно чл. 303, ал. 3 от ТЗ,
дължимата мораторна лихва е 3407.24лв. /три хиляди четиристотин и седем лева и
двадесет и четири стотинки/, или общо 4335.95лв. /четири хиляди триста тридесет
и пет лева и деветдесет и пет стотинки/. В останалата си част претенцията за
мораторна лихва е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид
изхода от спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, и с оглед направеното
искане на ищеца се следват разноски съобразно уважената част от исковата
претенция и представеният списък по чл. 80 от ГПК, а именно сумата от
1033.65лв. /хиляда тридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/. Съдът
намира за неоснователно направеното в срок оспорване на заплатеното и
претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение предвид цената на иска и текста
на чл. 7, ал. 2 т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изхода от спора, разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК, и с оглед направеното искане на ответника се следват
разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция и представеният
списък по чл. 80 от ГПК, а именно сумата от 5721.95лв. /пет хиляди седемстотин
двадесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ФЛАШ 69"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Айдемир, ж.к.
„Север" 2, вх. Б, ет. 4, ап. 12, да заплати на „СТРОИТЕЛ-2005“ ЕООД
-Силистра, ЕИК- *********, гр. Силистра, ул. „Цанко Церковски“ 2 Б, сумата от
10310.64лв. /десет хиляди триста и десет лева и шестдесет и четири стотинки/
дължима по Фактура № **********/22.02.2016г. и по Фактура №
**********/31.03.2016г. имащи за предмет натурални СМР извършени по повод
сключен между страните Договор за строителство от 15.09.2008г. и Анекс
№1/12.02.2009г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от
10310.64лв. /десет хиляди триста и десет лева и шестдесет и четири стотинки/,
считано от 04.06.2020г. до окончателното събиране на сумите.
ОСЪЖДА „ФЛАШ 69"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Айдемир, ж.к.
„Север" 2, вх. Б, ет. 4, ап. 12, да заплати на „СТРОИТЕЛ-2005“ ЕООД
-Силистра, ЕИК- *********, гр. Силистра, ул. „Цанко Церковски“ 2 Б, сумата от
4335.95лв. /четири хиляди триста тридесет и пет лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху вземанията по Фактура № **********/22.02.2016г.
и по Фактура № **********/31.03.2016г. имащи за предмет натурални СМР извършени
по повод сключен между страните Договор за строителство от 15.09.2008г. и Анекс
№1/12.02.2009г. към него, за периода от възникване на задължението по всяка
една от фактурите до 04.06.2020г.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „СТРОИТЕЛ-2005“ ЕООД -Силистра, ЕИК- *********, гр. Силистра, ул. „Цанко
Церковски“ 2 Б, с управител М. С.С., съда да приеме за установено и доказано,
съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 258 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, че
ответникът „ФЛАШ 69“ ЕООД, не е изпълнил точно задължението, си като е в забава
по Договор за строителство от 15.09.2008г. и Анекс №1/12.02.2009г. към него за
разплащане на суми по издадени фактури в размер на 25 911,34 лв., с включен ДДС
и дължими суми по четири броя протоколи обр. 19 в размер на 101284,18 лв. както
и съда да осъди ответника да заплати на „СТРОИТЕЛ-2005“ ЕООД, посочените
парични суми, ведно с обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съобразно
падежа на всяка от фактурите, видно от приложена Справка за дължими лихви, общо
в размер на 46 162.31 лв. В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ.
ОСЪЖДА
„„ФЛАШ
69" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Айдемир,
ж.к. „Север" 2, вх. Б, ет. 4, ап. 12, да заплати на „СТРОИТЕЛ-2005“ ЕООД
-Силистра, ЕИК- *********, гр. Силистра, ул. „Цанко Церковски“ 2 Б, сумата от
1033.65лв. /хиляда тридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски по
делото.
ОСЪЖДА
„СТРОИТЕЛ-2005“
ЕООД -Силистра, ЕИК- *********, гр. Силистра, ул. „Цанко Церковски“ 2 Б, да
заплати на „ФЛАШ 69" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Айдемир, ж.к. „Север" 2, вх. Б, ет. 4, ап. 12, сумата от
5721.95лв. /пет хиляди седемстотин двадесет и един лева и деветдесет и пет
стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.