№ 216
гр. П., 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201924 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. СТ. Т., с ЕГН ********, с адрес гр. П., ул. „Ал. С.“
№ *****, ап.5, против Наказателно постановление № 21-1006-002098 от 30.09.2021 г.
издадено от началник група към ОД на МВР гр. П., Сектор Пътна полиция, с което за
нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Не е направено искане за
присъждане на разноски.
В съдебните заседания жалбоподателката, редовно призована не се явява. В
първото съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата и ангажира доказателства, но не се явява във второто съдебно
заседание. По делото не е представено и писмено становище по същество.
Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява, не изпраща и
процесуален представител, като по делото е депозирано писмено становище по
съществото на спора от процесуален представител, в което се излагат съображения за
законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска. Претендират се разноски за
процесуално представителство и се прави възражение за прекомерност на разноските
на ответната страна.
1
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
процесуалния представител на АНО и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП за това, че на 21.06.2021 г., около
19,05 часа, в Община П., на главен път І-8, км 193+150, в посока от гр. П. към гр. П., е
управлявала собствения си лек автомобил „М.С.С.“ с рег. № ****, като при подаден
сигнал за спиране със стоп-палка от служител на ТОЛ-БГ, не е спряла и е продължила
движението си.
Горното съставлявало нарушение на чл.103 от ЗДвП, за което св. Б.Г.- мл.
автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- П. съставил срещу жалбоподателката
АУАН с бл. № 782453 на 23.07.2021 г. в нейно присъствие и в присъствието на
свидетеля-очевидец, след което й бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В
АУАН нарушителят вписал, че има възражения срещу така направените констатации.
Въз основа на АУАН на 30.09.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 22.11.2021 г., видно от разписката към НП, а
жалбата против него била подадена до РС- П. чрез АНО до съда, лично от наказаното
лице в деловодството на ОДМВР- П. на 29.11.2021 г. и регистрирана с Вх. № 100600-20
000, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Б.Г. и Г.С.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може
ефективно да организира защитата си.
На първо място в АУАН, а впоследствие и в НП в обстоятелствената им част е
вписано още едно нарушение, а именно че жалбоподателката не носи КТ към СУМПС.
Така описаното принципно съставлява нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. По този
начин с АУАН на нарушителя е било повдигнато адм. обвинение за две нарушения, но
в акта е дадена само една правна квалификация. По този начин е допуснато нарушение
2
на чл.42 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочена точната квалификация на нарушението,
съответстваща на словесното описание. От друга страна с НП, макар че словесно са
вменени две нарушения на санкционираното лице, то със същото е наложена само една
санкция, като тук отново е неясна волята на АНО за кое от двете вменени на
жалбоподателката нарушения е санкционирал същата. Нарушена е разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени тъй като ограничават
правото на защита на санкционираното лице, това е достатъчно основание за отмяна на
НП.
На второ място, дори и хипотетично да се приеме, че не е допуснат
гореописания процесуален порок, то съдът намира че е налице още едно основание за
отмяна на НП. То се изразява в допуснато нарушение на материалния закон по
отношение на нарушението по чл.103 от ЗДвП. По делото безспорно се установи, че
жалбоподателката не е спряла на подадения й сигнал за спиране от контролния орган-
служител на НТУ- св. Г.С.. Причината за сигнала е констатираната липса на заплатена
винетна такса на управлявания от жалбоподателката автомобил. Тези обстоятелства се
установиха в съдебно заседание както от разпита на св. С., така и от приетите писмени
доказателства. С тези данни обаче са разполагали в АНП и актосъставителя, и АНО, и в
частност с данни за контролния орган, който е подал сигнала на водача на МПС с оглед
на писмените доказателства, с които е разполагал- докладна записка от АПИ с
приложени снимки (л.6-8). В описанието на нарушението обаче, както в АУАН, така и
в НП, не е посочено кой е контролният орган, който е подал сигнал на водача за
спиране, нито какви са указанията, които са дадени от този орган и не са изпълнени от
водача (тъй като разпоредбата на ч(л.103 от ЗДвП визира такива). В случая е посочено,
че е подаден сигнал за спиране от служител на ТОЛ-БГ. Това обаче не е достатъчно,
тъй като следва да се посочи кой е този служител- с три имена и длъжност, още повече,
че учреждението е НТУ при АПИ, а не посоченото ТОЛ-БГ. Тези данни са необходими
с оглед проверка компетентността на служителя, който е подал сигнала. В съдебното
заседание от разпита на св. С. и от докладната записка от АПИ се установи, че той е
лицето подало сигнала на водача за спиране, както и че той заема длъжността
инспектор в Сектор „Контрол и правоприлагане“- П. при Национално ТОЛ управление
към АПИ. В този смисъл той е имал качеството на контролен орган по смисъла на
ЗДвП и е могъл да отдава такова разпореждане.
Недопустимо е обаче съставомерни обстоятелства да бъдат изяснявани едва
пред въззивната инстанция и тяхното установяване от съда посредством събраните
доказателства не може да санира допуснатите непълноти от АНО и актосъставителя
при съставянето на АУАН и НП. Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като
нарушава правото на защита на привлеченото към адм.наказателна отговорност лице,
3
понеже липсата на съставомерно обстоятелство го лишава от възможността да се брани
адекватно срещу повдигнатото му адм. обвинение.
С оглед изхода на делото- отмяна на НП, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на АНО, се явява
неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
Пак с оглед изхода на делото принципно въззивника има право на разноски,
каквито е сторил, видно от ангажираните доказателства, но от негова страна нито
лично, нито чрез процесуалния представител- в жабата или по друг начин, не е
направено своевременно- до обявяване на делото за решаване, искане в този смисъл,
поради което и съдът няма основание да се произнася по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН, Районен
съд- П., в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-002098 от 30.09.2021 г.
издадено от началник група към ОД на МВР гр. П., Сектор Пътна полиция, с което на
Н. СТ. Т., с ЕГН ********, с адрес гр. П., ул. „Ал. С.“ № *****, ап.5, за нарушение на
чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като
незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. П. в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4