№ 10711
гр. С., 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Частно гражданско дело №
20241110145331 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с молба с вх. № 412577/18.12.2024 г., подадена от ответницата И. П. А.
чрез адв. А. В., за допълване на постановеното по делото Определение № 47487 от
21.11.2024 г. по ч.гр. д. 20241110145331 по описа за 2024 година, 176 състав в частта за
разноските, като на адв. В. се присъди възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство на основА.е чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. в размер
на 488,36 лв.
Ищецът е взел становище за неоснователност на молбата.
Съдът намира, че молбата е подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК. Доколкото се иска допълване на определението в частта за разноските, не
следва да се проверява спазено ли е изискването на чл.80 ГПК, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
По настоящото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 25813 от 16.08.2024 г. по ч.гр.д. 45331 по описа на СРС за 2024 г., 176 състав в
полза на заявителя “ФИРМА” АД. Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от
длъжника И. П. А., чрез процесуалния й представител адв. А. В., упълномощена по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. С възражението е направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на основА.е чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. /оказване на безплатна
адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист/, като е представено
пълномощно и списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л.17 и л.18 от делото).
С Определението, чието допълване в частта за разноските се иска, на основА.е чл. 415,
ал. 5 от ГПК, заповедта за изпълнение е обезсилена за цялото вземане, тъй като заявителят
не е предявил установителен иск в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на стрА.те може
да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Посочената норма
е приложима и при прекратяване на производството от съда с определение /така
Определение № 186 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3389/2013 г., I т. о., ТК и др./.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото. В конкретния случай на основА.е чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
адвокатът има право на възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ, дължимо от
насрещната страна, която с неоснователната си претенция е станала причина за правния
спор. Разноските за възнаграждение са поискА. своевременно с подаване на възражението
1
срещу заповедта по чл. 414 ГПК и е представен списък по чл. 80 ГПК. Следователно съдът
намира, че определението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като се присъди
възнаграждение на адв. В..
По отношение на размера на дължимото възнаграждение при безплатно предоставена
правна помощ, той следва да се определи по преценка на съда въз основа на естеството,
обема и сложността на извършената работа. В тази връзка следва да се посочи, че
подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК няма самостоятелен характер, като то е
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно
исково производство, а не израз на материалноправна защита на длъжника - в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., Определение №
1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. № 7006/2021г.
Целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да
установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същевременно заповедното
производство е изключително формализирано - то се развива изцяло в писмена форма, като
се използват стандартни, предварително установени типови образци за волеизявленията на
съда и стрА.те - всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне по
искА.ята, респ. чрез създаването на образец на възражението длъжникът е облекчен в
реализацията на правото му на оспорване. Законът не изисква обосноваване на
възражението по чл. 414 ГПК, като при депозиране на такова в срок, съдът не дължи
произнасяне, а дава указА.я за предявяване на иск в производството по чл. 422 от ГПК.
В случая длъжникът И. А. чрез адвокат В. е депозирала възражение против заповедта
за изпълнение по чл. 414 ГПК, като в него единствено е оспорена дължимостта на
претендирА.те от ищеца вземА.я поради изтекла погасителна давност. Попълването и
подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се
изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално
представителство. Все пак съдът намира, че за нея следва да се дължи заплащане на
определено адвокатско възнаграждение.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между стрА.те по договора
за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при
извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като
нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
С оглед на изложеното, отчитайки вида на спора и липсата на сложност в него,
извършеното процесуално действие, както и съобразявайки легитимните цели, съдът
намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., което
компенсира разумно и справедливо адвоката за положения труд във връзка с
производството.
По тези съображения и на основА.е чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 47487 от 21.11.2024 г. по ч.гр.д. № 45331 по описа на
Софийски районен съд за 2024 г., 176 състав, в частта му за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основА.е чл. 38, ал. 2 ЗАдв. “ФИРМА” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., 1618, р-н ...., ...., бул. “.... ...” № ..., ет. 2 и 3, да заплати на адвокат
А. В., вписана в САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ж.к. „....“, ул. „...“, бл.
16А, ет. 2, ап. 4А, сумата от 200 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното
2
производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3