Р Е Ш Е Н И Е
№ 1562/13.12.2019 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 3273 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Р.Н.Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 19-0769-002478 от 11.06.2019 г. издадено от началникa на група при сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Бургас, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДВП, с наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. П., който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 25.04.2019 г., около 19:00 часа, в гр. Бургас, ж. к. Славейков до бл. , жалбоподателят управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег. №, собственост на Н А Й, ЕГН: **********. По същото време св. В.Л. заедно със своя колега Г Т – служители при Второ РУ-Бургас били на работа, решили да спрат за проверка автомобила. Същите установили, че в автомобила има наркотично вещество, като жалбоподателят бил задържан за 24 часа и отведен във Второ РУ-Бургас. Водачът бил тестван за употреба на алкохол, но пробата била отрицателна. След това бил поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, на което същият отказал. Свидетелят Х.К. издал талон за изследване № 0002439/25.04.2019 г. В РУ му бил съставен АУАН за отказ да бъде тестван за наркотични вещества и за изпълнение на предписание за медицинско изследване, като актосъставителят Х.К. е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДВП.
Нито един от разпитаните по делото свидетели Х.К., В.Л. и С.К., не установи по делото жалбоподателят да е бил откаран до медицинско заведение за да даде проба за изследване за наличието на наркотични вещества. Установи се от разпита на св. Л., че жалбоподателят през цялото време на задържането е бил с белезници.
Въз основа на АУАН на 11.06.2019 г. било издадено НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, и на основание същата разпоредба, наказващият орган наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник Група към Сектор "Пътна Полиция" към ОДМВР - гр. Бургас. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор "ПП" – ОДМВР - Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на закона, поради което същото следва да се отмени. Това е така по следните причини.
Императивната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Наличието на отказ на който и да е било от тези способи, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В конкретния случай, от разпита на свидетелите В.Л. и С.К. се установи, че жалбоподателят е отказал да се тества за наркотични вещества. Това обаче съвсем не означава, че поведението му представлява административно нарушение, а само, че съгласно разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се установи с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Едва и при направен отказ за взимане на кръв за изследване може да се приеме, че лицето е осъществило състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По делото обаче не се установи по безспорен начин, че действително жалбоподателят е отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване. Разпитаните по делото свидетели В.Л. и С.К. установиха, че на жалбоподателят е бил издаден талон за медицинско изследване, но жалбоподателят през цялото време на задържането е бил с белезници и нямат спомен лицето да е водено до болницата. Казаното от свидетелите потвърждава изявлението на самия жалбоподател, че след издаване на талона за изследване никой не го е закарал до болницата да даде кръвна проба. Самият актосъставител Х.К. не си спомни за случая, освен че е подписал акта. С оглед на това, съдът намира, че жалбоподателят обективно не е могъл да даде кръвна проба, доколкото е бил задържан и не е бил отведен до болничното заведение. В такъв случай няма как да се приеме, че същият е отказал да му бъде извършена проверка, респективно да се ангажира отговорността му по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Въпреки издаденият талон за медицинско изследване, водачът не е бил отведен в УМБАЛ-Бургас (нито е бил освободен, за да може да се придвижи сам до там), поради което и правото му на медицинско изследване е било ограничено не по негова вина. От друга страна, съгласно разпоредбите на чл. 15, ал. 7 и 8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., отказът на лицето да бъде изследвано се отразява от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола за медицинско изследване, като се удостоверява с подписа на изследваното лице. Отказът на изследваното лице да подпише изготвения протокол за медицинско изследване се удостоверява с подписа на един свидетел. В конкретния случай обаче жалбоподателят е бил задържан по реда на ЗМВР, поради което и правото му на свободно предвижване в пространството е било ограничено. Логично същият не е имал възможност сам и по своя воля да се придвижи до сградата на УМБАЛ-Бургас, което е налагало органите на МВР, които са решили да ограничат правото му на свободно предвижване, да му обезпечат възможността да даде кръвна проба, като го конвоират до болничното заведение. В случая това не е сторено и не са отвели задържания в МБАЛ-Бургас, където да даде кръвна проба или да откаже да стори това, като отказът се отрази от медицинското лице в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания или на свидетел. С оглед на това не може да се приеме и че същият виновно е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което и наказателното постановление следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-002478 от 11.06.2019 г. издадено от началникa на група при сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДВП и на основание същата разпоредба на Р.Н.Н., ЕГН **********, са наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.