№ 30138
гр. София, 15.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110170005 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес:
******************, чрез адв. Ц. Д., срещу ***************, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: ***************************, с която са предявени
искове за следното:
1. Да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1438,94 лв.,
представляваща претендирана от ответника сума за главница, такси и разноски, тъй като
вземането е недължимо, погасено по давност;
2. Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2000,00 лв.,
представляваща обезщетените за неимуществени вреди, вследствие на виновно и
противоправно поведение на служители на ответното дружество.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131
ГПК е депозирал отговор на исковата молба чрез юрк. ****************.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Д оказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяваване на обстоятелствата,
свързани с претърпените неимуществени вреди и действията на служители на ответното
дружество, е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ищеца да бъдат изискани гр.д. № 908/2017 г. по описа на СРС, 113 с-в, и изп.
дело № 1948/2021 г. по описа на **************, рег. № 863 в КЧСИ е основателно и следва
да се уважи.
Съдът намира предявените искове за допустими. Противно на твърденията на ответника
предмет на делото не е искане за заличаване на задължение от кредитния регистър, поради
1
което неоснователни са доводите за недопустимост на иска по чл. 49 ЗЗД, а именно, че за
осъществяване на заличаване от ЦКР съществува специален административен ред, който
изключва общия граждански такъв. Предявеният отрицателен установителен иск е допустим,
като в съдебната практика на ВКС е разяснено, че за длъжника винаги съществува правен
интерес да отрече едно вземане, а дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е от
значение за разноските. С оглед тази практика и изложените от ищеца твърдения, съдът
намира, че за него е налице правен интерес от предявения иск и същият се явява допустим.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да отстрани
констатираните нередовности в исковата молба, като с писмена молба, с препис за
насрещната страна, посочи дали твърди, че не дължи сумата от 1438,94 лв. единствено
поради погасяването й по давност или и поради погасяването й чрез плащане, респ. в какво
се състои искането му към съда – да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника посочената сума единствено поради погасяването й по давност или и поради
погасяването й чрез извършено плащане, в който случай да приведе петитума на исковата
молба в съответствие с уточненията.
При неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че е предявен иск по чл. 124
ГПК за установяване на недължимост на сумата от 1438,94 лв. единствено поради
погасяването й по давност.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 01.12.2025г. от 13:40
ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба сверени копия на документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване
на посочените в исковата молба обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, 113 състав, гр.д. № 908/2017 г. по описа на
СРС, 113 с-в, за послужване.
ДА СЕ ИЗИСКА от **************, рег. № 863 в КЧСИ, заверено от съдебния
изпълнител копие на изп. дело № 1948/2021 г. по описа на **************.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са от Е. Г. Б. срещу *************** следните обективно кумулативно
съединени искове:
1) по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
2
сумата от 1438,94 лв., представляваща претендирана от ответника сума за главница, такси и
разноски, поради погасяването й по давност;
2) по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на противоправни действия и бездействия на служители на ответника,
изразяващи се в: а) изпращане на съобщения с невярна информация и телефонни обаждания
до ищцата, нейни представители и познати, в които са изложени неверни твърдения относно
задлъжнялостта на ищцата; б) подаване на невярна информация до ЦКР относно кредитната
задлъжнялост на ищцата, въпреки извършеното плащане и приключилото изп. дело №
1948/2021 г. по описа на **************, рег. № 863 в КЧСИ, и въпреки погасяването на
вземанията на кредитора по давност; в) претендиране на недължими вземания, както и
извършване на телефонни обаждания до познати на ищцата, в които същите били
осведомявани, че ищцата „дължи пари и трябва да започне плащане по тях“.
В исковата молба се твърди, че на 12.06.2009 г. между ищцата и ********************
бил сключен договор за отпускане на потребителски паричен заем № 277958/12.06.2009 г.
През 2016 г. срещу ищцата била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№52347/2016 г. по описа на СРС, 113 с-в, за заплащане на сумата от 2291,51 лв.,
представляваща непогасена главница по посочения договор за кредит, ведно със законна
лихва за периода от 16.09.2016 г. до изплащане на вземането, а след подадено възражение по
чл. 414 ГПК от нейна страна, било образувано гр. д. № 908/2017г. по описа на СРС, 113 с-в, в
което било установено, че с договор за цесия от 24.02.2011 г. и приложение №1 към същия
******************** е прехвърлило на ответника вземанията, произтичащи от сключения
с ищцата договор за кредит. С влязло в сила решение № 382043/11.04.2018г. по гр. д. №
908/2017г. по описа на СРС, 113 с-в, било признато за установено, че ищцата дължи на
***************, сумата от 2291,51 лв., представляваща непогасена главница по договор за
отпускане на потребителски паричен заем № 277958/12.06.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 16.09.2016 г. до окончателното й заплащане, за които суми била
издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.09.2016 г. по ч. гр. д.
№52347/2016 г. на СРС, 113 с-в. Въз основа на посоченото решение бил издаден
изпълнителен лист от 29.01.2019 г., въз основа на който било образувано изп. дело №
20218630401948 по описа на **************, peг. № 863, което предвид извършените
доброволни плащания, приключило на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Предвид
приключването на изп. дело, на 08.07.2024 г. ищцата подала до ответника молба с искане
последният да подаде коректна информация в Централния кредитен регистър, тъй като в
справка за кредитната задлъжнялост на ищцата присъствали недължими суми, при което
същата фигурирала като ненадлежен платец, с което се накърнявало нейният кредитен
авторитет. Също така, кредитът бил отразен като активен. В отговор на подадената молба,
ответникът заявил, че задължението не е погасено, тъй като независимо от липсата на
диспозитив в съдебното решение, сумата, която ищцата дължала била в размер на 3 658,77
лв. Твърди се, че всичко, което било предмет на разглеждане и е обхванато от силата на
3
пресъдено нещо на съдебното решение на СРС, било заплатено от ищцата изцяло, но
въпреки това съобразно справка за кредитна задлъжнялост по подадени от ответника данни
в ЦКР ищцата фигурирала като длъжник на просрочена главница в размер на 722 лв. с
балансова експозиция - 1039,00 лв., която информация била подавана от 30.04.2024 г. до
сега. Ищцата оспорва дължимостта на посочената сума както по основание и размер, така и
като погасена по давност. След подаване на молбата от 08.07.2024 г., служители на
ответника започнали да изпращат писма и да се обаждат, включително на лица, които нямат
пряка връзка с ищцата, в които се изисквало плащане на погасено задължение. Твърди се, че
вследствие на противоправното поведение на служители на ответника, изразяващо се в: а)
изпращане на съобщения с невярна информация и телефонни обаждания до ищцата, нейни
представители и познати, в които са изложени неверни твърдения относно задлъжнялостта
на ищцата; б) подаване на невярна информация до ЦКР относно кредитната задлъжнялост на
ищцата, въпреки извършеното плащане и приключилото изп. дело № 1948/2021 г. по описа
на **************, рег. № 863 в КЧСИ, и въпреки погасяването на вземанията на кредитора
по давност; в) претендиране на недължими вземания, както и извършване на телефонни
обаждания до познати на ищцата, в които същите били осведомявани, че ищцата „дължи
пари и трябва да започне плащане по тях“, на ищцата били причинени неимуществени
вреди. Ищцата опитвала да игнорира обажданията, но служители на ответното дружество
продължавали да се обаждат от различни телефонни номера, а в отговор на подадените от
нея запитвания същата получавала съобщения с различни дължими суми без обяснения от
какво произтичат същите. Така, на 30.05.2023 г. в телефонно обаждане от страна на
служител на ответника, на ищцата било съобщено, че дължимата от нея сума е в размер на
7925,42 лв. Тази информация много разстроила ищцата, която в продължение на месеци
търсила начин за доброволно уреждане на отношенията. След случилото се ищцата не могла
да се върне към нормалния си ритъм на живот, била принудена да търси начини за набавяне
на допълнителни средства и да се лишава от основни потребности, за да може да изплати
задължението по образуваното изпълнително дело. Въпреки, че задълженията по
изпълнителното дело били платени, служители на ответника продължили да твърдят, че
ищцата продължава да е длъжник, без основание за това и всеки един разговор силно
разстройвал и изнервял ищцата. Същата осъзнала, че след поредното съобщение за
непогасен дълг, както и след поредния отказ от страна на кредитна или банкова институция
да й отпусне кредит поради подадената от *************** невярна информация в ЦКР, тя
се разтрепервала, повишавало й се кръвното налягане, а от чувството на безпомощност и
несправедливост развила диабет. Твърди се, че задължение на ответника било да подаде
информация в ЦКР за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит, като под
„погасяване“ следвало да се разбира не само плащане, а и погасяване по давност. В
настоящия случай, това не било сторено от ответника, като вместо да отпише процесните
вземания като погасени по давност по силата на влязло в сила съдебно решение, съответно
да подаде информация до ЦКР, където всички данни да бъдат заличени след изтичане на
петгодишния период по чл. 19, ал. 2 от Наредба №22/16.07. 2009 г., поддържал
недобросъвестно "лошите" данни за кредитополучателя в ЦКР и възникващите в тази връзка
4
затруднения при последващо кредитиране. Сочи се, че информацията имало съществено
значение за потенциалните потребители на финансови услуги, като актуализирането, ако
такова се налага, било изцяло задължение на институцията, която я е подала към регистъра.
Затова ако съответната институция (в конкретния случай ответникът - ***************) не
съдействал за точно оповестяване на данните за дълга на ищцата, след като има задължение
за това и след като е бил сезиран, той причинявал вреда. От представените към исковата
молба справки за кредитна задлъжнялост, отказите за предоставяне на последващи стокови
кредити от други банкови и финансови институции, се установявало, че въпреки решението
на съда, както и акта на ЧСИ за пълно погасяване на дълга, ответникът не е уведомил БНБ,
ЦКР, за отпадане задълженията по процесния договор за кредит. На следващо място се
твърди, че ищцата изпитала силен стрес, напрежение и страх от действията на ответната
страна, с които се претендират недължими суми, а отделно от това и унижение и срам при
звъненето на познати лица, които били осведомявани, че ищцата „дължи пари и трябва да се
започне плащане по тях“. Тези емоционални преживявания довели до накърняване на
психическия й интегритет и на начина й на живот, като същите били предизвикани от
противоправното поведение на служители на ответника. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба чрез юрк.
****************, с който оспорва предявените искове като недопустими поради липса на
правен интерес, евентуално като неоснователни. По отношение на иска по чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД възразява, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, изразяващи се в противоправно поведение, претърпени вреди и причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Твърди, че в проведената
между страните писмена кореспонденция било уточнено, че задължението е частично
претендирано, като въз основа на изпълнителния лист от 29.01.2019 г. било образувано изп.
дело № 1948/2021 г. по описа на ************** за частично претендирана сума по договора
за заем, а впоследствие бил присъединен и изпълнителен лист от 28.08.2020 г. за разноските,
присъдени по гр. д. № 908/2017 г. на СРС. С оглед на непогасения остатък, за ответника
съществувало нормативно задължение да подава ежемесечно информация към ЦКР, поради
което отказът да бъде коригирана подаваната информация не следвало да се квалифицира
нито като неправомерно поведение, нито като повод за предявяване на иск. Твърди, че не
могат да бъдат квалифицирани като неправомерно поведение и опитите на кредитора да
събере едно съществуващо и непогасено задължение. В тази връзка сочи, че част от
дейността на **************** е насочена към събиране на просрочени вземания и е
свързана с осъществяването на обаждания по телефон и изпращане на съобщения до
длъжниците. Поддържа, че извършването на дейности по събиране на вземания, в това
число обаждане по телефон, е законосъобразна дейност, която не е забранена от закона и в
този смисъл не притежава характеристиките на противоправно поведение. Освен това не
били представени доказателства, че осъществените телефонни обаждания са довели до
създаването на стрес и притеснение у ищцата, още повече да са били отправяни заплахи за
5
предприемане на принудителни действия. От представените доказателства не можело да
бъде направен обоснован извод, че именно подаването на информация в ЦКР и действията
по събиране на задължението са довели до влошаване на здравословното състояние на
ищцата. Телефонните разговори и изпратените писма били с единствена цел доброволно
уреждане на възникналото облигационно отношение, като не били представени
доказателства за това, че служители на ответника са твърдели различни суми като
неизплатена част. Също така, твърденията за провеждани с познати на ищцата телефонни
разговори били недоказани, липсвали конкретни твърдения и доказателства за това какво и
с кого е коментирано. На следващо място оспорва да е налице причинно-следствена връзка
между действията на служителите на *************** и здравния статус на ищцата,
обективиран в приложените към исковата молба амбулаторни листове. Освен това не били
представени доказателства, за това, че ищцата е отключила захарен диабет и от коя дата
датира заболяването. Недоказано било и твърдението, че именно съществуването на
процесното вземане и действията на ответника за удовлетворяване на вземането си чрез
доброволно изпълнение, са причините да не бъдат отпуснати други кредити на ищцата. В
тази връзка сочи, че получаваният от потребителя доход е сред основаните критерии при
проучване от страната на кредиторите, с цел обезпечаване на възвращаемостта, като в
случая ищцата декларирала доход от пенсия в размер на 444,58 лв., поради което
финансовият статус на ищцата не можело да бъде категорично изключен от възможните
причини да не получи одобрение. В условията на евентуалност, възразява, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерен и противоречи на справедливостта и добрите
нрави. По отношение на иска по чл. 124 ГПК въразява, че не е дал повод за завеждане на
иска. В тази връзка изразява становище, че подаването на информация към ЦКР за текущия
статус на кредита не може да обоснове повод за предявяване на иска, доколкото това било
нормативно задължение на кредитора. От друга страна, погасителната давност била
материалноправен институт и с изтичането на давностния срок не се погасявало самото
вземане, а правото на принудително изпълнение, поради което, доколкото вземането
продължавало да съществива като естествено задължение, подаването на информация към
ЦКР не представлявало нарушение. Твърди, че до предявяване на настоящия иск ищцата не
се била позовала пред ответника на изтекла погасителна давност, а единствено на
извършено плащане, поради което за ответника не същестувало задължение служебно да
прилага погасителната давност. Освен това от страна на ответника не били предприети
съдебни действия за тази част от вземането. С погасяване на вземането по давност за
ответника не отпадало задължението за подаване на информация към ЦКР, поради което
счита, че не са налице противоправни действия от страна на ответника. Погасяването на
вземането по давност водело до невъзможност кредиторът да се удовлетвори чрез
принудително изшълнение, но същият имал право да отразява счетоводно задълженията, да
ги сочи в справки и извлечения и да кани длъжника да му заплати доброволно. Ето защо
моли съда да прекрати производството по настоящото дело като недопустимо, евентуално –
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
6
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние – действие и/или бездейстиве, неимуществена
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина); 3) вредите да
са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже правния си интерес от предявяване на иска, а в тежест на ответника е да докаже
съществуването на свое вземане в посочения размер, в т.ч., че с влязло в сила съдебно
решение било признато за установено, че ищцата дължи на ответника вземане в съответен
размер, както и факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8