Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производството е по реда на чл. 435 ГПК във вр. чл. 78 ал. 5 ГПК. Образувано е по жалба на .Е. П. " подадена чрез пълномощника му юриск. В. М. срещу Постановление от 03.10.2012г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. К. с рег. № 728 с район на действия ОС Велико Търново по изпълнително дело № 934/2012г., с което е намален адвокатския хонорар от 450.00 лева на 390.00 лева по искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатския хонорар поради неговата прекомерност. В жалбата са изложени съображения ,че определеното от ЧСИ дължимо възнаграждение на адвокат Н.Н. от ВТАК е намалено незначително и в несъответствие с разпоредбите на чл.78 ал.5 от ГПК и чл. 7 ал.2 т.2 и §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.Изложени са съображения ,че ЧСИ неправилно се е позовал на §2 от същата наредба тъй като Висшия адвокатски съвет е компетентен да определи само минималния размер на възнагражденията ,но не и размера на възнаграждението в случаите на чл.78 ал.5 от ГПК. Моли да се отмени обжалваното постановление и съдът да редуцира адвокатското възнаграждение в до минималното възнаграждение. Частната жалба е подадена в срок на 26.10.2012г. В срока по закона е постъпило обяснение от ЧСИ Д. Колева . Съдът намира жалбата за процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество частната жалба се явява основателна по следните съображения: Изпълнителното производство е образувано по молба на В. Х. Д., подадена чрез адвокат Н.Н., ВТАК, в качеството на взискател по изискуемо парично вземане в размер на 1076.19 лева /съдебни разноски/ срещу „Е.ОН Б. П.” - длъжник по изпълнителен лист издаден от Районен съд гр.В. по влязло в сила решение по гр. д. №6674/011 г по оиса на с. съд. Към молбата освен изпълнителния лист е представен договор за правна помощ, в който е отбелязано, че договореното възнаграждение в размер на 450 лева е внесено в брой. Приложено е и пълномощно, от което се установява, че пълномощникът на взискателя е упълномощен да образува и води изп. дело, както и да получава плащания по него. Въз основа на молбата ЧСИ е образувала изп. дело № 934/2012г., изпратила е покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорно съобщение до „Б. Б.-София” , в които е отразен и заплатения от В. Х. Д., адвокатски хонорар от 450 лева.Длъжникът „Е. ОН Б. П.” е направил писмено възражение срещу този размер на адвокатското възнаграждение и е поискал същият да бъде намален, поради прекомерност. С атакуваното постановление ЧСИ е намалил на сумата 390.лева адвокатското възнаграждение. Безспорно е в теорията и в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК намира приложение и при принудителното изпълнение по ГПК, доколкото въпроса за разноските касае всяко съдебно производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът респ. съдебният изпълнител може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последната разпоредба представлява законова делегация за висшите органи на адвокатурата, уреждаща правото им да определят минимални размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на която делегация е издадена Наредба № 1/09.07.2004г. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78 ал. 5 ГПК няма, поради което правилото на § 2 от ДР на посочената наредба е издадено извън законовата делегация и не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл. 78 ал. 5 ГПК, поради което в последната хипотеза съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокат до трикратния минимален размер, а единствено до минималния такъв. В този смисъл е и константната практика на ВКС на РБ - определение № 91/21.10.2009 год. по т.д. № 305/2009 год., ІІ т.о.; определение № 283/07.05.2009 год. по ч.т.д. № 304/2009 год., ІІ т.о; определение № 74/07.02.2011 год. по ч.гр.д. № 46/2011 год., ІV г.о., определение № 269/04.05.2011 год. по ч.гр.д. № 155/2011 год., ІV г.д. и др. Понастоящем е установено плащането на адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 450 лева за образуване и водене на изпълнително производство. За да се уважи искането на длъжника за намаляване на процесното възнаграждение следва да се прецени действителната правна и фактическа сложност на делото. По конкретното изпълнително производство пълномощника на взискателя е подал една единствена молба за образуване на изпълнително дело, в която е направил съответните искания към ЧСИ и е посочил сметка, по която следва да се превеждат постъпилите суми от изпълнението. След налагането на запора на банковата сметка на „Е. ОН Б. П.” за взискателя не се е налагало предприемане на последващи принудителни действия с цел удовлетворяване на паричното му вземане. Същият е бил удовлетворен единствено и само чрез това изпълнителско действие. Ето защо, настоящият състав намира, че процесното изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност изискваща заплащане на адвокатско възнаграждение над минималния предвиден нормативен праг, доколкото в светлината на гореизложеното съдът не е обвързан от трикратния минимален размер по смисъла на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004г. Съдът съобрази, че при материален интерес по изпълнителния лист от 1076.19 лева, минималният размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 10 т. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г., възлиза на 204.47 лева Към последното следва да се добави и дължимото възнаграждението по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за образуване на изпълнителното дело от 100 лв., т.е. общо се получава 304.47 лева. По изложените по горе съображения,съдът приема, че е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 450 лв., което е предпоставка по чл. 78 ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния му размер възлизащ на 304.47 лева Ето защо Постановление на ЧСИ от 03.10.2012г. по изп. дело № 934/2012г., по искането на длъжника поради прекомерност на адвокатския хонорар, следва да се отмени и на основание чл. 78 ал. 5 ГПК същият се намали от 390.00 лева на 304.47 лева. Водим от горното,съдът, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Постановление от 03.10.2012г. на ЧСИ Д. К. с район на действие района на Окръжен съд – гр. В. Търново, по изп. дело № 934/2012г., с което не е уважено искането на длъжника по изпълнението „Е.ОН Б. П.” за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, и редуциране на адвокатсдкия хонорар до минималния размер определен съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения вместо което постановява: НАМАЛЯВА, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, размера на адвокатското възнаграждение на адвокат Н.Н.,ВТАК, пълномощник на взискателя В. Х. Д., със посочен съдебен адрес в гр.В. Т,ул.".. "№.. по ИД№ 934/2012г. по описа на ЧСИ Д. К. от 390.00 лева на 304.47 лева поради прекомерност. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |