№ 374
гр. Бургас, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500162 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Бургас, чрез юрк. Станимир
Димитров, срещу Решение № 2264 от 06.11.2023 г. по гр. д. № 1466/2023 г. на
Районен съд – Бургас, 1) в частта, с която на основание чл. 410 КЗ общината е
осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД
сумата от 1481,74 лв., от които 1471,74 лева – изплатено от застрахователя
обезщетение на собственика на лек автомобил марка „Фолскваген“, модел
„Артеон“, с рег. № А7330НВ по застрахователна полица №
**********(**********) от 10.08.2017 г., и 10 лв. – ликвидационни разноски,
което обезщетение е за вреди, нанесени на автомобила на 30.06.2018 г. при
преминаване през дупка в общински път BGS1030 „/III-9008, Бургас – кв.
Долно Езерово / – Лукойл Нефтохим Бургас – / III-6008/”, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2023
г., до окончателното плащане на сумата; 2) в частта, с която на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД общината е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец” АД сумата от 300,87 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 09.03.2020 г. до 09.03.2022 г., както и 3) в частта, с
която е отхвърлен обратният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от общината
срещу „Автомагистрали – Черно море“ АД за заплащане на сумите по
исковете по чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в случай на тяхното уважаване.
1
Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за горницата над уважения
размер от 300,87 лв. до пълния претендиран от 451,10 лева.
Въззивникът счита, че решението е неправилно. Сочи, че не е
индивидуализирано точното място, където се е случил процесният инцидент.
Оплаква се, че съдът е приел в решението си, че страните не спорят относно
собствеността на пътя. Според въззивника пътят е частна собственост – на
завод „Лукойл“, поради което Община Бургас няма задължение да го
поддържа. Изтъква се, че вещото лице по експертизата в първата инстанция е
следвало да се запознае със свидетелските показания и след това да отиде на
мястото на инцидента, да прецени дали от техническа гледна точка могат да
настъпят твърдените щети по автомобила при удар в същата дупка на същия
пътен участък. Затова въззивникът счита, че не е доказана причинно-
следствена връзка между вредите и поведението на общината. Евентуално
въззивникът сочи, че съдът е следвало да уважи обратния иск. От
представения договор за обществена поръчка се установявало, че
„Автомагистрали – Черно море“ АД се е задължило да извършва ремонт и да
поддържа улиците и общинските пътища на надлежно индивидуализира в
договора територии, сред които попада и процесният път. Развиват се
съображения, че съгласно т. 15 и 16 от Раздел V от договора изпълнителят е
бил длъжен всеки първи понеделник на месеца (или последващ работен ден)
да представи доклад за необходимите ремонтни дейности, както и да изготви
предварителна количествено-стойностна сметка преди възлагане на
конкретните СМР. Следователно дружеството се било задължило при
констатиране на дупки, неравности или всякакви препятствия по настилките
да уведоми незабавно възложителя и да предприеме действия по
ремонтирането им след писмено възлагане от страна на възложителя.
Въззивникът изтъква, че по делото не са представени доказателства за
изпълнение на това задължение от страна на „Автомагистрали – Черно море“
АД. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което искът по чл. 410 КЗ да се
отхвърли, евентуално да се уважи обратният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Претендират се деловодните разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, чрез юрк. Цветелина Руневска. В него се
излага, че са налице доказателства за точното място на произшествието –
показанията на св. А.. Изтъква се също, че ответникът е представил по делото
договор за възлагане на процесния пътен участник. Иска се решението да
бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от „Автомагистрали – Черно
море“ АД, чрез изпълнителния директор инж. Димо Димов. В него се
поддържа, че в частта, касаеща обратния иск, решението е правилно.
Дружеството сочи, че по делото не са представени писмени доказателства за
възлагане извършването на ремонт на процесния участък от пътя. От
тълкуването на договора в цялост и на отделните му уговорки една спрямо
друга извежда, че действителната обща воля на страните е изпълнителят да
2
осъществява само ремонтни дейности, които са му възложени. Оспорва се
твърдението на въззивника, че задължението на общината да възлага писмено
извършването на необходимите ремонтни дейности се предшества от
представяне на доклад от „Автомагистрали – Черно море“ АД. Това
задължение се споменавало само веднъж в договора, на петнадесето от общо
седемнадесет в списък и никъде другаде в договора нямало препратки към
него. Отделно в договора не бил предвиден способ за установяване на
неизпълнението и то не било скрепено със санкция. Поддържа се, че не е
налице причинно-следствена връзка между липсата на доклад и вредите от
процесния инцидент. Развиват се подробни съображения, че Община Бургас е
длъжна да поддържа пътя по силата на закона и не може да се освободи от
това задължение. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Относно иска по чл. 410 КЗ:
За да бъде уважен искът по чл. 410 КЗ, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя,
както заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение. Тъй като застрахователната отговорност
е обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, следва да
бъдат установени и елементите от фактическия състав на деликта по чл. 49
ЗЗД: възлагане изпълнението на работа на друго лице, настъпване на вреди
при или по повод на това възлагане от действията или бездействията на
деликвент, причинна връзка между вреди и поведението на делинквента.
Не се спори, а и се установява от приложената застрахователна полица
от 10.08.2017 г., че за процесния автомобил е имало сключена застраховка
„Каско“, валидна от 11.08.2017 г. до 10.08.2018 г.
В първата инстанция е разпитан свидетелят Н. А., водач на процесния
автомобил. През м. юни 2018 г., около 8,30 - 9.00 часа сутринта той
управлявал автомобила в посока от Минерални бани към Нефтозавода до
Долно Езерово. Пътят там бил много лош. По средата на т. н. Житаровски
портал на Нефтозавода, посока портал Долно Езерово, който е около 1 км.
дълъг, автомобилът попаднал в дупка с размери 80/50 см., а на дълбочина
3
около 15-20 см. В нея имало вода, затова свидетелят не я видял. Освен това не
можел и да я избегне, тъй като насреща идвал ТИР. Дупката имала остри
ръбове, в резултат на което предната дясна гума на автомобила била
разрязана, а джантата била изкривена. Свидетелят сочи, че е карал с много
ниска скорост – около 40 км/ч. Излага пред съда, че е сменил гумата на място,
като се обадил само на застрахователя. Представител на застрахователя
измерил дупката, като поставил клечка, за да види каква е дълбочината й.
Дупката не била обозначена с никакъв знак или табела.
Съдът намира показанията на свидетеля за достатъчно подробни и
непротиворечиви. Същите се подкрепят от другите доказателства по делото,
например от уведомлението-декларация, подадено на 02.07.2018 г. от А. до
ЗАД „Армеец“. В последното се сочи, че пътният инцидент е настъпил на
30.06.2018 г., т.е. в рамките на застрахователното покритие на посочената по-
горе полица.
Неоснователни са възраженията на Община Бургас, че не е
индивидуализирано мястото на инцидента. С молба от 06.06.2023 г., подадена
от ЗАД „Армеец“ до първоинстанционния съд, е уточнено местоположението
на дупката – в участъка между двата портала на Нефтозавода. Разпитаният
свидетел по делото е пояснил, че мястото е по средата на този участък, който
е с дължина от 1 км. Следва да се отбележи, че по делото са приложени и
снимки на дупката. Поради изложеното настоящият съд счита, че мястото на
инцидента е изяснено.
В първата инстанция е назначена авто-техническа експертиза, която
потвърждава възможността вредата да е получена по описания от по-горе
механизъм. Според вещото лице попадането на дясно колело в дълбока дупка
може да е причинило разкъсване на гумата и деформиране на алуминиева
джанта. Вещото лице се е запознало с писмените доказателства по делото,
изходящи от автосервиз „Вестауто-М“ ООД (предварителна калкулация и
становище), като е приело, че предната дясна гума и предната дясна
алуминиева лята джанта действително са се нуждаели от подмяна след
инцидента. В експертното заключение стойността на ремонта е оценена на
1472,04 лв. Обичайните ликвидационни разноски са определени в размер на
10 лв.
Съдът намира заключението на вещото лице за компетентно изготвено и
обосновано. Не е било необходимо извършване на оглед, тъй като по делото
са налице други доказателства, от които да прецени механизмът и причинно-
следствената връзка.
Спорен въпрос между страните е чия е собствеността на процесния път.
Въззивният съд изиска такава информация от Агенция „Пътна
инфраструктура“. С писмо от 25.03.2024 г. агенцията е уведомила съда, че
процесният участък представлява общински път BGS1030 „/III-9008, Бургас –
кв. Долно Езерово / – Лукойл Нефтохим Бургас – / III-6008/”, като не е част от
републиканската пътна мрежа.
Дружеството, извършило ремонта на процесния автомобил – „Вестауто-
М“ ООД, е издало фактура на 02.08.2018 г. за 1471,74 лв. Видно от платеното
4
нареждане от 29.08.2018 г., сумата по щетата е изплатена на автосервиза от
ЗАД „Армеец“.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) регламентира
собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на
собственост върху същите е определена общината. Съгласно чл. 31 от ЗП
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Според чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. В случая Община Бургас не е
изпълнила задължението си да поддържа общинския път в изрядно състояние,
в резултат на което е настъпила вреда върху имуществото на ползвател на
пътя. По силата на чл. 49 ЗЗД общината, като юридическо лице, отговаря за
вреди при или по повод работа, която е възложила на трети лица. Това
означава, че общината отговаря за бездействието на работниците и
служителите, на които е възложила дейността по поддържането на процесния
път. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. В посочения
смисъл са т. 6 и 7 от Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на
Върховния съд.
По делото няма данни Община Бургас да е положила дължимата грижа
да обезопаси дупката на пътя или да сигнализира за нея чрез поставяне на
табела, така че лицата, управляващи превозни средства, да могат да я
избегнат.
С оглед изложеното следва да се приеме, че са установени всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на Община Бургас, както и за
уважаване на регресния иск по чл. 410 КЗ.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
До Община Бургас е изпратена регресна покана за изплащане на сумата
1481,74 лева, получена на 09.01.2019 г. В дадения седмодневен срок за
изпълнение не е постъпило плащане.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана.
Следователно претенцията за присъждане на лихва за забава за периода от
09.01.2019 г. до 09.03.2022 г. е основателна за сумата от 300,87 лв., както
правилно е изчислил районният съд.
5
Относно обратния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Поради уважаването на главните претенции, следва да се разгледа
предявеният от Община Бургас срещу „Автомагистрали – Черно море“ АД
обратен иск.
Представен е договор от 20.04.2015 г., сключен между Община Бургас
(като възложител) и „Автомагистрали – Черно море“ АД (като изпълнител) за
извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците и
общинските пътища с техните съоръжения на територията на община Бургас
по обособена позиция „Център за административни услуги „Долно Езерово“,
включваща гр. Българово, с. Братово и с. Равнец“. Ответникът по обратния
иск не е оспорил, че процесният път попада в обхвата на договора. Срокът на
действие на същия договор е 4 години, т.е. бил е действащ към процесната
дата.
Съгласно раздел IV, чл. 3.1 от договора възложителят се е задължил да
уведомява предварително писмено изпълнителя за дейностите и СМР-тата,
които да бъдат извършени по договора, чрез възлагателно писмо, което
съдържа срок за изпълнение, предварителна количествено-стойностна сметка
– ориентировъчни количества на видовете работи и материали.
Съгласно раздел V, чл. 15 от същия договор изпълнителят е длъжен до
всеки първи понеделник на месеца да представи доклад за необходимите
ремонтни дейности по настоящия договор, след извършен обход на района.
Съгласно чл. 16 изпълнителят е длъжен преди възлагане на всяка СМР да
изготви предварителна количествено стойностна сметка, съгласувана с
представителя от Сектор „Капитално строителство“ на възложителя.
По делото няма данни нито за писмено възлагане, нито за представени
доклади за необходими ремонти.
Вярно е, че съгласно договора няма пречка Община Бургас да възложи
ремонт на път и без доклад на „Автомагистрали – Черно море“ АД. Според
настоящия състав обаче волята на страните е била „Автомагистрали – Черно
море“ АД да извършва обходи на пътища, по време на които да идентифицира
местата, нуждаещи се от ремонт, а въз основа на предоставения от нея доклад
Община Бургас да възлага извършване на ремонта. Дружеството може да се
освободи от отговорност само ако докаже, че е изпълнило задължението си за
обходи и предоставяне на доклади и въпреки това Община Бургас не е
възложила ремонт на пътя. В случая такова доказване не е проведено.
Следва да се отбележи, че същото тълкуване на идентични клаузи е
дадено и други решения на Окръжен съд – Бургас: Решение № 360 от
21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1504/2021 г., Решение № 795 от 26.06.2020 г. по в.
гр. д. № 689/2020 г., Решение № 1218 от 9.07.2018 г. по в. гр. д. № 463/2018 г.,
и др.
Поради изложеното следва да се приеме, че процесният инцидент е
настъпил поради неизпълнение на договорното задължение от страна на
„Автомагистрали – Черно море“ АД да извършва обход на пътищата по
6
договора и да предоставя доклад за необходимите ремонти на Община
Бургас. Вредите са могли да бъдат предвидени към момента на сключване на
договора (чл. 82 ЗЗД), тъй като е логично, че при неравенство на пътя е
възможно да бъдат увредени преминаващите превозни средства.
Следователно обратният иск е основателен.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в
частта, в която обратният иск е отхвърлен и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което предявеният обратен иск да
бъде уважен до размера на присъденото обезщетение в размер на 1471,74
лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, и лихвата за забава в размер на 300,87, при
условие, че Община Бургас изпълни своето задължение спрямо
застрахователното дружество. В останалата обжалвана част решението следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззивната жалба е частично основателна, поради което следва да се
преизчислят разноските за първата инстанция и да се присъдят такива за
въззивната.
Разноските, присъдени за исковете по чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
определени от първата инстанция и не могат да бъдат изменяни от
настоящата инстанция, тъй като липсва такова оплакване. Предвид
уважаването на обратния иск, на „Автомагистрали – Черно море“ АД не се
полагат разноски, затова тази част от решението следва да бъде отменена.
Вместо това „Автомагистрали – Черно море“ АД следва да заплати на
Община Бургас сумите от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, и 109,27
лв. – държавна такса по обратния иск, общо 259,27 лв.
За въззивната инстанция съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. за всеки от трите иска, предвид ниската
правна и фактическа сложност на делото. Въззивната жалба срещу решението
по исковете по чл. 410 ГПК и 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени изцяло, поради
което общината дължи на застрахователя по 100 лв., общо 200 лв. Въззивната
жалба срещу решението по обратния иск е уважена изцяло, поради което
третото лице дължи на общината 154,64 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2264 от 06.11.2023 г. по гр. д. № 1466/2023 г. на
Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен обратният иск по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК, на Община Бургас, ЕИК *********, срещу
„Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК *********, за заплащане на 1)
7
сумата от 1481,74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнението на договор от 20.04.2015 г., сключен между Община Бургас
(като възложител) и „Автомагистрали – Черно море“ АД (като изпълнител) с
предмет извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на
улиците и общинските пътища с техните съоръжения на територията на
община Бургас по обособена позиция „Център за административни услуги
„Долно Езерово“, включваща гр. Българово, с. Братово и с. Равнец“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
10.03.2023 г., до окончателното плащане на сумата; и за заплащане на 2)
сумата от 300,87 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от
09.03.2020 г. до 09.03.2022 г., при условие че Община Бургас изпълни
задължението си спрямо „Застрахователно акционерно дружество Армеец”
АД, ЕИК *********, за заплащане на 1) сумата от 1481,74 лв., от които
1471,74 лева – изплатено от застрахователя обезщетение на собственика на
лек автомобил марка „Фолскваген“, модел „Артеон“, с рег. № А7330НВ по
застрахователна полица № **********(**********) от 10.08.2017 г., и 10 лв.
– ликвидационни разноски, което обезщетение е за вреди, нанесени на
автомобила на 30.06.2018 г. при преминаване през дупка в общински път
BGS1030 „/III-9008, Бургас – кв. Долно Езерово / – Лукойл Нефтохим Бургас
– / III-6008/”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 10.03.2023 г., до окончателното плащане; и
задължението си за заплащане на 2) сумата 300,87 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода от 09.03.2020 г. до 09.03.2022 г., както и в
частта, с която Община Бургас е осъдена да заплати на „Автомагистрали –
Черно море“ АД сумата от 150 лв. – деловодни разноски, вместо което
ПОСТАНОЯВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК
Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК *********, да заплати на Община
Бургас, ЕИК *********, 1) сумата от 1481,74 лв., представляващо
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на договор от
20.04.2015 г., сключен между Община Бургас (като възложител) и
„Автомагистрали – Черно море“ АД (като изпълнител) с предмет извършване
на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците и общинските
пътища с техните съоръжения на територията на община Бургас по обособена
позиция „Център за административни услуги „Долно Езерово“, включваща
гр. Българово, с. Братово и с. Равнец“, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2023 г., до
окончателното плащане на сумата; и 2) сумата от 300,87 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 09.03.2020 г. до 09.03.2022 г., при
условие че Община Бургас изпълни задължението си спрямо
„Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, за
заплащане на 1) сумата от 1481,74 лв., от които 1471,74 лева – изплатено от
застрахователя обезщетение на собственика на лек автомобил марка
„Фолскваген“, модел „Артеон“, с рег. № А7330НВ по застрахователна полица
№ **********(**********) от 10.08.2017 г., и 10 лв. – ликвидационни
разноски, което обезщетение е за вреди, нанесени на автомобила на
8
30.06.2018 г. при преминаване през дупка в общински път BGS1030 „/III-
9008, Бургас – кв. Долно Езерово / – Лукойл Нефтохим Бургас – / III-6008/”,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 10.03.2023 г., до окончателното плащане; и задължението си
за заплащане на 2) сумата от 300,87 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 09.03.2020 г. до 09.03.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2264 от 06.11.2023 г. по гр. д. №
1466/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която на основание чл. 410
КЗ Община Бургас, ЕИК *********, е осъдена да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, сумата от 1481,74 лв.,
от които 1471,74 лева – изплатено от застрахователя обезщетение на
собственика на лек автомобил марка „Фолскваген“, модел „Артеон“, с рег. №
А7330НВ по застрахователна полица № **********(**********) от
10.08.2017 г., и 10 лв. – ликвидационни разноски, което обезщетение е за
вреди, нанесени на автомобила на 30.06.2018 г. при преминаване през дупка в
общински път BGS1030 „/III-9008, Бургас – кв. Долно Езерово / – Лукойл
Нефтохим Бургас – / III-6008/”, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2023 г., до окончателното
плащане на сумата; и в частта, с която на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
общината е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
Армеец” АД сумата от 300,87 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 09.03.2020 г. до 09.03.2022 г.
ОСЪЖДА „Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Община Бургас, ЕИК *********, сумата от 259,27 – деловодни
разноски за първата инстанция, и 154,64 лв. – деловодни разноски за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********,
сумата от 200 лв. – деловодни разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено при участието на „Автомагистрали –
Черно море“ АД, ЕИК *********, в качеството му на трето лице помагач
на страната на Община Бургас, ЕИК *********.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10