Р Е Ш Е Н И Е № 260124/3.12.2020 г.
гр. Ямбол , 03.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ямболски районен съд, Х-ти състав в
публичното заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ АТАНАСОВ
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдия
Атанасов
АНД № 1152 по описа на ЯРС за 2020
год.
Производството
е образувано по жалба на адв. Д. Ц. от АК-Ямбол, в качеството си на пълномощник
на Ж.Н.Н. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 20-0813-001756
от 09.10.2020 г. на Началник сектор при ОД-МВР-Ямбол, сектор „ПП“, с което на
основание чл. 185 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за
нарушение по чл. 157, ал.6 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за процесуална
и материална незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, поради
което се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание Н. редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си
представител подържа жалбата и иска отмяна на наказателното постановление.
Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се
в несъответствие между посочената нарушена разпоредба и описаното като нарушение
от фактическа страна. Претендират се и направените разноски по делото.
Въззиваемата
страна ОД МВР Ямбол редовно призована, изпраща представител, който оспорва
жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират
се и направените разноски по делото.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
04.10.2020 г. свид. Р. – мл. автоконтрольор при ОД-МВР-Ямбол осъществявал
контрол на движението по пътищата, като се намирал на път 1-7 до разклона за с.
***. Около 09.15 ч. същият спрял л.а. „Пежо 206“ С ДК № ***, който бил
управляван от Ж.Н. и се движил по посока с. Окоп. При проверката на документите
на водача, свид. Р. установил, че водача предоставя АУАН сер. АА № *** с
изтекъл срок на валидност-до 06.09.2020 г. вместо контролен талон към СУМПС. За
констатираното нарушение на място свид. Р. съставил АУАН на водача, в който
било записано, че същият е извършил нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП, който му
бил връчен и подписан от него без възражения.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 09.10.2020 год., при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, което му било връчено на 04.11.2020 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаният по делото
свидетел, които кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.1 ЗАНН
от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се явява основателна поради следните съображения:
Съдебният
състав счита, че по отношение на вмененото на Н. нарушение, в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели да засягане правото на защита на наказаното лице,
както и до неправилно прилагане на материалния закон. Фактическото описание на
нарушението в АУАН и НП – „... водачът управлява лек автомобил като представя
акт с изтекъл срок на валидност ...“ въобще не съответства на посочената като
нарушена разпоредба на чл. 157, ал.6 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 157, ал.6,
изр.1 от ЗДвП предвижда задължение /за съответното длъжностно лице от службата
за контрол/ при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон да
се отнема и да се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190,
ал.3, т.е. в тази си част разпоредбата не съдържа каквото и да било задължение
за водача на МПС, чието нарушаване да води до налагането на административно
наказание. Втората част на разпоредбата – чл.157, ал.6, изр.2 от ЗДвП
единствено предвижда, че Актът за нарушението заменя контролния талон за срок
до един месец от издаването му, т.е. същата отново не съдържа каквото и да било
задължение за водача на превозното средство, което да бъде санкционирано при
неизпълнение. Наред с това актосъставителят и административно-наказващият орган
са приели, че с поведението си жалбоподателят е нарушил правилото на чл. 157,
ал.6 от ЗДвП, доколкото е управлявал на посочените по-горе дата, място и време
лекия автомобил с изтекъл срок на предходно съставен АУАН № 387578/06.07.2020
г. Отделно от това, цялостното съдържание на цитираната разпоредба въобще не
съответства на фактическото описание, което представлява процесуално нарушение
от категорията на съществените, тъй като пряка засяга правото на защита на
наказаното лице - поставя го в невъзможност да разбере фактическото и правно
обвинение срещу него. С нарушаването на императивните разпоредби на чл.42, т.4
и т.5 от ЗАНН е налице формално основание за отмяна на НП, тъй като се явява
опорочен съставения АУАН. Идентични съображения съдът излага и по отношение на
процесното НП, доколкото и наказващият орган, в нарушение на императивните
правила на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН е допуснал съществено противоречие
между фактическото описание на нарушението и „съответната“ му правна
квалификация, като важи вече посоченото относно липсата на каквото и да било
задължение за водачите на ППС в разпоредбата на чл. 157, ал.6 от ЗДвП, чието
неспазване да бъде санкционирано като административно нарушение, което прави
въпросната норма и неприложима към конкретния случай, т.е. налице и неправилно
приложение на материалния закон. Същевременно, съставът на съда счита, че
неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя съобразно санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП -
общият състав на административно нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.
Както вече посочи по-горе в цитираната за нарушена норма на чл. 157, ал.6 от ЗДвП никъде не е предвидено императивно правило за поведение за водачите на
пътни превозни средства, което, ако не бъде спазено - да бъде санкционирано
като административно нарушение, защото задължението не се отнася до водачите на
ППС, а до съответните длъжностни лица от службите за контрол. От буквалното тълкуване
на процесната разпоредба следва извода, че издаденият АУАН за нарушението на ЗДвП,
с който е иззет контролния талон, замества последния за определен срок.
Законодателят е предвидил всъщност една фикция - контролният талон е иззет, но
съставения АУАН го замества за срок от един месец. Това на свой ред означава,
че при тази хипотеза водачът при управление на ППС може да носи издаден му АУАН
вместо иззетия за констатираното с него нарушение контролен талон, за да
изпълни задължението си по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като тази възможност за
заместване на необходимия документ е ограничена до един месец от издаване на
АУАН. Подобно заместване на документ е предвидено и в чл.157, ал.8 от ЗДвП,
където е посочено, че впоследствие контролният талон се замества от издаденото
НП за срок до един месец след влизането му в сила. Видно от съдържанието на чл.157,
ал.6, изр.2 от ЗДвП е налице заместване на един отнет документ с друг, но не е
предвидено задължение, което водачът на ППС да спазва, явяващо се и основание
да бъде ангажирана отговорността му при неговото неспазване. Принципно би могло
да се разсъждава в насока да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за
неспазване на правилото по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП - неносене на контролен
талон към СУМПС, но подобни фактически обстоятелства не са отразени в АУАН и
НП, и няма подобно цифрово обвинение. Ето защо фактическите твърдения, че е
изтекъл срока на предходно съставения АУАН, не са достатъчни да обосноват
извършването на нарушение, доколкото няма законова забрана след този срок
водачът да управлява МПС. Отделно от това, самата разпоредба на чл. 157, ал.6
от ЗДвП никъде не предвижда такова правило за поведение за водачите на ППС, за
да бъде нарушена, както са приели актосъставителя и наказващият орган. Всичко
това налага отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
При
този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ
бр.24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, се явява основателно и следва да се уважи, като е съобразено с
разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК
предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват
от бюджета на органа, издал акта, или от ОД на МВР - Ямбол.
Поради
изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0813-001756 от 09.10.2020 г.
на Началник сектор при ОД-МВР-Ямбол, сектор „ПП“, с което на Ж.Н.Н., ЕГН **********
***, на осн. чл. 185 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 157, ал.6 от ЗДвП.
На
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА ОД на МВР –
Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Н.Н., с посочени
по-горе данни, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
възнаграждение на един адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ямбол в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: