Р Е Ш Е Н И Е
№ 3 13.01.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на тринадесети декември
две хиляди двадесет и втора година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка И.
Секретар – Стоянка И.
Прокурор – Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 98 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията,
предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ-Шумен, подадена чрез
гл.юрисконсулт Е. Г.срещу Решение № 167/14.09.2022 г. на Районен съд-Търговище, постановено по НАХД № 304 по
описа на съда за 2022 г., с което е отменено НП № 18/12.04.2022 г. на Директора на РИОСВ-Шумен. С посоченото НП на „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД,
Булстат ********* от гр.Търговище, представлявано от А. К. и Г. Г. за нарушение
на чл.44, ал.1 от ЗУО, на основание чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
В касационната жалба като основания се навеждат неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се излага становище за неправилност
на изводите на Районния съд относно наличието на противоречие в мотивите на
органа в НП. Навежда се, че дружеството не притежава работен лист за
класификация на отпадък с код 07 02 13, като последният е погрешно посочен в
НП. Разяснява се че дружеството е санкционирано не за неводене на отчетност за
отпадък с код 07 02 13, а за отпадък с код 07 02 99 като се навежда че
първоинстанционният съд неправилно е разтълкувал описаната в НП фактическа
обстановка. Излагат се доводи разясняващи че изрезките от акустичен поливинил бутирал /ПВБ/ се третират като отпадък, а изрезките от
нормален поливинил бутирал /ПВБ/ се третират като
материал, който се връща на първоначалния производител. Излагат се доводи
обосноваващи че предаденото ПВД е отпадък а не продукт. Излага се становище че
от така събраните по делото доказателства по делото е доказано, че нормалния
ПВБ е отпадък, който не е отчетен от дружеството като такъв в отчетна книга, а се води
отчетност само за акустичния ПВБ. Излагат се доводи, че в производствения
процес на дружеството се използват два вида поливинил бутирал /ПВБ, при
който се отделят изрезки от два вида материал, който не е разграничен от
дружеството в разписния лист за класификация. Навежда се че незаконосъобразно
дружеството третира изрезките от единия ПВБ като материал, а изрезките от
другия като отпадък. Излагат се подробни доводи, обосноваващи противоречие в
мотивите на съда в оспореното съдебно решение. Моли се въззивното решение да
бъде отменено като незаконосъобразно като се постанови ново с което НП да се
потвърди. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът
се представлява от гл.юрисконсулт Е. Г.която поддържа жалбата на изложение в
нея доводи. Излага се становище за неангажирани от страна на дружеството доказателства-кантарни бележки международни товарителници,
че нормалния ПВБ, третиран от дружеството като материал е предаден на
производителя. Навежда че са налице доказателства че този ПВБ е предаден на
фирма Сокапласт-Белгия, която рециклира отпадъци.
Излага становище и за липса на подадено от страна на дружеството заявление до
Министъра на околната среда и водите за намерението му да третира част от ПВБ
като продукт, съгласно чл.4, ал.2 от ЗУО. Моли жалбата да бъде уважена.
Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба- „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД,
Булстат ********* от гр.Търговище в съдебно заседание не изпраща представител.
Постъпили са писмен отговор по касационната жалба и Молба с
вх.№2167/12.12.2022г. от процесуалният му представител адвокат М.И. от САК, в
които се излага становище за неоснователност на жалбата. Излагат се подробни
доводи, обосноваващи правилност на изводите на първоинстанционния съд относно
липсата на мотиви на органа в НП-защо процесния нормален ПВБ следва да се
третира като „отпадък“, а не като „продукт“.Излага становище за приложени по делото
доказателства, от които се установява обстоятелството че дружеството препродава
нормалния ПВБ като първокачествен продукт на дружество производител „Ийсмън Кемикъл“. Излагат се подробни доводи, обосноваващи
мотивираност на оспореното въззивно решение и
правилност на изводите на първоинстанционният съд. Моли се решението на
районния съд да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище изразява становище за основателност на жалбата.
Излага становище за противоречивост в мотивите на съда в оспореното решение. Дава
заключение, че оспореното въззивно решение следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, като се постанови ново, с което НП да се потвърди.
Касационният състав на съда намира, че жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата
за допустима.
След проверка на делото
настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 15.10.2021 г. от органи на
РИОСВ гр.Шумен, съгласно Заповед № 296/20.08.2021 г. на Директор РИОСВ - Шумен извършили проверка на „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, във връзка с постъпило в РИОСВ-Шумен писмо от
РИОСВ-Русе относно износ на отпадък с код 07 02 13 - отпадъци от пластмаси. От
извършената проверка на място е установено, че дружеството „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, не притежава утвърден от РИОСВ - Шумен работен лист
за класификация на отпадък с код 07 02 13, както и че от дейността
на дружеството не се образува такъв отпадък. Установено било че дружеството притежава работен лист за
класификация на отпадък с код 07 02 99, представляващ изрезки от поливинил бутирал.
Същият се образувал при производството на автомобилно стъкло за ламинирането му (слепване на два пласта стъкло), като краищата на
поливинил бутирала се изрязват по формата на стъклото. Установено било, че в производството
се използват два вида поливинил бутирал- нормален и акустичен (със шумоизолиращи характеристики), като употребата на отделните видове
била в зависимост от заявените
поръчки. При извършения оглед на място било
установено, че на площадката за съхранение на отпадък с код
07 02 99 са налични 2 бр. контейнери с обем 1
м 3 запълнени с изрезки от поливинил
бутирал от акустичния
вид. От нормалния поливинил бутирал не било установено наличие на площадката
за съхранение на отпадъци. При проверката не били
представени документи на български език, които да удостоверяват разликите в материала при проверката. За отпадъка, представляващ
изрезки от поливинил бутирал, дружеството притежавало 1 бр.
работен лист за класификацията му, в който същите
не са разделени по вид (нормален-акустичен). При проверката било установено
/по информация от присъствалите при проверката представители на дружеството/ че изрезките
от акустичен поливинил бутирал се третирали
като отпадък, а изрезките от нормален поливинил бутирал се третирали
като материал. За предадените като отпадъци изрезки поливинил бутирал се водела
отчетност по чл. 44 от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/ в Национална информационна
система за отпадъци /НИСО/. Съгласно записите през 2021г. били са образувани 168,43 т., като цялото количество е предадено на „Екоинвест“
ЕООД, ЕИК 11584420. За извършеният износ на нормален
поливинил бутирал при проверката били представени
единствено международна товарителница (СМР) за износ
на РVВ Тwimmings-40 boxes с експедитор
„Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, и получател Socaplast ВУВА Белгия и кантарна бележка за транспортираното количество- 12,46 т. По информация от представителите на дружеството
връщането на изрезките от поливинил бутирал е на база обратно
връщане на остатъка на доставчика,
договор за което, в превод на български не
бил представен. За товара при
проверката не бил представен и 7. Установено е, че технологично изрезките от двата вида поливинил бутирал се образуват
при един и същ производствен процес. Според проверяващите и двата вида изрезки от
поливинил бутирал следва да бъдат
третирани като отпадък. За констатациите от проверката бил съставен констативен
протокол № ПП-42/15.10.2021 г. като копие от същия бил предоставен на управителите на дружеството. Във връзка с така на установеното при проверката на „Шишеджам
Аутомотив България“ ЕАД е съставен АУАН №ПП-07/13.12.2021г.
за нарушение чл.44, ал.1 от ЗУО. АУАН е предявен за запознаване и връчен на
упълномощени лица. В законоустановения
срок срещу АУАН от страна на дружеството било депозирано писмено възражение по
съставения АУАН. Въз основа на така съставеният АУАН, приемайки възражението за
неоснователно Директорът на РОСВ-Шумен издал НП № 18/12.04.2022 г., с което на „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД гр.Търговище, за нарушение чл.44, ал.1 от ЗУО, на
основание чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000 лева.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел, както в АУАН, така и НП липсват мотиви на наказващия орган, на какво
основание процесния чист ПВБ следва да се третира
като „отпадък“, а не като „материал“. Районният съд е приел, че е налице
противоречие в мотивите на НП, относно описанието на нарушението, като е налице
неяснота в какво точно се изразява нарушението, а именно, че дружеството не е
водило отчетност за образуваните от дейността му отпадъци, в отчетна книга,
която да е заверена от Директора на РИОСВ-Шумен или че дружеството не притежава
работен лист за класификацията на отпадък 07 02 13, като последното като
констатация не кореспондира с посочената като нарушена правна норма.
Районният съд е приел също така, че от така
събраните по делото доказателства не се доказва дружеството да е осъществило
нарушение по чл.44, ал.1 от НП. Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът е приел за установено, че в производството на дружеството нормалният,
чист ПВБ, който не е имал досег с
неконтролираният производствен процес, се e продавал на дружеството производител на ПВБ - „Ийстъм Кемикъл“, съгласно трайни
търговски отношения и сключено споразумение за връщане на стока /Тrim/ за 2021 г. Съдът е приел за установено, че съгласно
това споразумение със срок на действие 01.01.2021 г.
- 31.12.2021 г., дружеството се съгласява да продаде на „Ийстъм
Кемикал“, а последният се задължава да закупи от него
: първокачествен, сух, чист и прозрачен излишен материал от поливинил
бутирал, изрязан от продуктите Saflex, преди това продаден от „И. К.“
БВ на „Шишеджам Аутомотив
България“ЕАД за повторно използване от И. К. Б.В. в производствения
процес на Saflex, в съответствие с условията посочени в процедурата за
връщане на И. К..Районният съд е извел извод, че процесния
чист ПВБ представлява продукт, който се препродавал, съгласно сключеното
споразумение, като в подкрепа на този си извод съдът се е позовал и
представените по делото фактури, стокови
разписки, опаковъчни листи, отчетна книга, както и на показанията на свидетеля
М..
Въз основа на така направените фактически констатации и правни изводи
Районният съд е отменил обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
Въззивното решение като краен правен резултат е
постановено в съответствие със закона, по следните съображения.
В НП от фактическа страна
общо е посочено, че дружеството се санкционира затова „.. че не е водило
отчетност за образуваните от дейността му производствени отпадъци, в отчетна
книга, която да е заверена от Директора на РОСВ-Шумен, в която същото е
следвало да вписва хронологична информация за количеството, естеството и
произхода на отпадъците…“ . В последствие в НП е посочено, че дружеството „…не притежава работен лист за
класификация на отпадък с код 07 02 99, представляващ изрезки от поливинил бутирал…. Излагат се
обстоятелства и че в производството на дружеството се използват два вида поливинил бутирал /ПВБ/- нормален и акустичен
(със шумоизолиращи характеристики),
като в притежавания от дружеството 1 бр. работен лист за класификацията на ПВБ,
последния не е разделен по вид /нормален, акустичен/. Същевременно в НП е
посочено, че за предадените като отпадъци изрезки от поливинил
бутирал /без да се конкретизира вида / се води
отчетност по чл.44 от ЗУО. Накрая органа в НП излага извод, че „…независимо от
типа използван при производството, и двата вида изрезки от поливинил
бутирал следва да бъдат третирани като отпадък…“.
При така
изложената в НП фактическа обстановка, налице е неяснота във волята на органа, за
кое конкретно деяние се санкционира дружеството-за неводене на отчетност в
отчетна книга за образуваните от дейността му производствени отпадъци ПВБ
изобщо или за определен вид, за неизвършена класификация в притежавания от
дружеството 1 бр. работен лист на ПВБ, разделен по вид /нормален, акустичен/. От така описаните от фактическа страна обстоятелства,
на дружеството едновременно се вменяват горепосочените
деяния като неизпълнени задължения. В случай, че органът е имал предвид като
нарушение - неводене на отчетност като
отпадък, на образуваните от дейността на дружеството изрезки от нормален ПВБ – в
НП не се сочи по несъмнен начин, че именно за това деяние дружеството се
санкционира. От изложената в НП фактическа обстановка може само да се предполага такава воля на органа, като липсват и фактически
констатации относно количеството на нормалното
ПВБ, за което е следвало да се води отчетност,
периодът, за който е следвало да бъде отчетено-във връзка с момента на
извършване на нарушението, както и въз основа на кои фактически основания то
съставлява „отпадък“. В НП се сочи само, че дружеството се санкционира като
„задължено лице“ по чл.44 ал.1 от ЗУО без обаче да се сочи конкретно в коя от
изброените в посочената разпоредба хипотези на задължени лица дружеството
попада. В разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗУО се регламентира изискване
„отчетната книга“ да е заверена от Директора на РОСВ-Шумен по отношение на
лицата притежаващи комплексно разрешително, търговци и брокери на отпадъци. В
НП няма такива констатации на органа за дружеството. Административно-наказателното
производство е строго формално. В тежест на наказащия
орган е да индивидуализира всички елементи на административно-наказателното
обвинение, в т.ч. и качеството на субекта, в което той се санкционира. В
конкретният случай съдът намира, че в НП наказващият орган не е
индивидуализирал от обективна страна по ясен и безсъмнен начин деянието, което
се вменява на дружеството като нарушение, като от страна на органа не са
изложени и фактически констатации, относно всички елементи от състава на
административното нарушение, което се вменява с НП на дружеството. Недопустимо
е волята на наказващия орган да се предполага от съда или да се допълва от
констатации на последния, изградени в хода на съдебното производство.
По изложените
съображения съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо
до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е достатъчно
основание за отмяна на НП и въззивният съд като го е
отменил е постановил решението си в съответствие със закона.
Независимо от гореизложеното, касационният съд намира, че
при така приетото от въззивния
съд за установено
от фактическа страна и от събраните пред
него писмени и гласни доказателства, по делото е останало
и недоказано, че образуваните от дейността на дружеството
изрезки от нормален ПВБ - съставляват „отпадък“ по смисъла на
пар.1,т.17 от ДР на ЗУО, както и съгласно Решение по дело С-195/05 на СЕС. В тежест на наказващия орган е да докаже всички
елементи от административно-наказателното обвинение и изложените от страна на касатора възражения
в тази насока се явяват неоснователни. Изводите
на въззивния съд за недоказаност
на този елемент
от адвинистративно-наказателното обвинение се споделят от настоящата
инстанция, като касационният съд намира, че мотивите на съда не следва да се
преповтарят съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
На
основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за
постановено при правилно приложение на
закона.
В хода
на въззивното производство не са допуснати такива
съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3
от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При
извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха
констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до
невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените съображения,
касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното
Решение и следва същото да бъде оставено
в сила като законосъобразно.
При този изход на делото
касационният ответник има право, на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на разноски само в настоящата инстанция. Разноските,направени от
дружеството във първоинстанционното производство са
вече присъдени на същото с оспореното решение. Следва на „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, Булстат ********* от гр.Търговище,
представлявано от А. К. и Г. Г. да бъдат присъдени разноски в размер на 720
лева, платени за възнаграждение на един адвокат, съгласно приложените по
делото пълномощно, фактура и извлечение
от банкова сметка.
***.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167/14.09.2022 г. на Районен съд-Търговище, постановено по НАХД № 304 по
описа на същия съд за 2022г.
ОСЪЖДА РИОСВ гр.Шумен да заплати на „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД,
Булстат ********* от гр.Търговище, представлявано от А. К. и Г. Г. разноски по
делото в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.