№ 18949
гр. С., 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110108517 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 44408/17.02.2023г. на СРС, подадена
във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
18.05.2022г. по ч.гр.д. № 18786/2022г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Р.М. е предявил срещу З. М. Й. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „***********“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ул.
"***********", бл. 1А, ет. 6, ап. 17, аб. № ***********, както следва:
1936,52 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.10.2018г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.04.2022г.) до
окончателното им изплащане;
245,00 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-23.03.2022г.;
58,81 лева за главница за дялово разпределение за периода м.01.03.2019г.-
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (07.04.2022г.) до окончателното им изплащане;
10,86 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.05.2019г.-23.03.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Десислава Петрова,
която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З. М. Й. чрез назначения ú особен
представител адв. И. И. - АК-С., е подала Отговор на исковата молба, вх. №
231565/16.08.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва между ищеца и ответницата да има облигационна връзка за доставка на топлинна
енергия до имота. Оспорва се наличието и на отношения с третото лице - помагач. Възразява
в имота да е използвана топлинна енергия и за стойността, претендирана от ищеца. В имота
липсвали измервателни уреди и претенциите на ищеца се базирали само на прогнозни
изчисления, а не на реално потребление. Имотът не бил обитаван, не били извършвани
плащания. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. За насроченото по
делото публично съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител.
Третото лице – помагач „********“ ЕООД е депозирало молба, вх. №
304824/30.10.2023г. на СРС, в която изразява становище, че предявените искове са доказани
и основателни. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Договор от 20.01.1983г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 ЗТСУ (отм.), З. М. Й. е закупила недвижим имот – апартамент в град С., ж.к.
„********“, бл. 1-а, 2-а, 3-а, 3-б, вх. А, ет. 6, ап. 17, ведно с припадащите се площи, права и
помещения. Видно от Удостоверение, изх. № 68-00-1351/12/06.11.2012г. на ГИС-С., адресът
„град С., ж.к. „********“, бл. 1-а, 2-а, 3-а, 3-б“ е идентичен с адреса „град С., ул.
„***********“, бл. 1А, вх. А, вх. Б, вх. В и вх. Г“, където (във вход А), се намира
топлоснабденият имот. Няма данни в последствие имотът да е бил отчужден, поради което
следва да се приеме, че за процесния период Й. е била негов собственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
2
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответницата е собственица на
топлоснабдения имот, то същата през процесния по делото период е имала качеството на
клиент на топлинна енергия, която закупува от „***********“ ЕАД по силата на
съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носи отговорност за
заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност, като, с оглед становището на
ответницата по делото, съдебно-счетоводна експертиза не е изслушвана. Именно това обаче
е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът
на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като
провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата
експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена
топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с
установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата,
настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде
преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза.
Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка
на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на
специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в
представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения,
включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично
3
е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо
дялово разпределение, доколкото същите, съобразно Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г.,
Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и
извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в
ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с ежемесечно отчитане на общия топломер в абонатната
станция. Установено е отчисляване за сметка на „***********“ ЕАД на технологичните
разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната енергия е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е направено с преминали
периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период е 1936,44 лева. От страна на ответницата не се
спори, че същата не е платена, като не се и навеждат в подобна насока.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК, и
при отчитане на чл. 3, т. 2 ЗМДВИПОРН) са вземанията за главница за топлинна енергия
(32,62 лева) попадащи в периода м.10.2018г.-м.11.2018г. При това положение остава
дължима главница за топлинна енергия от 1903,82 лева за целия имот. За тази сума
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За горницата над 1903,82 лева
до пълния му предявен размер от 1936,52 лева искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. От представената по делото справка (л.30) се
установи, че сумата за дялово разпределение, която може да се приеме като начислена и
дължима по делото, възлиза на 26,61 лева, като представените доказателства не могат да
обосноват претенция в по-голям размер. С оглед периода, за които се отнасят задълженията,
същите не са погасени по давност.
Отчитайки погасените по давност суми и при извършена преценка и изчисления по
чл. 162 ГПК, съдът приема, че дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия възлиза на 240,86 лева, като за горницата искът е неоснователен и следва да се
отхвърли. При преценка съобразно чл. 162 ГПК съдът приема, че дължимата лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение възлиза на 4,91 лева, като за горницата над тази
сума претенцията следва да се отхвърли.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни. Следва да се изтъкне, че не е налице
4
нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответника в качеството му на потребител (арг. ТР
2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни, но ответницата не е доказала сторени разноски. Съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 91,85 лева за
разноски в заповедното производство, изчислени пропорционално от юрисконсултско
възнаграждение в пълен размер от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на 937,71 лева, изчислени
пропорционално от юрисконсултското възнаграждение в пълен размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. М. Й., ЕГН **********, с адрес в град С.,
дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ул. "***********", бл. 1А, ет.
6, ап. 17, аб. № ***********, както следва:
1903,82 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.12.2018г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.04.2022г.) до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
1903,82 лева до пълния му предявен размер от 1936,52 лева и за периода
м.10.2018г.-м.11.2018г.;
240,86 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-23.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 240,86 лева до пълния му предявен размер от 245,00 лева;
26,61 лева за главница за дялово разпределение за периода м.03.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (07.04.2022г.) до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 26,61 лева до пълния му
предявен размер от 58,81 лева;
4,91 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.05.2019г.-23.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 4,91 лева до пълния му предявен размер от 10,86 лева.
ОСЪЖДА З. М. Й., ЕГН **********, с адрес в град С., да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 91,85 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
18786/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА З. М. Й., ЕГН **********, с адрес в град С., да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 937,71 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д. № 8517/2023г. на СРС).
5
Решението е постановено при участието на „********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6