Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007 / 31.3.2022г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На девети февруари две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....303....по описа за............2021…...............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на С.С.С.
с която този ищец - длъжник в изпълнителното производство по изп. дело №
2984 / 2020 г. по описа на ЧСИ Т. М. чрез пълномощника си адв. С. е предявил иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД гр.
София - взискател по същото
горепосочено изп. дело и с който този ищец моли съда да постанови решение с което
да приеме за установено по отношение на
ответника Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД , че той не му дължи поради погасяване по давност , общата сума в размер на 2168, 16 лв. по
същото изп. дело № 20208030402984 / 2020 г. по описа на ЧСИ рег. № 803 Т. М. , която обща сума включва следните суми : 1.
Главница в размер на сумата от 539, 23 лв.,2.
законната лихва върху същата главница в размер на сумата от 26, 66 лв. дължима се за периода от 31.07.2020 г. до
25.01.2021 г., 3. Сумата от 1 112,
19 лв. представляваща неолихвяеми вземания
/ мораторни лихви / , 4. Сумата
от 150 лв. представляваща дължими се
разноски по изпълнителното дело , 5.
Сумата от 340, 08 лв. представляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ г. , което
изпълнително дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист , който е
издаден на дата 10.08.2011 г. по ч.гр.д.
№ 437 / 2011 г. по описа на Районен съд Карнобат и въз основа на който изпълнителен лист е
предприето принудителното събиране на същите суми и е образувано изп. д. № 20208030402984 по описа на ЧСИ с
рег. № 803 Т. М. . Със същата искова
молба ищцовата страна моли съда да осъди ответната страна посочена по- горе и да му заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените
по делото съдебни разноски .
В съдебно
заседание ищецът С.С. редовно призован не се явява лично, като за него се явява
неговия пълномощник и процесуален представител адв. С. която поддържа така предявеният иск и иска неговото
уважаване изцяло , така както е предявен, ведно с всички законни последици от
това.
В законния
едномесечен срок ответното дружество ,
редовно уведомено е представило писмен
отговор по чл. 131 ал.1 от ГПК в същия
преклузивен срок по повод на предявения
срещу него иск в което
взема становище по същия , като счита
така предявения срещу него иск за
допустим за разглеждане , но за изцяло неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло като такъв,
като посочва многобройни съображения
затова.
В съдебно
заседание същото ответно дружество , редовно призовано не се явява негов
законен или процесуален представител, като същото дружество чрез
подадена от него нарочна молба заявява , че оспорва така предявения иск като
неоснователен и моли съдът да го отхвърли изцяло като такъв по съображения изложени в подаденият от дружеството отговор на исковата
молба , ведно с всички законни последици от това.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от
приетият като доказателство по настоящото дело изпълнителен лист от 10.8.2011 г. е че същият е издаден въз
основа на заповед за изпълнение № 437 от 19.5.2011 г. по ч.гр.д. № 437 / 2011 г. по описа на
Районен съд Карнобат с който ищецът С.С.С. е осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД гр. София общата сума от 821, 93 лв. представляваща задължение по сключен договор
за кредит за покупка на стоки CREX – 01663322 от 01.12.2007 г. от която : 1. Главница в размер на сумата от
539, 23 лв. , 2. надбавка представляваща печалба по договора в размер
на сумата от 84, 02 лв. , 3. Мораторна лихва в размер на сумата от 198, 68 лв.
дължима се за периода от 30.04.2008 г.
до 19.05.2011 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 539, 23 лв. начиная от датата на подаването на
заявлението за издаването на същата
заповед – 19.05.2011 г. до изплащане на вземането , както и съдебни
разноски в размер на сумата от 125 лв. от
които платена държавна такса за образуване на делото в размер на сумата от
25 лв. и 100 лв. адвокатско възнаграждение.
На 01.12.2011
г. въз основа на горепосочения издаден изпълнителен лист и по молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД гр.София
е образувано изпълнително дело № 2059
/ 2011 г. по описа на ЧСИ Т. М. . По същото това изпълнително дело е
изпратена покана за доброволно изпълнение
до длъжника С.С. на дата 16.12.2011 г. и са изпратени запорни съобщения до множество банки от дата 23.02.2011
г., като действителен запор е наложен
само по банковата сметка на
длъжника С.С. при Райфайзенбанк /
България / ЕАД , която е била без авоар , но е била блокирана поради същия запор.
На 30.6.2015
г. е постъпила молба по това изпълнително дело от ищецът Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД гр. София за
конституирането му като взискател въз
основа на сключен с досегашния взискател
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.5.2015 г.. Впоследствие на дата 30.5.2016 г. е подадена нова молба от Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД гр. София с която същото дружество е направило
искане да се насрочи дата и да се извърши опис , оценка и публична продан да движимите
вещи на длъжника С. , находящи се в дма му в гр. Карнобат на адм. адрес ул. А. № 23 , но описа не е извършен.Впоследствие
ЧСИ Т. М. е постановила постановление за прекратяването
на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК от дата 15.05.2020
г. .На 07.10.2020 г. Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД е подало молба до ЧСИ Т. М. за връщане
на оригиналния изпълнителния лист
поради прекратяването на изп. дело № 2059 / 2011 г. по описа на същия ЧСИ на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК , получена от ЧСИ на дата 13.10.2020 г.. По този начин същото изп. дело №
2059 / 2011 г. както самата ЧСИ Т. М. собственоръчно
установила на гърба на самия изпълнителен лист е било образувано на дата
01.12.2011 г. , на длъжника С. е била
връчена ПДИ на дата 16.12.2011 г. ,
последното изпълнително действие по изп.
дело е било извършено на дата 28.08.2012 г. , като изп. дело е било прекратено
поради перемпция на дата 15.05.2020 г. , с горепосоченото постановление на ЧСИ
, в сила от 24.06.2020г.
Впоследствие на
21.12.2020 г. Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД е подало молба до ЧСИ Т. М. за образуване на ново изпълнително дело
против ищеца С. въз основа на същия
горепосочен издаден изпълнителен лист , като в молбата е направено искане ЧСИ да насрочи
и извърши опис на движимите вещи
находящи се в дома на длъжника. По
молбата е било образувано изпълнително
дело № 2984 от дата 21.12.2020 г. по
описа на ЧСИ Т. М. , като на дата
16.02.2021 г. със съответното запорно съобщение е наложен запор върху сметките на длъжника в Райфайзенбанк
България ЕАД , а на дата 11.02.2021 г.
ЧСИ е наложил запор върху 2 броя леки автомобили , собственост на длъжника С.С. , като
със съобщение от същата дата ЧСИ е уведомил взискателя посочен по- горе , че е наложен запор върху собствените на длъжника 2 броя леки
автомобили.
Относно
заявеното в исковата молба от ищеца
възражение относно несъобщаването му за извършената цесия като длъжник
съдът намира , че е неоснователно. Съдът намира , че със сключването на договор за цесия вземането преминава от цедента
към цесионера, като съобщаването
на цесията е предвидено в
закона само като условие за пораждане на
действие на цесията и по отношение на длъжника с оглед охраняването на
интересите му – в този смисъл решение № 404 от 12.02.2016 г. на ВКС по
гр.д. № 666 / 2015 г. на 4 гр.отд. По силата на чл. 429 ал.1 от ГПК частното правоприемство се установява с
писмени доказателства . Напълно
достатъчно е представянето на
цесионния договор , на приложенията в
които са описани прехвърлените вземания, както и уведомлението по чл. 99 ал.3
от ЗЗД до длъжника С. , за да възникне в полза на дружеството правото да иска
извършването на изпълнителни действия по
отношение на него – аргумент от решение
№ 16 от 4.02.2016 г. на ВКС по гр.д. №
5788 / 2015 г. на 3 гр. отд.. Същите документи са предоставени по
изпълнителното производство , още повече , че по делото е представено известие
за доставяне от национален пощенски оператор М и БМ експрес ООД от което
е видно , че на 13.07.2015 г. ,същият
оператор е доставил на длъжника С. уведомление за извършената цесия на вземанията на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от длъжника С. в полза на ответното
дружество Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД , което уведомление същия
длъжник С. е получил лично на собствения
му адрес , който е посочен и в исковата молба
гр. Карнобат ул. А. № 23 , което обстоятелства , е посочено
изрично в същото известие за доставяне, което показва , че ищецът С. е бил
уведомен изрично и предварително за
извършената цесия на задължението му в полза на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД. Също така следва да се
посочи и обстоятелството, че с връчването на препис от отговора на исковата
молба на ответното дружество и приложените към него книжа за извършената цесия
, ищецът С. е бил уведомен за
извършената цесия , което на основание чл. 235 от ГПК следва да се зачете от
съда.
Според
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с
изтичането на петгодишната давност се
погасяват всички вземания , за които
законът не предвижда друг срок, следователно
вземането на Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД се погасява с изтичането на 5- годишната давност. По
образуваното изп. дело № 2059 / 2011 г. по описа на ЧСИ Т. М. е че същото е образувано както бе посочено по-
горе на дата 01.12.2011 г. , като на длъжника С.С. е било връчена ПДИ на дата 16.12.2011 г. , като последното
изпълнително действие по него е било извършено на дата 28.08.2012 г. – с
налагането на запора върху сметката на същия длъжник по горепосоченото изп.
дело в Райфайзенбанк България ЕАД , като в периода от 28.08.2012 г. до
28.08.2014 г. не са постъпвали молби от взискателя за предприемането на изпълнителни действия ,
нито са предприемани такива от ЧСИ по същото изпълнително дело.
Следователно след 28.08.2014 г. това
изпълнително дело се явява прекратено на
основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. В същия период давност не е текла, тъй като
съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980 г. с образуването на изпълнителното производство се прекъсва
давността , като по време на изпълнителното производство давност не тече.
Действително с т.10 от ТР № 2 /
26.06.2015 г. постановено по тълк. дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието
, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко
действие по принудителното изпълнение , като от момента на същото започва да
тече нова давност , но давността не се спира и във връзка с това е
отменено горепосоченото ППВС № 3 / 18.11.1980
на ВС .С решение № 170 от 17.09.2018 г. постановено по гр.д. № 2382/ 2017 г. по
описа на ВКС 4 гр.отд. е разяснено , че даденото с цитираното горепосочено
тълкувателно решение разрешение се прилага от датата на постановяването му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези , които са приключили преди това.
Следователно в процесния случай релевантен се явява въпросът извършвани ли са действия , които
прекъсват или спират погасителната давност в периода от 28.08.2014 г. до 28.08. 2019 г. респективно
и в периода от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 година. Съгласно чл. 116 б. в от ЗЗД
давността се прекъсва с
предприемането на действия за
принудителното изпълнение на вземането .Съгласно т.10 от ТР № 2 / 26.06.2015 г.
постановено по тълкувателно дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието , че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен
изпълнителен способ / независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ /, като например : насочването на изпълнението
чрез налагането на запор или
възбрана , присъединяването на кредитора
, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане , извършването на опис и
оценка на вещ , назначаването на пазач , насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица . Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността например образуването на изпълнително дело
, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение , проучването на имущественото състояние на длъжника , извършването
на справки , набавянето на документи , книжа и др. , назначаването на
експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга , извършването на разпределение , плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността ,
защото съдебния изпълнител е длъжен да
го приложи , но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудителното изпълнение. С решение № 37 от 24.02.2021 г. постановено
по гр.д. № 1747/ 2020 г. по описа на ВКС 4 гр. отд. , пък е указано , че когато
по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ , след като перемпцията е настъпила - в случая с исканията на дата 28.08.2012 г и
дата 30.06.2015 г. , съдебния изпълнител
не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция
е че съдебния изпълнител следва
да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело , тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебния изпълнител го е образувал в ново дело или не
е образувал в ново дело , но във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди
кредитора нито ползва или вреди на длъжника.То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само доколкото
не е събрана дължимата авансово такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела.
Давността обаче
не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
педприемането на действието , но се счита да е настъпило с обратна сила , ако
след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно
във времето , когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални
действия – запор или възбрана , опис ,оценка , насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения , провеждане на
наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Следователно давността по отношение на длъжника не е прекъсвана след
налагането на запора на дата 28.08.2012
г. , тъй като след тази дата не са били
извършвани никакви изпълнителни действия
от частния съдебен изпълнител по изп.
дело № 2059/2011 г. по описа му. По този начин давността е изтекла в периода от
28.08.2014 г. до 28.08. 2019 г. респективно и в периода от 26.06.2015 г. до
26.06.2020 година , както твърди ищецът , тъй като последната не е прекъсната и на 21.12.2020 г. с молбата за образуване на
новото изп. дело № 2984 /2020 г. при ЧСИ
Т. М. , а наложения запор върху
собствените на длъжника С.С. МПС – та е наложен чак на дата 16.02.2021 г.,
когато е била изтекла вече погасителната
давност на процесните вземания.
Поради
гореизложените съображения предявения
иск като напълно основателен и доказан следва да бъде уважен. При този
изход на ответната страна не следва да
се присъждат разноски по делото . Същата ответна страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца С.
сторените от него съдебни разноски по настоящото дело в размер на общата сума от 509, 73 лв. , от
която сумата от 109, 73 лв. представляваща съдебни деловодни разноски включващи
и държавна такса в размер на сумата от 86, 73 лв. , както и сумата от 400 лв. адвокатско
възнаграждение. Последното е в посочените в чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от
09.7.2044 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , адв.
възнаграждение, като надвишава минималното такова определяемо
възнаграждение от 381, 77 лв. едва със
сумата от 18, 23 лв. , поради което направеното възражение от ответната страна
за неговата прекомерност се явява
неоснователно.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК , че С.С.С. с
ЕГН ********** с адрес *** , същият със
съдебен адрес *** офис 3 – чрез пълномощника му адв. Я.С. – съдебен
адресат не дължи на Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София п.к. 1336 Община Столична район Люлин бул. ***поради погасяване по давност , общата сума в размер на 2168, 16 лв. по
изпълнително дело № 20208030402984 /
2020 г. по описа на ЧСИ рег. № 803 Т. М.
, която обща сума включва следните суми
: 1. Главница в размер на сумата от 539, 23 лв.,2. законната лихва върху същата главница в
размер на сумата от 26, 66 лв. дължима
се за периода от 31.07.2020 г. до 25.01.2021 г., 3. Сумата от 1 112, 19 лв. представляваща неолихвяеми
вземания / мораторни лихви / , 4. Сумата от 150 лв. представляваща дължими се разноски по изпълнителното дело , 5. Сумата от 340, 08
лв. представляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ , което изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист , който е издаден на дата 10.08.2011 г. по ч.гр.д. № 437 / 2011 г. по описа на
Районен съд Карнобат и въз основа на
който изпълнителен лист е предприето принудителното събиране на същите суми и е
образувано изп. д. № 20208030402984 /
2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 803 Т. М. .
ОСЪЖДА Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София п.к. 1336 Община Столична район Люлин бул. ***да заплати на С.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** , същият със съдебен адрес ***
офис 3 – чрез пълномощника му адв. Я.С. – съдебен адресат сумата от 509, 73 лв. представляваща направените съдебни разноски по
настоящото гр.д. № 303 / 2021 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Оставя без уважение претенцията на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София п.к. 1336 Община Столична район Люлин бул. ***за присъждане на съдебни разноски по настоящото
гр.д. № 303 / 2021 г. като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок, считано
от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: