Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  … … …

 

град Кърджали, 19.09.2023 год.

 

В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, .....…………......…………... в публично ….…..

заседание на дванадесети септември …………….….………….....……………….......……….…….

през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                       

при секретаря ……………………..…………...…. Павлина Петрова, ……….....………………….....

като разгледа докладваното от ...................... съдията Виктор Атанасов ................................  

административно дело №148 ... по описа за ........................ 2023 година ...............................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

Образувано е по жалба, подадена от Н.Р.Р., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, против Заповед №133 от 13.03.2023 год., издадена от заместник-кмет на община Черноочене, с която, на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и чл.16, ал.4 от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, приета с Решение №58 от 30.09.2013 год. на Общински съвет - Черноочене, е наредено премахване на установен незаконен строеж - „Едноетажна стопанска сграда с размери 23 м./7.30 м. и едноетажна стопанска сграда с размери 5.80 м./3.60 м., разположен в имот №*** - нива по КККР на землището на ***, стопанисвана от община Черноочене“, от извършителя на строежа Н.Р.Р., за негова сметка и е определен 30/тридесет/-дневен срок от влизане в сила на заповедта, за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.

Жалбоподателят Н.Р. заявява в жалбата, че в законния срок обжалва пред съда посочената заповед, с която се нарежда премахването на незаконен строеж и моли да същата да бъде отменена, като незаконосъобразна. Твърди нa първо място, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, като сочи, че съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 или на части от тях,а от заповедта не личи зам. - кметът  Ф. Ф., да е упълномощено от кмета длъжностно лице, което има право да издава подобни заповеди. На второ място, жалбоподателят твърди, че в заповедта е отразено само, че е подал възражение в законноустановения срок, без да е обсъдено същото, но ал.2 от същия чл.225а от ЗУТ, като казвал, че заинтересованото лице има право да подаде възражения, негласно казвал, че на това негово право кореспондира задължението на съответния административен орган да обсъди тези възражения, което в случая не било направено. На трето място, жалбоподателят твърди, че бил нарушен принципът на съразмерност, уреден в чл.6 от АПК, като в жалбата е възпроизведено съдържанието и на трите алинеи на същия чл.6 от АПК. В жалбата се сочи, че от една страна, строежът бил построен на една гола поляна - общинска собственост, която на общината за нищо не й трябвала освен за общинска мера или пасище, за каквото бездруго жалбоподателят я използвал, а от друга страна, издателят на заповедта не държал сметка, че в тези сгради жалбоподателят отглеждал 350 бр. кози и овце и не било възможно, в срока от констативния акт за незаконен строеж от 25.11.2022 год., посред зима, да осигури подходящо място за отглеждането на толкова животни. Жалбоподателят твърди, че събарянето на сградите в толкова къси срокове ще му нанесе непоправими вреди, което в никой случай не било целта на закона. Предвид това, с жалбата моли съда да отмени, като незаконосъобразна, Заповед №133 от 13.03.2023 год. на заместник-кмета на община Черноочене, с която се нарежда премахването на незаконен строеж, състоящ се от едноетажна стопанска сграда с размери 23м./7.30м. и едноетажна стопанска сграда, с размери 5.80м./3.60м., както и моли за присъждане на разноските по делото.

Редовно призован за съдебните заседания, жалбоподателят Н.Р.Р., с посочен адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.В.Я. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че на основание чл.168, ал.2 от АПК, съдът следва да обяви тази заповед за нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.223 и чл.225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежите от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.3 от ЗУТ, както и че от съдържанието на атакуваната заповед е видно, че същата е издадена от заместник кмет на Община Черноочене, без в същата да е отразено, че той действа като пълномощник на кмета на Общината. Счита също, че заповедта е издадена в лично качество, както и че заповедта, която е приета като доказателство в съдебно заседание, не е част от административната преписка, тъй като следва в оспорената заповед изрично да бъде посочено, че издателят й действа като пълномощник на кмета на Община Черноочене. По тези съображения счита, че атакуваната заповед следва да бъде отменена. Моли също така, да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – заместник-кмет на община Черноочене, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.М.С. от АК-***, чрез който оспорва жалбата и намира същата за неоснователна и недоказана. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че органът, който е издал оспорената заповед, е бил надлежно упълномощен, от страна на кмета на Община Черноочене, съгласно разпоредбата на чл.225а от ЗУТ и че така също, от събраните по делото доказателства се установява, че строежът е незаконен и като такъв подлежи на премахване. По тези съображения, моли съда да отхвърли жалбата, с която се оспорва Заповед №133 от 13.03.2023 год., издадена от заместник-кмета на Община Черноочене, като неоснователна и да бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото разноски.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1, предл.І/първо/ от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот, като съгласно разпоредбата на чл.215, ал.4, предл.І/първо/ от ЗУТ, жалбите или протестите по този закон се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването на акта.  В същия смисъл е и общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.

Оспорената заповед е изпратена на жалбоподателя Р. със съпроводително писмо с Изх.№94-00-767 от 15.03.2023 год. на община Черноочене/л.4/, като видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ПС – ***/л.7/, това съпроводително писмо, ведно със заповедта, са получени лично от адресата й Н.Р.Р., срещу подпис, на датата 17.03.2023 год., в 10:48 часа. Жалбата против заповедта е подадена чрез община Черноочене, до Административен съд – Кърджали, на датата 28.03.2023 год., регистрирана в деловодството на община Черноочене с Вх.№94-00-882/28.03.2023 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/. От горното следва, че жалбата е подадена на 11-ия/единадесетия/ ден след получаването й, т.е. спазен е предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на заповедта, като същата е подадена по установения ред и от лице, посочено в нея като извършител на незаконния строеж и което лице е пряк адресат на оспорената заповед, с която се засягат негови права и законни интереси. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок и по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание, от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

Административният съд, след като взе анализира и прецени, поотделно и в тяхната съвкупност, представените и приобщени по делото писмени доказателства и съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на обжалваната заповед е започнало въз основа на Констативен акт №1 от 25.11.2022 год./л.8-л.10/, съставен от служители за контрол по строителство по чл.223, ал.2 от ЗУТ в община Черноочене, за извършена проверка на строеж: Стопански сгради, намиращи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на землище ***, ***. В констативния акт е отразено, че имотът е собственост на община Черноочене, а по отношение на собствеността на строежа е посочено името на жалбоподателя Н.Р. ***, като е отразено, че това лице е и възложител, строител и изпълнител на строежа. Последният е описан в констативния акт като „Едноетажна стопанска сграда с размери 23м./7.30м. и височина 1.30 м. при стрехата и 2.50 м. при билото, с двускатен покрив, с покривно покритие от вълнообразен етернит, както и едноетажна стопанска сграда с размери 5.80м/3.60 м., с височина от 2.30-2.60 м., с едноскатен покрив, с покривно покритие от „LT“ ламарина“, като е отбелязано, че за така описания строеж няма одобрен проект, в т.ч. няма съгласувани и одобрени части на проекта, посочено е, че не е представено съгласуване с контролни органи, че няма издадено разрешение за строеж, няма протокол за откриване на строителна площадка и протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и че не е представена заповедна книга. Като установени нарушения в констативния акт е вписано, че строежът е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж в ПИ с идентификатор *** по КККР на землище ***, *** и че с това е нарушена разпоредбата на чл.137, ал.3 от ЗУТ. Констативният акт №1 от 25.11.2022 год., на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ, е бил съставен в присъствието на посоченото в него, като извършител на строежа, лице – Н.Р.Р., удостоверено с подписа на последния, като в констативния акт е отразено, че предвид установеното нарушение на посочената разпоредбата, същият е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на строежа. В констативния акт накрая изрично е указано, че възражения против същия могат да бъдат подавани до община Черноочене, ***, в 7/седем/-дневен срок, считано от датата на получаването му.

Срещу съставения Констативен акт №1 от  25.11.2022 год., до кмета на община Черноочене е било подадено Възражение с Вх.№94-00-2391/28.11.2022 год. от Н.Р.Р./л.11/, в което същия е заявил, че не е съгласен така издадения акт, предписващ премахване на описаните в него постройки, тъй като същите – кошара и друга стопанска сграда, били изградени в ПИ с идентификатор *** по КККР на землище на *** през 1998 год., с позволението на кметство *** и община Черноочене, за нуждите на стопанството на майка му, която била земеделски производител и отглеждала животни – овце и кози. Във възражението е посочено също, че постройките са изпълнени преди повече от 20 години и че същите представляват търпими строежи, поради което и не следва да бъдат премахвани.

Въз основа на така съставения Констативен акт №1 от 25.11.2022 год. и на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и чл.16, ал.4 от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, приета с Решение №58 от 30.09.2013 год. на Общински съвет - Черноочене, е издадена и процесната Заповед №133 от 13.03.2023 год. на заместник-кмет на община Черноочене - предмет на оспорване в настоящото производство/л.5-л.6/, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „Едноетажна стопанска сграда с размери 23 м./7.30 м. и едноетажна стопанска сграда с размери 5.80 м./3.60 м., разположен в имот №*** - нива по КККР на землището на ***, стопанисвана от община Черноочене“, от извършителя на строежа Н.Р.Р., за негова сметка, като с т.2 от заповедта е определен 30 /тридесет/-дневен срок от влизане в сила на заповедта, за доброволно изпълнение на разпореденото премахване. С т.3 от заповедта е разпоредено, при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т.2 от същата, да се извърши принудително премахване на незаконния строеж за сметка на извършителя по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях, на територията на община Кърджали.

В мотивите към заповедта се сочи, че служители на община Черноочене са извършили проверка на незаконно извършения строеж със същото описание и че извършител на същия е Н.Р.Р., с адрес: ***. Отразено е, че за поземления имот няма изработен проект за подробен устройствен план – план застрояване/ПУП-ПЗ/ за промяна предназначението на земеделската земя, върху която са изградени постройките, както и че строежът е изпълнен без наличието на строителни книжа/одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж/, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

В оспорената заповед е посочено, че констативният акт, съставен по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е подписан и получен от Н.Р., с което същия, като заинтересовано лице, бил уведомен за започналото производство за премахване на строежа по реда на чл. 225а от ЗУТ и че срещу констативния акт в законоустановения срок било постъпило възражение.

Така, в крайна сметка, в заповедта е изведен извод, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който следва да бъде премахнат.

За изясняване на всички относими по спора обстоятелства, в хода на производството по настоящото дело е изискано и приложено към същото, административно дело №74/2021 год. по описа на Административен съд – Кърджали, ведно с приложеното към него административно дело №2468/2021 год. по описа на ВАС на Република България - IV/четвърто/ отделение, като от наличните в тях доказателства, се установява, че поземлен имот с идентификатор №*** в землището на ***, е с площ 14062 кв.м., ТПТ – земеделска, НТП – нива, категория на земята – осма, актуван с Акт за частна общинска собственост №**/*** год., като собственост на община Черноочене.

Така, при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, в изпълнение на чл.168 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира следното:

По отношение компетентността на административния орган, издал оспорената заповед, съдът намира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съобразно разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината/района или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Идентична е и регламентацията, дадена с разпоредбата на чл.225а, ал.1, предл.I/първо/ от ЗУТ, съгласно която, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 или на части от тях. В случая, на първо място, заповедта е издадена от Ф. Ф. – заместник кмет на община Черноочене, на който, със Заповед №216 от 24.03.2016 год. на кмета на община Черноочене/л.36/, приета като доказателство по делото, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.223, ал.1 и чл.225а от ЗУТ, е възложено да изпълнява правомощията, предвидени в цитираните разпоредби от ЗУТ. На следващо място, с процесната заповед се постановява премахване на строеж – две едноетажни стопански сгради, установен като незаконен, на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като в случая, нито в Констативен акт №1 от 25.11.2022 год., нито в самата оспорена заповед за премахване на незаконен строеж, е посочено коя категория е строежът, предмет на разпореденото премахване. С оглед описанието на строежа обаче, т.е. на двете стопански сгради, направено в заповедта за премахване и в констативния акт, според настоящия съдебен състав, предвид етажността им/едноетажни/, застроената им площ – на първата сграда: 23.00м./7.30м. – 167.90 кв.м. и на втората: 5.80м./3.60м. – 20.88 кв.м. и предвид предназначението им – селскостопански постройки, предназначени за отглеждане на добитък, същите разкриват характеристиките на строеж от V-та категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Така, предвид категорията на констатирания като незаконен строеж и с оглед неговото местонахождение – в землището на ***, в посочения поземлен имот с идентификатор *** по КККР на землище в ***, то съдът намира, че оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Предвид изложеното не могат да бъдат възприети, като основателни, твърденията, развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание, че процесната заповед за премахване на незаконен строеж е издадена от некомпетентен орган, поради това, че издателя на заповедта няма правото да издава заповеди от вида на процесната. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че тази Заповед №216 от 24.03.2016 год. на кмета на община Черноочене, с която на издателя на процесната заповед - заместник-кмет на община Черноочене, са възложени правомощията по чл.223, ал.1 и чл.225а от ЗУТ, не е посочена в процесната заповед, дори и да съставлява някакво процесуално нарушение, касаещо съдържанието на заповедта за премахване на незаконния строеж, то не е от категорията на съществените такива. Това е така, доколкото е безспорно, че именно на този заместник-кмет на община Черноочене – Ф. Ш. Ф., от кмета на общината са възложени тези правомощия по чл.223, ал.1 и по чл.225а от ЗУТ.

Оспорената заповед, на следващо място, е издадена при спазване на изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискванията за нейното съдържание, като същата съдържа всички изискуеми се реквизити, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК - наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на административния орган. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в оспорената заповед ясно е посочено, коя е материалноправната норма, нарушена с извършването на установения строеж, а именно тази на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен по смисъла на горепоцитираната норма, в мотивите на заповедта са изложени и съответните релевантни факти и обстоятелства.

На следващо място, съдът намира, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в специалния ЗУТ и в АПК и не се констатира в хода на административното производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на заповедта само на това основание. Административният орган е следвал установените административнопроизводствени правила по ЗУТ – въз основа на извършена проверка от длъжностни лица - служители за контрол по строителството в администрацията на община Черноочене, в съответствие с правомощията им по чл.223, ал.2 от ЗУТ, е съставен Констативен акт №1 от 25.11.2022 год., в съответствие с изискването на чл.225а, ал.2, предл.I/първо/ от ЗУТ. В този констативен акт са посочени всички факти и обстоятелства, установени при проверката, описан е самият строеж, посочено е точното му местонахождение, посочен е извършителят на строежа, както и нарушените законови разпоредби, вкл. в същия е налице и изготвена скица на разположението на констатирания като незаконен строеж, извършен в поземления имоти. Констативният акт е съставен в присъствието на соченото за извършител на строежа лице – жалбоподателя Н.Р.Р., като екземпляр от този констативен акт е бил връчен на това лице, съответно получен от него, в деня на неговото изготвяне – 25.11.2022 год., което е надлежно удостоверено в констативния акт с подписа на Н.Р. В указания срок от връчването на констативния акт жалбоподателят е упражнил правото си на възражение против него, като в тази връзка в жалбата са изложени оплаквания, че това възражение въобще не било обсъдено в оспорената заповед за премахване на незаконен строеж. В тази връзка следва да се посочи, че  в това възражение са изложени твърдения, касаещи датата на изграждане на твърдения за незаконен строеж и нуждите, за които същия е бил извършен, като е посочено, че това дори е станало с позволението на кметство *** и община Черноочене, но за тези твърдения не са били приложени каквито и да са доказателства, опровергаващи констатациите в оспорения акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, респ. които да сочат по някакъв начин или да са индиция за това, че за този строеж има издадени някакви строителни книжа, каквито и да са те или че строежът е извършен със съгласието и разрешението на собственика на поземления имот и вследствие на учредено вещно право на строеж в полза на извършителя. Съдът счита, че доводите и аргументите, изложени в това възражение, дори и същото да е било разгледано по същество, така или иначе нямаше да доведат до друг, различен краен извод от този, които е направен от административния орган в мотивите към оспорената заповед, а именно - че в посочения поземлен имот в землището на ***, собственост на община Черноочене, е извършен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно – строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, т.е. без каквито и да е строителни книжа.

На следващо място, съдът в настоящия състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Оспорената заповед е издадена на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. Както бе посочено и по-горе, съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, като за строежи от четвърта, пета и шеста категория, кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт, издава заповед за премахването на такъв незаконен строеж или части от него.

Материалноправните предпоставки, т.е. релевантните факти, които обуславят издаването на административен акт, на основание чл.223, ал.1, т.8, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, т.е. заповед за премахване на незаконен строеж са: 1. строежът или част от него да е извършен или да се извършва без одобрени инвестиционни проекти или без разрешение за строеж или без двете, т.е. и без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж и 2. строежът да е от четвърта, пета и шеста категория. Съдът намира, че в настоящия случай, всички тези правнорелеватни факти са налице, т.е. налице са материалноправните предпоставки за издаването на такава заповед за премахване на незаконен строеж. Съдът намира най-напред за безспорно установено по делото, че извършеното строителство в поземления имот с идентификатор *** по КККР на землището на ***, собственост на община Черноочене, представлява „строеж” по смисъла на легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като това обстоятелство дори не се оспорва от жалбоподателя, а и дори това да беше така, събраните и приети по делото доказателства, безспорно сочат на извода, че извършеното строителство представлява „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

На следващо място, безспорно е че строежът, предмет на оспорената заповед, е бил завършен към деня на проверката и съответно, на съставянето на Констативния акт №1 от 25.11.2022 год., като същевременно от страна на жалбоподателя Н.Р. се твърди, че изграждането на сградите/постройките е било още през 1998 год. и от тогава те се стопанисват за нуждите на земеделското стопанство на майка му. Строежът е бил констатиран като незаконен, т.е. без наличието на одобрени строителни книжа, в т.ч. и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал. 3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Съгласно посочената като нарушена норма на чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон, а според другата, посочена като нарушена разпоредба на чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като според втората алинея на същия текст, разрешението се издава от главния архитект на общината.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото от страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства, а няма направени дори и твърдения в насока, за този строеж да са налице някакви одобрени строителни книжа и да е налице издадено разрешение за строеж от компетентния за това орган.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед за премахване на незаконен строеж е издадена в съответствие и с приложимите разпоредби на материалния закон, при наличието на изискуемите се материалноправни предпоставки за издаването й.

За пълнота на гореизложеното, съдът намира за нужно да посочи, че нито в констативния акт от 25.11.2022 год., нито в оспорената заповед за премахване на незаконен строеж, издадена въз основа на същия този констативен акт, е посочено дали констатирания като незаконен строеж е търпим по смисъла на специалния закон ЗУТ, като този въпрос подлежи на самостоятелна преценка във всеки отделен случай. С оглед твърдяната от жалбоподателя Н.Р. дата на извършване на строежа в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на землището в ***, а именно през 1998 год., следва да се държи сметка, дали строежът попада в някоя от хипотезите за търпимост, предвидени в §16 от ЗУТ, като според ал.2 от цитираната разпоредба, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 год. - 30 юни 1998 год., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 год. Разпоредбата на §16, ал.3 от ЗУТ пък гласи, че незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 год., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В случая, разпоредения за премахване строеж с обжалваната заповед на заместник-кмета на община Черноочене, не отговаря на изброените по-горе условия за търпимост, тъй като липсват каквито и да са данни, а и няма никакви твърдения в тази насока, че жалбоподателя Н.Р. е заявил узаконяване извършеното строителство като кумулативно необходимо условие за признаване търпимост на строежа. Освен това, процесният строеж, както се посочи и по-горе, е изграден върху земеделска земя, като при съобразяване на нормативните правила, действали по време на неговото евентуално извършване, същия се явява недопустим, а именно - строежът не отговаря на строителните правила съгласно чл.4, ал.2 от Наредба №2 от 10.04.1998 год. за застрояване в земеделските земи (отм.), съгласно който, застрояване в земеделски земи с площ над 10 дка /в случая имотът е с площ 14062 кв.м./, се извършва въз основа на застроителни решения, съобразени с действащите устройствени планове, а когато липсват такива планове, застроителните решения се придружават с обосновки за социално-икономическата, технико-устройствената и екологическата допустимост на предлаганото строителство. Отново следва да се посочи, че в хода на настоящото съдебно производство, от страна на жалбоподателя не са представени абсолютно никакви доказателства, установяващи наличието на някакви строителни книжа по отношение на процесния строеж, в т.ч. и решение от категорията на горепосочените, ведно със съответните приложения. При това положение, липсват предпоставките за прилагане на разпоредбата на §16 от ЗУТ за забрана за премахване на незаконен строеж, което е основание за приемане на строежа като нетърпим.

Най-сетне съдът намира, че не е налице и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона, каквито доводи са развити в жалбата, задвижило настоящото съдебно производство, поради което и тези възражения, според настоящия съдебен състав, се явяват неоснователни. За да е налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. В конкретния случай, административният орган е действал в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл.6 от АПК.

Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че при наличието на всички тези предпоставки, строежът - предмет на процесната заповед, се явява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а жалбоподателят Н.Р. е извършител на същия към момента на съставяне на констативния акт, което обстоятелство не се оспорва и от самия него и като такъв извършител, същия правилно е посочен като адресат на заповедта, съответно и като носител на задължението, след влизането в сила на същата, да премахне доброволно незаконния строеж в указания срок.

Така, с оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт – Заповед №133 от 13.03.2023 год., издадена от заместник-кмет на община Черноочене, е издаден от материално и териториално компетентен орган, при спазване на установената от закона форма и изискуемо се съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите  материалноправни разпоредби на закона, като при това положение актът се явява издаден и в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената срещу административния акт жалба от Н.Р. ***, за неоснователна и недоказана, поради което и с решението по делото, същата следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на спора по делото, предвид своевременното направеното искане в хода по същество и на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, в полза на ответника по оспорването следва да бъдат присъдени и направените от него деловодни разноски, възлизащи в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, за един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по настоящото дело, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие с №*** от *** год. и пълномощно към него от същата дата/на л.21 от делото/. Деловодните разноски следва да бъдат присъдени в пълния им претендиран размер, предвид липсата на направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на оспорващия, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК. Деловодните разноски следва да бъдат присъдени в полза на община Черноочене, която съгласно чл.14 от ЗМСМА, е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК и във вр. с чл.219, ал.1 от ЗУТ, Административният съд

Р       Е       Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Р.Р., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***, против Заповед №133 от 13.03.2023 год., издадена от заместник-кмет на община Черноочене, с която, на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и чл.16, ал.4 от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, приета с Решение №58 от 30.09.2013 год. на Общински съвет - Черноочене, е наредено премахване на установен незаконен строеж - „Едноетажна стопанска сграда с размери 23 м./7.30 м. и едноетажна стопанска сграда с размери 5.80 м./3.60 м., изграден в имот №*** - нива по КК и КР на землището на ***, ***, стопанисвана от община Черноочене“, от извършителя на строежа Н.Р.Р., за негова сметка и е определен 30 /тридесет/-дневен срок от влизане в сила на заповедта, за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.

ОСЪЖДА Н.Р.Р., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на община Черноочене, с адрес – ***, с ЕИК ***, деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК,  да се изпрати или връчи на страните по делото.

 

 

 

 

                                                          С Ъ Д И Я :