№ 418
гр. Монтана, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630100720 по описа за 2025 година
Предявени са в обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1,
предложение първо ДДС и чл.26 ал.1, предложение 3 ЗЗД.
В условията на евентуалност се иска обявяване нищожност на отделна
клауза от договор.
Ищецът, Д. Н. Н., ЕГН **********, адрес: село Охрид, 3438,
обл.Монтана, ул./кв. Трета, № 15, чрез процесуалния си представител
адвокат М. В. М., вписан в Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора
и съдебен адресат: гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и Култура № 3б, ет.3 ап.11, е
предявил иск против: "Неткредит" ООД, ЕИК ллл със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10,
представлявано от Ирина Недкова Христова-Станкова – Управител и
"КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК: ллл със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ № 3, ет. 11, с управител Константин
Василев Василев.
В исковата си молба твърди, че доверителят му е страна по
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от
03.02.2025г. сключен с „Неткредит ООД.
Съгласно ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №
202502030842000070 от 03.02.2025г подзащитният му трябва да върне
сумата по кредита която се явява сума от 576 лева, при сума на получаване
500.00 лева, при срок на кредита от 6 месеца, при ГПР от 63.82%.
В т.3.2.1. от „РАЗДЕЛ III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ“ към
общите условия от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ е
1
предвидено:
- При сключване на Договора за потребителски кредит или преди
предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи
на ДРУЖЕСТВОТО обезпечение по кредита. Обезпечението може да се
предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед
искане на Дружеството, в случай че последният изиска такова.
Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка,
оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от
небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република
България; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
В т.3.2.4. При сключване на договора за кредит или преди отпускане на
заемната сума, поръчителят следва да сключи с Дружеството договор за
поръчителство по чл. 138 ЗЗД, с който се задължава да спрямо
Дружеството да отговаря за изпълнение на цялото задължение на
кредитополучателя (общата сума, дължима от потребителя по смисъла на
§ 1, т. 2 ЗПК.
В т.8 от „ Част I. Идентификационни данни и данни за контакт на
кредитора/кредитния посредник:“ към Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити е предвидено:
- При сключване на Договора за потребителски кредит или преди
предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи
на ДРУЖЕСТВОТО обезпечение по кредита. Обезпечението може да се
предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед
искане на Дружеството, в случай че последното изиска такова.
Обезпечението може да бъде:
а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на
Република
България;
б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на
територията
на Република България;
в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова
институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното
издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако
Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение,
произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или
небанкова финансова институция) ще заплати на „Неткредит“ ООД всички
дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ
деня на получаване на първо писмено искане от страна на
ДРУЖЕСТВОТО. Банковата гаранция или гаранцията издадена от небанкова
финансова институция трябва да бъдат за сума в размер не по малък от
2
общата сума(по смисъла на § 1, т. 2 ЗПК), дължима от потребителя по
договора за кредит и за срок не по-кратък от последната падежна дата,
посочена в съдържащия се в договора за кредит погасителен план.
С цел да се обезпечи ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
№ 202502030842000070 от 03.02.2025г. доверителят му сключва Договор
за гаранция от 03.02.2025г. с “Кредит Гарант БГ” ООД, с който да се
обезпечи първоначално сключеният ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ № 202502030842000070 от 03.02.2025г.
Във връзка с така сключения Договор за гаранция доверителят му
следва да заплати допълнително такса за гаранция в размер на 345 лева,
разсрочена на 5 месечни вноски от по 69 лева.
Счита, че ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №
202502030842000070 от 03.02.2025г. сключен с ответното дружество
„Неткредит“ ООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11
ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК.
На първо място, Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с
чл.22 от ЗПК
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ е посочена само абсолютна
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на
ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство,
не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква
информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само
лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат
3
подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено
и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо,
не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Именно и поради това, ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ поради неспазване на изискването на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК.
Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не
е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР. По този начин доверителят му, е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в
положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на
изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и
бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
4
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора
за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход
по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е
въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без
когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за гаранция се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №
426/2014г.
Наред с това посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,
ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално
заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22
ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази
норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от
03.02.2025г. следва да се прогласи за недействителен.
В условията на евентуалност, счита че клаузата на т.3.2.1. от „РАЗДЕЛ
III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ“ към общите условия от ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 и т.8 от „ Част I.
Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния
посредник:“ към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, са нищожни на основание чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, поради следното:
Така посочените клаузи от Общите условия и СЕФ предвиждат, че за
да бъде отпуснат кредит на доверителят му е необходимо да сключи договор
за поръчителство. Т.е въз основа на тези клаузи доверителят му е
длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат
кредит. Сключването на договор за възлагане на поръчителство е въздигнат
в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено,
няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до
нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави
5
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от
страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице
нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да
е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е
настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че
така посочените клаузи са нищожни, доколкото с нея се задължава
доверителят му да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е
в размер на 30% от отпусната сума.
Наред с това, клаузите на т.3.2.1. от „РАЗДЕЛ III. ПРАВА И
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ“ към общите условия от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ № 202502030842000070 и т.8 от „ Част I. Идентификационни данни
и данни за контакт на кредитора/кредитния посредник:“ към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити са нищожни като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този
начин са в ущърб на доверителя му като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / .
Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин
/чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за
гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .
Изтъкват се още доводи в насока нищожност на договора за
потребителски кредит и поради накърняването на принципа на „добри нрави"
по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на доверителя му с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност
при участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение №
452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието
добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации
и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност.
В настоящият случай, такава не еквивалентност между
престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него
е в размер на 345 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер
на над 60% от сумата на отпуснатия кредит от 500 лева. По този начин
6
безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
На следващо място, Договор за гаранция, сключен с Кредит Гарант БГ
ЕООД във връзка с обезпечаването на ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от 03.02.2025г. е
нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения
размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД,
вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
На последно място, счита че Договор за гаранция, сключен с Кредит
Гарант БГ ЕООД във връзка с обезпечаването на ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от 03.02.2025г. е
недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи, че ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от 03.02.2025г.,
сключен с „ Неткредит ООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в
условията на евентуалност, съдът да прогласи, че клаузата на Т.3.2.1. от
„ РАЗДЕЛ III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО
ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ“ към общите условия от
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 и т.8
от „ Част I. Идентификационни данни и данни за контакт на
кредитора/кредитния посредник:“ към Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити са нищожни
на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и да се
прогласи, че Договор за гаранция от 03.02.2025г. сключен с Кредит
Гарант БГ ЕООД във връзка с обезпечаването на ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от 03.02.2025г. е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1
пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Претендира направените в настоящото производство разноски.
Ответникът, ,,Неткредит“, ООД, ЕИК ллл със седалище и адрес на
управление в гр. София ПК 1797, район ,,Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3
(Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от законния представител Ирина
Недкова Христова-Станкова, в качеството й на управител, в срока, предвиден
за отговор взема становище.
І. По отношение на допустимостта и редовността на исковите претенции:
Исковата молба е редовна и претенцията е допустима за разглеждане.
ІІ. По отношение на обстоятелствата, на които се основава исковата
претенция:
1. На основание чл. 175 ГПК признава следните факти:
- сключването на 03.02.2025 г. на договор за кредит № 202502030842000070
между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е
предоставен заем в размер на 500 лева;
- дружеството е включило в ГПР по договора за кредит единствено разход за
възнаградителна лихва;
7
- предоставяне на обезпечение по процесния кредит посредством гаранция от
„Кредит Гарант БГ“ ООД;
- прибавянето на възнаграждение за гарант към разходите към процесния ГПР
неминуемо би довело до превишаване на законоустановения праг по чл. 19, ал.
4 ЗПК.
Доколкото посочените факти не са спорни между страните, ответникът
моли същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване.
2. Ответникът оспорва следните твърдения на ищеца:
- нищожност на договор за потребителски кредит № 202502030842000070;
- договорната лихва е прекомерна;
- задължаване на кредитополучателя за сключване на договор за гаранция с
„Кредит Гарант БГ“ ООД;
- сключването на договор за гаранция е условие за сключване на договора за
кредит;
- наличие на клауза за обезпечение в договора за кредит;
- наличие на клауза от договора или от общите условия, която да създава
задължение за потребителя да сключи договор за гаранция с „Кредит Гарант
БГ“ ООД;
- т.3.2.1. от „РАЗДЕЛ ІІІ.ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО
ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ“ създава задължение за
предоставяне на гаранция и е неравноправна.
- кредиторът е знаел за размера на възнаграждението за гарант;
- възнаграждението за гаранта представлява допълнителна печалба за
кредитора.
Ответникът не възразява да бъдат приети представените писмени
доказателства, ще се ползва от същите.
По отношение на основателността на исковата молба:
По отношение на ГПР по договора за кредит и приложението на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК:
Информация за размера на ГПР е налична в чл. 10, ал. 4 от договора,
изрично е посочено, че при изчисляването му са взети следните допускания по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК: Началната дата за изчисляване на годишния
процент на разходите е датата на подписване на договора, като се приема че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна.
Допуска се, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за
срока, за който е бил сключен, и кредиторът и кредитополучателят ще
изпълняват всички свои задължения в съответствие с условията и сроковете
по договора.
В ал. 5 на чл. 10 е описана общата сума, дължима от
кредитополучателя, с което са изпълнени всички изисквания по чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
8
Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят
като изискване към съдържанието на договора посочване компонентите, които
формира ГПР.
С чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора са удовлетворени изискванията по
горепосочената разпоредба - Условията за прилагане (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) на
годишния лихвен процент по предходното изречение са както следва:
лихвеният процент е фиксиран по смисъла на §1 т.5 ЗПК за целия срок на
договора.
Предвидено е кредитополучателят да погасява на равни месечни
вноски (главница и лихва), съгласно следния погасителен план, съдържащ
изискуемата се по чл. 11, ал. 1, т. І 1 ЗПК информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В ал. 7 на чл.
10 от договора е уточнено, че по кредита на ден е в размер на 1/360 от
годишния лихвен процент.
Необходимо е да бъде взето предвид, че ЗПК изисква ГПР да бъде
изчислен към момента на сключване на договора за кредит (чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК), към който на кредитора не е било известно да са налице други разходи
освен възнаградителна лихва.
Изложеното се подкрепя и от съображение 41 на Директива (ЕС)
2023/2225, предвиждащо, че е налице предположение че на кредиторите са
известни разходите за допълнителни услуги, които предлагат на
потребителите от свое име или от името на трета страна, освен ако цената не
зависи от конкретните характеристики или положението на потребителите.
В случая договорът за гаранция не само че не се предлага от името на
,,Неткредит“ ООД, но и възнаграждението на гаранта зависи от конкретните
характеристики и положение на дадения клиент.
Относно твърдяното изискване за наличие на методика по кредита:
Насрещната страна неправомерно смесва хипотезите на няколко
разпоредби на ЗПК (относно ГПР, фиксиран лихвен процент, променлив
лихвен процент, референтен лихвен процент), въз основа на което се домогва
да обоснове недействителност на кредитното правоотношение.
Следва да се посочи ясно, че сочената от ищеца „методика“ се изисква
от закона само когато договорът за кредит е сключен при променлив лихвен
процент по смисъла на § 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби към ЗПК, тъй
като тогава лихвеният процент се формира на база на променлива компонента
(референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка.
Изложеното се подкрепя от факта, че методиката по чл. 11, ал. 1, т. 9а
ЗПК е необходима за прилагането на референтния лихвен процент (§ 1, т. 6
Допълнителните разпоредби към ЗПК), тъй като в нея следва да бъде
обективирана ясна изчиелителна процедура (формула), в която се посочват
видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните
компоненти, които могат да доведат до вариация на променливата компонента
(референтен лихвен процент), съставляваща част от променливия лихвен
процент (чл. 11, ал. 1, т. 9а във вр. е чл. 33а ЗПК).
9
Доколкото процесният договор за кредит е сключен при фиксиран
лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби към
ЗПК, то не е налице изискване за посочване на методика.
Относно твърдението за задължаване на потребителя да сключи
договор за гаранция с „Кредит Гарант БГ“ ООД:
Потребителят не е бил задължен да представи гаранция от другия
ответник по делото, липсват клаузи, които да създават такова задължение, за
тези твърдения ищецът не сочи доказателства.
Няма договорно изискване за представяне на обезпечение, съответно за
потребителя няма неблагоприятни последици при непредставянето на такова.
Видно от самата искова молба и текстът на атакуваната клауза
безспорно се установява, че няма задължение за предоставяне на обезпечение
с оглед сключването на договора за кредит, а е налице правна възможност:
„При сключване на Договора за потребителски кредит или преди
предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят МОЖЕ да представи на
ДРУЖСТВОТО обезпечение по кредита. Обезпечението МОЖЕ да се
предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на
Дружеството, в случай че последният изиска такова с оглед оценката на
кредитоспосбността на кредитополучателя.
а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на
Република България;
б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на
територията на Република България;
в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите.
Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли исковата
претенция като неоснователна и да присъди в пола на „Неткредит“ ООД
сторените от дружеството разноски, включително 100.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК ллл със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. ,Лъчезар Станчев" № 3, ет. 11, представлявано
от законния му представител Константин Василев Василев, в качеството му на
управител чрез главен юрисконсулт Петко Папазов, в срока предвиден за
отговор взема становище.
Исковата молба се явява редовна и допустима за разглеждане, но
претенцията е неоснователна.
Ответникът признава по реда на чл. 175 ГПК сключването на договор
за гаранция от 03.02.2025 г. при посочените в исковата молба условия.
Ответникът оспорва следните твърдения на насрещната страна:
- Потребителят е бил длъжен да сключи договор за гаранция, за да му бъде
отпуснат кредит;
- Сключването на договор за възлагане на поръчителство е въздигнат в
условие за отпускането на кредит;
- Договорът за гаранция противоречи на добрите нрави.
10
Срещу възнаграждение в размер на 345 лева, дружеството обезпечава
задължение в размер на 576 лева за срок от половин година, поради което и не
може да се приеме, че е налице нееквивалентност на престациите, която да
обуславя недействителност на облигационното правоотношение.
Накьрняване на добрите нрави ще има когато сделката/ уговорката
дотолкова влиза в непримирим конфликт с трайно установените, възприети в
обществото неписани морални норми на поведение, че буди крайна форма на
възмущение поради накьрняване на чувството за справедливост,
непоносимост и в крайна сметка - осъждане с пълно отрицание.
Процесният случай несъмнено не би могьл да се разглежда на
гореописаната плоскост, тьй като договорът е сключен по инициатива на
потребителя, който е бил надлежно уведомен за правата и задълженията си по
договора за гаранция, в същия е налице предвидено право на отказ без да сочи
причини в 14 дневен срок от сключва-нето (чл. 5) и право едностранно да
прекрати правоотношението на всеки един етап от неговото развитие (чл. 14).
Всяко от изброените права потребителят би могьл да упражни след сключване
на договора за кредит и усвояване на заемната сума по същия.
Неоснователно възражението на ищеца, че договорът за гаранция е
неравноправен, защото с уговарянето на възнаграждението по него се стига до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона.
Необходимо е да се обърне внимание, че договорът за гаранция,
сключен между страните е самостоятелно правоотношение, по което двете
страни са поели конкретни задължения, по отношение на които не намират
приложение нормите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и
евентуалните пороци на кредитното правоотношение не биха могли да
рефлектират върху действителността на договора за гаранция.
Договорът за гаранция е извън материалния обхват на ЗПК, което
безспорно се установява от разпоредбата на чл. 1 ЗПК. Договорът за кредит и
договорът за гаранция са сключени между различни лица, по различно време и
са с различен предмет.
Дружеството претендира присъждане на сторените от ответника
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в
размер на 100 лева.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Установено е безспорно между страните, че с Договор за потребителски
кредит № 202502030842000070 от 03.02.2025 г. е създадена облигационна
връзка.
Кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор за предоставяне
на гаранция.
В ГПР в договора за кредит е включен единствено разход за
11
възнаградителна лихва.
Съгласно представения от ответника Договор за потребителски кредит,
чистата стойност на кредитната линия, подлежаща на получаване главница е в
размер на 500.00 лева, при годишен процент на разходите – 63.82 %, със срок
на ползване шест месеца. Общата сума, дължима от кредитополучателя е в
размер на 576 лв., съгласно чл.10 ал.2 от цитирания договор.
Установено е също така, че в т.3.2.1. от „РАЗДЕЛ III. ПРАВА И
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ“ към общите условия от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ е договорено между страните:
- При сключване на Договора за потребителски кредит или преди
предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи
на ДРУЖЕСТВОТО обезпечение по кредита. Обезпечението може да се
предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед
искане на Дружеството, в случай че последният изиска такова.
Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка,
оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от
небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република
България; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
В т.3.2.4. При сключване на договора за кредит или преди отпускане на
заемната сума, поръчителят следва да сключи с Дружеството договор за
поръчителство по чл. 138 ЗЗД, с който се задължава да спрямо
Дружеството да отговаря за изпълнение на цялото задължение на
кредитополучателя (общата сума, дължима от потребителя по смисъла на
§ 1, т. 2 ЗПК.
Няма спор и относно обстоятелството, че за обезпечаване на
потребителския кредит, е сключен Договор за гаранция от 03.02.2025г. с
“Кредит Гарант БГ” ООД.
Във връзка с така сключения Договор за гаранция
кредитополучателят следва да заплати допълнително такса за гаранция в
размер на 345 лева, разсрочена на 5 месечни вноски от по 69 лева.
В случая е спорен въпросът, основателен ли е иска за обявяване
нищожността на целия договор за потребителски кредит или само за
неустоечната клауза и следва ли да се обяви нищожността на Договора за
предоставяне на гаранция.
Съгласно Закона за потребителски кредит, Чл. 19 ал.1 Годишният
процент по кредита изразява общите разходи по кредита на потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
/2/ ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
12
допускания.
/3/ При изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите: 1.
Които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. ГПР по процесния договор е
определен, като е взето предвид само договорената възнаградителна лихва.
Размерът на годишния процент на разходите по кредита, определен
съгласно Приложение № 1 на Закона за потребителския кредит е 63.82 %.
От събраните в хода на делото доказателства се установява, че двете
страни са знаели още при сключване на договора, че няма да бъде
изпълнено задължението на кредитополучателя да осигури гаранция, съгласно
клаузите на договора и в него, в деня на сключването му е договорена и
същата с нарочен договор.
Вземайки предвид действието само на чл. 19, ал.1, като се включат
всички разходи свързани и известни още при сключване на договора, то ГПР
ще бъде коренно различен.
Посоченото навежда на извода, че чрез договора за предоставяне на
гаранция по същество е уговорена ,,скрита лихва“ и по този начин
избягване на прекомерното увеличаване на ГЛП и ГПР по заемния договор.
Поставени са множество трудно и почти невъзможни за изпълнение
изисквания относно обезпечение на договора за кредит, като неустойката
е начислена автоматично още при подписването на договора. В тази
връзка, съдът намира, че на ищеца не е останал никакъв избор, предвид
материалното и затруднение в момента и невъзможността да осигури
необходимото обезпечение, като буквално е бил принуден още с
подписването на договора безусловно да приеме и посоченото
юридическо лице, с което да сключи договор за предоставяне на гаранция. По
повод определената гаранция, начислена към месечната погасителна вноска
по кредита, кредитополучателя реално не е получил никаква еквивалентна
престация, а единствено е обогатил неправомерно ответника, възползвайки
се от своята позиция и възможността за принуда.
От друга страна, това е по-скоро неустойка, определена с договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, т.е. клаузата за неустойка
освобождава кредитора от задължението да доказва вредите - като проявление
и размер, и на причинната връзка между виновното неизпълнение на
длъжника и настъпването им. Освен обезпечителна и обезщетителна функция
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в
правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили,
или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този случай
кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще
заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно
неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на
сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна
13
правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне
задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и
виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не
на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение. В
конкретния случай не са налице всички елементи за възникване задължение
за плащане на неустойка, а именно: да е установено неизпълнение на
договорно задължение. Автономията на волята и свободата на договарянето
са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е
задължително, както за частноправните субекти, така и за държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл. 9 ЗЗД, според който
съдържанието на договорите страните могат да определят свободно
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с
правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен
в много отделни норми и е част от действащата правна система. С не по –
малко като значение ограничение на свободата на договаряне, е
накърняването на добрите нрави. Като морални норми добрите нрави
нямат правно действие.
По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно
значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с
нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са
писани и конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат
от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и.
правила за поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси
максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При
това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по
сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при
сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството,
от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и
наказателна функция, съчетанието на които се обезпечава надлежното
изпълнение от длъжника. В настоящия случай, клаузата за неустойка,
начислена автоматично още при подписването на договора, е договорена
в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за
нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Не е установено виновно неизпълнение на договорно задължение, за да се
приеме, че за кредитора са настъпили вреди, които следва да бъдат
обезщетени.
Ищецът се позовава на нищожност на целия договор за потребителски
кредит, или на отделна негова крлауза, в условията на евентуалност, както и
на целия договора за предоставяне на гаранция, сключен в противоречие с
чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД, при накърняване на добрите нрави и
нарушение на закона и това се установи безспорно.
Нищожен е договорът, при сключването на който са допуснати
14
определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие
на което той не поражда изначално целените от страните по него правни
последици. Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за
сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на
императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки правен субект,
който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и
да черпи изгодни правни последици от този факт. Обичайно
имуществено-правните последици от нищожния договор се релевират
едновременно с релевирането на самата нищожност, макар да не
съществува пречка от отделното им предявяване, като успешното провеждане
на претенцията за нищожност на договор е условие за проявяването им, но не
и за тяхното предявяване.
Съдът намира, предвид гореизложеното, че безспорно бе
установено накърняване на добрите нрави при сключване на процесния
договор, в който е начислена гаранция автоматично е в нарушение на
етично-моралния принцип на справедливостта в договорните
правоотношения и на принципа за необогатяване неправомерно за сметка
на другиго- ищцата е престирала една сума, с която ответникът се е
обогатил, без да е налице необходимост за това и без
насрещна еквивалентна престация.
При това разбиране, съдът намира, че предявената искова
претенция като основателна досежно признаване за нищожна
гаранционната клауза, а не целия договор за потребителски кредит и в тази
част следва да бъде уважена.
Нищожността на тази клауза от договора не може да обоснове извода
за нищожност на целия договор за потребителски кредит, а следва да
бъде обявена за нищожна само клаузата, посочена в т.3.2.1 от посочения
раздел на Договора за потребителски кредит.
В тази връзка, съдът намира за неоснователен иска за обявяване на
целия договор за потребителски кредит за нищожен и следва да го отхвърли
като такъв.
Относно иска за обявяване нищожността на Договора за
предоставяне на гаранция от 03.02.2025 г., сключен с „Кредит Гарант БГ“
ЕООД.
В чл.1 ал.2 от договора за кредит са договорени клаузите по одобряване
и усвояване на кредита и съответното обезпечение. Посочено е
възнаграждението за издаване на гаранцията в размер на 345.00 лв.
Посоченото навежда на извода, че чрез т. нар. ,,договор за
предоставяне на гаранция“ по същество е уговорена ,,скрита лихва‘‘ и по
този начин избягване на прекомерното увеличаване на ГЛП и ГПР по заемния
договор. Поставени са за изпълнение изисквания към кредитополучателя
или да предостави банкова гаранция, при условие, че се иска разрешаване на
банков кредит от едно очевидно затруднено материално лице или да сключи
договор за гаранция с конкретно посочено дружество. Няма данни да е
изследвана кредитната задлъжнялост и възможността на заявителя за кредит
15
да възстановява редовно и без затруднение месечната вноска съобразно
погасителен план. В тази връзка, съдът намира, че на ищеца не е останал
никакъв избор, предвид материалното му затруднение в момента и
невъзможността да осигури банкова гаранция, като е бил заставен и принуден
да приеме сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция.
Още повече, че договорените суми за плащане по Договора за
предоставяне на гаранция ищецът реално не е получил никаква
еквивалентна престация, а единствено е обогатил неправомерно
ответника, възползвайки се от своята позиция и възможността за налагане
принуда, като по - силната икономически страна.
Ищецът се позовава на нищожност на договора за предоставяне
на гаранция, сключен в противоречие с чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД, при
накърняване на добрите нрави и това се установи безспорно.
В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да
бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на
гаранция, в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели
заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради
което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и
неразделно. В случая реалното усвояване на кредита е поставено в пряка
зависимост от предоставяне на поръчителство от посочено от кредитодателя
лице. С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция следва да се квалифицира като такса или
комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като
възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на
разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е
предвидено в договора.
Сключването на този допълнителен договор за гаранция води до
заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Видно е, че с плащането
по договора за гаранция ГПР надвишава многократно допустимия размер
от 50%. Двата договора следва да се разглеждат именно като част от
едно кредитно правоотношение, доколкото изпълнението на договора за
заем е предпоставено и е непосредствено от сключването на договор за
предоставяне на гаранция. Нарушението на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК има за последица недействителност на договорките между страните.
В тази връзка, изводът на съда, че иска е основателен, съобразно и двете
посочени основания за нищожност и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото, отхвърлянето на първия иск и уважаването
на другия, ответните дружества следва да заплатят на ищеца платената от
него държавна такса, както и да заплатят адвокатско възнаграждение, за
оказаната безплатна правна помощ, защита и съдействие на представляващия
го адвокат.
Договорено е, че правната помощ по договора се предоставя на клиента
безплатно по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Минималното
адвокатско възнаграждение по предявените искове се определя по реда на чл.
16
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа/ загл. Изм.ВД, бр.14 от 2025 г./, като минималното адвокатско
възнаграждение за защита при този материален интерес е 400 лева и тъй като
са предявени кумулативно два иска с такъв интерес и адвокатско
възнаграждение се дължи за всеки от тях, то по първия, частично уважен иск
адвокатското възнаграждение е в размер на 220 лв.с вкл.ДДС, и по втория –
440.00 лв. с вкл.ДДС. Освен това не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5
ГПК, която предвижда възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение, ако то е прекомерно с оглед действителната правна и
фактическа стойност на делото. Настоящото производство се
характеризира както с фактическа, така и с правна сложност, още
повече, че ще бъде определено от съда, като се присъди в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, платимо от
двамата ответници.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от
03.02.2025г., сключен с „Неткредит“ ООД, ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на Т.3.2.1. от „ РАЗДЕЛ
III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ“ към общите условия от ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 и т.8 от „ Част I.
Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния
посредник“ към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП;
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за гаранция от 03.02.2025г.,
сключен с Кредит Гарант БГ ЕООД, във връзка с обезпечаването на
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от
03.02.2025г., на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26
ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, поради заобикаляне на
закона и поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК ллл със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10,
представлявано от Ирина Недкова Христова-Станкова – Управител, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Н. Н., ЕГН **********, адрес: село Охрид, 3438,
обл.Монтана, ул./кв. Трета, № 15, сумата от 51.17 лв., представляваща
платената държавна такса.
ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК ллл със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10,
17
представлявано от Ирина Недкова Христова-Станкова – Управител, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., вписан в АК – Пловдив, сумата от 240.00 лв.
с вкл.ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна
защита и съдействие на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на Д. Н. Н., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК: ллл със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ № 3, ет. 11, с
управител Константин Василев Василев, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Н., ЕГН
**********, адрес: село Охрид, 3438, обл.Монтана, ул./кв. Трета, № 15,
сумата от 51.17 лв., представляваща платената държавна такса.
.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК: ллл със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ № 3, ет. 11, с
управител Константин Василев Василев, ДА ЗАПЛАТИ на , ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., вписан в АК – Пловдив, сумата от 480.00 лв.
с вкл.ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна
защита и съдействие на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на Д. Н. Н., ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
18