Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 286
гр. Враца, 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 13.07.2021
г. /тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 212 по описа на Административен съд - Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13 от Закона за
социалното подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на С.П.Б. ***, против Заповед №
ЗСП/Д-ВР-О/2991/О/01.03.2021 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. ***, потвърдена с Решение № 06-РД06-0026/16.03.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. ***.
С оспорената заповед на жалбоподателката е отказано
отпускането на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/.
В жалбата се сочи, че издадената заповед е незаконосъобразна,
като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се отмяната ѝ.
Ответникът - Директор
на Дирекция "Социално подпомагане" гр. ***, чрез пълномощника * Д.Т.,
оспорва жалбата като неоснователна. В депозиран писмен отговор развива
съображения за законосъобразност на административния акт, като издаден от
компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целите на ЗСП и ППЗСП.
По делото са представени писмени доказателства. Представено е
заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените
в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВР-О/2991/16.12.2020 г.
до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. ***
жалбоподателката е поискала отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от
ППЗСП по
повод инцидентно възникнал здравословен проблем, наложил разходването на
средства за операция на ** . Представена е епикриза от ** на УМБАЛ „ * Г.С.“
гр. ***, видно от която лицето е постъпило на лечение на **.**.2020 г. с
диагноза ** в резултат на настъпила няколко часа по-рано травма. Пациентката е
доплатила за ** сумата от 2 344,00 лева, видно от приложената фактура № **
от 15.07.2020 г. От писмо изх. № 12-00-483/21.12.2020 г. от РЗОК – *** се
установява, че НЗОК заплаща стойността на клинична пътека № 217.1 „Оперативни
процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник“, но не заплаща
стойността на скъпоструващите медицински изделия и инструменти за фиксиращите
процедури, вложени при проведеното лечение.
По заявлението – декларация е изготвен социален доклад, от
който е видно, че жалбоподателката е лице с ** – ** ,
живее сама при скромни битови условия, получава пенсия в размер на ** лв.
Жилището, което обитава, е наследствено и притежава ** ид.ч. от него, като
същото не може да представлява източник на доходи поради населеното място. При
преценка на нуждите от социално подпомагане социалният работник е направил
предложение за отказ на поисканата социалната помощ. Изложени са мотиви, че
липсва инцидентно възникнал здравословен проблем към момента на подаване на заявлението-декларация.
От директора на Д „СП“ – *** е издадена Заповед №
ЗСП/Д-ВР-О/2991/05.01.2021 г., с която на С.П.Б. е отказано отпускането на
еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП поради липса на инцидентност на случая.
Заповедта е оспорена от лицето пред директора на РД „Социално подпомагане“ – ***,
който с Решение № 06-РД06-0013/01.02.2021 г. е отменил същата като
незаконосъобразна поради факта, че не е издадена съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 7 от АПК, а именно – не е посочено в какъв срок актът може да се
обжалва.
Последвало е издаването на оспорената в настоящото
производство Заповед № ЗСП/Д-ВР-О/2991/О/01.03.2021 г., с която директорът на Д
„СП“ – *** е отказал отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Като
мотиви за отказа е посочено, че не са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс СК/.
Разходите за доплащане на ** са заплатени от семейството на сина на С.Б. на
15.07.2020 г. Направен е извод, че при подаване на заявлението – декларация
лицето не е имало инцидентно възникнала потребност. Оспорващата е запозната със
заповедта на 02.03.2021 г., видно от отбелязването върху нея. В срока по чл. 84, ал. 1 от АПК с жалба вх. №
06-94С-00-0487/15.03.2021 г. заповедта е оспорена по административен ред пред директора
на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – *** и с негово
решение № 06-РД06-0026/16.03.2021 г. жалбата е отхвърлена.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира
жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект с право на обжалване
по чл.
147, ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането ѝ съд и в
преклузивния срок по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК. Със заповедта е
отречено правото на С.П.Б. да получи исканата социална помощ, като жалбата
срещу нея е подадена след като е изчерпан задължителния административен ред за
оспорване по чл. 13, ал. 5 от ЗСП.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно чл. 168 от АПК във връзка
с чл.
142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. *** , упражнил правомощието си по чл. 13, ал.
2 от ЗСП. Съгласно посочената разпоредба социалните помощи се отпускат със
заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или от
упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и
обстоятелства, констатирани със социална анкета. В тази връзка, оспорената
Заповед е валиден административен акт и не е налице отменително основание по
чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма по
чл. 59, ал. 2 от АПК, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и не е
съобразена с целта на закона.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закон за социалното подпомагане,
право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи
лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях
причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано
имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват
задоволяване на основните си жизнени потребности.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП предвижда, че
социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или
заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват
инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗСП социалните помощи са
три вида – месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на
доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в
системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите
подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и
други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП предвижда, че
условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането,
възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника
за прилагане на закона.
В чл. 16, ал. 1
от ППЗСП
е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за
задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови
и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Наличието на
цитираните потребности, обуславя отпускането на помощта по чл.12, ал.1 т.3 от ЗСП, като характерното за нея е, че се отпуска еднократно, за да осигури и
обезпечи задоволяването на конкретна, инцидентно възникнала жизненоважна нужда
на лицата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че
помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали
неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните
разходи и не са могли да бъдат предвидени.
В случая, административният орган е отказал да отпусне
исканата помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от
ППЗСП с
мотиви, че лицето няма инцидентно възникнала потребност към момента на подаване
на заявлението-декларация.
Този извод на административния орган е неправилен. Нито в
ЗСП, нито в правилника за неговото прилагане, се съдържа условие заявлението за
отпускане на еднократна помощ да се подава едновременно със или непосредствено
след инцидентно възникналото събитие. Липсва и правна възможност да бъде
отказана поисканата еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от
ППЗСП,
защото разходите по заявените нужди вече са били заплатени в един по-ранен
момент.
Анализът на събраните по делото доказателства води до извода,
че в конкретния случай са налице предпоставките на цитираната норма за
подпомагане на жалбоподателката. Налице е инцидентно възникнала в резултат на
непредвидени обстоятелства жизненоважна здравна нужда от оперативно лечение,
която е наложила допълнителни непредвидени разходи за задоволяването ѝ,
извън обичайните за оспорващата. По делото са налице доказателства за
извършените в тази връзка неотложни разходи. Стойността на фиксиращото
медицинско изделие е 2344,00 лева, съгласно приложена фактура от 15.07.2020 г.
на УМБАЛ „ * Г. С.“ ЕАД гр. ***, в което лечебно заведение е извършена
оперативната интервенция. По делото е представена служебна бележка от РЗОК – ***
изх. № 12-00-483/21.12.2020 г., в уверение на това, че НЗОК/РЗОК не заплаща
стойността на скъпоструващите медицински изделия и инструменти за фиксиращи
процедури, вложени при проведено лечение. Представена е и епикриза на
жалбоподателката. В случая доказана е не само инцидентната необходимост от
средства, но и това че разходите са направени по съответното предназначение.
По отношение на второто основание за отказ – не са изчерпани
всички възможностите за самоиздръжка и издържа от лицата по чл. 140 от СК, в
оспорената заповед не е посочено конкретно коя от двете хипотези се има
предвид.
По отношение на първата хипотеза са налице установени от
органа факти – жалбоподателката получава пенсия от ** лв., която е около
размера на линията на бедност за страната, определена от Министерския съвет.
Същата е на ** години, самотно живееща, с ** – ** , не притежава движими вещи или недвижими
имоти, които да представляват източник на доходи. При това положение може да се
направи извод, че жалбоподателката не разполага с възможност да поеме разход,
свързан със здравето ѝ, значително по-голям от дохода ѝ.
За наличието на втората хипотеза – възможността за получаване
на издръжка от лицата по чл. 140 от СК, административният орган не е събрал
доказателства. Обстоятелството, че жалбоподателката има пълнолетен син не е основание
да се приеме, че той е в състояние да поеме заявения разход от 2344,00 лв. За
да се направи този извод е необходимо да се установи получавания доход от
лицето, неговото семейно положение и при съпоставка на необходимите му за
издръжка доходи с получаваните такива, да се направи извод за възможност за
поемане на извънредния разход на майката. АО не е установил нито един факт,
обуславящ крайния извод за възможност за издръжка от детето. Няма данни и
доказателства за местоработата на сина, получаваните доходи и разходите на
собственото му семейство, нито в социалната анкета, нито в оспорения
административен акт и потвърждаващото го решение. Задължение на
административния орган е да издаде административен акт след като установи
всички факти и обстоятелства от значение за случая, т. е. в негова тежест е да
докаже твърденията си за възможност лицето чрез доходите на лица от разширения
семеен кръг да поеме извънредния разход за лечение, което в конкретния случай
не е сторено. Като не е установил всички правнорелевантни факти
административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 35
от АПК, което е довело до нарушаване и на материалния закон.
Обжалваната заповед е издадена и в несъответствие с целта на чл. 1, ал. 2 от ЗСП за подпомагане на
гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни
жизнени потребности. Изпълнението на тази цел изисква във всеки конкретен
случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и
обстоятелства от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално
подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите, при които е възможно да
бъде отказано подпомагане.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
заповедта на Директора на "Дирекция социално подпомагане" – ***, с
която е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от
ППЗСП на
жалбоподателката е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона и следва да бъде отменена. Жалбата като
основателна следва да се уважи.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК
преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне
съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗСП/Д-ВР-О/2991/О/01.03.2021 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. ***, с която на С.П.Б. ***, е отказано отпускането на
еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, потвърдена с Решение
№ 06-РД06-0026/16.03.2021 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално
подпомагане" гр.*** .
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. *** за ново произнасяне съобразно
дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
На основание
чл. 138, ал. 1 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
Административен съдия: