РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Павликени, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Катина Минева Административно наказателно
дело № 20234140200042 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Й. П., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № ***/21.11.2022 г., издадено от И. Х. Т. –началник РУ в ОДВМР***,
РУ ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г. / са му
наложени кумулативно административни наказания "глоба" в размер на 200,00 лева
/двеста лева/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното
производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна
на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и се представлява от адвокат Х. Д., **АК, с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата и изложените в нея съображения, развива доводи за неправилно
приложение на матералния закон с оглед липсата на корелативно необходимата
субективна страна на вмененото административно нарушение. Претендират се
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят лично поддържа заявеното от защитника му, касателно
1
наличието на основания за незаконосъобразност на санкциониращия го акт.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да
изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Г. П. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС №
***, издадено на **.12.2019 г., категории С, В, М, АМ, ТКТ. Санкциониран е
многократно за нарушения на ЗДвП.
Свидетелят Д. А. закупил лек автомобил „Сеат ***“, с ДК № *** на 10.08.2022 г.
от Н. И. С. С оглед изпълнение на задължениeто си пререгистрация на автомобила
след покукпо- продажбата А. внесъл по сметка на ОДМВР *** сума в размер на 20.00
лева- такса за промяна на регистрация на ППС без смяна на табели. Д. А. в началото на
месец октомври 2022 г. посетил КАТ ***, за да пререгистрира закупеното МПС, но
това не се осъществило, тъй като към този момент автомобилът бил на ремонт и А. не
го представил за технически преглед.
На 21.10.2022 г. свидетелят Д. А. предоставил за управление на жалбоподателя,
собствения му лек автомобил „Сеат ***“, с ДК № Р ***. Около *** часа на същата дата
в град П., посока на движение към центъра на града, П. бил спрян за проверка от
свидетелите С. Д. и А. А.- служители в РУ ***. След извършена справка, касателно
управляваното от Г. П. МПС свидетелите установили, че същото е с прекратена
регистрация от 12.10.2023 г., на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Свидетелят С. Д.
уведомил жалбоподателя за информацията, която получил за управлявания от него
автомобил, като свидетелят А. останал с впечатление, че П. разбира от тях за това
обстоятелство. В автомобила П. пътувал заедно със свидетеля Д. А., като МПС-то било
с поставени регистрационни табели. При проверката от служителите на РУ- ***
свидетелят А. узнал, че собственият му лек автомобил е с прекратена регистрация,
обстоятелство неизвестно му до този момент, като съответно това не знаел и водачът-
П..
При извършената проверка жалбоподателят съдействал на органите на реда,
като от своя страна свидетелят С. Д. съставил АУАН, отразяващ констатираното
2
нарушение.
С акт за установяване на административно нарушение серия ** № **/21.10.2022
г., съставен от С. Д. Д. – *** при ОДМВР ***, РУ *** и в присъствието на свидетеля А.
Б. А.- очевидец, присъствал при установяването на нарушението е констатирано, че на
21.10.2022 г. около *** часа в гр. П. до номер **, в посока на движение към центъра на
града е спрян за проверка лек автомобил „Сеат ***“, с ДК № ***, собственост на Н. И.
С., управляван от правоспособния водач Г. Й. П., притежаваш СУМПС № ***, кат. С.
Като към момента на извършване на проверката е установено, че автомобилът е с
прекратена регистрация от дата 12.10.2022 г. по чл. 143, ал.15 ЗДвП.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.1, предл. 1 ЗДвП.
Препис от АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя, който е удостоверил с
подписа си, че след като се е запознал с АУАН няма възражения по съдържанието му.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № ***/21.11.2022 г., от И. Х. Т. –началник РУ в ОДВМР ***, РУ ***, с
което на основание чл. чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя П. са наложени кумулативно
административни наказания "глоба" в размер на 200,00 лева /двеста лева/ и "лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл. 140, ал.1
ЗДвП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 19.01.2023 г., като жалбата,
инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 19.01.2023 г., видно от
отбелязването върху жалбата, обективираща развитието на настоящото производство.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото гласни и
писмени доказателства, детерминираните в НП фактически обстоятелства - превозното
средство, посоката му на движение, времето и мястото на извършената проверка от
служителите на МВР и самоличността на водача бяха установени по безспорен и
несъмнен начин. Изяснява се от постъпилите по делото писмо от началника на Сектор
ПП, ОД МВР ***, че процесният лек автомобил марка „Сеат ***“, с ДК № *** е
собственост на Д. Й. А. и е със служебно прекратена по електронен път регистрация на
12.10.2022 г., на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради неизпълнено от собственика
правно задължение да пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от
придобиването му, считано от 10.08.2022 г.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са
доказани фактът на твърдяното административно нарушение, времето, мястото,
неговият механизъм и авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените
писмени доказателства относими към назначаването, съответно оправомощаването на
актосъставителя и наказващия орган- заповед № *** от 02.12.2021 г.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната
действителност, а с това правото на защита на привлеченото към отговорност лице е
гарантирано в пълна степен. Наказващият орган е изложил факти за служебно
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, като в случая не е било
необходимо да се фиксират причините за същата, доколкото достоверността на
процесните обстоятелства, които поначало не са част от състава на възведеното
"административно обвинение", следва да бъде установена именно в рамките на
настоящото производство.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения
6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната им на формално
основание, като релевираните в жалбата оплаквания в очертаната насока са
4
несъстоятелни.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Г. Й. П. е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП, като са му наложени кумулативно
административни наказания "глоба" в размер на 200,00 лева /двеста лева/ и "лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че от обективна страна
на 21.10.2022 г. около *** часа в гр. П., с посока на движение към центъра на града,
жалбоподателят П. е управлява лек автомобил марка „Сеат ***“, с ДК № ***,
собственост на Д. Й. А., като при извършената проверка от органите на МВР е
установено, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация по чл. 143,
ал. 15 ЗДвП. Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, където е ситуирано правно
задължение на водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване,
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена по
електронен път регистрация на 12.10.2022 г., на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради
неизпълненото от собственика Д. Й. А. правно задължение да пререгистрира
превозното средство в двумесечен срок от придобиването му, считано от 10.08.2022 г.,
в който смисъл са и изискванията на чл. 18, т. 2 във вр. с чл. 18б, ал. 10 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства /обн. в ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г., в
сила от същата дата, приета от министъра на вътрешните работи/.
Независимо от констатацията за пълна обективна съставомерност, настоящият
съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице корелативно необходимата
субективна страна на вмененото нарушение. От инкорпорирания по делото
доказателствен материал се изяснява, че управляваният лек автомобил е собственост на
различно физическо лице от жалбоподателя и че органите на Сектор ПП при ОД МВР
*** са разпоредили служебна дерегистрация по електронен път на 12.10.2022 г.,
поради неизпълненото от собственика Д. Й. А. правно задължение да пререгистрира
превозното средство в двумесечен срок от придобиването му, считано от 10.08.2022 г.
По делото не са събрани доказателства П. да е съзнавал факта, че е водач на МПС с
прекратена регистрация, напротив от неговите обяснения и показанията на свидетелите
А. А. и Д. А. се установява обратното- че не е знаел и още повече, че за същата не е бил
уведомен и самият собственик, видно от показанията на Д. А. и от изисканата справка
от Сектор ПП при ОД МВР ***.
5
Липсата на представи относно посоченото фактическо обстоятелство мотивира
извод за отсъствието в съзнанието на въззивника П. на знание за неговото реално
съществуване. Налице е фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 НК във вр. с чл.
11 ЗАНН, която изключва умисъла, тъй като познанието на всички факти от
конкретната действителност, визирани в състава на дадено административно
нарушение е абсолютно необходимо условие за предвиждане на общественоопасните
последици или за осъзнаване на общественоопасния характер на деянието, а
противното препятства възможността за формиране на интелектуалния момент на
вината в съзнанието на дееца, какъвто е именно и процесният случай. Фактическата
грешка изключва и непредпазливостта, доколкото самото незнание на обсъденото
фактическо обстоятелство не се дължи на проявена непредпазливост от
жалбоподателя, имайки предвид, че превозното средство е разполагало със
свидетелство за регистрация и е било с поставени регистрационни табели, както и че за
водачите не съществува правно задължение да извършват справки в съответната
структура на МВР относно евентуалната му служебна дерегистрация.
Българската правна система не позволява обективното вменяване на
отговорност, тъй като съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е само онова
общественоопасно деяние, физическата страна на което се изразява в действие или
бездействие, обявено е за противоправно и наказуемо от нормотвореца и е извършено
виновно. Ето защо, този съдебен състав намира, че в процесния случай отсъства
изискуемата субективна страна на вмененото административно нарушение, ведно с
нейните интелектуални и волеви параметри.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, макар
така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване
на административно нарушение и по налагане на административно наказание да не е
опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, то отговорността на
жалбоподателя е ангажирана при некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва
да бъде отменено изцяло като неправилно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от
страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане в очертаната насока.
От представения договор за правна защита и съдействие от процесуалния представител
на жалбоподателя е видно, че въззивникът е заплатил сумата от 600,00 лева за
процесуално представителство от адвокат Х. Д.- **АК. Съобразно изходът на спора
жалбоподателят има право на разноски и ги претендира в размер на 600,00 лева за
адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност.
Член 63д, ал. 2 ЗАНН препраща в тази връзка към член 36 от Закон за адвокатурата,
въз основа на който е приета Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
6
Член 18, ал. 2 от Наредбата предвижда, че ако административното наказание е под
форма на глоба или имуществена санкция, минималният размер се определя по реда на
член 7, ал. 2 от същата. Член 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че при интерес до 1
000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400,00 лева.
Възражението за прекомерност на въззиваемата страна е основателно, тъй като
претендираният размер от 600,00 лева е над минималния такъв, изчислен по реда на
цитираните по-горе норми. Предвид факта, че самият правен спор не се отличават с
фактическа и правна сложност и че по делото е имало две открити съдебни заседания,
то съдебният състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН,
Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № ***/21.11.2022 г., издадено от
И. Х. Т. –началник РУ в ОДВМР ***, РУ ***, с което на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г.,
в сила от 01.09.1999 г. / на жалбоподателя Г. Й. П., с ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания "глоба" в размер на 200,00 лева /двеста лева/
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като неправилно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Областната дирекция на МВР –
гр. *** да заплати на жалбоподателя Г. Й. П., с ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7