Решение по дело №25289/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19667
Дата: 29 ноември 2023 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20231110125289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 19667
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110125289 по описа за 2023 година
намери следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 4, ал. 3 вр. чл. 7 Регламент (ЕО)
261/2004 г. Ищецът обосновава претенцията си въз основа на сключен
договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да
осигури извършването на полет W64376 по направление Катания – София,
предвиден за изпълнение по разписание на 01.06.2022 г. Полетът следвало да
бъде извършен по разписание от 18:15 часа до 21:00 часа. Поради закъснение
бил изпълнен на 02.06.2022 г. от 01:51 часа до 04:54 часа. Разстоянието между
началната и крайната точка на полета било 918,57 км., изчислено по метода на
дъгата на големия кръг. Във връзка с изложеното, моли съда да признае за
установено по отношение на ответника наличието на вземане в негова полза в
размер на 250 евро представляващо обезщетение за отмяна на полета.
Претендира направените в производството съдебни разноски. В срока по чл.
131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който взема
становище по предявения иск. Счита същия за неоснователен. Не оспорва
закъснението на полета, качеството „пътник“ на ищцата и разстоянието
между началната и крайната му точка. Твърди, че били налице извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори да са били взети
всички необходими мерки, а именно – изригване на вулкана Етна.
Вулканичната дейност е засегнала и предходния полет от ротацията № по
направление София – Катания. В тази връзка, моли съда да отхвърли иска.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани,
явяват се и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорен между страните са
1
фактите на закъснението на полета, качеството „пътник“ на ищцата и
разстоянието между началната и крайната му точка, както и че между
страните е бил сключен договор за превоз на ищеца по направление от
Катания до София с начална дата 01 юни 2022 г., с посочен час на пристигане
от 21:20 часа.
По делото е приет като доказателство препис от изпратена имейл
кореспонденция между М Д от една страна и Е Д и Е а Д – от друга. (л. 36 и
л. 37 от делото). Посочва се, че между 01.06.2022 г. и 03.06.2022 г. е
изхвърлена вулканична пепел от вулкана Етна, поради което от летище
Катания били издадени ограничения на въздушния трафик. След анализ съдът
установи, че този имейл е изпратен и получен между трети по делото лица. Не
е установено в какво качество оперират Марк ДеЛаурентис и Елисавета
Димитрова и Ел а До от друга. В писмото е посочено, че Марк ДеЛаурентис е
директор за защита правата на пътниците, но не е ясно нито дали това е
държавен орган, нито на коя държава, нито дали същият отговаря за летище
Катания. Поради това съдът счита, че този документ е частен и не се ползва с
обвързваща материална сила.
Представена е и справка за точната хронология за обявяване на часовете
за рулиране и излитане на процесния полет (л. 40 и л. 41 от делото).
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза. Установява, че не може да посочи категорично дали е налице
изригване на вулкана Етна на 01.06.2022 г., че евентуално такова изригване
би повлияло на провеждането на процесния полет от Катания до София, както
и на предхождащия го полет от София до Катания и двата извършени с един и
същ летателен апарат, както и че причината за закъснението на процесния
полет е била закъснението на предхождащия полет.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи. Съгласно чл. 3, б. А от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от летище,
намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на
държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили
облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна,
ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от
Общността. По делото е безспорно, че процесният полет е бил от летище в
Република Италия до летище в Република България – държави-членки на ЕС.
По делото липсват доказателства ищецът да е получил други облаги или
обезщетение. Съгласно чл. 6, ал. 1, б. Б от същия Регламент, на пътници,
чиито полет е закъснял с три или повече часа при всички полети на
територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети
между 1500 и 3500 километра, на пътниците се дължи обезщетение. С
Решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07 от 19 ноември 2009 година
Съдът на Европейския съюз е постановил, че членове 5, 6 и 7 от Регламент №
261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на
правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от
2
три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три
часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач
време за пристигане по разписание. Главният спор по делото е свързан с
въпроса дали са налице извънредни обстоятелства за закъснението на полета,
които да не са могли да бъдат избегнати. В тази връзка, като съобрази
доказателствената съвкупност по делото, настоящият състав установи
противоречие в нея относно причината за закъснението на полета. Според
представената имейл кореспонденция, през периода на осъществяване на
процесния и предхождащия го полети, вулканът Етна е изхвърлил вулканична
пепел в атмосферата, което е довело до спиране на всички полети от и до
летище Катания. Според експертизата, причината за закъснение на процесния
полет е била закъснение на предхождащия такъв, като не се дава причина за
първото закъснение. Като съобрази вече изложеното за имейл
кореспонденцията, както и обстоятелството, че същата беше оспорена от
ищеца, съдът счита, че не може да я цени като доказателство, годно да
установи при условията на пълно и главно доказване, фактите на изхвърляне
на вулканична пепел и затваряне на летище Катания. Доколкото закъснението
на предходния полет е дадено като причина за закъснението на процесния с
изслушаната и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, съдът
счита, че това доказателство се ползва с по-висока доказателствена сила и
приема, че закъснението на предходния полет е било причината за
закъснението на процесния такъв. Това закъснение на полети, осъществявани
от авиокомпанията със същото въздухоплавателно средство обаче, е въпрос
на вътрешна организация на превозвача, доколкото превозът би могъл да бъде
извършен и с друго въздухоплавателно средство. В този смисъл и заявеното
от ответника правоизключващо възражение се явява неоснователно и
отговорността на последния следва да бъде ангажирана чрез присъждане на
ищцата на претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /Е0/ 261/2004 г.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че разноски се дължат
единствено на ищеца. От него са заплатени сумите от 50 лева – държавна
такса в заповедното и исковото производство. На адв. Г. Й. Г. също следва да
се присъдят 480 лева – адвокатско възнаграждение в исковото и 480 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че У Еъ Лт , № със служебен адрес
дължи на Ц. В. К., ЕГН: **********, със служебен адрес г сумата от 250 евро
с левова равностойност от 488,96 лева – дължимо обезщетение за
недопускане до полет № W64376 проведен на 01 юни 2022 г. по направление
Катания, Италия – София, България, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА УУ Еъ Лт , № да заплати на Ц. В. К., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса в заповедното
и настоящото производство.
ОСЪЖДА У Еъ Лт , № да заплати на адвокат Г. Й. Г. от САК сумите от
480 лева – адвокатско възнаграждение в исковото и 480 лева – адвокатско
3
възнаграждение в заповедното производство на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4