Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Стоян Колев
С участието на
секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията Стоян Колев
адм. дело № 2132 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.
27а, ал. 5, във връзка с чл. 30а от Закона за закрила на детето и във
връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.И.Р. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, против ЗАПОВЕД № ЗД/Д-В-П-ОЗО/30.04.2020г.
издадена от Бисерка Й., действаща в качеството на Директор на дирекция
"Социално подпомагане" - гр. П., с която на основание чл. 30, ал. 2 и
във връзка с чл. 29, т. 8 от ЗЗДетето е прекратено настаняването на детето Й.М.Р.
с ЕГН ********** в семейството на К.М.А.-баба по бащина линия и на основание
чл. 33, ал. 1 ППЗЗД и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. З от Закона за закрила на детето
е настанено спешно детето Й.М.Р. в приемното семейство на С.С., утвърдена със
Заповед №СО- ЗДПГО 1/0043/07.05.2014г. на Директора на РДСП-Варна като
професионално приемно семейство, като същото при необходимост ще ползва
„заместваща приемна грижа” съгласно чл. 20 от Наредба за условията и реда за
кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на
деца в тях, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на
детето.
Заповедта се обжалва с доводи за противоречие с
материалния закон и с целта на закона, както и необоснованост. В съдебно
заседание оспорващия М.И.Р. поддържа жалбата като излага допълнителни
аргументи, касаещи необоснованост на оспорената заповед. Налага твърдения, че
когато детето е било настанено за отглеждане при майката на жалбоподателя –
баба на детето по бащина линия е имал възможност да вижда детето редовно и да
се грижи за него. Сочи също, че детето му е било отнето на сила без за това да
са били налице предпоставките за промяна на мярката на закрила. Твърди също, че
е полагал адекватни грижи за детето, че същото е посещавало училище редовно и е
бил в състояние да осигури всичко необходимо за отглеждането му. В обобщение
излага, че когато детето е било настанено за отглеждане от неговата майка и
баба на детето по бащина линия – К.А. е имал възможност да вижда детето Йордан
и да го взема при себе си и по този начин да общува с него. След постановяване
на оспорваната заповед, тази възможност му е отнета и по този начин същата
нарушава правата му на баща от една страна, а от друга не е в интерес на
детето, защото го възпрепятства да общува с кръвните си роднини. Излага също,
че самият той желае да се грижи за детето си, разполага с възможности да го
направи. Има къща, която възнамерява да стегне и да приведе във вид, който е
подходящ за отглеждане на детето. Признава, че в къщата му няма баня, а
тоалетът е външен. Признава и че няма ток, като споделя, че „се закача за
жицата“ и черпи ток от там и че не го е страх да го удари тока, защото това
вече се е случвало без особени последици.
Ответникът - Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" – П. се явява лично в съдебно заседание като оспорва жалбата
с аргументи за нейната неоснователност. Сочи, че при постановяване на
властническото волеизявление се е ръководил от интересите на детето. Оспорва
твърденията на жалбоподателя за липса на възможност да вижда детето си. Налага
твърдения, че такава възможност е осигурена и нееднократно са предприемани
мерки по осъществяване на срещи между жалбоподателя и детето, поради което
отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Заинтересованите страни Дирекция "Социално
подпомагане" – П., Дирекция
"Социално подпомагане" – Д. и С.В.С., лично и чрез своите законни
представители изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят съдът
да отхвърли същата.
Заинтересованите страни М.Й.Х. и К.М.А. не изразяват
становище по жалбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
както и доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Работата по случая с детето Й. Р. е започната
от Отдел „Закрила на детето” при ДСП – П. през 2013 г. След постъпил устен
сигнал на 04.01.201Зг. от Д. П. - ИДПС към РУП – П., която сезира ОЗД при ДСП – П., че на телефон 112 е
постъпило обаждане от г-н М.И.Р.. Същият е заявил, че съжителката му г-жа М.Х.
и майка на сина му - Йордан, който е на едномесечна възраст е изоставила детето
и е напуснала семейното жилище. Г-н Р. е заявил, че не може да полага грижи за
новороденото. Спрямо детето Йордан Р. е била наложена мярка "полицейска
закрила", като със съдействието на екип от Бърза помощ - гр. П. и
инспектор ДПС към РУП - П., детето е приведено в ДМСГД гр. Барна, кв.
"Виница". При проверка на сигнала е установено, че майката го е
изоставила и е напуснала семейното жилище, а бащата заявил, че не може сам да
се грижи за детето и да му осигури необходимите грижи за правилното му
израстване, развитие и възпитание. Майката М.Й.Х. се е била установила в дома
на своите родители в с. Б., общ. П., където полагала грижи за най-голямото си
дете в семейството – Н. М. Й.. Майката на
детето категорично е заявила, че не желае да полага грижи за детето Й. и не желае повече да съжителства с г-н Р., Бащата на детето също
категорично е заявил, че към него момент е невъзможно да поеме отговорността по
отглеждането и възпитанието на Й..
За детето е потърсена
алтернатива за отглеждането му от близки и роднини, като със Заповед №
ЗД-Д-Пр-01-019 от 05.02.2013г. е предприета по-благоприятна мярка за закрила -
прекратяване на настаняването в ДМСГД-гр. Варна и настаняване в семейството на
г-жа Л. Г. А. - леля на детето по бащина линия и съжителстващия с нея мъж на семейни
начала, живущи в ****, общ. П.. Мярката за закрила е
потвърдена с решение № 84/19.03.201Зг. на ПРС, за срок от три години, считано
от 27.05.2013г.
С решение №149/29.05.2015г. по
гр. д. №720/2015г. на ПРС е отхвърлена молбата на г-н Р. за прекратяване на
настаняването на детето в семейството на Л. А. и М.Т..
По сигнал на бащата Р., подаден
на 05.05.2016г. е установено, че Л. А. е напуснала съжителя си и заедно със сина си Б. и детето Й. се е установила в дома на
своята сестра в с. Г.. Със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-0027/05.05.2016г е прекратено
настаняването на детето в семейството на Л. А. и със същата заповед Й. е настанен в професионалното приемно семейство на Н. Л. А. и Е.Р. А.. Мярката за закрила е
потвърдена с решение № 172/09.08.2016г. по гр. д. № 478/2016г. на ПРС, за срок
от шест месеца считано от 07.02.2017г.
С решение № 176/17.08.2017г. по
гр. д. №736/2017г. на ПРС е отхвърлена молбата на жалбоподателя Р. за
прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство на Н. А. и Е.А..
По подадено заявление на
жалбоподателя Р. от 07.02.2017г. със заповед № ЗД/Д-В-П-072 от 11.10,2018 г. на
Директора на ДСП - П. детето Й.М.Р. е настанено в семейството на г-жа Н. А. и г-н Е.А., които са утвърдени като професионално приемно семейство със Заповед №
СО- ЗДПГ01/0035/17.12.2012г. на Директора на РДСП - гp. Варна. Мярката за закрила е
потвърдена с решение №355/19.12.2018 г. на Районен съд гр. П., влязло в сила на
13.02.2019 г. за срок от една година.
На 12.11.2019 г. бабата К.А. е
подала заявление детето да бъде настанено в семейството ѝ, като със
Заповед №ЗД/Д-В-П-017/14.02.2020г, на директора на ДСП - гр. П. е прекратено
настаняването на детето Й.М.Р. с ЕГН ********** в приемно семейство на Н. Л. А. и Е.Р.А., които са утвърдени като
професионални приемни родители със Заповед №СО-ЗДПГО1/0035 от 17.12.2012г. на
Директора на РДСП - гр. Варна и същото е настанено в семейството на своята баба
по бащина линия - К.М.А..
От Формуляр
за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-В-П/80 от дата:28.04.2020г. се установява,
че К.М.А. *** и ги е уведомила, че бащата на детето М.Р. е потрошил къщата на К.А.
и е взел детето от дома й.
В тази
връзка, с оглед оценка на риска от социален работник е изготвен Социален доклад
от който е видно, че на 28.04.2020г. К.А. в телефонен разговор уведомява
длъжностните лица при ДСП - П., че нейния син и баща на детето Й.
- М.Р. пред около седмица е счупил стъклата на къщата ѝ и ѝ е
нанесъл побой. След това е взел детето Й.
при себе си и от тогава то живее при него. Непосредствено след случилото се, А.
е подала в съда документи, в следствие на които ѝ е издадена заповед за
незабавна защита. В телефонния разговор същата заяви, че през изминалата
седмица г-н Р. е нарушил заповедта за защита, поради което е бил задържан от
служителите на МВР-П.. След освобождаването му Р. отново е оправил заплахи срещу
нея, поради което тя не се връща в дома си и нощува при свои близки. Същата е категорична,
че не желае да се грижи повече за Й., тъй като се
страхува от баща му, поради което отказва да подпише декларация за несъгласие
по чл.24 от ППЗЗД.
Със Заповед №
СО- ЗДПГО1/0043/07.05.2014г. на Директора на РДСП-Варна С.С. е утвърдена като
професионално приемно семейство по „заместваща приемна грижа” съгласно чл, 20
от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни
семейства и настаняване на деца в тях.
По повод
образувания с жалбата спор е изискан и изготвен Социален доклад №
ПР/Д-В-П/130-002 / 07Д 0.2020г. От същия се установява, че на 06.10.2020г.
Диана Петрова - социален работник и Б. Й.-Началник ОЗД са
посетили дома на жалбоподателя. При посещението се установило, че той обитава
собствено жилище, което представлява едноетажна кирпичена къща, която с в лошо
техническо състояние. Къщата се състои от две стаи. Едната стая е необитаема, Тъй
като покрива над нея е паднал и има голяма дупка на задната стена. Пред другата
стая има остъклено преддверие, същата се обитава от г-н Р.. Стаята е обзаведена
с две единични легла, малък двуместен диван и печка на дърва, върху която има
поставен малък телевизор и стол. В стаята има друг неголям телевизор и DVD,
които са поставени върху две празни пластмасови касетки от бира. Върху два
матрака има багаж на г-н Р., който е покрит с одеяла. Тавана в стаята е
провиснал и има вероятност да падне. Хигиената в стаята е задоволителна. От
едната страна на къщата има навес, чийто покрив от части липсва. Тоалетната е
външна и също е в лошо техническо състояние, баня няма. Жилището не е
електрифицирано. Р. споделил, че вечер се закача, към електропреносната мрежа
на улицата. Течаща вода има в двора пред къщата, но няма мивка. Част от
дворното място към жилището се обработва. М.Р. е пенсионер по болест, като размера на
получаваната от него пенсия е в размер на 262,50лв. Същия споделя, че често
работи без трудови правоотношения.
Жалбоподателят
М.Р. е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК от дата 16.09.2020г., издадено
в МБАЛ „св. Анна" - гр. Варна, със 75% трайно намалена трудоспособност.
Диагноза: Лека умствена изостаналост и общо заболяване: Лека умствена
изостаналост, поведенчески разстройства, амбдиопия на дясното око.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е
допустима. Подадена е от надлежна страна. Предвид липсата на твърдения и данни
за датата на връчването на обжалваната заповед, съдът приема, че е подадена в
законоустановения срок. Оспорената заповед е акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
В изпълнение
на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл.
27, ал. 1 ЗЗДетето настаняването на дете в семейство на роднини или близки,
в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за
резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Оспорената
заповед е издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – П.,
следователно, постановена е от компетентен орган.
Заповедта е
в необходимата писмена форма и има изискуемите от чл.
59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаването й.
Административният
орган не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не е бил уведомен
своевременно за започване на административното производство по издаване на
оспорената заповед. ЗЗДетето и Правилника за прилагането му не предвиждат
такова съобщаване при спешните мерки. Съгласно чл.
33, ал. 2 от ППЗЗДетето спешното настаняване извън семейството се извършва
незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане". Независимо от това, на 28.04.2020 г., когато
е постъпил сигналът от майката на жалбоподателя за извеждането на детето е било
поискано съдействието на органите на МВР. Не са налице и нарушения на изискванията
по чл.
7 и чл.
35 АПК. Фактите и обстоятелствата по случая са били изяснени, изготвен е социален
доклад, оценени са рисковете и нуждите на детето.
Оспореният
административен акт не противоречи на материалноправните разпоредби по ЗЗДетето
и ППЗЗДетето. Съгласно чл.
33, ал. 1 ППЗЗДетето спешното настаняване извън семейството се предприема в
случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Безспорно доказано
е по делото, че жалбоподателят е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК от
дата 16.09.2020г., издадено в МБАЛ „св. Анна" - гр. Варна, със 75% трайно
намалена трудоспособност. Диагноза: Лека умствена изостаналост и общо
заболяване: Лека умствена изостаналост, поведенчески разстройства, амбдиопия на
дясното око. От тези данни, както и от съдържанието на многобройните социални
доклади може да се обоснове извода, че бащата на детето – М.Р. не разполага с
необходимия родителски капацитет за неговото отглеждане. Независимо от това поведението
на бащата, несъмнено поставя детето в риск от увреждане и на физическото, и на
психическото му здраве. Поради заболяванията си, агресивното си поведение и
липсата на преценка относно рисковете при боравене с електроенергия от уличната
мрежа, съдът приема, че той не може да полага необходимите постоянни и
всеотдайни грижи за детето. Налице е сериозна опасност от увреждане на
физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие
на детето Йордан, която опасност съгласно чл.
25, ал. 1, т. 3 ЗЗДетето е основание за настаняване извън семейството. Тъй
като майката на детето трайно не полага и не желае да полага грижи за него,
попълнила е и декларация съдържаща съгласие за осиновяване, налице е и
основанието по чл.
25, ал. 1, т. 2 ЗЗДетето. Желание да отглежда детето не е налице и при
бабата по бащина линия, тъй като същата се страхува от лични посегателства от
страна на жалбоподателя. При това
законосъобразно в защита на интересите на детето то е било временно настанено в
професионално приемно семейство.
Съдът не
споделя и възраженията на жалбоподателя, че извеждането на детето от семейната
среда не е в негов интерес и че по този начин детето ще бъде отдалечено от
своите кръвни роднини и няма да може да общува с тях. Предмет на съдебен
контрол в настоящото производство е временната мярка по настаняване, предприета
с оглед бърза и ефективна защита на интересите на детето. Съобразно чл.
142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. Настъпилите след това факти и
обстоятелства, като трудовата заетост на бащата и евентуалното привежда не
жилището му в годност детето да живее в него, могат да послужат като основание
за прекратяване на приложената спешна мярка, което се извършва по предвидения в
ЗЗД и ППЗЗД специален ред.
Оспорената
заповед изпълнява и предвидената от закона цел - постигане на максимална защита
на интересите на детето чрез незабавното настаняване извън семейството, в което
съществува опасност за здравето и живота му.
Водим от гореизложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, настоящият състав на Варненски административен
съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Р. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, против ЗАПОВЕД № ЗД/Д-В-П-ОЗО/30.04.2020г.
издадена от Б. Й., действаща в качеството на Директор на дирекция
"Социално подпомагане" - гр. П., с която на основание чл. 30, ал. 2 и
във връзка с чл. 29, т. 8 от ЗЗДетето е прекратено настаняването на детето Й.М.Р.
с ЕГН ********** в семейството на К.М.А.-баба по бащина линия и на основание
чл. 33 ал.1 от ППЗЗД и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. З от Закона за закрила на
детето е настанено спешно детето Й.М.Р. в приемното семейство на С.С.,
утвърдена със Заповед №СО- ЗДПГО 1/0043/07.05.2014г. на Директора на РДСП-Варна
като професионално приемно семейство, като същото при необходимост ще ползва
„заместваща приемна грижа” съгласно чл. 20 от Наредба за условията и реда за
кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на
деца в тях, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на
детето.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ:.........................