№ 232
гр. Кюстендил, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500348 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „***“ АД с предишно
наименование „***“ АД, гр.С.,бул.“*** чрез юрисконсулт И. П. срещу
решение №328/13.05.2022г. постановено по гр.д.І№2210/2021г. с което
дружеството е осъдено да заплати на К. Г. К., ЕГН********** от гр.К., ул.***
сумите, както следва: -5000.00 лв., обезщетение за имуществени вреди,
следствие смъртта на куче, принадлежащо на ищеца, настъпила на
24.12.2020г. от скъсан проводник в землището на с.Ц., ведно със законната
лихва, считано от 24.12.2020г. до окончателното изплащане; - сумата 1000
лв., претендирана частично от 5000.00 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди следствие смъртта на кучето, настъпила на 24.11.2020г.
от скъсан проводник в землището на с.Ц. – душевни болки и страдания, мъка
от загуба на домашен и ловен любимец, чувство за липса, ведно със законната
лихва считано от 24.12.2020г. до окончателното изплащане.С посоченото
решение дружеството е осъдено да заплати на К. Г. К. деловодни разноски в
размер на 1508.50 лв., съразмерно с уважената част от исковите претенции.
1
В жалбата са твърди неправилност на решението, необоснованост в
решаващия мотив, че „ в резултат на необезопасяване на трасе на кабел и
несработила защита в трафопост, проводник бил паднал на земята, по него
протичало електричество“ което довело до смъртта на притежавано от ищеца
куче.Твърди се липса на каквито и да било доказателства за виновно
поведение от страна на служители на ответното дружество, които да е в
причинна връзка с настъпилияна 24.12.2020г. инцидент.Показанията на
свидетели на ищеца за това са определени като недостатъчни.Обяснено е, че в
разглеждания случай бил наличен скъсан проводник, защитата на трафопоста
не е сработила, тъй като не е имало допир с друг проводник от мрежата,
поради което не е имало късо съединение, въз основа на което да се задейства
автоматична защита, която се намира в трафопоста и съответно да
сигнализира системата на ответното дружество, че е възникнала авария на
процесното място.След подаден сигнал от кмета на населеното място, в
района на който е настъпил инцидента , дежурен екип незабавно е посетил
мястото, за да възстанови нормалното подаване на захранване с електрически
ток.Искът е оспорен и по размер, предвид заключение на вещо лице, сочещо,
че цените за такава порода кучета варира между 200.00 и 1200.00 лв.Поради
неоснователност на предявените искове предвид изложените обстоятелства,
се прави искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляна на исковете.
Заявена е и претенция за заплащане на деловодни разноски. Препис от
въззивната жалба е връчен на насрещната страна- К. Г. К., ЕГН ********** от
гр.К.*** съд.адрнес - гр.К., УЛ*** .
В срока определен в чл.259, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивна
жалба. В отговора е противопоставено становището, че ответникът е
собственик на процесната електроразпределителна мрежа, електрически
кабел от която се е откъснал проводник и оставайки под напрежение е
причинил смъртта на кучето, по време на ловен излет.Обстоятелство доказано
и със специални знания – ветеринарно заключение, в което било отразено, че
при контакт на устните на кучето с останалия под напрежение кабел,
електрическата верига се затворила при лапите в земята и причинило
незабавна смърт на животното, 2 потвърдено с разпита на свидетели
очевидци, които установили, че при инцидента кучето било в изключително
добра кондиция, физическо и здравословно състояние, преминало покрай
2
свидетел – гонач, отишло в участъка с откъснатия кабел, където минути по-
късно е било намерено мъртво с допряна до кабела устна и изгаряния по
устната, точно както е посочило вещото лице.Предвид характера на
посочения юридически факт – непозволено увреждане, вината на дееца се
предполага до доказване на противното, което жалбоподателят не е направил-
т.е не е ангажирал доказателства, изключващи вината за настъпилото
увреждане.Като ирелевантно е определено обстоятелството, по каква причина
не е сработила защитата и проводникът е останал под напрежение, а като
съществено, че мястото на този проводник е на стълба, а не на земята, тъй
като долу той е опасен за хората и животните , при което въпрос на
случайност е, че е пострадало само кучето, не и някой човек.Подчертано е, че
при инцидента вещта не е била в технически изправно и безопасно за трети
лица състояние, в нарушение на законовото задължение за собственика
относно дължимата, като собственик грижа – вещта да се поддържа в
изправно и безопасно състояние.Жалбоподателят сочи обстоятелството, че
в продължение на три съдебни заседания ищцовата страна не е присъствала
при разглеждане на делото, в едното от които била изслушана и приета
ветеринарна експертиза, според която смъртта на кучето, настъпила от токов
удар от електрически ток, предизвикан от процесния кабел.Отбелязано е, че
заключението не е оспорено, и не е поискана повторна или допълнителна
експертиза.В отговор на доводите относно присъдените суми се изтъква, че с
допустимо, достатъчно доказателстство с ползване на специални знания е
установено, че действителната стойност на кучето е 5000.00 лв.Дължимостта
на обезщетение за неимуществени вреди се основава на дълбока привързаност
между стопанине и кучето, което е било негов верен приятел и ловен
помощник, любов продължила няколко години в процеса на съвместното им
съжителство, обучение и ловни излети, при което загубата на кучето
причинила сериозни неимуществени вреди, при което сума 1000.00 лева,
дори е определена, като занижено обезщетение за причинените вреди.В
съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалвоното
решение.Заявена е и претенция за заплащане на деловодни разноски.
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
3
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанциотнният съд е
приел, за безспорно в отношенията между страните, че дружеството е
собственик на електропреносна мрежа, намираща се под негов надзор и
налично задължение за осигуряване на безопасен пренос на ел. енерrгя, чрез
отстраняване на всrчки възможности за скъсване и падане на проводник на
земята, още повече под напрежение.
При оспорване, че причина за инцидента са действия на служители на
дружеството или естествените свойства на вещта, в отговора на въззивната
жалба, съдът е приел, че в неизпълнение на задължението да се осигури и
гарантира безопасен пренос на ел.енергия, като бъдат отстранени всички
възможности за скъсване и падане на проводник на земята, още повече под
напрежение е настъпила вреда за ищеца – смъртта на преминаващо куче, в
чиято устна попаднал кабелът по който протича ел.енергия.
С оглед заключение на вещото лице, сочещо, че минималната цена на
подобно куче е 5 000.00 лв, е присъдено обезщетение за имуществени вреди в
посочения размер, а предвид показания на разпитани свидетели И. и М.,
относно съществуваща силна привързаност на ищеца към кучето му – добре
обучено, ползвано по време на лов, чиято смърт е източник на
неблагоприятни изживявания у ищеца – тъга, скръб от загуба на домашен
любимец е преценил за основателно искането за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сума в размер на 1000.00 лв.
С оглед съдържанието на подадената въззивни жалба, следва, че извода
относно притежавано от въззивника право на собственост, върху елементи от
електропреносна мрежа не се оспорва – според чл.81ж., ал.1 ЗЕ -
независимият преносен оператор на преносна мрежа за електрическа енергия
или за природен газ разполага с всички човешки, технически, физически и
финансови ресурси, необходими за изпълнение на задълженията за
извършване на дейността по пренос на електрическа енергия или природен
газ.Според ал.2 - операторът по ал. 1 е собственик на активите, необходими за
дейността по пренос на електрическа енергия или природен газ, включително
на преносната мрежа, и има собствена идентичност, отделно седалище,
персонал и ползва самостоятелно необходимото му оборудване и правни,
счетоводни и информационни услуги.Според ал.3 - без да се засягат
4
решенията на надзорния орган съгласно чл. 81е, ал. 1, независимият преносен
оператор има право да взема решения независимо от вертикално
интегрираното предприятие по отношение на активи, необходими за
функционирането, поддръжката или развитието на преносната мрежа, както и
правомощия да предлага обвързващи общото събрание решения относно
набиране на средства на капиталовия пазар чрез заем или увеличаване на
капитала.
Не се оспорва факта на скъсан проводник , както, че токова защита не е
сработила ( не е имало допир с друг проводник от мрежата, за да предизвика
късо съединение, което да задейства защитата., така е описана повредата в в
писмо изх.№**********/22.02.2021г.) в показанията си свид.К. Г. – служител
в ответното дружество, заявява ,че при подобна ситуация защита е трябвало
да сработи, но далече от трафопоста и поради липса на хубаво земно не е
сработила.След постъпил сигнал от кмета на с.Ц. при посещение на дежурен
екип е било възстановено нормалното подаване на захранване с
ел.ток.Констатирана е повреда по електроразпределителната мрежа.
С оглед съдържанието на подадената жалба следва да се приеме, липса
на спор относно обстоятелството, че в резултат на досега на притежавано от
ищеца ловно куче с паднал проводник на посочената в исковата молба дата -
24.12.2020г. е настъпила смъртта на кучето.Паднало до проводника куче на
24.12.2020г. са видели свид.К. Г. – ел.монтьор в дружеството и сви.Г. З.,
които не са видели наранявания по тялото на кучето.За такива свидетелства
лицето В. И., който в този ден е ловувал с ищеца, заедно с ищеца намерили
кучето – в устната кухина - жица, видял че устната на кучето била обгоряла от
жицата, при отстраняване на кабела се чуло свистене и пукане от
тока.Същите възприятия споделя пред съда и свид. Д. М..Служителите в
ответното дружество разказват, че падналият проводник е бил под
напрежение, защитата на трафопоста не била сработила , тази фаза не била
изгоряла.Доказателства сочещи, че при падане на проводник на земята
напрежението отпада не са ангажирани.Липсват доказателства, сочещи други
причина за смъртта на кучето при посочените обстоятелства.Същевременно
със съдебно – медицинска експертиза е потвърдено, че въздействието на
контакт с напрежение 220 волта, върху куче е смъртоносно.
Липсват доказателства, от които да видно каква е причината за падането
5
на проводника.
Отговорността на дружеството за настъпилата смърт, произтича от
разпоредбата на чл.49, ал.1 ЗЗД – този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.Съществува Наредба №9/09.06.2004г. за
техническата експлоатация и на електрически централи и мрежи според
която обход на съоражения – измерване товари на трафопост с.Ц. е правено
на 19.08.2020г., 26.08.2020г. от лицата П.П., О.К., не са установени
повреди.В същата Наредба чл.109 е предвидено, че при експлоатацията на
обектите се организира постоянен и периодичен технически контрол за
състоянието на енергийните уредби и мрежи, чл.110 постоянният контрол се
осъществява от оперативния и оперативно – ремонтен персонал, а
периодичния от длъжностни лица, отговяращи за техническа експлоатация,
както, че контролът се осъществява по вид и обем, в съответствие с
изискванията на наредбата и вътрешни инструкции.Резултатите от
проведения контрол се отбелязват в дневници( за обходи, дефекти,
разпореждания).Както бе отбелязано въпросните инструкции липсват, а
данните сочещи, че при обхода направен месеци преди инцидента не се
констатирани повреди не обосновават отсъствие на основание за ангажиране
отговорността на дружеството, на основание чл.49, ал.1 ЗЗД.Предвид
обстоятелството, че е настъпила вреда следствие на несработила токова
защита при паднал проводник по който тече електрически ток, въззивният съд
споделя изводите на първоинстанционния съд, за наличие на противоправно
бездействие на служители на дружеството, във връзка с което са причинени
вреди на ищеца.
Като допълнение. към горното, следва да се отбележи, че в
Постановление № 7 от 1959 г., на Пленум на ВС – е посочено, че
собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата се
освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи,
че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на
пострадалия.В т. 13 от ПП № 17-1963 г. на ВС на РБ е изяснено, че е
възможно вредите да настъпят в резултат едновременно на вещта, така и от
виновното поведение на дадено лице. Следователно възможно е
отговорността да се дължи на две основания - чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и тя е
солидарна.
Във връзка с разграничаване отговорността за вреди при боравене с
вещи съществуват още няколко Тълкувателни акта - посоченото
Постановление на Пленума на ВС, в което е разяснено, че ако вредата е
причинена поради свойствата на вещта, но и от виновното поведение на
изпълнителя на определена работа, неговата отговорност ще е по чл. 45, ал. 1
6
ЗЗД, а отговорността на този, който му е възложил работата - по чл. 49 ЗЗД,
щом деянието, причинило увреждането, съставлява изпълнение на
възложената работа или е по повод на същата.
Съгласно трайната и задължителна съдебна практика под "по повод"
възложената работа, следва да се имат предвид действия, с които се
причиняват вреди по време и след осъществяването й - по подготовка на
извършването на възложената работа, по улесняването на извършването на
същата, за запазването резултата от нея, а така също и действията, с които не
се цели пряко изпълнението на възложената работа, но са пряко свързани с
нея.
Когато възложителят е същевременно и собственик на вредоносната
вещ или тя се е намирала под негов надзор, отговорността му ще се основава
едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД - виж същото Постановление на ВС РБ.
Според Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС -когато при
ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или
49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от
вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Дължи се обезщетение, когато вредите
са произлезли от машини, машинни уредби, инструменти и други вещи и
тогава, когато те са предадени от производителя им като обезопасени и когато
не съществува техниеска възможност за пълно отстраняване на опасността от
вреди.
В цитирания смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение Решение № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III
г. о., ГК,№ 309 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г. на Върховен
касационен съд.
По отношение на присъдените обезщетения, доводи в жалбата не са
изложен. На основание чл.51 ЗЗД - обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде
платимо еднократно или периодически.Ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали..На основание
чл.52 ЗЗД – обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост.Относно стойността на куче от същия вид е налице съдебно –
киноложка експертиза, която не е оспорена - представител на дружеството не
7
е присъствал в с.з., когато е прието заключението, сумата представлява цената
на която ловно куче със същите характеристики може да бъде придобито т.е
обочено да ловува куче, с високо ниво на специализация, работещо по дива
свиня и послушание.
В жалбата липсват доводи относно неправилна оценка на
обстоятелства, от значение за определяне на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди – куче на 4 години, порода бълтарско трицветно гонче,
ловно куче, специализирано в лов на дива свиня, добре обучено, обгрижвано
от собственика ( разходки и пр.) чиято смърт естествено е източник на
неприятни емоционални и психически изживявания.Предвид което съдът не
намира основание за намаляване на определоното обезщетение от 1000.00 лв.
С оглед на изложеното подадената жалба се явява
неоснователна.Решението правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед неоснователността на жалбата неоснователно е искането на
въззивника за заплащане на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК.Дължими са такива на ответната страна във въззивното производство-
ищец в първоинстанционното, за сума, възлизаща на 600.00 лв.- платено
адв.възнаграждение.По възражението на прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение, следва да се отбележи, че с оглед разпоредбата на чл.7,
ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която при интерес от 1000 до 10
000 лв. възнаграждението се определя на 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв, платеното адв. възнаграждение в размер на 600.00 лв. не е
прекомерно.
С оглед на изложеното и на основание чл.269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №328/13.05.2022г. постановено по гр.д.
№2210/2021г. по описа на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА „***“ АД с предишно наименование „***“ АД,
гр.С.,бул.“*** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на К. Г. К.,
8
ЕГН********** от гр.К., ул.*** разноски за въззивното производство
възлизащи на 600.00 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховнкия касационен съд в 1 месечен срок от връчването му на страните –
чл.280, ал.1 .3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9