Решение по дело №10049/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 април 2021 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20217060710049
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

76

гр. Велико Търново, 07.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет  и първа година в състав:                   

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

                                                            КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                         

при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ИЛИАН БЛАГОЕВ

като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 049/2021г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, в редакцията на ДВ бр.94 от 2019г.

На касационна проверка е подложено Решение № 621/22.12.2020г., постановено по АНД № 999/2020г., с което състав на Районен съд Велико Търново потвърдил  Наказателно постановление № 19-1275-002707/13.02.2020г., издадено от ВПД началник Сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР Велико Търново,  с което на В.К.К. с  ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 700,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок, с касационна жалба, подадена чрез упълномощения адвокат. Последният  твърди, че  решението на РС е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закони и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът намира, че от приложения снимков материал не може да се установи нито къде се е намирал полицейският автомобил, в който е монтирана мобилната система, нито кои са служителите, извършили измерването, не е попълнен дневника на техническото средство, за да се установи, че нарушението е извършено в населено място. По тези съображения настоява за отмяна на решението на РС и на НП. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощения адвокат, който поддържат КЖ на изложените в същата основания и пледират за отмяна на решението на РС, самото НП и претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС да остане в сила.

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за допуснато съществено нарушение на процесуални правила -  касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, във връзка с чл.348,  ал.3 и от НПК.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

НП е издадено срещу В. К. за това, че на 24.07.2019г. в с. Въглевци, на път II-55, км.18+052 в посока гр. Гурково управлява лек автомобил с рег. № Р3800КА със скорост от 107км/ч при ограничение за населено място от 50км/ч, въведено с пътен знак Д11. Установеното превишение на скоростта е над 50 км/ч, поради което се следва налагане кумулативно на две наказания – глоба и лишаване от право за управление на МПС, поради което е издадено НП, а не ЕФ.

 За да потвърди НП, РС приел, че посоченото в същото нарушение и неговия автор са доказани, а наказанието е правилно определено по вид и размер. Основал извода си върху показанията на разпитаните свидетели  и приложените по преписката доказателства, както писмени така и веществени. Приел, че мобилната система за контрол на скоростта е одобрен тип средство за измерване, което е преминало метрологичен контрол. В тази връзка приел, че данните възпроизведени от него/снимковия материал/ са годни и допустими ВДС, които подкрепят извода за осъщественото нарушение. Приел, че контролираният пътен участък попада  в населено място, следователно нарушението е извършено именно там.

При касационния контрол настоящата инстанция намери, че РС е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата, при което е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Изложил е бланкетни мотиви за мястото на нарушението, неподкрепени от доказателствата по делото. С това на практика не е разгледал ключово възражение в пледоарията на упълномощения адвокат в о.с.з./вж. л.66/ и поддържани понастоящем в касационната жалба, а именно, че няма доказателства къде се е намирал полицейският автомобил при заснимането на автомобила и дали действително нарушението е извършено в населено място.

Представената по делото административнонаказателна преписка е била непълна, но РС не е проявил процесуална активност и в резултат по делото остава недоказано дали участъкът за контрол на скоростта е бил в рамките на населено място и къде е била позиционирана мобилната система за контрол на скоростта. Макар в случая въз основа на записите от АТСС да е издадено НП, а не ЕФ, преписката по издаването му следва да съдържа информацията по чл. 189, ал.8 от ЗДвП. В случая по делото не  е налична информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати,  действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид. В този ред на мисли по делото не е представен и Протоколът по приложението към чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за  условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези обстоятелства не са изяснени чрез разпита на свидетелите, които не са били свидетели на нарушението, нито са позиционирали системата за контрол или да я настройват. Следователно не е доказано по несъмнен начин мястото, на което е установено и заснето управление на МПС при превишение на разрешената скорост и връзката между мястото на нарушението, посочено в приложения клип № 7987 /описано чрез географски координати/ и мястото на нарушението, отразено в издаденото НП като път II-55, км.18+052. Тази непълнота на доказателствата се дължи  на процесуалното бездействие на съда. Въззивният съд е допуснал нарушение на принципите, предвиден в чл.13 и чл.14 от НПК, като не е изпълнил задължението си по чл.107, ал.2 от НПК за служебно събиране на доказателства за разкриване на обективната истина. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Видно от изложеното в случая процеса на формиране на вътрешното убеждение на РС е опорочен. Като не  е обсъдил ключово възражение по съществени елементи на деянието от обективна страна и е игнорирал непълнотата на доказателствения материал, РС е допуснал процесуални нарушения, които са съществени по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК и са основания за касиране на решението. Постановен е валиден и  допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав, който следва да попълни делото с посочените по-горе доказателства, като след обсъждане на доказателствата и доводите на страните следва да изложи мотиви по въпросите, свързани с обективната страна на деянието.

По въпроса за разноските пред АСВТ следва да се произнесе първата инстанция при условията на чл.226, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН в редакцията на ДВ бр.94 от 2019г.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 621/22.12.2020г., постановено по АНД № 999/2020г.  по описа на РС Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното следствие при съобразяване на указанията  на касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

  

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:          

 

 

 

 

                                                                 

.