Срещу подсъдимият М.П.Б., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Габрово,с местоживеене ***, българско гражданство, българин, с висше образование, неосъждан, безработен, неженен е повдигнато обвинение за това, че
На 22.02.2018г. в гр.
Плевен, на Републикански път 3501 на отбивката за алея „Плевенска епопея”
предложил подкуп – пари - една банкнота с номинална стойност от 50 лв. с
№БР1963800 на длъжностни лица- полицейски органи Христо Константинов Иванов и
Недко П. Хорозов – и двамата служители на Първо РУ – Плевен на длъжност
съответно полицейски инспектор и младши полицейски инспектор, за да не извършат
действие по служба, а именно да не му бъдат съставени актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП и ЗОБВВПИ - престъпление по чл. 304а
вр.304,ал.1 от НК
И за това, че
На 22.02.22018г. в гр.
Плевен на Републикански път 3501 като държал и пренасял огнестрелно оръжие -
ловна пушка с надпис „МС21-12 12х70 FULL MADEIN USSR с фабричен номер № 9013 заредена с патрон
в цевта не взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ – според който, лицата, получили разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни или спортни цели, пренасят разделно
огнестрелното оръжие, боеприпасите за него -престъпление по чл. 338, ал. 1
от НК.
В хода на съдебното
производство процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен поддържа
така повдигнатото обвинение за двете деяния, като ангажира становище, че от
събраните по делото доказателства се установява по един безспорен и категоричен
начин авторството и съставомерността на деянието. Моли съда при определяне на
вида и размера на наказанията да отчете степента на обществена опасност както
на деянията, така и данните за личността на извършителя, като определи
наказание при спазване на редукцията по чл.58а от НК.
Защитника-
адв. И. М. депозира искане пред съда
производстото да протече по реда на глава ХХVІІ от НПК. Ангажира становище, че
при определяне вида и размера на наказанието съдът следва да съобрази
установяването на множеството смекчаващи вината обстоятелства и да определи
едно справедливо наказание към минималния предвиден от закона размер,
изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК и за двете
деяния, за които подзащитният му се признава за виновен.
Подсъдимият М.Б. признава
вината си, моли съда производстото да протече по реда на глава ХХVІІ от НПК,
като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът,
като прецени събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
Производството
пред първоинстанционния съд протече по
реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият изцяло признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, заявява че не желае да се събират
други доказателства относно тези обстоятелства, като същевременно прави
самопризнания по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
М.Б.
бил правоспособен ловец и притежава разрешително за съхранение, носене и
употреба на ловно оръжие № 20160226077, издадено от РУ – Габрово, валидно до
22.08.2021г. Като такъв бил запознат с правилата за съхранение и боравене с
ловно оръжие.
На 22.02.2018г., около
14.50 часа М.П.Б. управлявал лек автомобил „Шкода Фабия” с рег. № ЕВ 3145 АС в гр. Плевен на
Републикански път 3501. Моторното
превозно средство се придвижвало в посока алея „Плевенска епопея” , когато
последвала среща между него и с служебен автомобил „Лада Нива” с рег. № ЕН 5850 ВМ на Първо РУ-Плевен, в
който били полицаите Недко Хорозов и
Христо Иванов. Христо Константинов Иванов е служител на длъжност полицейски инспектор.
Недко П. Хорозов е служител на длъжност младши полицейски инспектор в група на
ТП към сектор „Охранителна полиция” при Първо РУ – Плевен и към 22.02.2018г.
двамата са заемали същите длъжности. Контролните
органи възприели, че водачът не е поставил обезопасителния си колан,поради
което решили да преустановят движението на лекия автомобил за извършване на
проверка. След като подали звуков и светлинен сигнал М.Б. преустановил
движението на автомобила в изпълнение на полицейското разпореждане . Двамата
полицейски служители извършили визуален оглед в автомобила и забелязали, че на
предна дясна седалка има ловна пушка, поставена в калъф, чийто цип е
разкопчан. Свидетелите изискали от
подсъдимия документите удостоверяващи правоспособност за управление на МПС-то и разрешително за пушката. В хода на проверката подсъдимия уведомил
полицейските органи, че пушката е заредена, при което те разпоредили да я
обезопаси. От огнестрелното оръжие бил изваден един патрон. Подсъдимия разказал, че пътувал от гр. Габрово
за гр. Монтана, но по пътя се отклонил, като в района на с. Брестовец е заредил пушката с
патрони, а между селата Вълчитрън и Пелишат стрелял и убил ястреб, който сложил
в найлонов плик в багажника на автомобила. Полицаите помолили М.Б. да покаже
багажника, където установили наличието на описания плик, в който имало пера от
птица. Непосредствено след това подсъдимият бил уведомен, че ще му бъдат съставени актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП и ЗОБВВПИ. Двамата свидетели
взели пушката и седнали в служебния автомобил, за да изготвят актовете за
административни нарушения. Подсъдимият явно възприел какви действия
възнамеряват да осъществят полицейските служители, поради което решил да
предотврати съставянето на актовете, които биха ангажирали административно
наказателната му отговорност. Приближил се до полицейския автомобил и почукал
на прозореца на дясната врата. Свидетелят Христо Иванов свалил прозореца до
половина и М.Б. започнал да му обяснява, че разполага с 90 лв., като предложил
да даде 50лв., за да не се съставят актове. Промушил ръката си и пуснал една
банкнота с номинал 50 лева в краката на полицая. Недко Хорозов слязъл от
служебния автомобил, поставил белезници на подсъдимия, уведомил го, че от този
момент е задържан и го запознал с правата му.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство № Д –62
/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен писмени и гласни
доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК и самопризнанието на
подсъдимия. Писмените материали обективизирани в съответните протоколи за
проведени действия по разследването по своя същност са непротиворечиви в частта
относно данните от значение за обвинението. Събирането на доказателствата в
хода на досъдебното производство е извършено законосъобразно при спазване на
процесуалните изисквания на НПК. От
обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимият на
посочените по-горе време и място е предложил на полицейските служители 50 лева,
които пуснал в купето на служебния автомобил, тъй като разбрал, че ще му бъдат съставени два акта за
установяване на административни нарушения. От приложения протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.02.2018 година, който е съставен съобразно изискванията
на НПК, поради което е годно средство установяващо обстоятелствата отразени в
него, е видно, че в служебния автомобил е установено наличието на банкнота с
номинал 50 лева, която в последствие е иззета, както и наличието на ловна пушка
и един патрон. От показанията на двамата свидетели, които са напълно в унисон
със останалия доказателствен материал по делото, се установява по един
безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е възприел двамата свидетели като
полицейски служители, осъзнал е че се извършва проверка, както и че в следствие
на тази проверка контролните органи са
взели решение са съставянето на два акта за установяване на административни
нарушения във връзка с управлението на моторното превозно средство и начина на
съхранение на огнестрелното оръжие. Показанията на свидетелите напълно си
кореспондират помежду си, излагат се последователно и логично, поради което
съдът приема, че следва да бъдат изцяло кредитирани с доверие.
От заключението по съдебно
балистичната експертиза назначена в хода на досъдебното производство, чието
заключение съда приема като обективно и компетентно, се установява, че
представената за изследване ловна пушка представлява огнестрелно оръжие.
От писмените доказателства
- удостоверение с рег.№ 316р-8804/07.03.2018г.
Христо Константинов Иванов е
служител на длъжност полицейски инспектор. Недко П. Хорозов е служител
на длъжност младши полицейски инспектор в група на ТП към сектор „Охранителна
полиция” при Първо РУ – Плевен и към 22.02.2018г. двамата са заемали същите
длъжности.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че с действията си подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.304а във връзка с чл.304 ал.1 от НК, за което деяние му е
повдигнато обвинение. Подсъдимия е отправил ясно и недвусмислено предложение
към свидетелите да приемат процесната парична сума – банкнота от 50 лева, която
пуснал в купето на служебният им автомобил, след като разбрал, че ще му бъдат съставени два
акта за установяване на административни нарушения. Подсъдимият явно възприел,
че единият от актовете щял да бъде за нарушение чл. 137а ЗДвП, за което
нарушение се предвижда административно-наказателна отговорност по чл. 184 ЗДвП
и вторият във връзка с на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ. Подсъдимият Б. е осъществил изпълнителното деяние "предлагане"
на подкупа /имотната облага/, доколкото същия е извършил конкретни активни действия,
адресирани към свидетелите Иванов и Хорозов изразяващи се в поднасяне на паричната
сума на негово разположение пускайки я в купето на полицейският автомобил.
Действията на подсъдимия са били насочени към получаване на съгласие от страна
на свидетелите да вземат предложената им парична сума, като в замяна не му
съставят или връчат актовете за установяване на административни нарушения. Тук
следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието е ирелевантно дали
посоченото длъжностно лице /полицейски служител/ е взел или не банкнотите. От
правно значение са фактите, че подсъдимия е преустановил своята фактическа
власт върху процесната банкнота, като я е поставил в купето на служебният
автомобил. Безусловно се установява по делото,
че подсъдимия е дал процесната
парична сума на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение -
полицейски орган, тъй като свидетелите Иванов и Хорозов към датата на инкриминираното деяние са заемали длъжността "полицейски инспектор"
в системата на МВР. Следователно същите
към момента на извършване на деянието са изпълнявали постоянно срещу заплащане
посочената служба в държавно учреждение и като полицейски служители са заемали
отговорно служебно положение. От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият
е предложил паричната сума на св. Иванов, за да не извърши последния конкретно
действие по служба, а именно да не му състави акт за установяване на
административно нарушение по Закона за
движение поза управление без обезопасителен колан,както и акта за
административно нарушение по чл.96 от ЗОБВВПИ . Изцяло действията и поведението
на подсъдимият, установими от съвкупния
доказателствен материал, сочат, че предлагането на процесната парична сума е с
оглед желанието на Б. да не му бъде съставян акт за установяване на
административно нарушение каквито са били служебните задължения на свидетеля
Иванов и свидетеля Хорозов.
Деянието, за което е
повдигнато обвинение е извършено при
форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на своите действия и в частност предлагането на
паричната сума на длъжностното лице,
заемащо отговорно служебно положение, за да не извършат действие по служба.
Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своите действия и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал представи в съзнанието си, че
свидетелят Иванов и свидетеля Хорозов са полицейски служители и като такива са
длъжностни лица, заемаща отговорно служебно положение, както и обстоятелството,
че с предоставянето във фактическата власт на полицейския орган на
процесната сума пари, цели да постигне съгласие относно съдържанието на
исканото от него бездействие по служба от страна на тези длъжностни лица. Съдът приема за безспорно установено по
делото, че подсъдимия Б. е съзнавал
всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи
от състава на престъплението.
По отношение на второто
обвинение по 338 ал.1 от НК, то от доказателствата по делото се установява по
един безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Б. е държал в управляваният
от него лек автомобил огнестрелно оръжие – ловна пушка. В тази насока са както
показанията на свидетелите, така и данните които се черпят от протоколите за
извършени следствено процесуални действия. Не на последно място в тази насока е
и балистичната експертиза във връзка с това, че представения обект за
изследване представлява огнестрелно оръжие. Безспорно по делото се установява,
че след преустановяване на движението на автомобила управляван от подсъдимият,
при извършения оглед на купето двамата полицейски служители са установили, че
между двете предни седалки подсъдимия превозва вещ оприличена от тях на ловно
оръжие. Безспорно се установява, че в цевта на оръжието е имало един патрон. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 338, ал. 1 НК се изразява в
бездействие на дееца по отношение на мерките за сигурност на държаното
огнестрелно оръжие.Престъплението по чл. 338 от НК
е от кръга на общоопасните престъпения. Изпълнителното деяние се осъществява с
общоопасни средства или предмети, каквото в настоящия случай е оръжието - ловна
пушка с надпис „МС21-12 12х70 FULL MADEIN USSR с фабричен номер № 9013. Нормата
е бланкетна като елементът от обективната страна на състава, посочен като -
"предвидените мерки за сигурност", се изпълва със съдържание от
съответен нормативен акт ("правилници, наредби или инструкции") и на
общо основание е предмет на доказване по делото. Съставът предвижда деянието да
се извършва чрез бездействие, изразено в невзимане на необходимите мерки за
сигурност и особено на мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или
инструкции. В конкретният случай обвинението е за това, че в нарушение на
разпоредбата на в чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ – според който, лицата, получили
разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни или
спортни цели, пренасят разделно огнестрелното оръжие, боеприпасите за него,
подсъдимият Б. е пренасял законно притежаваното от него оръжие с патрон в
цевта. С оглед на това, съдът приема, че по отношение на второто обвинение
безспорно се установява наличието на елементите от обективната страна на
деянието. Формата на вината за нарушаването на тези правила за безопасност е
умисъл, който в конкретният случай е пряк, т. е. деецът напълно е съзнавал
характера и обществената опасност на своето бездействие.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за престъплението по чл.304а от НК, съдът на първо място съобрази
действащата нормативна уредба към датата на деянието, където се предвижда
наказание „ лишаване от свобода“ до десет години и „глоба“ до петнадесет хиляди
лева. При определяне на вида и размера на наказателната санкция, съдът съобрази
като смекчаващи вината обстоятелства данните относно ниската степен на
обществена опасност на дееца – подсъдимият Б., който е лице не осъждано за
престъпления от общ характер, за което няма данни да е системен нарушител на
установените правила на поведение или да е извършвал други противоправни и
морално укорими постъпки. С оглед факта, че производството пред
първоинстанционния съд протича по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият
изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт,
то съдът е обвързан със нормата на чл. 373 ал.ІІ във връзка с чл. 58а от НК. Освен данните за ниска степен на обществена
опасност на дееца с оглед съдебното му минало, съдът отчита като смекчаващи
вината обстоятелства и съдействието му на органите по разследването и
демонстрираното явно разкаяние. От друга страна следва да се посочи, че самото
деяние не се отличава с изключително висока степен на обществена опасност за
деяния от този вид, дори напротив. Съдът приема, че в конкретния случай
изброените по-горе обстоятелства са от категорията на смекчаващи вината такива,
като съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, съдът приема, че на подсъдимият
М.П.Б. за извършеното престъпление по
мл.304а пр.3 във връзка с чл.304 ал.1 от НК и предвид разпоредбата на чл.54 от НК следва
да се наложи наказание „ Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като на основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва
да бъде намалено с 1/3 и определено за
изтърпяване наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за СРОК ОТ 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА. кумулативно с това наказание следва да бъде
наложено и наказание ГЛОБА в размер
500,00 / петстотин/ лева. При определяне на размера на глобата съдът взе
предвид данните за това, че подсъдимият не реализира постоянни доходи. Съдът
приема, че така определените наказания в пълна степен ще спомогнат за постигане
на целите по чл.36 от НК и ще доведат до превъзпитание на подсъдимият, като
същевременно ще имат превантивен и възпиращ ефект върху останалата част от
обществото.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
за престъплението по чл.338 от НК, съдът на първо място съобрази действащата
нормативна уредба към датата на деянието, където се предвижда наказание „
лишаване от свобода“ от една до пет години или „глоба“ от петстотин до три
хиляди лева. При определяне на вида и размера на наказателната санкция, съдът
съобрази като смекчаващи вината обстоятелства данните относно ниската степен на
обществена опасност на дееца – подсъдимият Б. е лице не осъждано за
престъпления от общ характер, за което няма данни да е системен нарушител на
установените правила на поведение или да е извършвал други противоправни и
морално укорими постъпки. С оглед факта, че производството пред
първоинстанционния съд протича по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият
изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт,
то съдът е обвързан със нормата на чл. 373 ал.ІІ във връзка с чл. 58а от НК. От друга страна следва да се посочи,
че самото деяние се отличава с относително по-висока степен на обществена
опасност, тъй като създава постоянна и реална опасност за възникване на
случайно събитие, което би могло да има сериозни негативни последствия за
хората. Съдът приема, че в конкретния случай изброените по-горе обстоятелства
са от категорията на смекчаващи вината такива. С оглед на това, съдът приема, че на
подсъдимият за извършеното престъпление по чл.338 ал.1 от НК следва да се
наложи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.58а,
ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с 1/3 и определено за изтърпяване наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за СРОК ОТ 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
По реда на чл.23 от НК следва да се определи едно общо най-тежко
наказание, а именно 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Видно от материалите по делото подсъдимият не е
осъждан за престъпления от общ характер на лишаване от свобода. По делото се
очертават данни за добри характеристики на подсъдимият, като лице, което не е
извършвало противоправни постъпки, които да са санкционирани по предвидения
законов ред. Предвид на това, съдът приема, че са налице кумулативно
предвидените в чл.66 от НК предпоставки и изтърпяването на определеното
наказание от ОСЕМ месеца „ лишаване от свобода“
следва по реда на чл.66 от НК да бъде отложено с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК. Към така определеното общо
най-тежко наказание следва да бъде присъединено наказанието ГЛОБА в размер на
500,00 лева.
При
този изход на производството и на основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на
държавата предмета на престъплението-1 бр. банкнота с номинал 50 български лева
със сериен № БР
1963800 в полза на държавата.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.П.Б. следва да бъде осъден да заплати по сметката
на ОД на МВР гр. Плевен направените по време на досъдебното производство
разноски по делото в размер на 115, 53лева.
При
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: