№ 20301
гр. С., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110110878 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът З. П. Г., чрез адв. А., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е собственик на апартамент № 26, находящ се в гр. С., ж.к. „Л. 7“ № ***, ет.
6, който обитава с В.М. и А. М.. Сочи, че считано от нанасянето им в имота в средата на
2022 г. ответникът М. Б. П. се представял като управител на Етажната собственост. Твърди,
че отношенията им с ответника са крайно обтегнати. Излага доводи, че след покупката на
имота констатирала множество дефекти при строителството на сградата, за отстраняването
на които отправила искания до управителя на ЕС, който следвало да се свърже със строителя
на сградата, доколкото същата все още била в гаранция. Ответникът не изпълнявал
задълженията си за съдействие като управител на ЕС, като по собствена инициатива
предприел действия във връзка с ремонт на покрива, по повод които допуснал
преминаването на работници през апартамент № 26, без знанието и съгласието на
собствениците. След противопоставянето им срещу посоченото поведение, ответникът
предприел активни действия в общата „вайбър“ група, в която членували собствениците на
самостоятелни обекти в бл. № ***. Управителят на ЕС разпространил видеозапис на В.М.,
който се прибирал с кучето си, до който запис ответникът имал достъп от камерите,
монтирани на входното пространство, при твърдения, че кучето е агресивно спрямо
живущите в сградата. След отправено от ищцата искане за отмяна на взетите решения на
проведено на 03.09.2024 г. Общо събрание на ЕС като незаконосъобразни, ответникът още
повече изострил отношенията си спрямо собствениците на ап. 26, като си позволявал да
отправя обиди и закани спрямо последните в общата „вайбър“ група“. Ответникът използвал
изрази като „тези помиярите от последния етаж“… „нали сте много законни“, с които
настройвал останалите обитатели в сградата, които спрели да ги поздравяват. На следващо
1
ОС на ЕС от 29.01.2025 г., свикано от управителя, било взето решение за проверка на
конструктивното състояние на сградата. Преди това, на 23.01.2025 г., ответникът подал до
кмета на Столична община, район „Л.“, уведомление за премахнати носещи колони в ап. 26,
при твърдения относно нарушаване на конструкцията на сградата. На 06.02.2025 г. М. П.
подал до РДНСК сигнал с вх. № С25-412-00-880, в който твърдял, че по сградата на бл. №
*** се появили пукнатини, които било възможно да са вследствие от извършени ремонтни
дейности в ап. № 23 и № 26, при които били премахнати носещи и неносещи строителни
елементи, като колони и др. С подадения сигнал ответникът изисквал да бъдат установени
извършените нарушения от собствениците на ап. 23 и ап. 26, доколкото последните
застрашавали живота на живущите в сградата, като посочил като извършител на ремонта –
З. Г.. В резултат от подадения сигнал, на 11.02.2025 г. държавни служители посетили
посочените апартаменти, за да изследват случая. Ищцата твърди, че от закупуването и
нанасянето й в имота нито тя, нито останалите живущи в апартамента са осъществявали
ремонтни дейности, съответно не са премахвали конструктивни елементи. Счита, че
ответникът е наясно с липсата на извършени ремонтни дейности от страна на собствениците
на ап. 26. Сочи, че подаденият от ответника сигнал до РДНСК съдържа неверни твърдения и
има за цел да предизвика извършването на проверка спрямо собствениците на посочените
имоти. На 10.02.2025 г. ответникът подал сигнал с вх. № ССИ25-ВК08-715 до Столичен
инспекторат по повод отглеждането на домашно куче в ап. 26. След извършена проверка,
резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № КП-25-
0009089/18.02.2025 г., не били установени нарушения, като били дадени предписания кучето
да се извежда на повод и да не създава опасност за други хора и животни. Ответникът
системно записвал и следял гостите и обитателите на ап. 23 и ап. 26, с оглед достъпа му до
камерите на входното пространство. Ищцата твърди, че подадените от ответника сигнали
представляват злоупотреба с право, тъй като същият бил наясно, че изложените
обстоятелства в тях са неверни. Излага доводи, че в резултат от посочените действия от
страна на ответника търпи неимуществени вреди, изразяващи се в психически и
емоционален дискомфорт. Домът й постоянно бил посещаван от държавни служители, което
пречило на изпълнението на служебните й задължения. Ищцата приемала тежко
твърдението, че вследствие от нейни противоправни действия е създала опасност за
живущите в блока, изпитвала постоянно безпокойство от подаването на последващи
сигнали, като вследствие от действията на ответника авторитетът й сред съкооператорите
бил сринат. С оглед изложеното, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата
от 5001 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие
от осъществената от ответника злоупотреба с права във връзка с подаване на сигнал с вх. №
С25-412-00-880/06.02.2025 г. до РДНСК и подаване на сигнал с вх. № ССИ25-ВК08-
715/10.02.2025 г. до Столичен инспекторат, съдържащи неверни твърдения по неин адрес,
ведно със законната лихва за забава от 10.02.2025 г. до окончателното изплащане на
сумата.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. А., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално - неоснователен. Твърди, че
2
описаните действия в исковата молба били предприети от него в качеството му на
председател на УС на ЕС, обусловени от приети решения от ОС на ЕС, поради което
предявяването на иска спрямо него било недопустимо. Отбелязва, че ап. 26 в сградата е
собственост на З. Г. и В.М., които живеели на семейни начала с дъщеря им, като
отношенията им с останалите собственици били силно влошени. Излага доводи относно
инициирани производства от страна на ищцата срещу него. Твърди, че към настоящия
момент не е депозирал жалби срещу нито един от живущите в сградата. Оспорва
твърденията относно осъществяван спрямо ищцата психически и емоционален дискомфорт,
като отбелязва, че такъв е реализиран от ищцата спрямо живущите в блока. Твърди, че
предприетите от него действия по сигнализиране на компетентните органи са в резултат от
приети решения на Общото събрание на ЕС, които целят да предотвратят евентуални
неблагоприятни последици за живущите в сградата. Оспорва твърдението в исковата молба,
че в сигнала, подаден до ДНСК, като извършител на ремонтните била посочена З. Г.. Сочи,
че вследствие от видеозапис, на който се вижда как при отваряне на асансьора кучето се
изправя и скача срещу дете стоящо пред асансьора, е подал сигнал, в качеството му на
Председател на УС на ЕС, с оглед осигуряването на безопасността на живущите в блока.
Твърди, че в резултат от подадения сигнал, на ищцата било дадено предписание от
компетентни органи да води кучето винаги на повод и да вземе мерки, с които да избегне
създаването на опасност за хора и други животни. Сочи, че с решение на ОС на ЕС от
15.06.2022 г. било прието в сградата да бъде поставено видеонаблюдение. Оспорва
твърдението, че е причинил на ищцата изброените неимуществени вреди. Поддържа, че не е
налице противоправно поведение, от което да са последвали твърдените вреди. Моли съда да
остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да го отхвърли като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том V, рег. № ***, дело № **** г., се установява, че на 17.06.2002 г. „ПИ ЕНД ДИ
СТРОЙ“ ООД, представлявано от управителя А. Д. П., продало на В.М. М. и З. П. Г., при
равни квоти, следния недвижим имот, а именно: апартамент № 26, находящ се в жилищна
сграда в гр. С., ж.к. „Л. 7“, бл. ***, ет. 6
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.08.2025г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
30.10.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните е отделено обстоятелството, че ответникът М. Б. П. е председател
на Управителния съвет на Етажната собственост с адрес: гр. С., ж.к. „Л. 7“, бл. ***, считано
от 03.01.2024 г. Това се установява и от приетото по делото удостоверение, издадено от
Столична община – район „Л.“ (л.51).
Като доказателство по делото е приет протокол от проведено на 29.01.2025 г. общо
събрание на собствениците на обекти в жилищната сграда в режим на Етажна собственост,
находяща се в гр. С., ж.к. „Л. 7“, бл. ***. В протокола е отбелязано, че на събранието
присъствали лично и чрез представители собственици на 64,74% ид.ч. от общите части на
сградата, представляващи 24 самостоятелни обекта. Видно от протокола по т. 5 от дневния
3
ред е взето решение да се подаде сигнал до ДНСК за обследване на причините за появили се
пукнатини по стените на общите части на блока.
По делото е представен сигнал от 07.02.2025 г., подаден от Етажната собственост на
жилищна сграда, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. 7“, бл. ***, чрез председателя на УС М. Б. П., до
РДНСК – С., в който е посочено, че: собствениците на апартаменти в сградата били силно
притеснени от появили се пукнатини в общите части на сградата, които било много
възможно да са вследствие от извършвани ремонтни дейности в част от апартаментите;
имало информация, че в апартаменти № 23 и № 26 при извършване на ремонтни дейности
били премахнати носещи и неносещи строителни елементи, като колони и др.; апартамент
№ 23 е собственост на Д. С. С., а апартамент № 26 е собственост на В.М. М.; премахването
на част от конструктивните елементи на сградата можело да компрометира нейната цялост и
да доведе до застрашаване живота на живущите в нея при евентуални природни бедствия
като земетресение или строителни работи около сградата; на 29.01.2025 г. било проведено
общо събрание на етажната собственост, на което имало изрична точка от дневния ред за
обсъждане на процесните пукнатини, причините за тях и евентуалните последствия, като в
тази връзка било взето решение за информиране на компетентните органи, които да
установят на какво се дължат тези пукнатини и доколко сградата е опасна за живущите в
нея.
Представено е писмо от 27.02.2025 г., изпратено от Столична община – район „Л.“ до г-
н М. Б. П., в качеството му на председател на Управителния съвет на Етажната собственост
на процесната жилищна сграда, в което е посочено, че във връзка с подадения сигнал е била
извършена проверка по документи и на място от служители, изпълняващи функциите по чл.
223, ал. 2 ЗУТ на СО – район „Л.“, при която било установено следното: относно апартамент
№ 23 на пети етаж – било променено местоположението на фасадна стена по ос А2, за
сметка на открита тераса, като по този начин била намалена широчината на терасата от
2.50м на 1.20м и била увеличена площта на жилищните помещения, а също така
предвидените в част конструктивна вертикални пояси ВП8 и ВП9 по ос А2 били
премахнати; относно апартамент № 26 на шести етаж – променено било местоположението
на външни ограждащи стени по югоизточната, североизточната и северозападната фасади,
като по този начин била намалена широчината на предвидените открити тераси и била
увеличена площта на жилищните помещения; не било установено премахване на
предвидените в проекта по част конструктивна вертикални пояси ВП30, ВП31 и ВП32
между оси А2 и Б, както и на ВП22 и ВП23 между оси Д и Е, каквито твърдения имало в
сигнала. Установено било също така изместване на външните фасадни стени на пети и шести
етаж на сградата за сметка на откритите тераси не само пред ап. 23 и ап. 26, но и пред
всички апартаменти на горепосочените етажи, което представлявало съществено отклонение
от одобрения проект, без за това да е издадена заповед по чл. 154, ал. 5 ЗУТ за преработка по
време на строителството; нямало информация за периода на извършване на промените, но от
външния оглед можело да се предполага, че същите били осъществени по време на
строителството, преди издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Било
установено наличие на пукнатини – хоризонтални вертикални и наклонени по стените на
апартаментите на всички етажи, а по твърдения на живущи в сградата били налице течове от
покрива и наводняване на подземния етаж.
По делото е представен сигнал, изпратен по електронен път от М. П. и постъпил в
електронната система на Общинско предприятие „Екоравновесие“, с рег. №
0002976/06.02.2025 г., препратен впоследствие по компетентност на Столичен инспекторат,
в който подателят е посочил, че иска да подаде жалба за опасно куче, взето от приют, което
не се отглеждало хуманно и не се полагали нужните грижи, вследствие на което кучето,
отговарящо на името Д., със стопанин В.М. М., живущ в гр. С., ж.к. „Л. 7“, бл. ***, ет. 6, ап.
26, системно било пускано на живущите в блока, които лаело и тормозило. С подадения
сигнал било поискано да бъдат взети нужните мерки, след което било отразено, че се подава
4
от М. П., в качеството му на председател на УС на Етажната собственост на процесната
жилищна сграда.
Представено е писмо от 27.02.2025 г., изпратено от Столичен инспекторат до г-н М. Б.
П., в което е посочено, че по подадения сигнал е била извършена проверка на 18.02.2025 г.,
при която бил проведен разговор със собственика на кучето. За животното били представени
редовни ветеринарномедицински документи, като бил съставен Констативен протокол №
КП-25-0009089 с предписание да се извежда кучето винаги на повод и да се вземат мерки
животното да не създава опасност за хора и други животни.
Представено е по делото и конструктивно становище от м.03.2025 г., съставено от инж.
Х. С., в което е прието, че стоманобетонната конструкция на „Жилищна сграда и подземен
гараж“ в УПИ II 264, кв. 2б, м. „Л.-център“, район Л., запазва сегашното си устойчиво
състояние и сградата може да изпълнява предназначението си.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. В. М. (на
страната на ищеца) и Х. К. Т. (на страната на ответника).
Свидетелят А. В. М. – дъщеря на З. П. Г., показанията на която съдът преценява по реда
на чл. 172 ГПК, заявява, че от края на 2022 г. живее в гр. С., ж.к. „Л. 7“, бл. ***, с майка й З.
П. Г. и нейният приятел В.М.. В момента, в който закупили жилището, което било на
шпакловка и замазка, реално единствените извършени ремонтни дейности били свързани с
полагане на настилки. Процесната сграда имала дефекти, които се изразявали в теч от
покрива, а също така вертикални и хоризонтални пукнатини по всички стени – общите части
в самия блок. Тези пукнатини били видими до един момент, в който се предприели мерки да
бъдат замаскирани, като била положена една мазилка – течен тапет отгоре, което не
позволявало пукнатините да бъдат разгледани, както и да се даде становище от какво са се
появили. Свидетелят заявява още, че в апартамента, в който живее, имало няколко
пукнатини, които се изразявали в хоризонтални линии по едната част на стената.
Свидетелства, че доколкото знае на общо събрание нямало взето решение пукнатините да
бъдат замаскирани. Това, което твърди, че е видяла лично, било как домоуправителят на
сградата - М. П., грундирал стените и след това работници на специализирана фирма
положили самите мазилки, поради което пукнатините към настоящия момент били скрити, а
не отстранени. Изяснява още, че от момента на нанасянето й в апартамента не били правени
генерални ремонти, не премествали стени и не бутали колони, а апартаментът бил такъв,
какъвто го купили и абсолютно нищо не било променено. Свидетелства, че откакто се
нанесли в апартамента, ответникът М. П. изпълнявал функциите на домоуправител на
Етажната собственост, като през 2025 г. се регистрирал като такъв и в общината. Също така
твърди, че няколко пъти опитвали да говорят с М. П. за дефектите по сградата и като
домоуправител да съдейства за отстраняването им или поне обследването, за да се разбере
защо тези пукнатини са се получили. До момента, обаче, по никакъв начин ответникът не се
опитал да съдейства. На няколко общи събрания също коментирали със съседите да бъде
разрешен случаят, писали няколко писма по имейл към инвеститора, към Етажната
собственост, съответно домоуправителя на имейла, но нямало никакво решение допреди
няколко месеца, когато всъщност били замаскирани тези следи. Също така отправяли
запитване и подавали молби за решаване на проблем с теч от покрива. Заявява, че в
началото на тази година получили проверка от ДНСК, която била изненадваща, тъй като
ответникът пуснал жалба. Свидетелят М. не присъствала на самата проверка, като изяснява,
че в този момент на адреса били майка й с нейния приятел, които били посетени без да
бъдат информирани по какъвто и да е начин, съответно не могли да реагират, поради което
поискали да се посъветват с адвокат. Един или два дни след това се свързвали с общината, за
да не възпрепятстват проверката и да съдействат, за да може да осигурят достъп. Идеята на
тази проверка била да се направи оглед на апартамента и да се провери дали е събаряна
носеща колона. Впоследствие в хода на извършената проверка било констатирано, че нямало
5
събаряне на колона. Същевременно, обаче, З. Г. не приела добре тази проверка по сигнала до
ДНСК, като се чувствала разтревожена, притеснена, уплашена и обвинена за нещо, което не
е извършила. Също съседите, които били информирани от домоуправителя, не гледали добре
ищцата, и не само нея, а цялото й семейство. След този сигнал не било предприето действие
от управителя за обследване на сградата със съответните компетентни органи. Единственото
нещо, което било предприето, е стените да бъдат замазани с течна мазилка – течен тапет.
Свидетелят изяснява още, че в апартамента отглеждат домашни любимци - две кучета,
едното от които порода Джак Ръсел - на А. М., а другото смесена, по – едра порода - на З. Г..
Твърди, че не е имало каквито и да било проблеми или оплаквания от съседи, свързани с
кучетата, които излизали от сградата и влизали в нея на къс повод и с намордници,
включително и на малкото куче. Потвърждава, че по отношение на по – голямото куче
имало подадена жалба от ответника-домоуправител на сградата, която според свидетеля
била подадена на лична основа. След този сигнал дошли компетентните органи от общината,
които проверили кучетата и констатирали, че притежават всички документи, като дали
насоки кучето да бъде водено с намордник. Основание за подадения сигнал било
обстоятелството, че по - едрото куче нападало съседите, а също така, че стопаните му не се
грижили за него, което не било вярно, тъй като предприели всички мерки по закон. Този
втори сигнал З. Г. отново го приела зле, под страх, с притеснение дали кучето няма да бъде
отнето, какво ще последва, съответно била разтревожена дали нямало да постъпят още
такива сигнали, които не ставало ясно от какво се пораждат. Свидетелят заявява още, че не е
имало такъв случай, а именно голямото куче да скочи върху дете или неговия родител след
отварянето на вратата на асансьора. Същевременно потвърждава, че е имало ситуация с по –
голямото куче, което било с намордник и започнало да лае, но нито нямало физически допир
нито с родител, нито с детето, което било гушнато от родителя и по никакъв начин двамата
не изглеждаки притеснени, нито уплашени или разстроени.
Свидетелят Х. К. Т. – приятел на ищеца Б. Ц., заявява, че от 2021 г. е собственик на
апартамент № 21, находящ се в процесната жилищна сграда в гр. С., ж.к. „Л. 7“, бл. ***.
Изяснява, че до настоящия момент ответникът М. П. бил управител на Етажната
собственост, като бил избиран многократно, тъй като били подавани жалби от ищцата и
нейна приятелка, които постоянно имали претенции за някакви неща и пречели на
нормалното функциониране на Етажната собственост, поради което никой не искал да си
има работа с тях и дори имало отлив на желаещи да идват на общо събрание, защото на
хората им омръзнало да се занимават с постоянните претенции на конкретните
жалбоподатели. Изяснява, че имало стар случай, при който те имали претенции за теч от
прикрива, като след проведено общо събрание били предприети необходимите действия -
строител отстранил теча, а те пуснали жалба за това, че екипът, който следвало да поправи
покрива, бил допуснат без тяхно знание. Заявява също така, че ищцата и нейното семейство
отглеждат две кучета, едното от които било агресивно и въпреки това се разхождало
спокойно, излизало от асансьора и плашило хората – хвърляло се срещу тях и ги лаело, като
едва впоследствие били взети необходимите мерки. Свидетелства, че относно кучето имало
оплаквания и от други хора в блока, последното от които било от един баща с малко дете,
който чакал пред асансьора, вратата се отворила и кучето се хвърлило към детето, като това
било заснето от камерите. Относно появилите се пукнатини по общите части на сградата
заявява, че знае за тях, като на общи събрания се обсъждало да се предприемат някакви
действия, съответно анализиране и установяване причините за това. В самото начало имало
пукнатини само на първия етаж, но в един момент стигнали до последния етаж. Съответно
на проведено общо събрание било взето решение да се подаде жалба до ДНСК, за да се
обследва причината, като инициаторът на това не е бил ответникът М. Б. П., а решението
било взето от всички присъстващи, след проведено гласуване.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
6
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от
наличието на правопораждащ деликтната отговорност фактически състав, който включва
следните елементи: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на
деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В правната теория относно института на непозволеното увреждане противоправността
се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма, формулирана като
забрана или определяща задължения на лицата. Когато поведението на едно лице е в
отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице противоправно деяние.
Противоправността в тези случаи се изразява в нарушаване на изрично формулирана в
правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които според императивната норма
е следвало да се изпълнят. В теорията се приема, че най-важната забранителна норма в
областта на непозволеното увреждане е чл. 45 ЗЗД. Според цитирания текст всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата въвежда забрана да се
причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието
осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т.е. деянието е противоправно. Поради това в правната
теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на
общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на
вреди другиму, само ако вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.
В разглеждания случай ищецът твърди, че вредите произтичат от злоупотреба с права,
изразяваща се в подадени от ответника сигнал с вх. № С25-412-00-880/06.02.2025 г. до
РДНСК и сигнал с вх. № ССИ25-ВК08-715/10.02.2025 г. до Столичен инспекторат, в които
изложил неверни твърдения по адрес на ищцата, с цел да й навреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от Конституцията на Република България (КРБ),
гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Наред с
това по силата на чл. 56, изр. 1 от КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са
нарушени негови права или законни интереси. Затова възможността за подаване и
поддържането на жалба/искова молба/сигнал, представлява признато от закона право и само
по себе си подаването им не е противоправно действие, което да обуслови отговорност на
ответника за вреди, причинени на ищеца (Решение № 201 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3973/2018 г., IV г. о., ГКРешение № 201 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2018 г., IV г.
о., ГК).
Такава противоправност може да възникне единствено в случаите, когато правото се
упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба със същото по смисъла на чл.
57, ал. 2 КРБ. Последното ще е налице, когато правото е упражнено извън неговите рамки и
целите, за които е предвидено. Рамките, в които правото може да бъде упражнено са
определени в разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, съгласно която не се допуска злоупотреба с
права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други,
както и в разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 КРБ, съгласно които предвидените с тях
права не могат да бъдат използвани за накърняване на правата и доброто име на други лица,
за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността,
както и да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното
7
здраве и морала. Освен това упражняването на правата е ограничено и с разпоредбата на чл.
8, ал. 2 ЗЗД, съгласно която лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват
своите интереси, като не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на
обществото. Използването на правото от носителя му не по предназначението му, извън така
очертаните рамки и в нарушение на установените в посочените разпоредби забрани,
представлява злоупотреба с правото и води до неправомерно упражняване на същото. Тази
злоупотреба с правото обуславя противоправността на действието на носителя на правото и
възможността от същия да бъде търсена отговорност за причинени при упражняването на
правото вреди на трети лица. Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината,
поради което и не се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а тъй като има отношение
към противоправността на действието, трябва да бъде доказано, наред с причинната връзка
и вредите, от лицето което претендира обезщетение за претърпени вреди - така Решение
№ 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.
Обстоятелството дали правото на жалба е упражнено добросъвестно или
недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния резултат на съответното
производство, тъй като законът не е свързал съществуването на правото с изискването
твърдяното с жалбата действително да е било извършено. Затова правото на жалба ще е
упражнено добросъвестно, когато жалбоподателят го упражнява с убеждението, че то
съществува. В този смисъл няма да е налице недобросъвестност, ако впоследствие се окаже,
че ищецът не е извършил посоченото в жалбата, като незнанието на тези обстоятелства от
ответника, независимо дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини,
изключва недобросъвестността. Тъй като добросъвестността се предполага, то в тежест на
ищеца е да я опровергае чрез пълно и главно доказване. Следователно, за да се ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили от
сезиране на държавен орган, трябва да се установи, че подателят на сигнала предварително
е знаел неистинността на твърдените обстоятелства, но ги е заявил единствено с цел да
увреди ищеца. Изводите на съда за горните обстоятелства не могат да почиват на
предположения, а следва да се основават на анализ и преценка на ангажираните по делото
доказателства.
В случая З. П. Г. не доказва противоправно, виновно или недобросъвестно поведение
на ответника, с което той е целял, чрез излагане на неверни обстоятелства, да й навреди -
сигналите са подадени от ответника в качеството му на председател на Управителния съвет
на Етажната собственост на процесната жилищна сграда. В този смисъл следва да се
посочат част от правомощията на управителния съвет (управителя), регламентирани в
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), а
именно: организира изпълнението на решенията на общото събрание; следи за спазването на
вътрешния ред в етажната собственост; представлява етажната собственост в отношенията й
с органите на местната власт и с други правни субекти; организира дейности по текущото
поддържане на сградата, свързани със сигурността на обитаване; осъществява други
правомощия, възложени му от общото събрание. В частност относно сигнала до РДНСК – С.
следва да се отбележи, че същият е подаден в изпълнение на взето решение по т. 5 от
протокола от проведено на 29.01.2025 г. общо събрание на собствениците на обекти в
жилищната сграда в режим на Етажна собственост, на което са присъствали лично и чрез
представители собственици на 64,74% ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 24
самостоятелни обекта. Ето защо не може да се приеме, че действията на ответника по
подаването на сигнал до РДНСК са противоправни. Отделно от това свидетелят Х. К. Т.,
който е незаинтересован от изхода на спора, изрично заяви, че инициаторът за вземането на
това решение не е бил ответникът М. Б. П., а същото е било взето от всички присъстващи,
след проведено гласуване. По отношение на другия сигнал следва да се посочи, че от
показанията на свидетеля Х. Т. се установява, че е имало оплаквания от живущи в блока,
поради което сезирането на Столична община за извършване на проверка също не може да
8
се приеме за противоправно поведение от страна на ответника. Извод за недобросъвестност
не може да бъде изведен, ако впоследствие след извършената проверка се окаже, че ищецът
не е извършил посоченото в жалбата/сигнала, като незнанието на тези обстоятелства от
ответника, независимо дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини,
изключва недобросъвестността. Не на последно място следва да се акцентира и на
обстоятелството, че в нито един от двата сигнала ответникът не е споменавал имената на
ищцата, респ. не е твърдял тя да е извършила конкретно действие.
С оглед на гореизложеното и след анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване, така, че да създаде убеденост в съда, че ответникът е злоупотребил с права при
подаването на двата сигнала, поради което не е установена противоправност на действията
му. Правната доктрина приема, че злоупотреба с едно право е налице, когато без интерес и
без основателни мотиви, без видима и действителна полза, е упражнено с изключителното
намерение (или цел) да се навреди другиму. В конкретния случай не може да се направи
несъмнен извод за това, че подавайки двата сигнала, ответникът е действал
недобросъвестно, като поведението му е било насочено изключително към увреждане
интересите на ищеца. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да
излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато
посочените от него обстоятелства не бъдат установени (в този смисъл е Решение № 758 от
11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о.).
Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че предявеният иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне
Относно разноските в производството:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият претендира и доказва извършени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. Своевременно релевираното от процесуалния
представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение е основателно, като аргументите за това са
следните. Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, ниската фактическата и правна
сложност на спора, както и приключването на делото в едно открито съдебно заседание,
настоящият съдебен състав приема, че размерът на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника следва да бъде определен на сумата от 800 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.-7“, бл.
***, ет. 6, ап. 26, срещу М. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.-7“, бл. ***, ет. 1,
ап. 1, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 5001 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в психически и емоционален дискомфорт, вследствие от злоупотреба с права,
осъществена от страна на ответника във връзка с депозиран от него сигнал с вх. № С25-412-
9
00-880/06.02.2025 г. до РДНСК и сигнал с вх. № ССИ25-ВК08-715/10.02.2025 г. до Столичен
инспекторат, в които изложил неверни твърдения по адрес на ищцата с цел да й навреди,
ведно със законната лихва за забава от 10.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.-7“, бл. ***, ет. 6, ап. 26, да
заплати на М. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.-7“, бл. ***, ет. 1, ап. 1, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800 лв., представляваща сторените в производството
пред СРС разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10