№ 190
гр. Перник, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105483 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Г. Д. В., с ЕГН:********** и
адрес: ******************, чрез адв. М. Д. Ц. от АК - Варна, ************** срещу
БНП Париба Пърсънъл Файненс, Франция, с номер вписване в регистъра съответния
регистър 542 097 902, представлявано от Д.Л., чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България, клон на чуждестранен търговец с ЕИК *********, със
седалище: гр. София и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, бл. 14, представлявано от Д. Т. Д. искове, с които се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10462,95 лв.,
представлява недължимо платена от кредитополучателя във връзка с договор за кредит
№ РЦ08-12813407/06.03.2016г. сума, ведно със законна лихва за забава върху
посочената по-горе сума от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда
до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че на 16.03.2016г., между „БНП Париба Пърсънъл файненс“
ЕАД, като кредитор и него като кредитополучател е бил подписан договор за
потребителски паричен кредит № РLUS-12813407/06.03.2016г. (Договора), съгласно
който, Кредиторът е предоставил на ищцата потребителски кредит в размер на
15000,00 лева. До 30.01.2018г., във връзка с процесния договор, Г. В. е върнала на
кредитора сумата в общ размер на 14624,42 лева. На 06.02.2018 г. между Г. В. и
ответникът „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД е подписано споразумение за
предсрочно погасяване на договор за потребителски кредит и на 13.02.2018 г., Г. Д. В.,
чрез С. Д. И. е заплатила на ответника сумата от още 10730,57 лева по цитирания по-
горе договор. На 23.02.2018 г., Г. В. е платила на ответника още 108,00 лева.
В мотивите на постановеното, при участието на ответника като трето лице –
помагач на страната на Г. Д. В., Решение № 429/26.04.2022 г., постановено по гр .д. №
4393/2021 г. по описа на РС - Перник е установено, че договор за потребителски
паричен кредит № РLUS-12813407/06.03.2016г. е недействителен - от една страна на
основание чл. 22 ЗПК, от друга страна доколкото, част от клаузите на същият
1
противоречи на ЗЗП.
Твърди се, че общата платена от Г. Д. В. сума по Договора е 25462,99 лева, при
действително дължима сума от 15000,00 лева - чистата стойност на кредита. В случая,
както е посочено по-горе, при почти напълно погасено задължение по кредита към
30.01.2018г., на 13.02.2018 г., ищцата е платила на ответника 10730,57 лева и на
23.02.2018 г. - още 108,00 лева, т.е. платени са 10462,99 лева над действително
дължимите по договора за кредит суми.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е изразил
становище, че исковете са неоснователни. Ответникът възразява, че всички процесни
суми са недължими, поради изтекла погасителна давност.Ответникът възразява, че не
дължи връщане на заплатени суми по застрахователна премия в размер от 1237,00
лева. Последната не представлява разход по процесния кредит, поради това, че не е
постъпила в неговия патримониум, а преведена на застраховател. Ответникът
възразява, че процесната сума е платена от трето лице, а не от ищеца. Поради това
искането за връщане на 10 730,57 лева, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, е
недопустимо с оглед липсата на активна процесуална легитимация. В отговора са
изложени подробни съображения защо процесният договор е действителен и не страда
от пороци.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявения
иск.
Ответникът не се представлява. С депозирана по делото молба оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, получени без
основание.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че
процесната сума е заплатена и е получена от ответника, а той следва да установи
основанието да задържи търсената като платена сума.
Ответникът сочи, че основанието за задържане на сумата е договор за
потребителски паричен кредит № РLUS-12813407/06.03.2016 г. Във връзка с този
договор е бил налице висящ съдебен спор (гр.д. № 4393/2021 г. по описа на Районен
съд Перник) между „ЕОС матрикс“ ЕООД – ищец и Г. Д. В. – ответник, като предмета
на делото е установяване размера на задълженията на ответника по Договора.
Производството по това дело е приключило с влязло в сила на 09.06.2022 г. съдебно
решение, като исковете са отхвърлени като неоснователни. В мотивите си съдът е
приел, че договор за потребителски паричен кредит № РЦ08-12813407/06.03.2016г. е
недействителен, тъй като не съдържа задължителни реквизити, предвидени в ЗПК.
Решението е постановено при участие на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., клон България като трето лице помагач на Г. Д. В., конституирано с определение
на съда от 17.12.2021 г., като същото не е изразило становище в това съдебно
производство.
Съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК - постановеното решение има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а ал. 2 определя, че това,
което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице
в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не
може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната
умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на
2
третото лице обстоятелства или доказателства.
Налице е хипотезата по ал. 2 от горепосочената разпоредба, тъй като ответникът
в настоящото производство е бил привлечен като трето лице помагач на страната на
ищеца - ответник в рамките на гр.д. № 4393/2021 г. по описа на Районен съд Перник,
поради което в отношенията между страните този съд е длъжен да приеме, че договор
за потребителски паричен кредит № РLUS-12813407/06.03.2016г. е недействителен.
Така и Решение № 60167 от 2.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2490/2020 г., I т. о., ТК, в
което се приема, че - задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2
ГПК обвързва по задължителен начин страните и съдът, пред който е висящо
следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че
съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са участвали
подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и
преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет
на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към
момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Третото лице-
помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи,
обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единственото
изключение е при възражение за лошо воден процес на осн. чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК.
В този смисъл е и Решение № 6 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2020 г., I г. о.,
ГК, в което се приема, че - целта на привличането е привличащата страна да обвърже
със задължителната сила на мотивите привлеченото трето лице, при евентуално
предявяване на обратен иск от нея против привлеченото трето лице, за да не може то
да противопостави възражение за лошо воден процес.
Ето защо този съд не може да изследва действителността на Договора, а е
обвързан от мотивите на решението по гр.д. № 4393/2021 г. по описа на Районен съд
Перник, поради което и не обсъжда тезата на ответника за действителност на
Договора.
При тази правна рамка, приетото в мотивите на решението по гр.д. № 4393/2021
г. по описа на Районен съд Перник и разясненията, дадени в цитираните решения на
ВКС следва единственият възможен извод, че ищецът е бил длъжен да върне на
ответника чистата стойност по Договора съгласно чл. 23 ЗПК и всичко друго е дадено
без основание.
С писмо от 16.02.2018 г., изходящо от ответника и ползващо се с формалната
доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК, ответникът е признал, че е получена сума
в размер на 14624,42 лева. Признато е също, че към 14.02.2018 г. предсрочно е
погасена и главница в размер на 10730,57 лева и остава задължение в размер на 107,30
лева.
Съгласно приетото по делото като писмено доказателства платежно нареждаме,
на 23.02.2018 г. ищецът е заплатил в полза на ответника сума в размер на 108,00 лева
като общо получената от ответника сума е в размер на 25462,99 лева или 10462,99 лева
над чистата стойност по Договора, поради което предявеният иск е основателен и
следва да се уважи изцяло.
В защитната си теза ответникът е посочил, че сумата от 10730,57 лева не е
заплатена от ищеца, а от трето лице, поради което не следва да се възстановява на него.
Това възражение съдът намира за неоснователно. Вярно е, а и от представеното по
делото платежно нареждане се установява, че сума в размер на 10730,57 лева е
заплатена от трето за спора лице - С. Д. И.. Същевременно обаче, ответникът е приел
сумата, в основанието за плащането на която е посочено “РLUS-12813407” – номера на
Договора, като не само не я е върнал на това лице, а я отнася за погасяване на
задълженията именно по този договор. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД задължението може
3
да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има
интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто конкретен интерес по
делото нито е твърдян, или доказан. Съдът приема, че вътрешните взаимоотношения
между ищеца и С. Д. И. остават извън предмета на спора и след като ответникът не е
отказал плащането, той се е съгласил да приеме изпълнението. В тази връзка ищецът е
представил и споразумение със С. Д. И., с което му възлага да изпълни неговото
задължение към ответника, което съдът не коментира в детайли по вече изложените
мотиви. В тази насока са и разясненията, дадени в Решение № 400 от 20.01.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че изпълнението от
третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако
самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо
повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е
погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка
между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат
никакво значение за удовлетворения кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се
суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или
има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес
от това.
Неоснователно е и възражението на ответника, че сума в размер на 1 237 лева не
е постъпила в неговия патримониум, а е преведена на застраховател, поради което не
следва да се възстановява. Първо, както беше посочено при недействителност на
договор за потребителски кредит се дължи само чистата стойност. На следващо място
от ССЕ, приета по делото се установи, че ответникът не е представил доказателства за
заплащане на част от получената сума в полза на „Кардиф общо застраховане“. Вярно
е, че посоченото от вещото лице в ССЕ е обратния смисъл, но в съдебно заседание
същото е разяснило, че му представен само един от месечните списъци с имена на
кредитополучатели, за които ответникът е щял да заплати суми по договорите за
застраховка, но не и конкретни платежни нареждания за всеки един от месеците, за
които се поддържа, че е заплащана застрахователна премия по договора, сключен с
ищеца.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на претенцията по
давност. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 7 от Постановление № 1 от
28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС в случаите на първи фактически
състав на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня
на получаването на престацията, като вземането се погасява с обща петгодишна
погасителна давност. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск… В конкретния случай това е станало на 14.10.2022 г. като по давност би било
вземане (платено без основание), възникнало преди 14.10.2017 г. Съгласно ССЕ,
изследвала и погасяване на вземанията по Договора, до 12.02.2018 г. (последно
плащане на 25.01.2018 г.) е заплатена сума в размер на 14624,42 лева, което е по –
малко от чистата стойност на кредита. Първата от сумите, дадени без основание е
заплатена на 13.02.2018 г. като същата не е погасена по давност, вкл. и тази, заплатена
на 23.02.2018 г. Дори ответника с исковата молба признава, че до 30.01.2018 г. е
заплатена сума в размер на 14624,42 лева. Не е погасена по давност и сумата в размер
на 525,00 лева, тъй като тя не е „удържана на 16.03.2016 г.“. Както бе разяснено,
постъпилите плащания следва да се отнесат към чистата стойност по Договора, като
счетоводните записи на ответника са правно ирелевантни.
Ответникът е оспорил получаване на сумата в размер на 108,00 лева, но отново
от приетата и неоспорена по делото ССЕ (ответникът изрично е изразил становище, че
същото е обективно и компетентно) се установява, че такова плащане в полза на
ответника е извършено.
4
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски за ДТ в размер на 418,52 лева и е претендирано възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 2100,00 лева, поради което в полза на
страната следва да бъде присъдена сума в размер на 2518,52 лева,
Ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, клон на чуждестранен търговец с ЕИК
*********, със седалище: гр. София и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, бл. 14 да заплати на Г. Д. В.,
ЕГН:********** и адрес: ****************** сума в размер на 10462,99 лева –
дадено без основание – над дължимото по договор за потребителски паричен кредит №
РLUS-12813407/06.03.2016г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България да заплати на Г. Д. В. сума в размер на 2518,52 лева
- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5