РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. С., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20241870200542 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В. В. Г. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № 11-01-432 от
02.10.2024 г., издадено от Г. И. Й., на длъжност Директор на Агенцията за
държавна финансова инспекция (АДФИ), с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
пълномощника си адв. Д. С. и в хода на съдебните прения заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като акцентира върху
част от тях.
Ответникът по жалбата – Директор на АДФИ се представлява от
пълномощника си юрк. А. Ш., който в хода на съдебните прения изразява
становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено по писмени съображения, представени в
заседанието с препис за насрещната страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
1
Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащо на
обжалване пред РС – С. наказателно постановление (НП). С разпореждането
за насрочване на делото съдът е задължил ответника по жалбата в 7-дневен
срок от съобщението да посочи как е постъпила в АДФИ жалбата срещу
процесното наказателно постановление – на ръка или по пощата, като в
последния случай да представи и съхранените писмени доказателства за
подаването й по пощата, както и го е предупредил, че при неизпълнение на
това задължение съдът ще приеме, че срокът за подаване на жалбата не е
пропуснат. Ответникът по жалбата не е предоставил исканата информация.
Изпратената до съда жалба е регистрирана в АДФИ с вх. № 11-01-432 от
11.11.2024 г., но предвид неизключената възможност същата да е подадена по
пощата на по-ранна от тази дата, следва да се приеме, че 14-дневният срок
съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП, който в случая е започнал
да тече с връчването му на жалбоподателя на 25.10.2024 г., не е пропуснат.
Поради всички изложени дотук съображения съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е самостоятелно
основание по чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН за отмяна на НП, регламентирано по
своето съдържание в субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН
разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
Административнонаказателното производство е образувано по реда на
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 19.04.2024 г. на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 11-01-432/19.04.2024 г. от св. А. Х. А.,
на длъжност „държавен финансов инспектор“ от отдел Четвърти на дирекция
„Инспекционна дейност“ при АДФИ, за това, че на 17.12.2021 г. в гр. С.
жалбоподателят – кмет на Община С. и възложител на обществени поръчки по
смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), с
Решение № 91 00-503/17.12.2021 г. (F182110), е открил и провел процедура по
чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП „договаряне без предварително обявление“ за
възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на употребявани
моторни превозни средства, за нуждите на Община С., по две обособени
позиции“, с Обособена позиция 1 – „Доставка на употребяван товарен
2
камион“ и Обособена позиция 2 – „Доставка на употребяван лекотоварен
автомобил 1+1“, без да са налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
Посочено е в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 79, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 107/18.12.2020 г.).
В обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН,
административнонаказващият орган изцяло е възприел фактическите
констатации на актосъставителя, приел е, че с деянието си жалбоподателят
виновно е нарушил чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП (обн. ДВ, бр.
13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 107/18.12.2020 г.) и
на основание чл. 250 от ЗОП (в редакцията на тази разпоредба, обнародвана в
ДВ, бр. 13/2016 г., действаща към датата на извършване на нарушението),
съобразявайки стойността на сключените договори по двете обособени
позиции на обществената поръчка, е наложил на жалбоподателя следните
административни наказания:
- глоба в размер 2250 лв. за това, че на 17.12.2021 г. в гр. С. като кмет на
Община С. и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т.
9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), с Решение № 91 00-
503/17.12.2021 г. (F182110), е открил и провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8
от ЗОП „договаряне без предварително обявление“ за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Доставка на употребявани моторни превозни
средства, за нуждите на Община С., по две обособени позиции“, по обособена
позиция № 1 – „Доставка на употребяван товарен камион“, без да са налице
условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, в резултат на която е сключен договор с
„Ауто Бул“ ООД на стойност 37500 лв. без ДДС, или 45000 лв. с ДДС
и
- глоба в размер на 1050 лв. за това, че на 17.12.2021 г. в гр. С. като кмет на
Община С. и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т.
9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), с Решение № 91 00-
503/17.12.2021 г. (F182110), е открил и провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8
от ЗОП „договаряне без предварително обявление“ за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Доставка на употребявани моторни превозни
средства, за нуждите на Община С., по две обособени позиции“, по обособена
позиция № 2 – „Доставка на употребяван лекотоварен автомобил 1+1“, без да
3
са налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, в резултат на която е сключен
договор с „Омникар Ауто“ ООД на стойност 17500 лв. без ДДС, или 21000 лв.
с ДДС.
От събраните по делото доказателства се установява, че в Регистъра на
обществените поръчки е публикувано решение № 91 00-503 от 17.12.2021 г. на
кмета на Община С. за откриване на процедура за възлагане на обществена
поръчка, по вид „Договаряне без предварително обявление“, с предмет
„Доставка на употребявани моторни превозни средства, за нуждите на
Община С., по две обособени позиции“ – обособена позиция 1 „Доставка на
употребяван товарен камион“, с прогнозна стойност по тази обособена
позиция до 37500 лв. без ДДС, или 45000 лв. с ДДС и обособена позиция № 2
„Доставка на употребяван лекотоварен автомобил 1+1“, с прогнозна стойност
по тази обособена позиция до 18333,33 лв. без ДДС, или 22000 лв. с ДДС или
обща прогнозна стойност на обществената поръчка – 55833,33 лв. без ДДС,
или 67000 лв. с ДДС.
Мотивите за провеждане на този вид процедура за възлагане на
обществена поръчка са подробно изложени в публикуваното в РОП решение
на възложителя и са свързани с неотложна необходимост от извозване на
отпадъците от обществени места като училищни дворове, паркове, централна
градска част и обществени сгради на територията на общината с оглед
последващо почистване и дезинфекция съгласно чл. 19, ал. 3, т. 3 от Закона за
управление на отпадъците във връзка със стремително увеличаване на броя на
заболелите от COVID-19, за целите на максимално ограничаване на
разпространението на заразата. В мотивите е посочено също, че при тези
изключителни обстоятелства възложителят счита, че е необходимо неотложно
възлагане на поръчката и не е възможно спазването на сроковете,
включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна
процедура с договаряне, поради което избира вида на процедурата съгласно
чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
Съдържанието на тези мотиви е дословно пресъздадено както в АУАН,
така и в НП, но административнонаказващият орган напълно е игнорирал
изложените в тях факти при преценката налице ли са изключителни
обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, недължащи се на
възложителя, които да обосноват прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1, т.
4
8 от ЗОП. Вместо да обсъди тези факти и да посочи такива, които ги
опровергават, административнонаказващият орган изцяло е изложил
съждения в следния смисъл: че възложителят е следвало да планира
откриването на нова процедура, така че да е съобразена с възможността да
бъде обжалвана, като при планирането й да съобрази всички законоустановени
срокове, включително тези при производство при обжалване, извършване на
контрол от АОП, когато е приложимо, както и началния момент на срока на
изпълнение на договора съгласно чл. 26, ал. 2 от ППЗОП; че възложителят е
следвало към момента на представяне на докладна записка № 0800-
140/16.11.2021 г. до председателя на Общинския съвет – С., да издаде решение
за откриване на процедура в такъв срок, който да е достатъчен, за да осигури
безпрепятствено работата на назначената от него комисия и да се обезпечи
законосъобразното приключване на дейността на същата с издаване на
решение за определяне на изпълнител, като в същия срок следва
предварително да предвиди възможността за обжалване на решението за
откриване и за определяне на изпълнител; че договарянето е законосъобразно
единствено за временни решения, които целят да обезпечат неотложните
нужди за периода, през който се планира, подготвя, възлага и реализира
окончателното решение и е необосновано сключването на договор за цялостно
решение, с изключение на случаите, когато временното е окончателно, не
съществува алтернатива или въпреки че съществува, тя е неприемлива,
неподходяща или крайно неефикасна (напр. ограничаване на разлив на
нефтопродукти във водна среда, еднократно почистване на път след прилив на
река или др.), каквото в случая изрично не е било налице.
Тези съждения на административнонаказващия орган са бланкетни,
абстрактни и не са съобразени с конкретиката на случая, видно от
изброяването на някакви ситуации като разливи на нефтопродукти и
почистване на път след прилив на река, които могат да служат само за учебни
примери, но в никоя нормативна разпоредба такива не са изброени
лимитативно, защото животът е по-разнообразен и от най-богатото човешкото
въображение.
В конкретния случай, в края на 2021 г. разпространението на COVID-19 и
нарастването на заболеваемостта от този вирус сред хората са били
изключителни обстоятелства, които не са се дължали на възложителя и са
обусловили неотложна, спешна необходимост за възложителя, който отговаря
5
за цялостната организация по почистването на обществените места на
територията на Община С., от осигуряването на превозни средства,
необходими за извозването на отпадъци с цел последващо обезопасяване и
дезинфекция на обществени места и сгради на територията на общината. В
този смисъл съжденията на административнонаказващия орган могат да се
разглеждат само в теоретичен план, защото не са подкрепени от конкретни
факти, които да опровергаят спешната към края на 2021 г. необходимост от
осигуряване на такива превозни средства, каквито са предмет на процесната
обществена поръчка, и то във време, в което всяко решение на който и да е
орган на държавната или местната власт, отговорен за предприемане на мерки
за ограничаване на разпространението на COVID-19 и на последиците от
заболяването, беше временно, без ясна перспектива за евентуален траен ефект
от неговото изпълнение. Затова тези съждения на
административнонаказващия орган не могат да обосноват от фактическа
страна извод, че към датата на откриване на процедурата за възлагане на
обществена поръчка от вида „договаряне без предварително обявление“ по чл.
18, ал. 1, т. 8 от ЗОП за възложителя не са били налице изключителни
обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, които съгласно чл. 79, ал.
1, т. 4 от ЗОП да не се дължат на възложителя.
С оглед разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, приложима в настоящото
производство на основание чл. 84 от ЗАНН, административнонаказателното
обвинение следва да бъде доказано по несъмнен начин, т. е. в случая по начин,
изключващ всякакви други възможни изводи следва да бъде доказано, че при
избора на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП не са били налице никакви
изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, които
съгласно чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП да не се дължат на възложителя и да го
мотивират да избере тази процедура. В конкретния случай ноторно известното
развитие на заболеваемостта от COVID-19 и съдържанието на докладната
записка от Николай Стойнов – управител на ОП „Строителство, ремонт и
озеленяване“ до кмета на Община С., вх. № 9400-1204/02.12.2021 г. сочат, че
административнонаказателното обвинение не е доказано по такъв несъмнен
начин. Съждения и изводи на административнонаказващия орган, каквито
съдът отбеляза по-горе, не могат в настоящото производство да са надлежни
доказателства за липса на изключителни обстоятелства, които не се дължат на
възложителя, за избор на процедура за възлагане на обществена поръчка от
6
вида „договаряне без предварително обявление“. По тези съображения и
поради недоказаност по несъмнен начин на елемент от обективната страна на
вмененото на жалбоподателя административно нарушение, а именно – липса
на изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, които с
оглед чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП да не се дължат на възложителя, въпреки която
липса е проведена процедура от вида „договаряне без предварително
обявление“ за възлагане на обществена поръчка, при издаване на обжалваното
НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон.
Независимо от това, при издаването на НП е допуснато нарушение и на
друга материалноправна разпоредба – чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Към момента на извършване на вменените на жалбоподателя деяния -
17.12.2021 г., е била приложима нормата на чл. 250 от ЗОП в редакцията и в
сила от 15.04.2016 г. Съгласно посочената разпоредба в тази й редакция
административнонаказуемо е деяние на възложител, изразяващо се в
провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по чл. 18, ал. 1,
т. 3-10 и т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. В
процесния случай жалбоподателят е провел процедури от вида, посочен в чл.
18, ал. 1, т. 8 от ЗОП „Договаряне без предварително обявление“ и е
административно наказан за това, че е провел процедури от този вид, без да са
налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
Считано от 01.01.2024 г. обаче е в сила изменение на чл. 250 от ЗОП (обн.
ДВ, бр. 88/2023 г.), с което приложното поле на тази разпоредба е стеснено – в
настоящата й редакция тя не предвижда административно наказание на
възложител за деяние, свързано с провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т.
8 от ЗОП, т. е. на процедура на договаряне без предварително обявление, без
да са налице условията, посочени в закона. Това изменение на чл. 250 от ЗОП е
влязло в сила след извършване на твърдяното деяние на жалбоподателя и
преди влизане в сила на обжалваното НП. С него административната
наказуемост на вмененото на жалбоподателя деяние е отпаднала. Поради това
тя е по-благоприятен закон за жалбоподателя и следва да се приложи на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН чрез отмяна на НП, тъй като съгласно
настоящата й редакция провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от
ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, само по себе си не
представлява административно нарушение.
7
От 22.12.2023 г. е в сила новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП (обн. ДВ,
бр. 88/2023 г), която предвижда административно наказание за друго,
различно по вид деяние, а именно деяние на възложител, изразяващо се в
сключване на договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, без
да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, но самото
провеждане на такава процедура не е предвидено като наказуемо деяние в чл.
250а от ЗОП. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН тази разпоредба не
може да се приложи за обосноваване на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, тъй като тя не е била в сила към датата на
вменените му нарушения и към тази дата не е съставлявало административно
нарушение сключването на договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т.
8 от ЗОП, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона.
Нещо повече, такива нарушения не са и вменени на жалбоподателя, тъй като в
НП еднозначно и ясно е записано, че с деянията си на 17.12.2021 г. (откриване
и провеждане на процедури) жалбоподателят е извършил нарушения, за които
са му наложени глоби.
Сключването на самите договори е станало на 19.01.2022 г. Въпреки че
датата на сключването им е посочена в НП, съдът не може да приложи
действащия към момента чл. 250а от ЗОП – към датата на сключване на тези
договори в закона не е било предвидено като административно нарушение
тяхното сключване, а и с оглед предвидените санкции в чл. 250а от ЗОП това
би представлявало прилагане на закон за по-тежко наказуемо
административно нарушение в разрез с изискванията на чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН.
По всички изложени дотук съображения, съдът намира, че обжалваното
НП следва да бъде изцяло отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на
материалния закон.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право да му бъдат присъдени
разноските по делото, които се възстановяват от бюджета на органа, издал НП.
Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение и е представил доказателства за извършването им в размер
8
1000 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който
служи и за разписка за платената сума. Основателно е възражението по чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН на процесуалния представител на ответника (изложено в
писменото му становище) за прекомерност на разноските на жалбоподателя за
платено адвокатско възнаграждение. От една страна производството е
образувано по подробно аргументирана жалба, в която е посочено, че е
подадена чрез адвокат (макар да е подписана лично от жалбоподателя), но от
друга страна предметът на делото не се отличава с особена правна или
фактическа сложност, делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в
което е приета административно-наказателната преписка и е разпитан един
свидетел (актосъставителят), а участието на адвоката – пълномощник на
жалбоподателя в това съдебно заседание е било с по-нисък от обичайния
интензитет, доколкото становище по съществото на жалбата в хода на
съдебните прения е изразил лично жалбоподателят. Затова и като съобрази
тези конкретни обстоятелства, както и общия размер на административните
наказания, наложени на жалбоподателя с атакуваното НП, а така също и
актуалната практика на Съда на Европейския съюз, недопускаща национална
правна уредба, която обвързва съда с нормативно установени минимални
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че адекватният
размер на разноски за адвокатско възнаграждение, който следва да бъде
понесен от бюджета на органа, издал обжалваното НП, е 600 лв., в какъвто
размер то следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя на основание
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 11-01-432 от 02.10.2024
г., издадено от Г. И. Й., на длъжност Директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
вр. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, Агенция за държавна финансова инспекция, с адрес
гр. С., ул. „Л.“ № .., да заплати на В. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.
„Н. Р.“ № .., сумата 600,00 лв. за разноски в производството за платено
адвокатско възнаграждение.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-област в 14-дневен срок от връчване на
препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10