№ 305
гр. П., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720104380 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.33, ал.2 и чл. 108 от ЗС, както и
чл.124 и чл.537, ал.2 ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения С. П. С., ЕГН
**********, жив. гр. П., ул. „Р.Д.“ ** ** ** ** моли да бъде постановено решение по
отношение на ответниците С. П. С., ЕГН **********, жив. гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“ ** и Р.
С. П., ЕГН **********, жив.: гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“ ** с което да се признае за
установено, че С. П. С. е собственик на 1/2 ид.ч. от Поземлен имот с площ от
798/седемстотин деветдесет и осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г., община П., ул. „Л.П.“,
попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г., съобразно ПРЗ, утвърден
със заповед № ***г. на кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при граници на поземления
имот: от юг-улица; от изток - ***-***; от север - УПИ ******; от запад - улица, ведно с
находящата се в имота масивна жилищна сграда, построена върху 62 кв. метра, състояща се
от мазе и един етаж, който се състои от две стаи кухня и коридор, съгласно НА № ** том **
дело №*** от ****г. и Обяснителна записка и Декларация от Министерство на Комуналното
Сопанство и Благоустройството, както и на основание чл. 108 от Закона за собствеността да
бъдат осъден С. П. С., ЕГН **********, да предаде владението на 1/2 ид. част от Поземлен
имот с площ от 798/седемстотин деветдесет и осем/кв. м., находящ се в с.Ч.Г., община П.,
ул. „Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г., съобразно ПРЗ
утвърден със заповед № ***г. на кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при граници на
поземления имот: от юг-улица; от изток - ***-***; от север - УПИ ******; от запад - улица,
ведно с находящата се в имота масивна жилищна сграда, построена върху 62 кв. метра,
състояща се от мазе и един етаж, който се състои от две стаи кухня и коридор, на С. П. С.,
както и да бъде отменен на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариалният акт за собственост на
1
недвижим имот по давностно владение и наследство № * том I** peг. № **** дело № ***г.
по описа на Н.З., Нотариус с район на действие Пернишки районен съд, с който С. П. С. е
признат за собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим
имот: 1/2 /една втора идеални части/ от Поземлен имот с площ от 798/седемстотин
деветдесет и осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г., община П., ул. „Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/
**-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г., съобразно ПРЗ утвърден със заповед № ***г. на
кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при граници на поземления имот: от юг-улица; от
изток - ***-***; от север - УПИ ******; от запад - улица, с право на реално ползване на
източната половина на поземления имот, ведно с находящата се в имота масивна жилищна
сграда, построена върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един етаж, който се състои от
две стаи кухня и коридор до размера на притежаваната от ответника С.С. идеална част,
както и да бъде отменен НА за покупко-продажба на недвижим имот № ** том ** peг. №
**** д. № ***г. по описа на Н.З., Нотариус с район на действие Пернишки районен съд, с
който С. П. С. продава на сина си Р. С. П. своя собствен недвижим имот намиращ се в
землището на с. Ч.Г., общ. П., а именно: 1/2 /една втора идеални части/ от Поземлен имот с
площ от 798/седемстотин деветдесет и осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г., община П., ул.
„Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г., съобразно ПРЗ
утвърден със заповед № ***г. на кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при граници на
поземления имот: от юг-улица; от изток - ***-***; от север - УПИ ******; от запад - улица, с
право на реално ползване на източната половина на поземления имот, ведно с находящата се
в имота масивна жилищна сграда, построена върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един
етаж, който се състои от две стаи кухня и коридор за сумата от 2720 лв., както и на осн. чл.
33, ал.2 от ЗС да бъде допуснато изкупуване от С. П. С., по цената посочена в НА за
покупко-продажба на недвижим имот № ** том ** per. № **** д. № ***г. по описа на Н.З.,
Нотариус с район на действие Пернишки районен съд, а именно 2720.00 лв. продадената от
ответника С. П. С., идеална част от процесния недвижим имот.
Ответниците са оспорила исковете и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С отговора на исковата молба се изразява становище, че С. П. С. в следствие на давностно
владение, продължило повече от 10 години е станал собственик на целия имот, тоест изцяло
дворно място и построената в него масивна къща, към 2014г. На второ място се излагат
доводи, че и дори да се приеме, че посочения ответник не е станал собственик на целия
имот, то след 2014г. целия имот се е владял от Р. С. П., който като добросъвестен владелец е
станал собственик на имота с изтичането на 5 годишен давностен срок.
Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по реда на чл. 12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
На първо място съдът счита, че исканията на осн. чл. 33, ал.2 от ЗС, да бъде
допуснато изкупуване от С. П. С., по цената посочена в НА за покупко-продажба на
недвижим имот № ** том ** peг. № **** д. № ***г. по описа на Н.З., Нотариус с район на
действие Пернишки районен съд, а именно 2720.00 лв. продадената от ответника С. П. С.,
идеална част от процесния недвижим имот, както и искането по реда на чл.537 ал.2 ГПК, да
2
бъде отменен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** том ** peг. №
**** д. № ***г. по описа на Н.З., Нотариус с район на действие Пернишки районен съд, с
който С. П. С. продава на сина си Р. С. П. своя собствен недвижим имот намиращ се в
землището на с. Ч.Г., общ. П., а именно: 1/2 /една втора идеални части/ от Поземлен имот с
площ от 798/седемстотин деветдесет и осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г., община П., ул.
„Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г., съобразно ПРЗ
утвърден със заповед № ***г. на кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при граници на
поземления имот: от юг-улица; от изток - ***-***; от север - УПИ ******; от запад - улица, с
право на реално ползване на източната половина на поземления имот, ведно с находящата се
в имота масивна жилищна сграда, построена върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един
етаж, който се състои от две стаи кухня и коридор, за процесуално недопустими, поради
което и производството по същите следва да бъде прекратено. Първия от исковете от една
страна е предявен извън четиримесечния преклузивен срок, от деня на продажбата, посочен
в разпоредбата на чл. 33, от ЗС, като на второ място самата сделка инкорпорирана в
цитирания нотариален акт не касае съсобствен имот на прехвърлителя с друго лице.
Относно втория иск следва да бъде посочено, че по реда на чл.537 ал.2 ГПК, е допустимо да
бъдат отменяни само констативни нотариални актове, какъвто не се явява нотариалния акт за
покупко –продажба на недвижим имот, сключен между двамата ответника с недвижим имот
№ ** том ** peг. № **** д. № ***г. по описа на Н.З..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че ищеца
С. П. С. и ответника С. П. С. ЕГН **********, са братя и наследници на техния баща и
наследодател баща П. С. П., ЕГН **********, починал на 19.01.2005г.
Поземлен имот с площ от 798/седемстотин деветдесет и осем/кв. м. находящ се в с.
Ч.Г., община П., ул.„Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г.,
съобразно ПРЗ утвърден със заповед № ***г. на кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при
граници на поземления имот: от юг-улица; от изток - ***-***; от север - УПИ ******; от
запад - улица, ведно с находящата се в имота масивна жилищна сграда, построена върху 62
кв. метра, състояща се от мазе и един етаж, който се състои от две стаи кухня и коридор,
съгласно НА № ** том ** дело №*** от ****г. и Обяснителна записка и Декларация от
Министерство на Комуналното Стопанство и Благоустройството е бил собственост на
наследодателя П. С. П., с оглед и представеното Удостоверението № 21/ТР-3875 от
27.07.2021г. издадено от Община П., УПИ **-*** в квартал 37 по сега действащия плана на
с. Ч.Г.. общ. П., одобрен със заповед № ***г. на кмета на гр. П., е идентичен е част от
описания ПИ в нотариален акт № ** том. И, дело *** от ****г.
Не се спори по делото а и от събраните гласни доказателства се установява, че в
западния край в дворното място, в близост до улицата, ищеца имам построен гараж и стая
върху него, който е в процес на узаконяване към момента, а в долната част описаната по
горе жилищна сграда, от 62 кв.м. Също така безспорно по делото е, че след смъртта на
бащата П. С. П., С.С., започнал да използва наследствения имот, като отглеждал животни,
което към настоящия момент е преустановено, но в двора има вързано на синджир голямо
овчарско куче.
3
По делото е приложен Нотариалният акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение и наследство № * том I** peг. № **** д. № ***г. по описа на Н.З.,
Нотариус с район на действие Пернишки районен съд, вписан в регистъра на нотариалната
камера под № 06* с който С. П. С. е признат за собственик на основание давностно владение
и наследство на следния недвижим имот: 1/2 /една втора идеални части/ от Поземлен имот с
площ от 798/седемстотин деветдесет и осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г., община П., ул.
„Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***/двадесети,, отреден за имот с планоснимачен номер
деветстотин и петдесет/, в квартал ** по плана на с. Ч.Г., съобразно ПРЗ утвърден със
заповед № ***г. на кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при граници на поземления
имот: от юг-улица; от изток - У ПИ ***-******; от север - УПИ ******; от запад - улица, с
право на реално ползване на източната половина на поземления имот, ведно с находящата се
в имота масивна жилищна сграда, построена върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един
етаж, който се състои от две стаи кухня и коридор.
Нотариалният акт е издаден 8г. и 9 м. след смъртта на наследодателя П. С. П.,
починал на 19.01.2005г.,
На 04.06.2014г. с Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот № **
том ** peг. № **** дело № ***г. по описа на Н.З., Нотариус с район на действие Пернишки
районен съд, вписан в регистъра на нотариалната камера под № 06* С. П. С. продава на сина
си Р. С. П. своя собствен недвижим имот намиращ се в землището на с. Ч.Г., общ. П., а
именно: 1/2 /една втора идеални части/ от Поземлен имот с площ от 798/седемстотин
деветдесет и осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г., община П., ул. „Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/
**-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г., съобразно ПРЗ утвърден със заповед № ***г. на
кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при граници на поземления имот: от юг-улица; от
изток - УПИ ***-******; от север - УПИ ******; от запад - улица, с право на реално
ползване на източната половина на поземления имот, ведно с находящата се в имота
масивна жилищна сграда, построена върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един етаж,
който се състои от две стаи кухня и коридор за сумата от 2720 лв.
По делото са разпитани като свидетели А. С.а М. и П. С.а М., дъщери на ищеца,
чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, които завяват, че до 2015г родителите
им и те самите редовно са посещавали дворното място и къщата, като ищеца е ползвал
самостоятелно в същата помещения, които заключвал. След това майката заболяла и
започнали по рядко да посещават имота. След смъртта на майка им през 2018г. отново
посещавали имота но в двора имало вързано голямо куче, което възпрепятствало достъпа до
по голямата част от двора и построената масивна къща. Входната врата към дворното място
била заключена от ответниците. Свидетелката А. С.а М., заявява, че последно са ходили в
масивната къща до 2015г. Свидетелката П. С.а М., твърди, че последно е посещавала имота
миналата година, когато е рязала храсти в двора в горната час, но била прогонена от кучето,
което макар и вързано непрекъснато се хвърляло към нея. И двете свидетелки заявяват, че са
посещавали двора многократно, като са влизали от горната страна през малка порта за да
стигнат до гаража със стаята над него за които не се спори , че са построени от ищеца, но
4
напоследък, кучето е вързано по начин, че възпрепятства и влизането в посочените
постройки. Свидетелката Зина Венциславова Боянова, на показанията на които съдът дава
вяра, съсед на процесния имот заявява, че ищеца и жена му редовно са идвали в имота до
2015г. В последно време ищеца идвал по рядко, но децата му редовно посещавали имота, по
често през лятото, като за последно ги е виждала в него по миналото лято.
Разпитаните по искане на ответната страна свидетели Е.К.И., Д.Г.П. и С. М. И.
заявяват, че Р. С. П., след закупуването на имота през 2014г. е започнала да прави ремонт
на къщата, изразяващ се в редица СМР, като поставяне нова ел. инсталация, водопровод а в
напоследък и покрив. Павлов, заявява, че строителните работи са започнали някъде през
2015 и продължили около 3-4 години. Свидетелите заявяват, че ответниците не живеят в
процесния имот а в гр.Б..
В останалата част свидетелските показания на всички разпитани свидетели са
противоречиви, неясни поради липса на конкретизиране на периоди и конкретизиране
страните, какво точно са ползвали, двора, къщата или всичко в имота.
От правна страна :
Относно предявения установителен иск, касателно дворното място съдът намира
следното : Не се спори по делото, че ищеца С. П. С. и ответника С. П. С., са братя и
наследници на техния баща и наследодател баща П. С. П., починал на 19.01.2005г., както и
че процесните имоти са били негова собственост преди смъртта му. От горното следва, че
след 19.01.2005г., всеки един от двамата братя е придобил половината или ½ иделани части
от дворното място и къщата. Не се спори, че построение от ищеца гараж със стая над него в
дворното място е негова собственост. Както бе посочено, на 04.06.2014г. с Нотариалният акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ** том ** peг. № **** дело № ***г. по описа на
Н.З., С. П. С. продава на сина си Р. С. П. ½ идеални части от дворното място и цялата къща.
В същия нотариален акт е посочено, че се прехвърля право на реално ползване на източна
половина от поземления имот и построената в същия масивна къща от 62.кв.м., без поделото
да са представени доказателства за подялба, респективно разпределено право на ползване на
дворното място. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. С.а М. и П. С.а М.,
независимо от тяхната заинтересованост от изхода на делото, че дворното място е
посещавано и владяно от техния баща активно до 2015г., като и след тази дата до настоящия
момент те посещават и влизат в дворното място.
В случая за да се придобие правото на собственост върху половината дворно място,
собственост на ищеца от ответника С.С., въз основа на изтекъл давностен срок, предвид
твърденията в отговора на исковата молба от ответната страна, намерението за съвместно
владение, следва да прерасне в намерение за владение върху целия имот, само за себе си.
Тази промяна на намерението, следва да бъде доведена до знанието и на другите владелци.
Това се налага поради обстоятелството, че владението трябва да е явно. Това следва от
разпоредбата на чл. 76 от ЗС, който предоставя правото на владелеца, от когото владението
е отнето по скрит начин, в шестмесечен срок от узнаването да иска възстановяване на
владението от лицето, което я е отнело. Само вътрешната промяна на намерението не може
да доведе до установяването на владение за частите, владени от останалите владелци, тъй
като остава скрита за тях. Обстоятелството, че ищеца не е бил през цялото време в имота, и
го е посещавал рядко, както и обстоятелството, че ответника е ползвал цялото дворно място
за известно време не е основание да се приеме липса на владение, тъй като законът не
5
изисква такова постоянно присъствие, а е достатъчно упражняването на фактическа власт и
за определени периоди от време.
За да придобие правото на собственост върху наследената част на ищеца от
процесния имот, ответника С.С. е следвало да демонстрира и промяна в намеренията си да
свои имота за себе си, тъй като всеки от съсобствениците може да си служи с целия имот,
ако не са налице възражения от страна на другите съсобственици, и презумпцията на чл.69
ЗС не важи, а се счита, че съсобственикът е владелец на своята част и държател на частите
на останалите съсобственици. Именно затова за да се приеме владение върху чужди части
следва да се установи промяна в намерението от такова за държане в такова за владение.
Тази промяна следва да се изрази по такъв начин, че да стане достояние на останалите
съсобственици или пък те при полагане на необходимата грижа да могат да научат за нея.
Скритата промяна в намеренията не може да породи действие, тъй като се изисква
владението да е явно, така че до момента на отстраняване на съсобствениците от имота или
до довеждане до знанието им промяната в намеренията, владението не поражда действие.
По делото не се събраха доказателства С. П. С. за определени периоди от време по
дълги от 10 години, да е владял имота явно и необезпокоявано с цел да го свои, като именно
това намерение да е било възприето от ищец, че неговия брат владее имота с цел да стане
негов собственик, като същевременно отблъсква неговото владение .
Както бе посочено с Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот № **
том ** peг. № **** дело № ***г. по описа на Н.З., С. П. С. продава на сина си Р. С. П., ½
идеални части от дворното място. От това следва, че по отношение на другата ½ идеални
части от дворното място, Р. СТ. П., като недобросъвестен владелец, доколкото не е налице
правно основание , макар и отпаднало, въз основа на което да е станал собственик, следва да
установи, че в негова полза е изтекъл 10 годишен давностен срок.
Аналогично на първия ответник, по делото не се събраха доказателства Р. С. П., да е
владял имота явно и необезпокоявано с цел да го свои за себе си, като именно това
намерение да е достигнало и е било възприето от ищец, че се владее имота с цел посочения
ответник да стане негов собственик, като същевременно отблъсква неговото владение.
Следва да бъде отбелязано, че макар и неясните и точни показания на разпитаните по
делото свидетели по искане на ответната страна, относно владението над дворното място,
макар и да соча, че същото е било владяно от ответниците за различни периоди, не се
събраха никакви доказателства, че това владение е било с цел ответниците да го своят за
себе си, като именно това намерение да е достигнало до знанието и е било възприето от
ищец. Това е една от кумулативните предпоставки установяващи давностно владение, без
наличието на която не може да бъде признато такова.
От всичко изложено съдът намира, че ищеца следва да бъде признат за собственик на
½ идеални части от процесния поземлен имот с площ от 798.00 кв.м. и този установителен
иска, като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Съгласно чл.79, ал.2 от ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на собственост
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съответно в чл.70 от ЗС
е предвидено, че Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
6
предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание, като в алинея (2) от същата
разпоредба се презюмира, че добросъвестността се предполага до доказване на противното.
В тази насока в съдебната практика се застъпва становище, че при
добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание, целящо
прехвърляне правото на собственост към владелеца, макар вещноправният ефект да не
настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на
сделката. Самото това правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради
което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа
власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира
намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на
действителния собственик / Решение № 31 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г.,
II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, и задължително за настоящия съд/. В
Решение № 409 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 59/2011 г., I г. о., ГК, се застъпва
становището, че само заради това, че съсобственици, чрез правна сделка са прехвърлили,
повече идеални части от имота, отколкото действително са притежавали, а приобретателите
по този договор са техни деца, не може да се приеме, че последните са знаели, че
придобиват идеални части от несобственик. Знанието на определени факти и обстоятелства,
изключващи добросъвестността по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, не се предполага. При
наличието на законоустановена презумпция за добросъвестност / чл. 70, ал. 2 ЗС/ в тежест на
страната, която твърди, че приобретателят е знаел, че придобива от несобственик или че
формата на юридическото основание е опорочена, е да докаже това.
Както бе посочено на 04.06.2014г. с Нотариалният акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ** том ** peг. № **** дело № ***г. по описа на Н.З., С. П. С. продава на
сина си Р. С. П. своя собствен недвижим имот намиращ се в землището на с. Ч.Г., общ. П., а
именно: 1/2 /една втора идеални части/ от Поземлен имот с площ от 798/седемстотин
деветдесет и осем/кв. м. ведно с находящата се в имота масивна жилищна сграда, построена
върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един етаж, който се състои от две стаи кухня и
коридор. От показанията на свидетелите Е.К.И., Д.Г.П. и С. М. И., както бе посочено
заявяват, че Р. С. П., след закупуването на имота през 2014г. е започнала да прави ремонт
на къщата, изразяващ се в редица СМР, като поставяне нова ел. инсталация, водопровод,
поправка на покрив, като строителните работи са започнали някъде през 2015 и продължили
около 3-4 години и по настоящем. Съответно А. С.а М., дъщеря на ищеца заявява, че
последно са ходили в масивната къща до 2015г.
От горното става ясно, че Р. С. П. се явява добросъвестен владелец, върху ½ идеални
части от къщата, след закупуването и от баща си, доколкото последния при
прехвърлителната сделка е бил собственик само на ½ идеални части а не на цялата къща.
Това владение е започнало през 2014г., като след 2015г. не е било прекъсвано от ищцовата
страна. Както бе посочен в случая не е необходимо владението с цел владелецът да стане
собственик да е достигнало до истинския собственик. Доколкото към момента на
предявяване на иска са изтекли повече от 5 години, то и Р. С. П. е придобил собствеността и
върху идеалните части на ищеца.
Поради всичко изложено така предявения иск за установяване по отношение на
ответниците, че ищеца е собственик на построената в дворното място къща представляваща
масивна жилищна сграда, построена върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един етаж,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на предявените ревандикационни искове по реда на чл.108 от ЗС,
7
съдът намира следното : Видно от петитума на исковата молба посочените искове са
предявени единствено срещу отвеника С.П. С.. По отношение на дворното място не се
събраха доказателств, същото по настоящем да се владее от посочения ответник.
Цитираните свидетели заявяват, че С.П. С. живее в гр.Б., както и че в дворното място има
вързано голямо куче на сина му. След като ответника преустановил да гледа животни в
двора няма данни и събрани доказателства същия да го владее по някаква форма. В отговора
на исковата молба ответната страна сочи, че се позовава на владение от страна на С.П. С. до
2014г. когато имота е бил прехвълен на сина му и от който момент Р. С. П. е започнал да
владее целия имот. Посочените доводи не се оборват от събраните по делото доказателства.
Съответно, както бе посочено по горе, по отношение на построената в дворното място къща
е налице собственост и владение от страна на Р. С. П.. Предвид изложеното, така
предявените ревандикационни искове за предавана владението върху 1/2 от дворното място
и построената в същото къща от С.П. С. на ищеца, се явява неоснователен и недоказан.
С оглед установеното от фактическа страна на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, следва да
бъде отменен Нотариалният акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и
наследство № * том I** peг. № **** дело № ***г. по описа на Н.З., Нотариус с район на
действие Пернишки районен съд, с който СТ. П. С. е признат за собственик на основание
давностно владение и наследство на следния недвижим имот: 1/2 /една втора идеални части/
от Поземлен имот с площ от 798/седемстотин деветдесет и осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г.,
община П., ул. „Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г.,
съобразно ПРЗ утвърден със заповед № ***г. на кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при
граници на поземления имот: от юг-улица; от изток - ***-***; от север - УПИ ******; от
запад - улица, в частта за право на реално ползване на източната половина на поземления
имот, и в частта за ½ идеални части от находящата се в имота масивна жилищна сграда,
построена върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един етаж, който се състои от две стаи
кухня и коридор, доколкото не се събраха доказателства за делба, респективно разпределяне
на дворното място и обстоятелства сочещи ответника да е бил собственик на цялата къща
построена в имота.
С оглед изхода на делото ответниците следа да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените по делото разноски. Видно от представени списък с разноски такива са сторени
в размер на 600.00 лева. В случая са налице предявени седем обективно и субективно
съединен иска, от които се уважава един. Доколкото не е направено разграничение по колко
е заплатено за всеки един от исковете и с оглед изхода на делото, съобразно уважената част
на исковете следва да бъдат заплатени разноски в размер на 85.71 лева.
Съответно ищцовата страна следва да заплати направените разноски от ответниците
съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 1028.57 лева.
Водим от горното и в същия смисъл, районният съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявените искове с
правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС, да бъде допуснато изкупуване от СТ. П. СТ., по цената
посочена в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** том ** peг. № ****
д. № ***г. по описа на Н.З., Нотариус с район на действие Пернишки районен съд, за сумата
от 2720.00 лв. продадената от ответника С. П. С., идеална част от процесния недвижим
имот, както и искането по реда на чл.537 ал.2 ГПК, да бъде отменен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ** том ** peг. № **** д. № ***г. по описа на Н.З.,
Нотариус с район на действие Пернишки районен съд, с който С. П. С. продава на сина си Р.
8
С. П. своя собствен недвижим имот намиращ се в землището на с. Ч.Г., общ. П., а именно:
1/2 /една втора идеални части/ от Поземлен имот с площ от 798/седемстотин деветдесет и
осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г., община П., ул. „Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в
квартал ** по плана на с. Ч.Г., съобразно ПРЗ утвърден със заповед № ***г. на кмета на гр.
П., с площ на *** кв. метра, при граници на поземления имот: от юг-улица; от изток - ***-
***; от север - УПИ ******; от запад - улица, с право на реално ползване на източната
половина на поземления имот, ведно с находящата се в имота масивна жилищна сграда,
построена върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един етаж, който се състои от две стаи
кухня и коридор, като процесуално недопустими.
УСТАНОВЯВА по отношение на С. П. С., ЕГН **********, жив. гр. Б., общ.П.,
ул. „Б.В.“ ** и Р. С. П., ЕГН **********, жив.: гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“ ** че СТ. П. С. с
ЕГН **********, жив. гр. П., ул. „Р.Д.“ ** ** ** ** е собственик на 1/2 ид.ч. от Поземлен
имот с площ от 798/седемстотин деветдесет и осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г., община П.,
ул. „Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г., съобразно ПРЗ,
утвърден със заповед № ***г. на кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при граници на
поземления имот: от юг-улица; от изток - ***-***; от север - УПИ ******; от запад – улица.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. П. С. с ЕГН **********, жив. гр. П., ул.
„Р.Д.“ ** ** ** ** по отношение на С. П. С., ЕГН **********, жив. гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“
** и Р. С. П., ЕГН **********, жив.: гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“ ** с които се моли да бъде
установено по отношение на ответниците, че е собственик на масивна жилищна сграда,
построена върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един етаж, който се състои от две стаи
кухня и коридор, построена в поземлен имот с площ от 798/седемстотин деветдесет и
осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г., община П., ул. „Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в
квартал ** по плана на с. Ч.Г., съобразно ПРЗ, утвърден със заповед № ***г. на кмета на гр.
П., с площ на *** кв. метра, при граници на поземления имот: от юг-улица; от изток - ***-
***; от север - УПИ ******; от запад – улица, както и исковете да бъдат осъден С. П. С.,
ЕГН ********** жив. гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“ ** да предаде владението на 1/2 ид. част от
Поземлен имот с площ от 798/седемстотин деветдесет и осем/кв. м., находящ се в с.Ч.Г.,
община П., ул. „Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г.,
съобразно ПРЗ утвърден със заповед № ***г. на кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при
граници на поземления имот: от юг-улица; от изток - ***-***; от север - УПИ ******; от
запад - улица, ведно с находящата се в имота масивна жилищна сграда, построена върху 62
кв. метра, състояща се от мазе и един етаж, който се състои от две стаи кухня и коридор, на
С. П. С., като неоснователни и недоказани.
ОТМЕНЯ на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариалният акт за собственост на
недвижим имот по давностно владение и наследство № * том I** peг. № **** дело № ***г.
по описа на Н.З., Нотариус с район на действие Пернишки районен съд, с който С. П. С.
ЕГН ********** жив. гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“ ** е признат за собственик на основание
давностно владение и наследство на следния недвижим имот: 1/2 /една втора идеални части/
от Поземлен имот с площ от 798/седемстотин деветдесет и осем/кв. м. находящ се в с. Ч.Г.,
9
община П., ул. „Л.П.“, попадащ в УПИ/парцел/ **-***, в квартал ** по плана на с. Ч.Г.,
съобразно ПРЗ утвърден със заповед № ***г. на кмета на гр. П., с площ на *** кв. метра, при
граници на поземления имот: от юг-улица; от изток - ***-***; от север - УПИ ******; от
запад - улица, в частта за право на реално ползване на източната половина на поземления
имот, и в частта за ½ идеални части от находящата се в имота масивна жилищна сграда,
построена върху 62 кв. метра, състояща се от мазе и един етаж, който се състои от две стаи
кухня и коридор.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, жив. гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“ ** и Р. С. П.,
ЕГН **********, жив.: гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“ ** да заплатят на С. П. С. с ЕГН
**********, жив. гр. П., ул. „Р.Д.“ ** ** ** ** сумата от 85.71 лева, направени разноски по
делото съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН **********, жив. гр. П., ул. „Р.Д.“ ** ** ** ** да заплати
на С. П. С., ЕГН **********, жив. гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“ ** и Р. С. П., ЕГН **********,
жив.: гр. Б., общ.П., ул. „Б.В.“ ** сумата от 1028.57 лева, направени разноски по делото
съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10