№ 22462
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110141758 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2б
ЗОДОВ.
Ищецът Г. В. К. е предявил иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок , съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС, който иск е с правно основание
чл.2б,ал.1т.2 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че по административно дело ответният съд му
назначил процесуален представител, който е подал искане за отписване от регистъра по
ЗПП, като ищецът твърди да е получил съобщението затова четири дни преди насрочено
о.с.з. Помолил свой познат, който знае български език, да се обади на посочения телефон за
контакт на адвокат ***, отговорил мъж, който казал, че адвокат *** е извън територията на
Република България, като ответният съд бил уведомен затова. С уточнителна молба пред
АССГ, сочи, че изложените действия по административното дело – непроверяването от
страна на съда на статуса на адвоката, както и невъзможността на адвоката да осъществи
процесуална защита, защото е извън Република България, довели до забавяне на висящото
дело, като предявява осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер 24300лева.
В срока по чл.131 ГПК АССГ оспорва редовността на исковата молба – според
изложеното, правното основание на кореспондира с посоченото в исковата молба / при
съобразяване на посоченото по – горе уточнение, възражението е неоснователно/. При
условията на евентуалност, искът се счита за неоснователен, като сочи, че назначеният,
посочен от ищеца процесуален представител по ЗПП – адвокат ***, е поискал да бъде
освободен, АССГ е изискал нов представител, САК е определил адв.***, която е заявила
1
отказ от защита, а насроченото о.с.з. е отложено, изискан е нов адвокат, като е назначен
адвокат ***, който се е явил и е осъществил процесуално представителство на ищеца,
поради което и не може да се направи извод, че на ищеца са причинени вреди, адвокатите,
осъществяващи процесуално представителство по ЗПП, се посочват от САК, съдът не може
да разполага информация за пътуванията на адвокатите в чужбина, а съдът е действал
правомерно. Сочи се, че правото на ефективни правни средства на защита и справедлив
съдебен процес не е било нарушено, делото е разгледано в разумен срок, от независим и
безпр/истрастен съд. Счита се, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен.
Прокуратурата на Република България, конституирана като страна, на основание
чл.10,ал.1 ЗОДОВ с определение от 10.10.2024г, в открито съдебно заседание от 29.11.2024г.,
счита искът за неоснователен, а изложеното в отговора – за доказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
От приложеното по делото копие на административното дело е видно, че
административно дело № 10829/2023г. по описа на АССГ, III- 71 е образувано по искане на
Г. К. от 7.11.2023г. С разпореждане от 17.11.2023г., съдът е оставил производството без
движение с указания, като на същата дата е постановено определение, с което ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и му е допусната правна помощ, под формата на
процесуално представителство, като препис от определението е връчен на САК, който, с
уведомително писмо от 22.11.2023г. е определил адвокат *** *** за процесуален
представител на ищеца К. по административното дело. С определение от 22.11.2023г,. АССГ
е назначил адвокат ***, като е разпоредил да му се връчи препис от разпореждането от
17.11.2023г., за оставяне на производството по делото без движение с указания. Разпоредено
е препис от определението да се връчи и на ищеца К.. На 29.11.2023г, жалбоподателят в
производството К. е подал молба до АССГ да му се изпрати копие от искането, сезирало
съда. С разпореждане отг 30.11.2023г., съдът е разпоредил да му се изпрати копие. На
12.12.2023г., от жалбоподателя в производството К., лично, е постъпила молба – уточнение.
С разпореждане от 14.12.2023г., съдът е дал указания на жалбоподателя. Съобщението до
назначения адвокат *** се е върнало в цялост, с вписване от връчителя, че е напуснал
адреса, а на посочения телефон няма отговор, на което съдът, с разпорежодане от
18.12.2023г. е изискал от САК официален адрес на адв.***. На 3.1.2024г., жалбоподателят в
производството К. е подал молба –уточнение по разпореждането от 14.12.2023г.
С разпореждане от 8.1.2024г., АССГ е насрочил разглеждането на делото в о.с.з. ,
което да се проведе чрез видеоконферентна връзка, като от САК на 2.1.2024г. е постъпило
съобщение с посочен адрес на адв.***, като е разпоредено адв. *** да се призове на него.
Съобщението е получено на 19.1.2024г., на която дата съдът е постановил разпореждане за
пренасрочване разглеждането на делото за 5.2.2024г., както и да се призоват страните. На
16.1.2024г ..е постъпила молба от жалбоподателя К., че не желае да участва в о.с.з., а на
29.1.2024. е постъпило заявление от адвокат ***, с което прави искане за освобождаване от
2
процесуалното представителство.АССГ е разпоредил препис да се изпрати на САК, за
опреедляне на нов адвокат с разпореждане от 30.1.2024г., като на същата дата е изпратен и
постъпил отговор от САК, че определят адвокат *** ***, АССГ с разпореждане я е назначил
за адвокат на жалбоподателя, като е разпоредил препис от разпореждането да се връчи на
жалбоподателя, назначеният адвокат, който да се уведоми и по гтелефон. На 31.1.2024г.,
факс е получен чрез Затвор София, адресиран до жалбоподателя, като в призовката е
вписана новата дата 5.2.2024г. на 31.1.2024г., ищецът по настоящото дело е подал до АССГ
молба, с която сочи, че е получил съобщение на 25.1.2024г., че делото е пренасрочено за
5.2.2024г., ще се проведе чрез видеоконферентна връзка, както и че няма да присъства в
заседанието. На 1.2.2024г. по електронна поща на съда е постъпил отказ от адвокат *** от
процесуално представителство, като в молбата е посочено, че същото не може да се
осъществи, защото адвокатът не се намира на територията на Република България.
Видно от протокол от 5.2.2024г., на същата дата е проведено насроченото о.с.з., чрез
видеоконферетнтна връзка, съдът е докладвал заявление на ищеца К., че няма да вземе
участие в делото. Не е даден ход на делото, като съдът е докладвал заявлението на адвокат
*** за отказ от процесуално представителство, като е приел, че следва да се изпрати нови
писмо до САК за определяне на нов адвокат. С разпореждане от 7.2.2024г., е пренасрочено
о.с.з., чрез видеоконферетнта връзка, като с уведомително писмо от 9.2.2024г. е определен
адвокат Димитър *** за процесуален представител на ищеца, на 12.2.2024г., съдът е
назначил адвокат ***, като е дал указания на ищеца. на 13.2.2024г. е изпратен факт до
ищеца, чрез Затвор София.
На 17.2.2024г. е постъпил „сигнал” от Г. К. до съда, в който се сочи, че на 1.2.2024г. е
узнал за определения адвокат ***, помолил *** да звънне на адвоката, за да му каже, че
ищецът няма да вземе участие в о.с.з. на 5.2.2024г., като на телефонното обаждане било
отговорено, че адв.*** не живее в България. Сочи, че на 2.2.2024г. помолил Л. М. Д. да се
обади отново. На 15.2.2024г. е получено заявление от ищеца, че няма да се яви в насроченото
о.с.з. за 19.2.2024г., както и заявление от 19.2.2024г., с което ищецът сочи, че адвокат *** ще
го представлява, не е осъществил връзка с него и прави искане за копия от документи.
Ищецът е посочил, че ще подаде жалба и против ГДИН. Видно от протокол от 19.2.2024г.,
съдът не е дал ход на делото, за запазване на правото на защита на Г. К., и е разпоредил
препис от материалите по делото да му се пратят, като е насрочил разглеждането на делото
за о.с.з. чрез видеоконферентна връзка за 18.3.2024г. Постъпили са доказателства, съдът е
разпроредил да се изпрати препис. Със становище от 27.2.2024г. ищецът К. взема становище
по доказателствата, и със становоще от 28.2.2024г. С молба от 1.3.2024г., ищецът взема
становище по останалите доказателства.
Постъпила е молба от ответника по жалбата, както и заявление от ищеца по нея и
заявление от 18.3.2024г., в което ищецът сочи, че не желае да вземе участие в о.с.з. Видно от
протокол, на 18.3.2024г. е проведено о.с.з. чрез видеоконферентна връзка, на което адвокат
*** е присъствал, даден е ход на делото, събрани са здоказателства и е даден ход на делото
по същество.
3
На 20.3.20214г., АССГ е поставил определение, с което е приел, че производството е
недопустимо и го е прекратил.
Определението, видно от отбелязването върху него, е влязло в сила на 4.4.2024г.
Настоящото производство е образувано по искова молба от 12.2.2024г.
Разпитан от СРС на 29.11.2024г., свидетелят Л. Д. сочи на съда, че по искане на
ищеца, който не владее добре български език, се обадил на адвокат, назначен на ищеца по
административно дело. Отсрещната страна, която отговорила на обаждането, била лице от
мъжки пол, което посочило, че адвокатът не живее в България и няма да се прибира скоро.
Свидетелят сочи, съобщил информацията на К..
По правото.
По допустимостта на производството. Към датата на предявяване на иска, делото
пред АССГ е било висящо, ето защо, производството е допустимо, въпреки че в хода на
процеса, делото е приключило с влязло в сила определение, с което същото е прекратено.
В практиката си, Съдът по Правата на човека е въвел критерий за „разумността на
срока“ на разглеждане на производството. Разумният характер на продължителността на
едно дело се оценява според обстоятелствата по делото и с оглед на съответните критерии в
правораздаването, в частност: сложността на делото, поведението на жалбоподателите и на
компетентните органи, както и от значението на иска за жалбоподателите (виж сред много
други, Frydlender с/у Франция [GC], № 30979/96, § 43, ЕСПЧ 2000-VII). Решение от
03.07.2008 г. на ЕСПЧ по делото на Кунчева срещу България, по жалба № 9161/2002 г.,
влязло в сила на 03.10.2008 г., Пето отделение, сложността на случая, поведението на
жалбоподателя и националните власти, както и какъв е бил материалният интерес за
жалбоподателя по делото (виж, наред с много други източници, Гок срещу Полша, § 33 ).
Решение от 08.06.2006 г. на ЕСПЧ по делото *** срещу България (Hadgibacalov v. Bulgaria)
по жалба № 58497/2000 г., Пето отделение на Съда. В гражданския процес разумният срок
съгласно чл. 6, т. 1 обикновено започва да тече от момента в който искът е отправен до съда
/Решение от 8.06.2006 г. на ЕСПЧ по делото *** срещу България (Hadgibacalov v. Bulgaria)
по жалба № 58497/2000 г., Пето отделение на Съда, в което решение, наред с много други
източници, се препраща към делото Поис срещу Австрия, § 50 .]
Критериите, подлежащи на преценка, въз основа на практиката на ЕСПЧ, за да
установи съдът дали срокът е разумен, са няколко.
Първият от тях е сложността на делото – както фактическа, така и правна. При
преценка на фактическата му сложност, се преценява фактите, които следва да се
установяват по спора, брой доказателства, както и видове; а при правната сложност -
встъпване на други лица в производството, специални процедури, които се прилагат, намеса
на чуждо право, боравене със стар нормативен акт и други.
Вторият критерий – поведението на ищеца. Има се предвид забавяния по вина на
ищеца, например невнасяне на депозити за вещи лица, несвоевременно направени
доказателствени искания, отлагане на делото по негови молби.
4
Третият критерий е поведението на властническия орган. Относимо към съда, става
въпрос за отлагания на делото през големи интервали от време, непризоваване на страни,
невзимане на своевременни мерки за осигуряване присъствието на вещи лица по делото,
доколкото съдът има задължението да следи всички участници в процеса да полагат усилие
делото да не се протака ненужно /виж делото Рачеви срещу България/. Ако закъсненията се
дължат на неучастващо лице, то Държавата няма вина, но следва да се прецени дали съдът е
предприел мерки за ускоряване на процедурата и дали съдът е допуснал ненужно
удължаване сроковете за изпълнение на задължението на лицето.
Четвъртият критерий е особеният интерес на ищеца – важността и характера на
предмета на делото, за него. Има се предвид ако делото засяга съществени права и интереси
на ищеца - например, защото е свързано с правоспособността му, трудовите му права, или
дела свързани с домашно насилие, искове за обезщетения /ако средствата са за лечение/ и пр.
Производството по жалба пред Европейския съд, и производството по настоящото
дело, са различни, което следва да се съобрази от съда, разглеждащ иска. Жалбата до
Европейския съд е срещу Държавата, която отговаря ако който и да е от властническите й
органи е допуснал необоснованото забавяне, заради самото необосновано забавяне. При
преценката от Европейския съд се разглежда цялото съдебно производство, от датата на
участието на жалбоподателя, до датата на влизане в сила на решението. Ответник по
жалбата е самата Държава, а не съдът, разглеждащ делото, нито една от съдебните
инстанции, която по преценка на жалбоподателя, е допуснала неоправданото забавяне.
В настоящото производство това не е така. Пред националния съд, разглеждащ иска
за вреди, отговорен е съответният съд, чиито съдии са разглеждали делото, по преценка на
ищеца, извън разумния срок, като прецени наведените от ищеца доводи във връзка с
твърдението му, че е лишен от право на защита, поради обстоятелството, че му е назначен
адвокат, който не практикува, и това обстоятелство е забавило разглеждането на делото.
По първия критерий сложността на делото.
Делото да не се отличава с фактическа сложност, не е налице и правната сложност
на същото, нито усложнения откъм страни, нито извършени процесуални действия – когато
решаващият състав е приел, че страните са редовно призовани, е дал ход на устните
състезания в едно о.с.з.
По втория критерий поведението на ищеца – съдът не установи забавяне на делото
по вина на ищеца, доколкото практиката на ЕС отдавна е приела, че подаването на жалби
срещу актове на съда никога не са „забавяне на делото по вина на ищеца“/ освен ако се касае
за множество, еднотипни жалби, очевидно целящи шиканиране на процеса, за каквито данни
няма/.
Третият критерий: поведението на властническия орган.
Относимо към съда:1.отлагания на делото през големи интервали от време,
пречупено през призмата на твърдението на ищеца, поради обстоятелството, че адвокат ***
не упражнява професията си. Видно от посоченото по- горе, адвокат *** е назначен от АССГ
5
с разпореждане от 30.1.2024г., като съдът е разпоредил препис да се връчи на ищеца К. и
преписът е връчен по факс, на 1.2.2024г.
На 1.2.2024г до АССГ е постъпила молба от адв.***, че не може да осъществи
процесуално представителство, защото не се намира в България, като на насроченото о.с.з.
от 5.2.2024г., съдът не е дал ход на делото, с мотив да се запазят правата на ищеца К. и е
разпоредил да се изиска нов адвокат от САК.
Следователно, не е налице забавяне разглеждането на делото, по вина на
властническия орган, защото АССГ е разпореждал извършването на действия незабавно –
адвокат *** е назначена с разпореждане на 30.1.2024г, изпратено незабавно на ищеца, на
молбата на адвокат *** да бъде освободена от защита, на 5.2.2024г., съдът е разпоредил да се
изиска нов адвокат, като разглеждането на делото е отсрочено за кратък срок – за 19.2.2024,
впоследствие пренасрочено за 15.2.2024г.
2. непризоваване на страни- не е налице нарушение в този смисъл, предвид горното,
и предвид своевременното изпращане и получаване на съобщения от ищеца, включително
чрез факса на Затвор София.
3. невзимане на своевременни мерки за осигуряване присъствието на вещи лица по
делото- е неотносимо към спора.
Тук е моментът да се посочи едно уточнение по прилагането на третия критерий
„поведението на властническия орган“. Целта на въвеждането на този критерий е
преценката дали съдът - ръководен орган в процеса, е дисциплинирал достатъчно всички
участници в него, да извършват процесуални действия / за страните/ или да участват в
извършването им / всички останали/, своевременно. Този критерий не е абсолютен,
доколкото важен е крайният постигнат резултат – а именно, своевременното приключване на
спора, като при оценката му следва да се съобрази също така, че критерият не е
преимуществено времеви, а от значение е крайният резултат – дали вследствие на
твърдените нарушения от страна на ищеца, действително, правото му да получи правосъдие
действително е нарушено. Тук е моментът да се посочи, че на единственото о.с.з., в което
ищецът е следвало да се представлява чрез назначената адвокат ***, АССГ е отложил делото
без да извършва процесуални действия, въпреки редовното призоваване на самия ищец,
именно, за да се запазят процесуалните му права и да се осигури правото му за защита.
Четвъртият критерий е особеният интерес на ищеца – важността и характера на
предмета на делото, за него. Има се предвид ако делото засяга съществени права и интереси
на ищеца - например, защото е свързано с правоспособността му, трудовите му права, или
дела свързани с домашно насилие, искове за обезщетения /ако средствата са за лечение/ и
пр., но не само. Не се налага довод, че предмета на делото засяга съществени права и
интереси на ищеца, доколкото в няколко от молбите до съда по соченото дело, самият ищец
сочи до АССГ, че, по негови думи, в Затвор София „редовно нарушават правата му“, и той
за всяко нарушение сезира АССГ.
При съобразяване на горното, СРС намира, че въпреки установената по делото
6
невъзможност адвокат *** да осъществява процесуално представителство на ищеца, това
обстоятелство не е забавило разглеждането на делото пред АССГ. Прави впечатление
обстоятелството, че делото е било насрочвано през кратки интервали – през месец, като
съдебното дирене е приключило в едно открито съдебно заседание на 18.3.2024г., и съдът е
приел, че производството е недопустимо с определение от 20.3.2024г., влязло в сила на
4.4.2024г. Единственият по – дълъг от посочения месечен срок, е от 5.2.2024г. до 18.3.2024г.-
в открито съдебно заседание на 5.2.2024г не е даден ход на делото, именно поради отказа на
адв.*** от защита, насрочено е о.с.з. на 19.2.2024г., пренасрочено за 15.2.2024г., на която
дата отново не е даден ход, защото не е осъществена връзка с определения нов адвокат -
***. В о.с.з. от 18.3.2024г., когато е даден ход на устните състезания от АССГ, адвокат *** е
представлявал ищеца.
Тоест, от назначаването на адвокат *** на 30.1.2024г. до обявяване на делото за
решаване е минал срок от два месеца и 18 дни /до 18.3.2024г./, който срок, предвид горния
посочен четвърти критерий, води до извод, че не е налице нарушение на каквото и да е
защитимо на ищеца право, нито е налице забавяне на делото, от обстоятелството , че към
30.1.2024г. адвокат *** се намира в чужбина.
Тук е моментът да се посочи, че няма никакви събрани данни за твърденията на
ищеца, че адвокат *** към датата на назначаването й, е отписана от регистъра, нито такива
данни са посочени от самия адвокат в молбата от 1.2.2024г./сочи се престой в чужбина/.
Втората част от твърденията на ищеца – че адвокатът е бил в чужбина не сочи на
обстоятелството, че адвокатът е променил трайно местоживеенето си в чужбина. Отново, в
молбата от 1.2.2024г., адвокатът е посочил, че се намира в чужбина, но не и че е сменил
местоживеенето си, или че трайно ще пребивава там. Дори да се приеме обратното, в този
случай за адвоката ще възникне задължението незабавно да информира органа по чл.25 ЗПП
/ в случая съда/, което е сторено, както и САК, за да бъде отписан от регистъра. Второто не е
годно да доведе до желаните от ищеца правни последици, защото не е от юрисдикцията на
АССГ.
Поради изложеното, съдът намери, че искът е изцяло неоснователен.
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, които се
присъждат, на основание чл.10,ал.2 ЗОДОВ.
Воден от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. К. ЕГН **********, с адрес *** против
Административен съд – София град с адрес град София, улица „Георг Вашингтон” № 17 иск
с правно основание чл.2б ЗОДОВ във връзка с чл.47 ХОПЕС, чл.13 ЕКПЧОС, чл.4,ал.3 ДЕС,
за заплащане на сумата от 24300 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца поради забавяне от страна на АССГ на разглеждане на висящо дело –
непроверяването от страна на съда на статуса на адвокат ***, както и невъзможността на
7
адвоката да осъществи процесуална защита, защото е извън Република България, довели до
забавяне на висящото дело – адм.д.№ 10823/2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл.10,ал.2 ЗОДОВ, Г. В. К. ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съда сумата 10 лева държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.10,ал.2 ЗОДОВ, Г. В. К. ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Административен съд – София град с адрес град София, улица „Георг
Вашингтон” № 17 сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Решението е постановено при участието на Прокуратурата, на основание чл.10, ал.1
ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8