Р Е Ш Е
Н И Е
№………./..........
03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 650 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба, заведена с вх.
№12915/28.05.2020г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, от „ОББ
Факторинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, срещу „ЖЕНИ 02” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
141 163,20 лева, представляваща сбора от
неплатени цени за доставени в периода м. ноември 2017 – м. февруари
2018г. стоки, за което са били издадени фактури №**********/13.11.2017г.; №**********/13.11.2017г.; №**********/13.11.2017г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/27.02.2018г., №**********/27.02.2018г. и №**********/27.02.2018г., вземанията по които са били
прехвърлени на ищеца от продавача „МКМ
БГ” ЕООД, ЕИК *********, в изпълнение на сключен договор за факторинг
№А00196/17.05.2016г., Приложение №15 към него и отделни цесии.
Твърди се от ищеца
„ОББ Факторинг” ЕООД, че между него в качеството му на фактор и „МКМ БГ”
ЕООД, ЕИК *********, е бил сключен договор за факторинг №А00196/17.05.2016г.,
по силата на който доставчикът „МКМ БГ” ЕООД се е задължил да прехвърли
(цедира) в полза на фактора свои вземания към трети лица („платци”). С
Приложение №15 към договора като платец е бил добавен и купувача „Жени 02” ООД,
ЕИК *********. С Допълнително споразумение №7 действието на договора е било
продължено до 31.10.2018 година.
В изпълнение на задължението си, на
20.05.2016г. доставчикът уведомил „ОББ Факторинг” ЕООД, че ответникът „Жени 02”
ООД е известен за прехвърлянето на вземанията на „МКМ БГ” ЕООД в полза на
фактора, считано същия ден - 20.05.2016г.
С нарочно писмо от 20.05.2016г. ответното
дружество „Жени 02” ООД потвърдило получаването на уведомлението за цесията и
се съгласило да извършва плащанията директно на „ОББ Факторинг” ЕООД.
Всички прехвърлени от „МКМ БГ” ЕООД към „ОББ
Факторинг” ЕООД вземания спрямо „Жени 02” ООД произтичали от доставки на стоки.
Общо заплатените от длъжника суми от 2016г. до настоящия момент възлизали на 592
901,48 лева. Неплатени останали задълженията по фактури №**********/13.11.2017,
**********/13.11.2017, **********/13.11.2017, **********/07.02.2018,
**********/07.02.2018, **********/07.02.2018, **********/27.02.2018, №
**********/27.02.2018 и № **********/27.02.2018 година,
на обща стойност 141 163,20 лева.
Тези задължения не били погасени и
понастоящем, въпреки направените опити за извънсъдебно уреждане на спора и
изпратената на 21.10.2019г. по “Телепоща” покана за плащане, което обусловило
правния интерес на ищеца от предявяване на претенцията за съдебна защита.
В отговора си на исковата молба ответникът „Жени 02” ООД оспорва
предявената претенция като твърди, че за него са отпаднали задълженията за
заплащане на продажната цена по процесните фактури, поради което са се погасили
и кореспондиращите вземания, които факторът - ищец „ОББ Факторинг” претендира с
исковата молба. Твърди, че в съответствие с постигната с доставчика
„МКМ БГ” ЕООД договореност в подписания помежду им рамков договор за търговска продажба
от 01.05.2017г., по отношение на една част от доставките, за които първоначално
са били издадени процесните фактури, договорите за продажба са били развалени,
тъй като доставените стоки са били обременени със съществени недостатъци,
правещи ги негодни за обичайната им употреба в областта на строителството, а за
другата част от тези доставки е налице едностранен отказ от страна на купувача
в уговорената с доставчика хипотеза - ако в срок от три месеца купувачът не
успее да реализира/препродаде минимум 70% от стоките по доставката. Ответникът твърди,
че за тези обстоятелства на 17.04.2018г. е бил съставен двустранен
споразумителен протокол, в който двете дружества „Жени 02” ООД и „МКМ БГ” ЕООД
подробно индивидуализирали стоките от двете групи и приели за безспорно и
установено правото на купувача да развали договорите, по които са доставени
дефектни стоки, съответно да се откаже от договорите, 70 % от стоките по които
не са били реализирани от купувача в тримесечен срок. На база на констатациите
в този споразумителен протокол на 23.04.2018г. доставчикът „МКМ БГ” ЕООД издал
9 броя кредитни известия към процесните девет прехвърлени към фактора фактури,
всяко от които било придружено с т.нар. сторно разписка, съставени били и девет
броя приемо-предавателни протоколи /непрецизно именувани за „отговорно
пазене”/, чрез които било обективирано фактическото положение, че купувачът
„Жени 02” ООД е изпълнил задължението си да върне на доставчика „МКМ БГ” ЕООД
стоките, предмет на развалените/прекратените договори за търговска
покупко-продажба. Кредитните известия били надлежно осчетоводени при купувача
„Жени 02” ООД.
В подадената допълнителна искова молба ищецът „ОББ Факторинг” ЕООД оспорва
възражението на ответника за недължимост на плащане по процесните фактури,
позовавайки се, на първо място, на дадените девет нарочни потвърждения, с които
длъжникът изрично потвърждава и признава извънсъдебно задълженията си по
процесните фактури. На второ място, позовавайки се на разпоредбата на
чл.292, ал.1 от ТЗ, счита, че ответникът е бил длъжен веднага след получаването
на фактурите да възрази и да оспори наличието на доставка, съответно непълната
или некачествена доставка, което той не е сторил своевременно, поради което и
значителното му закъснение да възрази и оспори пред „МКМ БГ” ЕООД процесните
доставки (фактури) е обстоятелство, за което той отговаря. Отделно от това,
според ищеца всякакви действия, извършени след като длъжникът е получил
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, които се отнасят до промяна на цедираното
задължение, са непротивопоставими на цесионера, който е носител на вземането,
прехвърлено му във вида, в който е съществувало към сключване на договора за
цесия. Противопоставя и възражение за нищожност на твърдяното от ответника
“сторниране” на процесните фактури като твърди, че това представлява
злоупотреба с право по чл.289 от ТЗ, тъй като уврежда кредитора и е
недопустимо.
Като не оспорва факта, че е бил уведомен за
цесиите, включително и относно вземанията по процесните девет фактури като се е
съгласил с прехвърлянето на вземанията на доставчика „МКМ БГ” ЕООД към фактора,
в подадения допълнителен отговор ответникът
изразява несъгласие с наведените от ищеца твърдения досежно договора за цесия. Обосновава
становище, че при цесията не се извършва смяна на една от страните по
правоотношението, а се прехвърля единствено вземането, заедно с
принадлежностите му; цесионерът става титуляр на прехвърленото вземане, но
първоначалното облигационно правоотношение между цедента и длъжника се запазва
като съдържанието му може да претърпи изменения по обективни и/или субективни
причини. Според ответника, наличието на рамков договор за
трайни търговски взаимоотношения е едно от условията за одобряване на платеца и
за отпускането на факторинговото финансиране, с оглед на което ищецът „ОББ
Факторинг” трябва да е бил запознат с параметрите и спецификите на рамковия
договор за търговска продажба от 01.05.2017 г., по-специално с възможността за
рекламации поради скрити недостатъци на доставените стоки и с опцията за
едностранен отказ от договора в полза на купувача при нереализиране на
доставените стоки в тримесечен срок. Сочи се, че възможността за промени в
съдържанието на облигационното правоотношение, от което произтича цедираното
вземане, е изрично предвидена в разпоредбата на чл.13 от договора за факторинг,
като в този контекст отпадането на отговорността за плащане от цедирания
длъжник поради развитие в облигационното правоотношение не накърнява драстично
интереса на фактора, доколкото той разполага с регресна претенция спрямо прекия
си контрагент - доставчика-цедент.
Предявения иск се квалифицира правно по чл.327,
ал.1 от Търговския закон (ТЗ), във вр. с чл.99 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Между страните не е налице
спор относно основните факти, релевантни за установените помежду им отношения.
Така не е спорно, установява се и от представените по делото писмени
доказателства, че на 17.05.2016г. между
„ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на фактор, и „МКМ БГ”
ЕООД, ЕИК204035075, в качеството на доставчик, е сключен договор за
факторинг №А00196, по силата
на който доставчикът се е задължил да прехвърли чрез цесия настоящи и бъдещи
вземания на доставчика по фактури с отложено плащане, издадени срещу платци,
посочени в приложения, неразделна част от договора – чл.1 от Договора.
Ответникът „Жени 02” ООД, ЕИК *********, е посочен
като платец в приложение № 15 към
договора. В периода от 15.07.2016 г. до 27.02.2018 г. ответникът е извършил по
сметка на „ОББ Факторинг” ЕООД множество плащания на задължения по издадени
фактури от „МКМ БГ” ЕООД, в общ
размер на 592 901,48 лева.
За
установяване възникването, съществуването към датата на цесията и цедирането на
процесните парични вземания освен фактури №**********/13.11.2017г.; №**********/13.11.2017г.; №**********/13.11.2017г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/27.02.2018г., №**********/27.02.2018г. и №**********/27.02.2018г., ищецът е
представил и стокови разписки №**********/13.11.2017г.; №**********/13.11.2017г.; №**********/13.11.2017г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/27.02.2018г., №**********/27.02.2018г. и №**********/27.02.2018г., удостоверяващи
получаването на стоките, всички двустранно подписани от доставчика „МКМ БГ” ЕООД и получателя „Жени 02” ООД. Представени са и уведомления
от доставчика до платеца за прехвърлянето на вземанията по процесните фактури,
както и изрични потвърждения от страна на платеца до фактора за съгласие и
приемане на уведомленията, всички от датата на издаване на съответната фактура.
С оглед оспорването на ответника, че не
дължи плащане по процесните фактури, по делото са приети заверени преписи от Рамков договор
за търговска продажба от 01.05.2017г., сключен между доставчика „МКМ БГ” ЕООД и получателя „Жени 02” ООД, и подписан между тях Споразумителен
протокол от 17.04.2018г.
В раздел V от договора страните са
приели, че в рамките на срок от шест месеца, считано от доставката, купувачът
има право на рекламации за скрити недостатъци – дефекти на стоките, които не
могат да бъдат установени при първоначалния внимателен преглед, която трябва да
заяви на доставчика в тридневен срок от откриването на недостатъците (чл.3). В
случай, че рекламацията бъде призната за основателна (доброволно или в резултат
на доклад на независима сървейорска организация) купувачът може да упражни
различни права, в т.ч. и да развали договора (чл.8).
Наред с
това, в съответствие с целите и предназначението на договора в раздел ІV страните
са постигнали договореност, че при успешна препродажба на закупени стоки в
рамките на три месеца продавачът има право да получи 15% от реализирана от това
чиста печалба на купувача (чл.2), като
за целта продавачът има право чрез свои представители да прави съответни
проверки (в т.ч. и документални), а купувачът да начисли дела на продавача и да
му го заплати по банков път в срок от три работни дни. Договорено е, че ако в срок от три месеца, считано от
придобиването, купувачът не успее да пласира/ реализира/ препродаде най-малко
70 % от стоките по доставката на трети лица, то той има право едностранно да се
откаже от съответния
индивидуален договор за продажба без да носи отговорност пред продавача (чл.3).
При приемане на искането от страна на продавача, между страните се подписва
двустранно споразумителен протокол, в който се описват подробно вида и
количествата на нереализираните стоки, като продавачът става отново техен
собственик и следва да издаде на купувача кредитно известие към съответната
фактура (чл.7 и чл.8).
По делото от
страна на ищеца е повдигат спор за антидатираност на рамковия договор, в
условията на който са сторнирани доставките, попадащи в обхвата на процесното
цесионно правоотношение. Рамковият договор за търговска продажба от
01.05.2017г. и споразумителния протокол от 17.04.2018г. са представени по
делото по реда на чл.192 ГПК от доставчика (цедента) „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК *********,
като трето неучастващо в процеса лице. В първото по делото съдебно заседание на 19.11.2020г. ответникът „Жени
02” ООД сочи, че договорът е бил подписан от него и изпратен на доставчика по
имейл, като същият е останал в държанието на доставчика, без да му е върнат
обратно. Ищецът не е оспорил това твърдение на ответника- цедиран длъжник.
Проверката на
повдигания спор за антидатираност се дължи въз основа на събраните по делото
доказателства, съгласно чл.181, ал.1 ГПК, като за нуждите на тази проверка са
използвани няколко процесуални способа. Изслушани са свидетелски показания на
свидетеля М.К.М. - пълномощник на доставчика „МКМ БГ” ЕООД, който потвърждава подписания от него в това му качество рамков
договор, както и информирането на цесионера по факторинговия договор от цедента
за условията на доставките, договорени с цедирания длъжник. Приети са като
писмени доказателства девет броя кредитни известия за сторниране на доставките
по процесните фактури между цедента и цедирания длъжник, ведно със сторно разписки и приемо-предавателни протоколи към
тях, всичките двустранно подписани. Изслушано и прието е и заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза за счетоводните записи по сторнираните доставки по процесните
фактури. Установено е от вещото лице, че кредитните
известия, издадени от продавача „МКМ БГ” ЕООД на клиента „Жени 02” ООД, с които
се коригират стойностите по процесните фактури, издадени в предходни данъчни
периоди, са включени в регистрите за продажби на
„МКМ БГ” ЕООД и са декларирани пред НАП през
отчетен период месец април 2018г., осчетоводени надлежно са и в счетоводството
на ответника в същия данъчен период.
Ценени в
съвкупност, в рамките на повдигнатия доказателствен спор за достоверност на
датата на рамковия договор, сключен на 01.05.2017г. между доставчика (цедента) „МКМ БГ” ЕООД и получателя
(цедирания длъжник) „Жени 02”
ООД, съдът
намира за установено следното:
Не по вина на
ответника, процесния рамков договор не може да бъде представен в оригинал и
съгласно чл.165 от ГПК и заверените преписи от страна на доставчика - цедент,
свидетелските показания за установяване датата на неговото сключване са
допустими. Достоверността на датата на договора по
силата на чл.181, ал.1, предложение последно ГПК е потвърдена от лицето,
подписало го в качеството си на пълномощник на доставчика, от кредитните
известия по сторнираните доставки и от счетоводните записи за сторниращите
операции на доставчика и получателя, установени като надлежно извършени от
съдебно-счетоводната експертиза по делото. Рамковият
договор е приведен в изпълнение от страните по него – цедента и цедирания
длъжник, в един продължителен период време, с обща стойност на осъществения
търговски оборот от 592,901,48 лева (платени от цедирания длъжник на цесионера)
и сторнирани доставки на стойност 141,163,20 лева (процесните доставки). От
една страна, факторинговият договор е сключен от цедента и цесионера на
17.05.2016г., а рамковия договор между цедента и цедирания длъжник е с
последваща дата - 01.05.2017г. От друга страна, процесните доставки по рамковия
договор, последвалите сторниращи операции по тези доставки, като време на
извършване са последващи датата на факторинговия договор и датата на цесионните
уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД до цедирания длъжник. В този ред на
осъществените юридическите факти, като бъдещи, процесните доставките не
произвеждат насоченост срещу правата и задълженията, договорени между цедента и
цесионера. Напротив, договорените с рамковия договор доставки са тези, които
формират правопораждащия за правата и задълженията по факторинга фактически
състав.
Въз основа на
горното настоящият съдебен състав прави извода, че от обективна страна не се
установяват признаците от твърдяната от ищеца антидатираност на процесния
рамков договор.
Договорените с
този договор общи условия показват, че осъществените доставки между цедента и
цедирания длъжник са в рамките на разработваната и утвърждавана на пазара от
цедента като доставчик дистрибуторска мрежа за процесните стоки (раздел IIІ от
договора). Цедентът се ползва с договорено право на участие в печалбите,
реализирани от цедирания длъжник при продажбата на доставените му стоки (раздел
IV, чл.2, чл.6). От своя страна цедираният длъжник има право, в случаите на
съгласие на цедента по основателността, да върне доставените му стоки (раздел
IV, чл.7, чл.8). Приложимите критерии за основателност на сторниране на
доставките по искане на цедирания длъжник са уредени в раздел V от рамковия
договор. По делото не се повдига спор за нарушаване критериите за основателност
на съгласието на цедента и цедирания длъжник за сторниране на доставките.
Въз основа на
чл.20 ЗЗД настоящият съдебен състав стига до извода за неоснователност на
повдигнатото от ищеца оспорване на сторнираните доставки по процесните фактури,
което оспорване не се основава на нарушение на раздел IV, чл.7, чл.8, във
връзка с раздел V от рамковия договор. Въпросните договорни клаузи, уреждащи
основанията, правата и задълженията на страните да анулират доставките между
тях, са напълно съвместими с изискванията за валидност на формираната и
изразената от тях воля с оглед целите на процесния рамков договор. Ищецът не
повдига спор за тяхната нищожност.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗЗД, постигнатите между доставчика - цедент и
ответника - цедиран длъжник договорености със сключения между тях рамков
договор се ползват със силата на закон за тях. По същият начин това правило
важи и за цесионното правоотношение между цедента и цесионера. Съгласно договорените
с факторинговия договор условия, приложими към цесионното правоотношение, и по
силата на чл.100, ал.1 ЗЗД цедентът остава отговорен към цесионера за
съществуването на вземане по процесните доставки при условията на тяхното
договаряне. Цесионното правоотношение не води до встъпване на цедирания длъжник
в задълженията на цедента, нито до неговото заместване в отношенията му с
цесионера. Съгласно чл.101 и чл.102 ЗЗД, това изисква нарочното съгласие на
цедирания длъжник, дадено във формата на договора, в който тези отношения са
облечени и възникнали. Клаузите на чл.7, чл.8, раздел IV, РД, не търпят
ограничения от страна на цесионното правоотношение, нито ищецът е представил
основания за прилагането на такива ограничения.
Упражняването на
правата, договорени с чл.7 и чл.8, раздел IV, чл.8.3, раздел V от рамковия
договор, не е обвързано от предварителното съгласие на цесионера. Нещо повече,
резултата от упражняването на тези права не води до увреждане правата на
цедента, респективно на цесионера. Застъпената от ищеца теза, че ответникът не
е имал правото да сторнира процесните доставки, след като не оспорва липсата на
установените за това основания, е несъстоятелна. Противното би означавало
ответникът да бъде държан в условията на принудителна продажба на стоките, за
които страните по продажбеното правоотношение са се съгласили, че подлежат на
връщане. Условията, при които е договорена и извършена цесията, не могат да
служат в основание за поддържане на сторнираните доставки в условията на
принудителна продажба. В този случай, както вече бе пояснено, намира приложение
разпоредбата на чл.100, ал.1 ЗЗД. Цедентът запазва собствеността върху стоките
от анулираните доставки и няма нито икономическо, нито правно или каквото и да
било друго основание за вменяване на риска от цесионното правоотношение на
цедирания длъжник.
Упражнените от
цедирания длъжник по рамковия договор за продажба права, основани на чл.7 и
чл.8, Раздел IV, чл.8.3, раздел V, са противопоставими на цесионера.
Сторнирането на процесните доставки и възстановяването на стоките по тях в
патримониума на цедента има правоотблъскващ ефект спрямо предявените права за
плащане на цената по тези доставки от страна на цесионера. Анулираните по реда
на чл.7 и чл.8 Раздел IV от рамковия договор доставки, съответно доставките, по
отношение на които е упражнено правото по чл.8.3, раздел V, за разваляне на договора и съответно отпадане на
облигационната връзка, поставя уреждането на отношенията между цедента и цесионера на
плоскостта на условията от факторинговия договор, спрямо който цедирания
длъжник е трето лице и липсва законово основание по смисъла на чл.21, ал.1 ЗЗД
за задължаването му с изпълнението на този договор.
По тези
съображения съдът заключава, че предявеният от ищеца осъдителен иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и съобразно
нормата на чл.78, ал.3 от ГПК основателно се явява искането на ответника да му
се присъдят сторените за производството разноски. Видно от списъка по чл.80 от ГПК (л.196) и представените доказателства (л.197-202, л.133), същите са в общ
размер на 6 200 лева – платени адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице, и се възлагат изцяло в тежест на ищеца.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищеца „ОББ Факторинг” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София”
№5, срещу ответника „Жени 02” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9005, ж.к. „Чайка”,
бл.16, вх. Д, ап.64, осъдителен иск
с правно основание чл.327, ал.1 от Търговския закон, във вр. с чл.99 от
Закона за задълженията и договорите, за заплащане на сумата 141 163,20 лева
(сто четиридесет и една хиляди сто шестдесет и три лева и двадесет стотинки),
представляваща сбора от неплатени цени за доставени в периода м. ноември
2017 – м. февруари 2018г. стоки, за което са били издадени фактури №**********/13.11.2017г.; №**********/13.11.2017г.; №**********/13.11.2017г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/07.02.2018г.; №**********/27.02.2018г., №**********/27.02.2018г. и №**********/27.02.2018г.,
вземанията по които са били прехвърлени на ищеца от продавача „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК *********, в
изпълнение на сключен договор за факторинг №А00196/17.05.2016г., Приложение №15
към него и отделни цесии.
ОСЪЖДА
„ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Света София” №5, да заплати на „Жени 02” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9005, ж.к. „Чайка”,
бл.16, вх. Д, ап.64, сумата 6 200 лева (шест хиляди и двеста
лева), представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за исковото
производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано от страните пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена
в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: