Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 31.03.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:                                

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1253 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, гр.София, срещу М.Н. ***, с която е предявен главен осъдителен иск за сумата 1000 лв. главница, произтичаща от неизпълнение на договор за кредит от 22.07.2016г., сключен с праводател цедент на ищеца по договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г.,  съединен с евентуален осъдителен иск за сумата 1000 лв. като получена без основание от ответника.Ищецът твърди, че на 22.07.2016г. между „4финанс“ ЕООД и ответника е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР Договор за кредит N  **********, по който от първия е отпуснат на втория кредит от 800 лв., за период 30 дни, считано от 22.07.2016г., с падеж на 21.08.2016г., след което по нова заявка на ответника „4финанс“ ЕООД отпуска на 02.08.2016г. допълнителна сума на кредит от 200 лв., с което договорът за кредит e изменен, при задължаване на кредитополучателя да върне обща сума от 1 238.56 лв., от която 1 000 лв. главница, 207.36 лв. такса за експресно разглеждане и 31.20 лв. договорна лихва за периода на отпускане на кредита, с падежна дата 21.08.2016г.В посочения срок ответникът не изпълнява задължението и изпада в забава.На 23.11.2018г.  „4финанс“ ЕООД прехвърля вземанията си по договора на ищеца с договор за прехвърляне на вземания N  BGF-2018-033/23.11.2018г., за което вземанията са описани в Приложение N  1, като цесията е потвърдена и прехвърлителят по нея е упълномощил приобретателя да уведоми длъжниците за прехвърлянето.Изпратеното до ответника като длъжник уведомление по чл.99 от ЗЗД е върнато като непотърсено, и същото е приложено към исковата молба за връчването му на ответника.Ищецът претендира изпълнение от ответника само на неизплатената кредитна главница от 1 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 30.11.2020г. и до окончателното й изплащане, както и разноски по делото. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа исковете с писмена молба чрез процесуалния си представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.В съдебно заседание ответникът лично не оспорва, че дължи претендираната сума.

Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:

Твърденията на ищеца за заемно правоотношение между ответника като кредитополучател и „4финанс“ ЕООД с ЕИК *********, гр.София, като кредитор по Договор за кредит N **********/22.07.2016г., за предоставяне в заем на 800 лв., подлежащ на връщане в срок от 30 дни, до 21.08.2016г., изменен на 02.08.2016г., когато е отпуснат допълнителен кредит от 200 лв., без промяна на срока за връщане на целия кредит от общо 1 000 лв., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, вземанията по който договор кредиторът „4финанс“ ЕООД прехвърля на ищеца с договор за прехвърляне на вземания N BGF-2018-033/23.11.2018г., потвърждавайки цесията и упълномощавайки ищецът да я съобщи на длъжника, са установени от приложените писмени доказателства към исковата молба, връчени на ответника, който не ги оспорва, при което с връчването им е уведомен за цесията съгласно чл.99 от ЗЗД, с оглед на което дължи изпълнение на задълженията си по договора за кредит на новия кредитор–ищеца. При това безспорно ответникът дължи на ответника претендираната главница от 1 000 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска на 30.11.2020г. Съображенията са следните:

На 22.07.2016 г. между „4финанс“ ЕООД и М.Н.Н. е сключен договор от разстояние по правилата на ЗПФУР, наименован Договор за кредит N  **********/22.07.2016г. - Специални условия на договора за кредит, с който и съгласно Общи условия на договора за кредит/ОУ/ е постигнато съгласие за предоставяне на кредит в размер на 800 лв., при лихвен процент 40.99 % и ГПР 49.6 %, усвоен на 22.07.2016г. и подлежащ на връщане на 21.08.2016г., в размер на 991.99 лв., от които 800 лв. главница, 165.04 лв. такса за експресно разглеждане и 26.95 лв. възнаградителна лихва, при възможност за допълнителен кредит до уговорения кредитен лимит от 1 000 лв., преди връщане на първоначално отпуснатия кредит, когато съществуващият договор за кредит се изменя с подписване на нов договор за кредит, при запазване на условията по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми. С оглед начина на слючване на договора и предвиденото в чл.3 от ОУ, че договорът се счита за сключен след изпращане от кредитополучателя на дружеството на съгласието за сключване на договора за кредит и ОУ, които действия представляват извършване на електронно изявление, е налице спазване на изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК  форма на договора, тъй като както преддоговорната информация, така и сключването на договора е осъществено от разстояние при спазване изискванията на чл.8-11 от ЗПФУР и съгласие на страните в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП/в редакция към сключване на договора/. Съгласно договора, на 22.07.2016г. в сметката на кредитополучателя е постъпила сумата 800 лв. по нареждане на кредитора. На 02.08.2016г. първоначалният договор за кредит е изменен за размер на кредита от 1 000 лв., при същите лихвен процент, ГПР и срок на връщане, с общо дължима сума от 1 238.56 лв., от която 1 000 лв. главница, 207.36 лв. такса експресно разглеждане и 31.20 лв. възнаградителна лихва. Разликата от 200 лв. над първоначално отпуснатия кредит, по нареждане на кредитора, е постъпила в сметката на кредитополучателя на 02.08.2016г.   

Съгласно чл. от 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Чл. 2 от ЗЕДЕП определя електронното изявление като словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация.Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/ и съдържанието му, ако е оспорено, се цени с оглед на останалите обстоятелства по делото. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.Начинът на сключването на договора и доказателствената му сила не са оспорени от ответника. Сключеният договор е за потребителски кредит, чиято правна регулация в случая се съдържа освен в ЗПФУР и в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания относно договора и неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, като тези по чл.12, ал.1 т.7-9 от ЗПК, относими специално към потребителския кредит под формата на овърдрафт, са идентични като изискване с тези по чл.11, ал.1, т.7, 9 и 10 от ЗПК.С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР N 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая е спазена формата на договора, в т.ч. и относно шрифта, тъй като договорът е сключен в електронна и сумата по него е предоставена от кредитора като доставчик на финансовата услуга на ответника като потребител на услугата и кредитополучател посредством банкови преводи от кредитора по сметка на кредитополучателя съгласно представените Авизо за нареден кредитен превод от 22.07.2016г. и 02.08.2016г. и изисканите от третото неучастващо по делото лице Банка ДСК ЕАД извлечения от сметката на кредитополучателя, при което договорът е породил облигационното си действие.Съдържанието на договора като подписан електронен и частен документ не е оспорено и съдът е длъжен да приеме, че той съставлява доказателство за сключения потребителски кредит.

Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-т.12 и т.20 от ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП/ГПР и условията за прилагането им/чл.4 и 6 oт ОУ/, информация относно размера, броя, периодичността и датата на плащане на погасителните вноски, в случая еднократно, правото на отказ от договора, при неприложимост на изискването на чл.11, ал.1 т.9а от ЗПК, при фиксирания лихвен процент от 40.99 % и ГПР, съответни на изискването на чл.19, ал.5 от ЗПК. Сключеният договор за потребителски кредит  е действителен и потребителят дължи претендираната чиста стойност на кредита на новия кредитор, придобил вземането съгласно договор за прехвърляне на вземания N BGF -2018-033/23.11.2018г. Цесията не е съобщена на кредитополучателя преди предявяване на иска – уведомлението за това, изпратено от цедента „4финанс“ ЕООД, не е получено от кредитополучателя като непотърсено, но като приложение към исковата молба, с връчването му на ответника, е налице уведомяване за цесията, което обстоятелство съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК като настъпило в хода на делото. Узнаването на цесията в хода на делото подлежи на съобразяване от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно ползва ищеца, в който смисъл е съдебната практика. За да породи цесията действие, съобщението за същата трябва да бъде извършено от цедента - чл.99, ал.3 от ЗЗД, но цедентът може да упълномощи цесионера да изпрати съобщението, тъй като не се касае до лично и незаместимо действие.Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор, и длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението.Така съдът като съобрази  Определение  N 987/18.07.2011г. по гр.д.    N 867/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение N  123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. N 12/2009г., II т.о., ТК, Решение N  3/16.04.2014г. на ВКС по т.д. N 1711/2013г., I т.о., ТК и Решение N  78/09.07.2014г. на ВКС по т.д. N 2352/2013г., II т.о., ТК, както и Решение N  137/03.06.2015г. на ВКС по гр.д. N 5759/2014г., III г.о., приема, че получаването от ответника на уведомлението за цесия в хода на делото като приложение към исковата молба, съставлява надлежно уведомяване на длъжника, пораждащо правните последици на чл.99, ал.4 от ЗЗД, при липса на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на цесията и при липса на оспорване на  автентичността на уведомлението, приложено към исковата молба.От значение е достигането до длъжника на уведомлението и дали същото изхожда от легитимирано лице, което в случая е установено при неоспорено надлежно авторство на уведомлението и на упълномощаването за това, дадено от цедента на цесионера.

Подлежащите на доказване правопораждащи вземането на ищеца факти са установени от ищеца и не са оспорени от ответника, с оглед което искът е основателен и доказан, поради което ответникът се осъди да заплати на ищеца сумата 1000 лв., представляваща невърната главница по Договор за кредит N  **********/22.07.2016г./изм. на 02.08.2016г./,  ведно със законната лихва от 30.11.2020г./дата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото в пълен размер.В настоящото производство ищецът прави разноски от 50 лв. за държавна такса и има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с оглед материалния интерес по делото определя на 100 лв. Така посочените разноски са дължими от ответника.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

ОСЪЖДА М.Н.Н. с настоящ адрес *** Петко войвода N 68, общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.Шандор Петьофи  N 10, сумата 1 000 лв., представляваща невърната главница по Договор за кредит N  **********/22.07.2016г./изм. на 02.08.2016г./, ведно със законната лихва от 30.11.2020г./дата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и сумата 150 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: