Решение по дело №237/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „К. ВД-95” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. В ., ж.к.”Ал. Стамболийски”, бл.1, вх.В, ет.4, ап.37, представлявано от управителя П.К.П., действащ чрез пълномощника адв. Г.Г. ***, против решение № 305/27.10.2022 г., постановено по АНД № 354/2022 г. по описа на Районен съд В ., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 05-2200032/29.03.2022 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-В ., с което на касатора „К. ВД-95” ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2, във връзка с ал.1 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, а в съдебно заседание се твърди от процесуалния представител на касатора, че то е постановено при липса на конкретни мотиви и непроизнасяне по изложените възражения против НП.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение, като потвърди наказателното постановление, респ. делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура В . дава становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: при извършена проверка на място на 03.02.2022 г. около 11:21 ч. в павилион на касатора, находящ се в гр. В ., бул.”Панония”, автобусна спирка № 19, било установено от служители на ДИТ-В ., че лицето Н. П. А.работи в обекта като продавач. На 10.02.2022 г. била извършена проверка по документи, при която било установено, че дружеството – касатор, в качеството си на работодател е сключило трудов договор № 89/03.02.2022 г. с посоченото лице, който му е бил връчен на същата дата, като от справка за приети и отхвърлени от НАП уведомления изх.№ 05388223001094/03.02.2022 г., 11:57:05 часа било установено, че лицето е допуснато на работа преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП.

За нарушението бил съставен АУАН № 05-2200032/23.02.2022 г. по който липсват данни да е постъпвало възражение. При така установената фактическа обстановка ответникът по касация издал процесното пред ВРС наказателно постановление.

В хода на първоинстанционното съдебно производство били разпитани като свидетели лицата П.С. П.(актосъставител), Н. П. А.(на защитата) и В. П.Ц. (присъствал на проверката в качеството си на служител на ДИТ-В .), които установили обстоятелства във връзка с извършената проверка на място и хода на административнонаказателното производство.

С обжалваното решение съдът приел, че процесното НП е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта и НП деяние, авторството и вината на нарушителя, както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и общественоопасния резултат, като е наложена санкция в допустим от закона размер, съобразен със степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя. Приел още, че НП съдържа законоустановените реквизити, описани в чл.57 от ЗАНН.

След като обсъди доводите на страните и атакуваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира, че съставът на Районен съд В . е установил описаната по-горе фактическа обстановка и е потвърдил наказателното постановление, като е изложил формални правни изводи, че е осъществен съставът на процесното нарушение от обективна страна и субективна страна за което е ангажирана отговорността на касатора, както и че наказанието е справедливо определено, като не е изпълнил задължението си да обсъди всички относими към правния спор доказателства, въз основа на което да формира правните си изводи, като в частност не е обсъдил дадените от свидетелите на страните показания. Описаното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

При наличието на противоречиви доказателства ВРС е следвало да обсъди тези доказателства и всички други относими към спора писмени доказателства, въз основа на което да упражни пълноценен контрол за законосъобразност на процесното постановление. В противен случай не би могло да бъде извършен контрол върху действията на наказващия орган и неговата преценка за наличие на състав на административно нарушение. Въпреки, че в хода на съдебното следствие е получена информация, поставяща под съмнение действителния час на връчване на уведомлението от ТД на НАП, посочен в декларацията на лицето Нина Пламенова Асенова, съставът на въззивния съд е допуснал да постанови съдебния си акт по съществото на правния спор без да изследва и да обсъди това доказателство, което е от съществено значение за изхода на правния спор. По този начин е постановил неправилен и необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

Настоящата касационна инстанция намира, че в обжалваното решение практически липсват мотиви, а доколкото са изложени формални такива, те биха могли да бъдат отнесени към практически всеки подобен казус. Описаното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по доводите и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Постановеният диспозитив на решението трябва да отговаря на изложените мотиви.

Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи. Напротив, видно от съдържанието на решението направените правни изводи са бланкетни и са приложими към всяко едно потвърдително решение на съда, независимо от осъщественото нарушение. Изобщо липсват мотиви за наличие или липса на основание за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В същото време се сочи, че „нарушението е доказано от обективна и субективна страна”, като „по делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя…”, което е напълно неотносимо към предмета на производството, предвид обстоятелството, че се касае за обективна отговорност на юридическо лице, което не може да формира вина.

Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от жалбоподателя доводи опорочава съдебното решение и е основание за неговата отмяна. Съдът не е взел отношение по нито едно от наведените в жалбата твърдения, а е възприел изцяло изложеното в наказателното постановление. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите мотиви относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна - в случая на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ. наказателното постановление в настоящия случай) следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид гореизложеното Административен съд В . приема, че решението на Районен съд В . е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формални мотиви и не е обсъдил твърденията на жалбоподателя съдът е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК.

С оглед изложеното Съдът намира, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл.221, ал.2, изр. първо от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК.

При повторното разглеждане, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с разпоредбата на чл.339 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, както и да вземе отношение по конкретно направените твърдения в жалбата, инициирала първоинстанционното производство и обсъди събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства.

На основание чл.226, ал.3 от АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред Административен съд В ..

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд В .

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 305/27.10.2022 г., постановено по АНД № 354/2022 г. по описа на Районен съд В ., с което е отменено наказателно постановление № 05-2200032/29.03.2022 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-В ..

ВРЪЩА делото на Районен съд В . за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.