РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Разград, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500255 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация “ООД
гр.***** против решение № 153 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 617/2022г. по описа на РС *****, с
което е съдът е приел за установено по отношение на дружеството - жалбоподател, че ищеца Х. И.
Р. не му дължи сума в размер на 588,24 лева, начислена като такава за неточно отчетена и
непотребена вода от 215 куб.метра в имот, собственост на ищеца в с.*****, община *****.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното по установителния
иск решение се излагат доводи, че същото е неправилно и необосновано, тъй като направените с
него правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства.Прави се искане за
отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество на спора, с
отхвърляне на ищцовата претенция.Заявена е претенция за разноски пред две инстанции.
Въззиваемата страна Х. И. Р., чрез пълномощника си адвокат П. П. депозира писмен отговор
на жалбата, като я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения.
Страните не са направили доказателствени искания. При извършената проверка, съгл. чл.
267, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция прие, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок от надлежна страна в процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на
въззивната проверка.
В съд.заседание въззивника-жалбоподател не изпраща представител, като депозира писмена
молба, с която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Отправя иескане за отмяна на
атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.Заявява претенция за разноски, вкл. И
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна лично и чрез пълномощник поддържа подадения отговор на въззивната
1
жалба, с искане за нейното отхвърляне и потвърждаване решението на районния съд.
За да се произнесе по жалбата окръжният съд съобрази следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При съобразяване на твърденията и становищата на страните, с оглед на събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Х. И. Р. от с.***** , община *****, с
която против ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.*****, е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по
отношение на същия , че ищецът не дължи на дрлужеството сумата 588.24 лв. , начислена му за
неточно отчетена и потребена от негова страна 215 куб.м. питейна вода в имота му в
с.*****.Ищецът обосновава претенцията си с неизпълнение на задълженията на ответника,
предвидени в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ ООД
гр.*****, за редовно отчитане на потребената от ищеца – абонат питейна вода, както и с
неизпълнение на задължението за поддръжка и контрол върху водомерите на водопроводните
отклонения, по които се отчита и заплаща разходваното количество вода, в резултат на което
монтирания в имота на ищеца водомер след месец април 2021 г. не отговарял на изискванията на
Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на метрологичен контрол и следователно
ответникът не е имал право да го използва, за да отчита потребената вода, респективно да
начислява сметка за заплащане.Заявена е претенция за разноски.
Дружеството-ответник „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.***** е депозирало в срок
отговор на исковата молба, като е оспорил предявения иск изцяло, както и твърденията на ищеца,
възразявайки, че за продължителен период от време Х. Р. не е изпълнил задължението си по чл.
24, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ОУ да осигури свободен и безопасен достъп до водомерния възел на датите
на отчитане за измервателното устройство, посочени на официалната интернет страница на
дружеството.Заявил е също така, че монтирания в имота на ищеца водомер е в метрологична
годност и правилно е отчетена доставената и използвана питейна вода до имота на ищеца, поради
което правило е издадена и фактурата от 28.07.2022 г. на стойност 588.24 лв.Заявил е претенция за
разноски.
Между страните не е спорно, че ищецът Х. И. Р. е клиент-потребител на ответното
дружество с абонатен номер ****** по партида № *****, с монтиран водомер № *******, за адрес,
находящ се в с.*****, обл.****, ул. *******, считано от месец март 2016 г. Установява се също по
делото ,че имотът на ищеца е водоснабден и водата се доставя от ответника „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр.*****.Последното фактическо отчитане в присъствието на инкасатор в
имота било на 14.09.2021г.На 16.07.2022 г.за първи път през текущата година била извършена
проверка на показанията на водомера, монтиран в имота на ищеца, от инкасатор във
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.*****, в присъствие на съпругата на ищеца, като и
двамата са разпитани като свидетели по делото пред РС.Тъй като водомерът бил все още
„зазимен“ (върху него били натрупани слама и стари дрехи, за да не замръзне през зимата),
наложило се инкасаторът да изчака, докато се освободи, за да може да види показанията. След
като ги отчел, той констатирал, че има разлика с предходното вписано отчитане с 215 куб.м. и
уведомил за това св.Р.а.Въз основа на отчетените показания „Водоснабдяване и канализация“
ООД, гр.***** издало фактура № *****/*****г. на стойност 588.24 лв., дължими от ищеца за
услуга „доставяне на вода“ за периода от 22.06.2022 г. до 20.07.2022 г.
Установява се обаче от представените по делото писмени доказателства ,че за 2022г. до
датата на реалното отчитане на водомера в имота на ищеца 16.07.2022г. за имота е начислявана
консумирана вода ежемесечно от порядъка на 10-12 куб.метра., като през 2021г. има също
фактурирана голяма сума за периода 09.08.2021г. – 14.09.2021г. от 110 куб.м., което сочи, че
отчитането на водомера не е ставало редовно. Тъй като ищецът и съпругата му не били
съгласни с така отчетените показания на 16.07.2022г.и считали, че на водомера следва да се
извърши проверка, поискали среща с директора на ответното дружество в предвидения в ОУ срок.
Във връзка със заявените от тях претенции на 20.07.2022 г. в имота пристигнала комисия от трима
служители на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.*****, които свалили измервателното
устройство и монтирали нов водомер с № ******** и пломба № *****, за което бил съставен
констативен протокол, подписан от членовете на комисията и от ищеца . В протокола е отразено,
че сваленото измервателно устройство ще бъде изпратено на метрологична проверка. Такава
2
проверка на водомера е била извършена от Лаборатория за проверка на водомери ***, гр.***,
оправомощена със заповед № ****** г. на ДАМТН, видно от приложеното Свидетелство от
проверка № ***/****** г., което е приложено по делото и в него се посочва, че според направените
измервания водомерът не отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измервания,
които подлежат на метрологичен контрол . С писмо изх.№ 651/05.08.2022 г. „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр.***** изпратило на ищеца препис от свидетелството за метрологична
проверка и го уведомило, че тъй като водомерът отчитал по-малко извън допустимата грешка, е
негоден за употреба и ще бъде подменен с нов, като вече фактурираните количества вода следва да
бъдат заплатени като потребени.В отговор на писмото , изпратено му от ответника, с молба вх.№
686/23.08.2022 г. ищецът е поискал от ответника да бъде направено преизчисляване на дължимата
сума според средномесечния разход за съответния период, т.е. от м.септември 2021 г. до
16.07.2022 г. през предходните 3 години, съгласно чл. 26, ал. 1 от ОУ, предвид обстоятелството, че
водомерът е бил повреден, съгласно цитираното свидетелство за метрологична проверка С писмо
изх. № 686/05.09.2022 г. „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.***** е уведомило ищеца, че
счита фактурираните количества питейна вода до момента са реално изразходвани и отчетени,
съобразно монтираното годно измервателно устройство на СВО за имота.Ответникът чиято е
доказателствената тежест не е поискал извършването на техническа експертиза по делото по
отношение на водомера и неговата техническа годност.Не се установява по делото и от събраните
доказателства в имота на ищеца да е бил установен теч или друга причина, която да сочи ,че
количеството вода, явяващо се разлика е премивало през водомера като действително
изразходвано.
При горната фактическа обстановка районният съд е достигнал до краен извод за
основателност и доказаност на предявения от ищеца против ответника отрицателен установителен
иск.
Изложил е съображения ,че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
същия.При правилно разпределена доказателствена тежест, като е съобразил ,че ответникът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване основанието от което е
възникнало правото му да начисли спорната по делото сума, както и нейния конкретен размер.При
липса на спор,че отчитането на водомера на ищеца е станало на 20.07.2022г., както и ,че
инкасатора е отчел разлика между предишното показание и установеното от 215 куб.м.Правилно е
определил и спорния момент в производството , а именно дали водомерът, монтиран от ответника
в имота на ищеца в момента на отчитане е бил годно техническо средство за измерване,
отговарящо на техническите изисквания. Съобразил е относимите норми на ОУ на ответника и
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,свързани със собствеността, монтирането и поддържането на
измервателните устройства за потребено количество вода.Приел ,че от монтирането на водомера в
имота на ищеца до отчитането на процесното количество вода, оспорено от ищеца е изтекъл
период по-дълъг от пет години в който на същия не е била извършена задължителната периодична
проверка, нито е бил подменен с нов, а това е било предвидено още през 2021г.Първостепенният
съд не е споделил възраженията на ответника ,че подмяната не е била извършена поради
неоказване на съдействие от стана на ищеца, тъй като не е било установено по делото ,че такова
неоказване на съдействие е било налице, както и ,че дружеството е уведомило ищеца за
необходимостта от техническа проверка или подмяна на водомера, с искане за оказване на
съдействие и достъп при положение, че процесният водомер не съответства на нормативните
разпоредби и операторът не е изпълнил задълженията си да го поддържа и контролира, същият не
годно измервателно средство и показанията му не могат да се ползват за отчитане на реално
потребена от ищеца вода, респективно за заплащане на ползвани от него ВиК услуги. В тази
връзка е намерил и за неоснователни възраженията на ответника, че голямата разлика в отчетените
количества вода се дължало на неизпълнение на задължението на ищеца да осигурява достъп до
имота си на служителите на оператора за регулярно отчитане на показанията на водомера, при
съобразяване на сочените по делото гласни оказателства, че през в селата през есенно-зимния
сезон не се отчитали реално показанията на водомерите, тъй като шахтите се зазимяват и
изравняване се правело при първото отчитане през пролетно-летния сезон.Приел е също така ,че
по делото не е било установено неосигуряването на достъп до имота от страна на живущите в него
и даване на предписания в тази връзка от ответника, който в случая следва да съобрази отчитането
да става във време когато обитателите се очаква да са в дома си.
Окръжният съд напълно споделя горните изводи на първоинстанционния съд, като държи
3
да добави във връзка с изложеното във въззивната жалба, че действително в имота на ищеца,
находящ се в село показанията на водомерите се отчитат два пъти годишно съгласно чл.23, ал.1,
т.3 от ОУ, но по делото липсват каквито и да било данни в периода 14.09.2021г. – 16.07.2022г.
ищеца да е бил уведомяван ,че в имота му ще се извършва замерване на потребеното количество
вода, още повече ,че в случая от м.септември 2021г. до м.юли 2022г. е изтекъл срок по-дълъг от 6
месеца, като не е достатъчно съобщаването на датите за отчет само на интернет страницата на
дружеството, съгласно чл.23, ал.5 от ОУ, като по делото липсват и доказателства за каквото и да
било съобщаване.
По изложените съображения обжалваното решение на районния съд следва да бъде
потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба оставена без уважение.
При този изход на делото в полза на въззивника не се дължат разноски, такива не са
претендирани пред настоящата инстанция и от въззиваемата страна.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153 от 10.07.2023 г. по гражданско дело № 617/2022г. по
описа на РС *****.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4